Забихме
кол в мъгла
покрихме
душа със суета
разбихме
мечта на парченца,
за всички да има
по една,
на купчинка пясък
преродихме страна,
та песъчинки
да стигнат
за щастие и съдба.
Уморихме се
да дишаме
да въздишаме
зъби да стискаме
наум
бездиханно
да съзерцаваме
как с души ни
подиграват се
шутове
създадени от нас.
Уморихме се
мечти да подтискане,
тояга да стискаме
и възпитанието
все задължително
да е в нас.
Нас площад
пак зове ни
Нас
в съдба разроени
мечтатели
за народ на власт.
Мечтатели
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121111305873
Свидетельство о публикации №121111305873
Рецензии