На нейде пак
ми отлетя главата,
на клони, вятър,
листите повя.
Размахани,
разперени из синева,
опитват,
мечти да срешат,
таз разлюляна
на душа трева.
На нейде пак
ми отлетя душа,
из слънчеви небеса,
мечти птици,там из синева,
мушици-тръпки, пак ловят.
На нейде пак
затича се съдба,
из душа
подприпква детски,
подрежда по ъгли самота,
прозорци нови,
отваря за утра.
На нейде пак
сърце затупка,
усети идва нова,
някаква мечта,
подрежда пътека,
да я среща,
пътека
в изпосталяла тишина!
На нейде пак ми отлетя главата!
Тишина изпосталяла
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121111305855
Свидетельство о публикации №121111305855
Рецензии