Страх свалих,
мечти наметнах,
изстъргах стара суета,
към свят пременен,
се втурнах,
вихър на живот,
в студ ме срещна,
мечти
попречиха от облаци,
тез бури
на земя
да ме свалят.
Завързах
душа на възел
да изцеди капката,
останала от смелостта
нагоре към мечта,
поех да скитам,
душа натъпкал цяла,
с остатък тоз
на смелостта.
Прескачам камъни,
неразбити.
Помитам прах,
от спихнали души,
съдба ми веч,
не чака,
не пита,
наметната ме носи,
към мечтани небеса.
Свалих страха,
мечти наметнах,
изстъргах стара суета,
пременен
към свят се втурнах
да срещна
бягаща мечта!
Наметало
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121111305761
Свидетельство о публикации №121111305761
Рецензии