Днес сме Шипка

А времето все тъй
ще си минава!
Могилата оназ в треви
все тъй ще си мълчи!
Вятър из тях,
венци ще вие,
за подвига велик.
Ще ходим там
от благодарност,
а вятър ще носи
на кости звука,
де скърцат
легнали в тревата
за свободата тази,
де с нея,
сделки днес редят!
Дали ще идат
на колони благодарни,
или на малки групи
в сърца любов ще донесат,
трева закрива там,
окопи с историята срасли
и саможертвата
за  свобода
проправила ни път!
Там все ще скърцат
кости на дедите,
на братята ,
полегнали в пръстта
за свобода,
на страната наша,
на нашите деца,
и всеки път
щом името им
спомене се
те все ще знаят
живи са
с нас,
за нас,
сега
в държава оцеляла!
На Шипка тихо вятър вее!
Над сняг!
В смълчани небеса!
Земята тука
с кръв,
изцапала е знаме
и то се вее във вятър
на свободна страна!
На Шипка чакат оцелели,
в безрадостната битка,
за държава,
за народ,
и там себеотрицателните
знаме веят,
че в България още има,
не купен,
не продал се,
български народ!
На Шипка шепне свободата!
На Шипка жив е,
на битката звука!
Загивайки за свободата,
заклет за саможертва,
там все жив е,
на България духът!
На Шипка всичко е спокойно!
На Шипка трибагреник се вее!
На Шипка още ражда се,
живее българската твърд!