Ще се приплъзна,
леко в страни,
да видя вятър, де ще иде
да изчакам буря,
де се разрази,
тоз вихър,
накъде ще свърне.
Ще приклекна
спирайки дъха,
душа в страх тъй свита,
ще завия,
и търсейки изход за съдба,
горко ще спомням,
дни отминали.
Ще проклинам
избягала съдба,
от мечта тъй подредена,
ще разкъсвам
изтръпнала душа,
търсейки нов път,
накъде да поеме.
Отново душа ще съблека,
тоз вятър да усети цяла,
лисвам върху сърце,
студена синева,
отново там
да търся изгрева.
Ще разбудя и заспалата мечта,
за утрини с нега покрити,
и там мечти ще подредя,
онез мечти, от дните скрити.
Ще опитам и да замълча
и звуците въздишки, да укрия,
сърце за тях опитвам да стая
все някак
вятъра студен
ще трябва да отмине.
Ще приплъзна, застинала съдба,
сърце в мечти отново ще увия
утро на нова синева
сърце
все някак ще открие!
Искам синева
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121111202299
Свидетельство о публикации №121111202299
Рецензии