Да минеш покрай вятър,
дъхът му да поемеш,
из живот да тичаш,
и все за онзи полъх любов
да мечтаеш и примираш.
И бягащите утрини от вечери,
все там в мечти да ваеш,
да си сърцето разтуптяно,
да си дъх замиращ,
а погледа нехаен,
сърце да кара
все така да спира!
Да минеш покрай буря,
сърцето да не трепне,
а после в спомен да се вихри,
несбъднала се на сърце поема!
Развихрени мечтите
превръщат спомените в бури,
а пътищата не изминати,
картини от мечти рисуват.
Покрай бурята да минеш,
дъхът и да усетиш
и все, за него
вихър любов,
да мечтаеш и примираш,
из живот додето тичаш!
Несбъдната поема
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121111202280
Свидетельство о публикации №121111202280
Рецензии