Извинявайте,
не съм в редингот!
И дантелите ми,
хич ги няма,
Тук
в земи български,
е раснал моя род,
корени тук в битка
успели да поставят.
Извинявайте,
не искам мирен да седя,
да гледам как
от напоена с кръв земя
изтръгват,
тоз вековен корен.
Душа ми,
с ръце мръсни,
опитват да държат
а за нея
трябва,
може,
до смърт,
ще се борим!
Извинявайте,
няма да простя,
за ограбена,
бъднина ни,
за разсипана
на деди мечта
дето днес с мълчание,
дружно загробваме.
Извинявайте,
душа не мога да извъртя,
да стъпча
на деди мъдростта им
сърце си изстрадало,
в ръце държа,
пред нозете ти Българио,
за бъднина твоя,
с любов полагам!
НЯМА ТИХО ДА СЕДЯ
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121111202265
Свидетельство о публикации №121111202265
Рецензии