Така де
минахме нататък,
отгърнахме и този плам,
сега спокойствие,
мечта все бута,
към спомен от нега,
тоз хубав сън.
Така де
нова страница открихме,
отгърнахме
да търсим нейде
онзи плам,
а тръпка непотърсена,
гледа тъжно,
от нас забравена
в онзи свят.
Така де,
утро ново
искаме да съмне,
да се развидели,
от студ покритата душа,
а то сърцето
цяло в тръни,
оплисква с кръв,
отминала мечта.
Така де,
бутаме се на разсъмване,
търсим няк'ва хладина,
от тази жега
на покрита с нощ наслада
и трябва все мечта
жива да е там.
ТАКА ДЕ
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121111202250
Свидетельство о публикации №121111202250
Рецензии