Живот прострян,
като изхрущяване в нощта,
на сърце настъпено,
дорде душа размечтана ,
търси в небеса,
звездата де е,
оназ мечтана!
Живот проточен като миг,
изсипан от сърцето писък,
и този сбъднал се веднъж,
тъй дълъг миг,
любов де цял живот наричаш.
Разминат с вятър сняг,
посипана с жара наслада,
онзи незабравен смут в сърца
любов мечтите дето казват.
Живот проточен като миг,
Живот прострял се
между удар, два,
на сърцата,
и таз забравена
в мечтите синева
на онова небе
посрещащо утрата.
Проточен писък на живот,
тъй дълъг,
като на любов експлозия,
и ехото на спомена
в сърцето де ехти,
дорде тупти,
мечтата е отворена!
Живот проточен като миг,
изсипан на сърцето писък,
и този сбъднал се веднъж
тъй дълъг миг,
любов, де цял живот наричаш.
Тъй дълъг миг
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121111107830
Свидетельство о публикации №121111107830
Рецензии