„Бяха ли днес на нашия бряг,
там... вълноломът, небето?
Знам че е Коледа, глъчка и сняг...
Ти разкажи за морето!“ - Деа
Бях днес на морския бряг
И слушах, как пеят вълните.
Скъсан на вишката бе черният флаг.
Вятър пронизва гърдите ми.
Мидите спят. Чакат нежни ръце.
Пес самотен се скита по кея.
Лебед мокър с натежали криле,
пясък кълве… по неволя.
Замъкът, който строихме с ръце,
Силна вълна го събори.
На сухо дърво паяк люлка преде.
Гларус с друг, за залък се бори.
Зима е. Като декор изоставен,
Скъсан чадър пази плажа.
Само вълните сякаш ме канеха,
В морето с крака да нагазя.
Някак са чужди морето, брегът.
Песъчинка в окото ми влезе
Слънцето скри се, лека мъгла…
… и спомен далечен за влюбено реге.
И спомен далечен за влюбено реге
© Copyright: Ирен Тодорова, 2021
Свидетельство о публикации №121102506572
Свидетельство о публикации №121102506572
Рецензии