Ивайло Балабанов Время для любви Време за любов

„ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ” („ВРЕМЯ ДЛЯ ЛЮБВИ”)
Ивайло Димитров Балабанов (1945-2021 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Валерий Латынин


Ивайло Балабанов
ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ

Искаш ли да погледнем през ключалката на смъртта ,любима?
Ти трябва да знаеш какво ще се случи след нас.
Ще станем на пръст и вода и след петстотин зими
ще си вземем от хаоса плът, ще си вземем и глас.

Сърна и елен ли ще бъдем, или вълк и вълчица –
природата знае това, но и аз знам добре,
че там ако станеш на птица – и аз ще съм птица,
ако в тичинка ти се превърнеш – ще ти бъда прашец.

И през общата плът на природата – неразделими,
и винаги двама с неясна любов ще вървим,
докато след петстотин, още след петстотин зими,
любовта ни възвърне отново в човешки черти.

И това е животът : Смъртта ни превръща във глина,
любовта ни извиква оттам, за да чуе от нас
тази глуха природа най-прекрасната дума „Любима”.
Нея човекът единствен я казва на глас.

И пак в огледалцето твое с любов да съзреме,
че си имаме образ и дух, че сме плът и души....
Сега да се любим. Разбираш ли – нямаме време.
А върху ключалката на смъртта мойта риза сложи.

 
Ивайло Балабанов
ВРЕМЯ ДЛЯ ЛЮБВИ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)

Хочешь, любимая, взглянем сквозь скважину смерти,
чтобы узнать, что случится, когда мы умрём?
Мы пятьсот лет проведём в пылевой круговерти
и лишь потом снова голос и плоть обретём.

Серной с оленем мы будем иль волком с волчицей –
знает об этом природа и я вместе с ней, –
если ты птицею станешь, и я буду птицей,
если – тычинкой, я стану пыльцою твоей.

С плотью природы всегда и повсюду едины,
вместе сквозь время за нашей любовью пойдём
и через те бесконечные длинные зимы
силой любви человеческий облик вернём.

Смерть всех людей превращает в бездушную глину.
Только любовь возвращает нас к жизни опять,
чтобы звучало „любимая” или „любимый”,
то, что лишь люди способны друг другу сказать.

Глянем с любовью опять на балканские веси
и на себя во плоти. Пропади, эта смерть!
Плащ на замочную скважину смерти повесим…
Нет у нас времени. Нам долюбить бы успеть!