Димчо Дебелянов. Письмо

Письмо

В темнынь-страну неслышными шагами
горячий день отправился в полёт;
пустыня-ночь склонённая над нами
над городом утихшим слёзы льёт.

И в ночь мою– как в нашу, без зазренья–
под сказку колыбельную дождя
печаль моя уж дремлет в озаренье
припомнив твоё первое  «О да».

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Писмо

С нечути стъпки в тъмен край отмина
денят, донесъл зной и знойна жад,
и свела небесата, нощ пустинна
лей сълзи над притихналия град.

И в тази нощ, на тебе посветена,
под ромона приспивен на дъжда,
заспива печалта ми, озарена
от спомена за твойто първо Да.

Димчо Дебелянов


Рецензии