Екатерина Ненчева. В вечернем тихом шёпоте
В вечернем тихом шёпоте зефира
твой голос - шёпот серебра:
и сердце замирает... В целом мире
дрожит, как отзвук, грустная струна.
Звучит мелодия и тихо льётся -
и гаснет вдалеке ответ ...
Увы! В душе печаль, душе неймётся -
я чувствую, как чужд мне этот свет!
12.10.2021 г.
Перевод с болгарского Владислава Бусова
ПРИВЕЧЕР В ТИХИЙ ШЕПОТ
Привечер в тихий шепот на зефира
все твоят сребрен глас шепти:
докосне ли сърце ми – то замира
и в отзвук тъжна струна затрепти.
И тоз напев разнесен в тишината –
далеч замира... без ответ...
Уви! И в скръб примира ми душата –
и чувствам чужд за мене целий свят!
Екатерина Ненчева
Свидетельство о публикации №121101403920