Равновесие. Надежда Захариева

(Перевод с болгарского)

Взгляд твой тьмою внезапно наполнен.
Брови в линию собраны вмиг.
Грянет буря. И вспышками молний
догоняет меня первый крик.
Надо мною сейчас в комнатушке
гром за громом раскаты гремят,
я спокойна, они - безделушки, -
ты на мир раздраженьем объят.
Покричи! Облегчи свою душу!
Лучше дома, конечно, кричать!
Я стерплю. Лучше так, чем наружу
ты пойдешь целый мир обвинять!
Зверь мучений, что спрятан надёжно -
выпускай,и не бойся людей!
Ну, кричи! Ведь со мной это можно!
Но молчать предо мой не смей!
Я безропотно внемлю, послушна.
Обижай и на крик исходи!
Мужчине отдушину нужно,
чтобы злость не копилась в груди.
Проглотить свою злость, между нами,
не способны мужчины, увы.
Я знаю, что это не для мужчин.
Ну, кричи! Можешь тыкать словами!
Взглядом, жестом меня разорви! ...
Ну и что ... Мы с тобою не дети.
Соразмерен у дней общий ход.
... А штормам, что бывают на свете,
нужен тихий громооотвод...

Оригинал:

В твоя поглед внезапно се стъмва.
Бръчка мълния сбира за миг
двете вежди. И бурята гръмва.
И настига ме първият вик.
Върху мене, във малката стая,
гръм след гръм пада по-страховит,
но спокойно ги срещам, че зная -
не на мен, на света си сърдит.
Викай! Викай! Излей си душата!
Вън не може - крещи у дома!
Изсипи върху мене вината
на голямата лоша земя!
Звярът-мъка, старателно скриван
от света, тук без страх отключи!
Викай! Викай! Пред други не бива!
Но пред мене недей да мълчиш!
Аз безропотно ще те изслушам.
Викай! Кряскай! Обиждай! Вилней!
На човека му трябва отдушник -
насъбраното зло да излей.
Злото ти да преглътнеш не можеш.
Не е залък то, знам, за мъже.
Викай! Кряскай! Обиждай! Убождай
с думи, с поглед, със мисъл, със жест!...
Е, какво...Тъй ще минем през дните
със неравен, но все пак общ ход.
...Всички бури в света гръмовити
имат своя тих гръмоотвод...