Случайна среща. В други времена.
Било отдавна, като в стара притча.
За теб определена съм била.
Но аз не вярвах в никакви поличби.
Не те познала моята душа.
Подминала те, без да забележи
как в онзи миг пропуска любовта
на поглед ласкав, преизпълнен с нежност.
Безвремие, източило снага,
заключи всеки в своята черупка.
Години безлюбовна самота
в очакване ледът да се пропука,
въртяха се, пармак подир пармак…
Търкулна се животът-шегаджия.
Нечакан, даде ни, съдбовен знак –
от теб не можех вече да се скрия.
Докоснаха ме твоите очи,
прогониха в душата моя мрака.
Орисана, по всичко си личи,
била съм твоя. Само мен си чакал!
11.07.2021г.
Орисия
© Copyright: Антонина Димитрова -Болгария, 2021
Свидетельство о публикации №121100807634
Свидетельство о публикации №121100807634
Рецензии