Елисавета Багряна. Дни мои
Летете - радостни или омразни,
И делници и празници.
Летете, няма да ви смятам,
Дни мои на земята -
Вий, сиви гълъби и бели, -
Излитнали от моите ръце
И някъде в безкрая отлетели
Като към предначална цел...
На шийките ви малките писма,
Привързани от мен самата,
Сърдечен ли и близък ще ги вземе?
Или ще паднете без време -
достигнали едва сред път?
Или стрела ще ви прониже
И чужди погледи ще спрат
Над земните ми радости и грижи?
Летете - няма да ви смятам,
Дни мои на земята,
Разкъсали трептящото сърце
И литнали навеки от ръцете ми -
Които нямат сила да ви спрат,
Когато пожелаят страстно -
Или веднага, бърже да ви тласнат,
Когато часовете ги морят.
----
"Мои дни" Елизавета Багряна
Летите- скорбные, радостные,
Будничные и праздничные,
Летите, птенцы родные,
Дни вы мои земные -
Голуби серые, белые, -
Начните с руки моей взлёт
Куда-нибудь в даль опустелую,
Как будто там кто-то ждёт.
На шейках у вас - посланья,
Привязаны мной со стараньем.
Их искренний, близкий найдёт?
Иль ваш пресечется полёт
На середине пути?
А может, пронзит вас стрела,
И даже не смогут найти,
Чья рука ваш полёт прервала?
Летите, птенцы родные,
Дни вы мои земные!
Разорвите сердечную дрожь.
Улетите навеки - так что ж!
Вас не смогут остановить,
Даже если страстно желают,
И вы будете в небе парить,
Покуда часы не смолкают.
Свидетельство о публикации №121100503003