Димчо Дебелянов. Светлая вера
Былого мира роковые дни:
дряхлеют так постылые оковы,
что рухнет он,– и немощен, и гнил,–
на жертвенник священной правды–нови.
Мир непроглядной ночи светом смыт:
заря бередит засонь небосклона.
Под гордыми знамёнами из тьмы
несметные ступают легионы.
И новый день уже горит в глазах:
их не пугает с темнотою встреча
единство силы одолело страх
и гнёт проклятья каторги зловещей.
Они уже нашли заветный брод
и видят берег в красной позолоте...
О, вера в жизнь, подвигшая народ,
согревшая в ночи сердца из плоти!
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Светла вера
За старий свят настават сетни дни;
разкъсват се верига след верига -
и над самите му развалини
на правдата олтарът се въздига.
Отлита непрогледна тъмнина,
огрява слънце сънни небосклони.
И гордо вее свойте знамена
безбройна рат, безбройни легиони.
В очите утренни лъчи горят,
не ги смущава страх от тъмни срещи,
че пред сдружената им сила мрат
на гнет и мъка сенките зловещи.
Намериха те търсения брод
и виждат бряг във пурпурна позлата...
О, светла вяра в новия живот,
как сгряваш и повдигаш ти сърцата!
Димчо Дебелянов
Свидетельство о публикации №121100102858
Димитрий Поляков-Погодин 01.10.2021 14:29 Заявить о нарушении