Валентина Атанасова.НА КРИЛЕ ОТ ЮЖЕН ВЯТЪР
По моите ресници сняг се трупа -
на зимите отминали тъгата.
И става тъмно като във хралупа,
където се наслагва самотата.
По моите ресници дъжд се стича
след мълнии, пресечени в очите,
след вихъра, със мислите ми тичал,
съмненията в полунощ замитал.
А сутринта - осъмнали в росата,
очите ми потоци ще разискрят.
Със полъх от криле на южен вятър
ще долети мигът, отдавна искан.
------
"Несёт на крыльях южный ветер" Валентина Атанасова
На мои ресницы снег ложится -
В холода печаль моя уходит.
Стало так угрюмо, как в темнице,
Если одиночество находит.
По моим ресницам дождь стекает,
Молнии блестят до ослепленья,
Буря мои мысли развлекает,
Вызвав полуночные сомненья.
Вновь - роса с утра, и мир так светел,
На моих глазах сверкает влага,
И несёт на крыльях южный ветер
Долго ожидаемое благо.
На криле от южен вятър. В. Атанасова
© Copyright: Ольга Кайдалова, 2021
Свидетельство о публикации №121092803899
Свидетельство о публикации №121092803899
Рецензии