Никола Вапцаров. Песня эльтепинская

Елтепска

На Елтепе дими мъгла.
Далече някъде във ниското
са моите села,
окъпани във слънце, като в приказка.

А доле плиснала водите,
притиснати в скали и клек,
като човек
приказва с мене Глазне.

Разказва ми, че там една жена,
съсухрена от скръб и от тревога,
ме чака да се върна у дома
и още, още ме обича много.

Разказва ми как с поглед замъглен
тя всеки пътник пита простодушно
дали ще се завърна някой ден.
И аз мълча, мълча, мълча и слушам.

Отсреща боровия хълм
събаря облачни грамади.
Просветва. После пада гръм.
И във очите блясва радост...

Никола Вапцаров


Песня эльтепинская

На Эльтепе парует мгла,
а вдалеке в долине–
под солнцем сказка: край села,
кукольного ныне.

А тут бурливая Глазне–
в тисках ущелья
дороги дальней увлеченье–
как другу-брату бает мне,

что женщина вдали одна,
мою оплакав убыль,
у дома в чёрном не видна,
покуда ждёт меня и любит,

и, на дорогу выходя,
капелью слёз дорожку стелет,
сама надежда, ждёт меня.
И я, молчан, молчу и внемлю.

Гора горой сосновый холм
кроит и делит тучи кряду.
Миг просветленья. Грянул гром–
сквозь слёзы блещет радость.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Эльтепе– высочайшая гора Балкан (в 1942 году переименована), Глазне– горная река. прим.перев.