ВНОВЬ ОСЕНЬ. СНОВА ЛЬЁТ
Вновь осень. Снова льёт.
Стекают словно слёзы по стеклу
капли, небо серое
от тихой жалости промокло.
Ветер среди жёлтых листьев
рвёт воспоминания о тёплом лете
с жаркими ночами, лунном море,
русалками наполненном.
Ладонью робко стекла касаюсь
мне как-то хочется пересказать
воспоминания о дне грядущем...
Всё неотвратимо повторяется.
перевод с болгарского
2021
Пак е есен. Пак вали…
Пак е есен. Пак вали.
Падат като сълзи по стъклата
капки, сивото небе
е подгизнало от тиха жалост.
Вятърът сред жълтите листа
къса спомени за топло лято
за горещи нощи, лунното море
пълно беше със русалки.
Галя по стъклото плахо с длан
някак ми се иска да разкажа
спомени за идващия ден…
Всичко безвъзвратно се повтаря
Светослав Иванов. Вновь осень. Снова льёт
© Copyright: Ирина Петрова 24, 2021
Свидетельство о публикации №121091708148
Свидетельство о публикации №121091708148
Рецензии