Встреча

                Болгарский
                Мир и Люди


                С Р Е Щ А
               
                Бе тиха привечер.
                С тъга в очите
                на залеза "прощавай" казах аз.
                На душен зной връхлитаха вълните
                и стелеше се жълт пустинен прах.

                Внезапно трепнах.
                Ясно чух - звънеше
                най-милото и сладостно звънче.
                Нима дойде при мене, Малък принце,
                на пеещите звездни светове?
               
                Нима си ти?
                Седни до мен, разказвай -
                жадувам пак за твоето гласче.
                Успя ли розата си да опазиш
                от сухите горещи ветрове,
                а стръковете хищни баобаби
                изтръгна ли с решителни ръце?

                Върти вихрушка
                въздухът разпален -
                вода, едничка капчица вода...
                Там някъде бълбука извор храден               
                да тръгваме по-скоро, дай ръка!

                Огледах се.
                Наоколо бе пусто.
                Над мен в небето трепкаше звезда
                като окото на дете невинно.
                Като една несбъдната мечта.

                Ана  Величкова

                На Антоан дьо Сент-Екзюпери /1900-1944/