Екатерина Ненчева. Унылая осень
В долину тихо осень входит,
и поле грустное молчит.
Цветы ласкает солнце, бродят
его прощальные лучи.
И улыбаются соцветья
в холодных ледяных лучах,
тая в улыбке грустной светлой
в смущеньи тихую печаль.
14.09.2021 г.
Перевод с болгарского Владислава Бусова
УНИЛА ЕСЕН
Унила есен тихо стъпва в долината,
полето сепнато мълчи.
Смутено милва слънцето цветята
със сетни ледени лъчи.
Пред сетните лъчи студени
усмихват се цветята пак,
в усмивка тъжна, скриват те смутени
печал по сетен слънчев зрак.
Екатерина Ненчева
Свидетельство о публикации №121091504517