Светослав Иванов. Руки твои ветер. Летний

РУКИ ТВОИ ВЕТЕР. ЛЕТНИЙ

Руки твои ветер. Летний.
Задыхающийся, тёплый, наполнен ароматами цветов
лесных целебных трав...Осень
в глазах моих созрела...Веет холодом
с нахмуренного неба, промокшего от птиц...
Наверно журавли...Вдаль уплывают,
путь орошая, последним этим летом...
В котором ты тепло.
И нежность, солнце...И трава
красивая, как-будто бы из шёлка,
которого коснулся...
Грядёт зима.
В которой я замёрзну. С улыбкою
заледенею, но всё это не будет грустным.
Потому что помню, какими нежными
твои объятья были.

перевод с болгарского
2021

Ръцете ти са вятър. Летен…

Ръцете ти са вятър. Летен.
Задъхан, топъл, пълен с дъх на цвете
на горска билка… Есен
в очите ми назрява… Духа хладно
от сивото небе, подгизнало от птици…
Навярно жерави… Отплуват надалече,
поели път, със това последно лято…
Във което, ти си топлината.
И нежност, слънце… И тревата
красива, сякаш от коприна
до която се докоснах…
Иде зима.
Във която ще замръзна. Със усмивка
ще се вледеня, но това не бива да е тъжно.
Защото помня, колко нежна
милувка бе, когато ме прегърна.