Тарас Шевченко
Великие люди
ТАРАС ШЕВЧЕНКО
Не го оковаха вериги,
а войнишки мундир.
Не тъмнична килия -
казармена крепост
похити дните му.
"Да не пише,
да не рисува! -
заповяда
всесилната "светлост". -
До гроб да робува!"
Всяка минута да бъде
омраза и злъч,
хвърлена стръвно
в лицето му;
кървави оргии,
варварска глъч
да изтерзаят сърцето му.
"Марш напред,
назад,
залегни,
куче безродно,
бандит!"...
Ах, клето,
клето сърце
в пранги до смърт оковано!
Но... не млъква сърцето,
не се предава.
Кой дръзва да спре
свободният призив?
Врагове, замлъкнете!
Днепър стене,
Днепър реве и проклина.
Горда и силна
възправя се
свидна Родина.
Ана Величкова
Тарас Шевченко /1814-1861/
Свидетельство о публикации №121091004043