Тарас Шевченко

                Болгарский
                Великие люди

               
                ТАРАС  ШЕВЧЕНКО
               
                Не го оковаха вериги,
                а войнишки мундир.
                Не тъмнична килия -
                казармена крепост
                похити дните му.
                "Да не пише,
                да не рисува! -
                заповяда               
                всесилната "светлост". -
                До гроб да робува!"
                Всяка минута да бъде
                омраза и злъч,
                хвърлена стръвно
                в лицето му;
                кървави оргии,
                варварска глъч
                да изтерзаят сърцето му.
                "Марш напред,
                назад,
                залегни,
                куче безродно,
                бандит!"...
                Ах, клето,
                клето сърце
                в пранги до смърт оковано!
                Но... не млъква сърцето,
                не се предава.
                Кой дръзва да спре
                свободният призив?
                Врагове, замлъкнете!
                Днепър стене,
                Днепър реве и проклина.
                Горда и силна
                възправя се
                свидна Родина.

                Ана  Величкова

                Тарас Шевченко /1814-1861/


Рецензии