Мое сердце

 
                Болгарский
                Мир и Я


                МОЕТО  СЪРЦЕ

                Сърцето ми е плазма нажежена
                от заредени с минуси частици.
                Миг само -
                кръв димяща ще се плисне
                и мисълта ще бъде овъглена.
                Покой...
                Покой...

                И бродя като призрак по Земята,
                овеществена в милион сърца,
                разпъната от векове-минути.
                Навеждам се над всяка шепа пръст,
                докосвам всеки камък -
                кръст надгробен.
                Дочувам изповеди непроронени,
                сълзи ме ръсят,
                оглушават стонове...

                Ужасно е да си с онези,
                които са отминали в небитието
                и да усещаш още неизстинала
                кръвта на милиони стихнали сърца -
                зовяща,
                питаща и клетвена.

                До хората да крачиш,
                като тях
                напразно да разплиташ
                затягащите се възли от грижи.

                Дори да крачиш с още неродените,
                да виждаш
                присъдата в очите им ранени
                /най-страшната присъда -
                укор ням.../
                И пак въпроси и очи -
                изпепелени укорни очи.

                Сърцето ми е плазма нажежена
                от гняв и болка,
                срам незаличим...

                Ана  Величкова