Никола Ракитин. Берегом до мельницы пройдёшься...

Ще вървиш по пътя край реката,
ще достигнеш стара воденица,
после ще възвиеш в равнината–
цялата във буйнала пшеница.

Криволи по синура пътека.
До една могила тя извежда.
Спри се там, седни в тревата мека,
де почива не една надежда.

Унеси се, вслушай се тогава
в тихата молитва на нивята,
в жалбата самотна на кавала,
в ромона далечен на гората.

Овлажни ли ти сълза очите,
мъка ли облъхне те унила,
знай: духът в теб жив е на дедите,
що почиват в тъмната могила.

Никола Ракитин


Берегом до мельницы пройдёшься,
где поспела нива золотая,
бродом одолей поток тревожный–
и спупай на холм тропой петляя.

приведёт тропа тебя к могиле
нераспаханной и незабытой,
сердцу и душе народной милой :
в ней герой почил врагом убитый.

Вслушайся в ползучий шорох змейки,
в тихую милитву нивы спелой,
в песню одинокую жалейки,
в  гомон рощи с горного предела.

Прикорни в траве густой, кудрявой;
выплачешься верно– просветлеешь;
знай, что в духе нашем пращур правый
вечно жив в своём дерзанье вешнем.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии