Дождь из облака Кирил Христов Из облак дъжд

Косынки в поле там, где буйна рожь,
И солнце, солнце вплоть до гор высоких.
Со жбаном где-то рядом сильный муж
Взирает в небо ясно, светлооко.

Но, пополудни, из-за леса мрака 
Взбугрилась тишина, нежданно и
Вдруг запертая мельницей река
Очнулась в дождик долгожданный.

Словно летящие стрелы стальные,
Слетаются капли к земле и к воде.
Смело вбиваются  в них на дожде.

Но скоро просохнут следы дождевые 
А там, через час, наяву, как во сне
И всадник, и солнце, и песни, и смех.

 
 
Кирил Христов
ИЗ ОБЛАК ДЪЖД

Забрадки мяркат се във буйна ръж.
И слънце, слънце – чак до планината…
Навири нейде стомна снажен мъж
и радостен огледва небесата.

По пладне татъка, откъм гората,
припъпли тишина, и изведнъж
запря до воденицата реката,
очудена за миг; и лисна дъжд.

И като стоманени пръти – прави
и светли – във земя и във вода
забиват се струите на дъжда.

А там, на хвърлей-камък, пак – на яве,
като на съне: слънце, песни, смях.
И маха конник, дигнал облак прах.

http://stihi.ru/2021/08/25/74