Мара Белчева. Бiля вогнища

Мара Белчева
БІЛЯ ВОГНИЩА


В снігу вечірніх кроків низка гасне.
Вогонь нуртує, збурюючи піч,
розвішує химерних тіней пасма.
Мов полум’ям повитий, йдеш навстріч.

Сплелися наші погляди гарячі,
і радість огортає нас жарка.
У полум’ї сплелись серця неначе –
в нас цілий світ згоряє і зника.
 
(переклад з болгарської — Любов Цай)


***

Мара Белчева
ПРЕД ОГНИЩЕТО


В снега вън гаснат стъпките вечерни.
В огнището ни огънят пращи
и мята по стените сенки черни.
От пламъка облян, до мене ти.

И поглед в погледа горящ премята
жарът и пепелта на радостта.
Преплитат си език в език сърцата, –
гори във нас -- топи се цял света.


Рецензии