Никола Ракитин. Песни

Песни

1.
О сколь бесстрастен бледоликий
небесный свод в своём великом
молчанье,  questa pieta.

На зорьке ясной, свежеранней
простор неведомый, престранен,
дразнит и манит неспроста.

В  дали безбрежной и пустынной
смерть налегке что сон невинный,
прекрасна что сама мечта.

2.
Сдунул ветер южный
мглу в полночны дали;
из-под лёду дружно
реки наподдали.

И о чём-то юном,
светлом. тайном, древнем,
умном и безумном
пела в ночь капель мне.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Песни

1.
Небе безстрастно, бледолико.
Какво мълчание велико,
каква студена самота!

И в утрината ясна, ранна,
далечината е тъй странна,
примамна с неизвестността!

В тоз шир безбрежен и пустинен
 смъртта е сякаш сън невинен,
прекрасна сякаш е мечта!

2.
Духна вятър южен,
развъртя мъглите;
под леда с гръм дружен
бликнаха водите.

И за нещо сяйно
от снишена стряха
капки непрестанно
цяла нощ ми пяха.

Никола Ракитин


Рецензии