Никола Ракитин. Песни
1.
О сколь бесстрастен бледоликий
небесный свод в своём великом
молчанье, questa pieta.
На зорьке ясной, свежеранней
простор неведомый, престранен,
дразнит и манит неспроста.
В дали безбрежной и пустынной
смерть налегке что сон невинный,
прекрасна что сама мечта.
2.
Сдунул ветер южный
мглу в полночны дали;
из-под лёду дружно
реки наподдали.
И о чём-то юном,
светлом. тайном, древнем,
умном и безумном
пела в ночь капель мне.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Песни
1.
Небе безстрастно, бледолико.
Какво мълчание велико,
каква студена самота!
И в утрината ясна, ранна,
далечината е тъй странна,
примамна с неизвестността!
В тоз шир безбрежен и пустинен
смъртта е сякаш сън невинен,
прекрасна сякаш е мечта!
2.
Духна вятър южен,
развъртя мъглите;
под леда с гръм дружен
бликнаха водите.
И за нещо сяйно
от снишена стряха
капки непрестанно
цяла нощ ми пяха.
Никола Ракитин
Свидетельство о публикации №121082007722