Майчината мъка, автор Генка Богданова

Авторска римувана приказка
по мотиви на народна приказка


Мило мое сладко внуче,
много, много те обичам,
но е двойно по-голяма
любовта на твойта МАМА.
Мама с буква „М“ се пише,
майката е дар от свише!
Слушай приказка поредна
за майчица добра, но бедна:

Много мила и добра
била майчица една.
Била бедна тя вдовица
със невръстни пет дечица.
Трудела се без умора.
Чудели се всички хора
как вдовицата добра
храни толкова гърла.
Денем жънела  в полята
хляб да има за децата.
Нощем, до последни сили,
за дечицата си мили
дрешки майката кроила,
кърпела, плетяла, шила…
Тъй пораснали децата,
а пък майката, горката,
остаряла, побеляла
и накрай се разболяла.
Люта треска я тресяла
и съвсем изнемощяла.
Жажда мъчи я голяма,
но край нея никой няма
стомна да й подаде,
хлебец да й поднесе.
Рожбите й вън играят
и не искат и да знаят
те за болната си майка.
Жално, милно тя се вайка:
- Моля ви се, рожби мили,
вече губя сетни сили,
моля ви, игрите спрете
и за мен се погрижете!
Вече близо е смъртта,
сам-сама ли ще умра?
На дечицата си пет,
моли им се тя поред7
- Синко, ти си най-голям,
бъкелът ще носиш сам,
до изворчето отиди,
водица прясна донеси!

- Как да ида без обуща?
Вече и нощта се спуща,
нека брат ми донесе
нали и той ти е дете!

Вторият и той се мръщи:
Аз ли съм едничък вкъщи?
Имаме и три сестри,
нека кака да върви!

Не, не тръгвам аз сама!    -
дума малката мома.
Изворчето е далече,
аз съм уморена вече!

- Дъще, моля те, иди!
зарони майката сълзи-
Дъщерята гръб обръща
и се скрива нейде вкъщи.

„Имам още две дечица,-
мисли болната вдовица. –
може да ме съжалят
с водица да ме напоят?“

Но водица не дочака,
и втората се скри във мрака
Сгуши се и „изтърсака“
под юрганчето на кака.

Плаче майката в тъмата,
тежко й е на душата,
че дечицата й харни
са деца неблагодарни.
Как гледат я на този хал,
без капка милост, капка жал?!

Изплака майчицата клета:
- Птици от сега бъдете!
Дъщерите – кукувици,
синовете – нощни птици.
Щом сте с каменни сърца
скитайте се по света.

Вие, дъщери проклети,
мир да нямате в сърцето!
Скитайте без дом в света
не отглеждайте деца!
А вие, лоши синове,
само в нощни часове
будни, но сами бъдете!
И напразно се търсете!

От тогава във гората,
скитат бухали в тъмата.
Някой  викне: - Бу-ху-бух!
Друг отвръща тъжно: -Чух.
Търсят се, не се намират,
тъжни,  в самота умират.
Прокълнатите  сестрички,
като пъстри кукувички,
скитат се без дом в полята,
други мътят им яйцата.


А пък майката нещастна
станала звездица ясна
Гледа   тъжно от  небето
жално трепка, с мъка свети.

Туй със теб не ще се случи,
мое мило, сладко внуче,
щом си мила и добричка
и грижовна дъщеричка.