Портрет

                Болгарский
                Мир и Человек


                П О Р Т Р Е Т

                Жената ме гледаше
                от своя портрет
                на стената
                с поглед много видял
                и претеглил.
                Край устата й
                тъмнееха бръчки,
                лицето й бе намръщено.

                Тя следеше
                всеки мой жест
                неотлъчно
                и сякаш ми казваше:
                Аз също бях млада,
                обичах и вярвах,
                но неусетно
                безличните дни и години
                отнеха блясъка чист
                на очите ми,
                издълбаха бразди
                на смирение
                край устата ми неми.
                Спря да се радва
                сърцето ми,
                оглушах и онемях
                преждевременно...

                Жената говореше
                от своя портрет,
                посивял и прашен,
                а стената пред мене
                нарастваше
                и скърцаше страшно...

                Ана  Величкова


Рецензии