Портрет
Мир и Человек
П О Р Т Р Е Т
Жената ме гледаше
от своя портрет
на стената
с поглед много видял
и претеглил.
Край устата й
тъмнееха бръчки,
лицето й бе намръщено.
Тя следеше
всеки мой жест
неотлъчно
и сякаш ми казваше:
Аз също бях млада,
обичах и вярвах,
но неусетно
безличните дни и години
отнеха блясъка чист
на очите ми,
издълбаха бразди
на смирение
край устата ми неми.
Спря да се радва
сърцето ми,
оглушах и онемях
преждевременно...
Жената говореше
от своя портрет,
посивял и прашен,
а стената пред мене
нарастваше
и скърцаше страшно...
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121081705278