Георги Рупчев. Начало мемуаров

Начало мемуаров

Сидим с Христом на кухне
над пустыми рюмками и своими часами
вдвоём вместе,
а вечер там отчаянно ухнул
без предизвестия.

Днём напротив был зоопарк, Иисус!
Наверно, тигр-красавец  проглотил его,
Тюлень как мяч
завертел его на носу,
аннигилировав полного.

И времена отлились,
цвета размылись,
а мы так же сидим и жуём картинно.
Внутри и снаружи тише и тише чем было.
Только чешма и тикает–

снова, и снова,
и ещё раз точка.
Пусть та ночь дырявится зловеще...
Э, беспросветные, сподленные ночи
устраивают мне порой такие встречи.

И нам просто не о чем, так скажем,
и взмолиться мне просто не о чем:
однёшенек я проползал
надземноэтажье–
и сам спускался в ночи.

Земля прежняя– всем её мало;
я спутал было дольнюю и горнюю,
когда толппа распни его! орала,
и– Варавву помилуй!
горе мне.

Неверец и обезверец, мы тут
с некоей земли изгнанники,
а тишина меж нами трепещет в безветрии.
А когда-то верно напишу воспоминания,
как с самим Божьим сыном ждали расвета.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Начало на мемоари

Седим с Христос във кухнята,
седим сами
над празните си чаши и над часовете си,
а вечерта отвън отчаяно избухна
без предизвестие.

Отсреща беше зоопаркът, а го нямаше по-късно.
Навярно тигърът-красавец го погълна,
тюленът като топка
завъртя света върху носа си
и преобърна го напълно.

И времената се отляха,
цветовете се размиха,
а ние все така седим и дъвчем механично.
Отвън и вътре става все по-тихо,
чешмата само времето отсича.

И после пак, и после пак,
и пак, и още,
макар нощта да се издънва вън зловещо...
Е, безпросветните, снишени нощи
погаждат ми понякога такива срещи.

И просто нямаме какво един на друг да кажем,
и просто нямам за какво да се помоля,
самичък изпълзявах
по надземните етажи
и сам се спуснах след това надолу.

Земята си е същата, за никого не стига,
обърках горната и долната земя тогава,
сганта ревеше там: «Разпни го!»
и ревна след това:
«Пусни Варава!»

Неверник и обезверен сме тук,
от някоя земя прогонени
а тишината между нас трепти, та чак ще звънне.
А някой ден навярно ще напиша спомени
как чакали сме със самия Божи син да съмне.

 Георги Рупчев