Гео Милев. Баллада

Балада
            
Мъртвешки зелена, сломена лежи
луната над белия праг.
Записан е твоят мъчителен призрачен знак –
и в лунния лед над прага той лежи:
смел образ, огледан през злоба и мрак.

– Луната студена лежи.
Есенните гробища зеят –
о слепи прозорци и мъртви врати:
есенните гробища зеят –
удавници древни и бледни деди,
обкичени с огън и смърт, и звезди.

– Есенните гробища зеят.
В миг ножът света обкръжи –
и блесна нечакан в далечни очи.
В миг писък на нож тъмний сън обкръжи –
среднощният вятър го с писък отниса:
и кървава длан под безцветни лъчи
зловещо над белия зид се изписа.

– Луната студена лежи.

Гео Милев


Баллада

В зелёном, мертвенном щербе виснет
над белым порогом луна-
-льдинка твоей небоящейся мысли,
призрак, страданьем больна.
 
– Луна холодная виснет.
Осенние гробы зияют–
о, голые рамоти мёртвых недр:
осенние гробы зияют–
утопшие. пращуры, счёту им нет,
в агонии, в смерти, в звёздном огне.

–Осенние гробы зияют.
Режущий проблеск, край мира кружа,
во взоре надмирном облёкся во гнев,
и мысль полумёртвая с хрустом ножа
с полночным бореем умчала,
и кровью трислов на дворцовой стене
в потёмках рука начертала.

– Луна холодная виснет.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы

примечание переводчика:
24 Затова, от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа.
25 И ето, писанието, което се написа: М'не, М'не, Т'кел, упарсин. {Преброен, премерен, разделен.}
26 Ето и значението на това нещо: М'не, Бог е преброил дните на твоето царство, и го е свършил;
27 Т'кел, Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен;
28 П'рес, Раздели се царството ти, и се даде на мидяните и персите.