Без возраста
Болгарский
Люди и Время
БЕЗ ВЪЗРАСТ
На разни поколения
поетите деляха:
ту младо,
ту пък средно,
ту остаряло чак.
По нагласени струни
те песните си пяха -
не песни бяха те,
а славословен грак.
Поетът няма възраст
и няма поколения,
с потомците
прекрачва
през всички времена.
Ухо е за живота
и за света е зрение -
цвят от лъчи опрашен
и плодна тишина.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121081208177