Стакан. Красимир Георгиев
У чаши жизни Луна и Солнце, сам Огонь и я
Всё спорили о смыслах бытия.
Когда же к доводам (раз то - вода!) пришла агония,-
И встрепенулся я:
«Стакан вверх дном - увы. Вопрос в ином:
Кому бежать придётся за вином?»
============================================
Красимир Георгиев
ЧАШАТА
Седяхме върху чашата на живота
с огъня, слънцето и луната.
– Аз ще горя! – каза огънят.
– Аз ще грея! – каза слънцето.
– Аз ще сияя! – каза луната.
– Добре – съгласих се и попитах, –
но защо дъното на чашата е отгоре,
а отворът й е отдолу?
Свидетельство о публикации №121081205031