Мара Белчева. Квiтень

Мара Белчева
КВІТЕНЬ


День постає новий, і найчистіші
до олатря молитви линуть ввись,
яскравими метеликами в тиші
над золотим потоком полились.

А Чорний Верх навпроти рум’яніє,
у диханні світанків виграва.
І, крильми стріпонувши, півень піє –
це Квітень заступа в свої права!

Дитячим чистим взором він привітно
і птаству, і деревам шле привіт, 
в його очах жива надія квітне –
і воскреса із тиші білий світ.

Тож Квітень-робітник в годину ранню
узявсь за плуг, бо ось весна нова,
дарує він гілкам з бруньок убрання
і в храм на службу птаство зазива. 

(переклад з болгарської — Любов Цай)

***
Мара Белчева
АПРИЛ


Денят във тишината се пробуди.
Молитви към олтара му висок,
летят огромни пъстри пеперуди
и вият се над златния поток.

А Черни връх отсреща руменее,
топи се на зората във дъхът.
Криле отърсили, петлите пеят,
април се е възмогнал на върхът!

Със чист детински поглед той поглежда,
усмихва се на птички, дървеса,
очи му – животворните надежди
в мъртвилото възкръсват чудеса.

Работникът Април, в зорите ранни,
оре земята с бързи плугове,
примамя пъпчици на будни грани,
на служба в храма птиците зове.