Варварство

                Болгарский
                Мир и Люди


                ВАРВАРСТВО

                Мислителят отдъхваше спокойно
                в алеята от пролетни цветя.
                Ефирни беломраморни колони
                прозираха през клони и листа.

                А вътре, зад фасадата старинна,
                изваяна през много векове,
                бе съхранена красотата дивна,
                наслада за човешкото сърце.
                И сякаш, че от камъка гранитен
                Мислителят все гледаше натам
                и гордост за Човека, и възхита
                пробуждаха в гръдта му няма плам.
                Но връхлетяха дивите и грохот
                покоят коленичен разруши.
                Сред крясъци и садистична похот
                скверниха оскотелите души...

                Когато всичко стихна, тежка пепел
                димящите отломъци обля,
                а Слънцето над мъртвите дървета
                в поток от черна кръв се олюля...

                Ана  Величкова