Недостижимость

 
                Болгарский
                Мир и Человек



                НЕДОСТИЖИМОСТ

                Защо мълчиш, защо си пак отчаян,
                далече ли си ти от своя бряг?
                Все още ли си сам и неразкаян,
                изправен пред недосегаем праг?

                Препускат дните в бързи коловози
                и всеки мъж съдбата си реди,
                а ти презираш път за хляб и рози,
                не тръгваш по утъпкани следи.
                Не те стъписват зидове бетонни
                и търсиш в непроправеното брод.
                На свят невидим, тайнствено-огромен,
                докрай обричаш своя къс живот.

                Дълбоко в плен на дръзката химера
                опъваш непомерно-тежък лък.
                Стрела ще литне... Накъде - към тебе?
                Или в затворен изначално кръг?

                Ана  Величкова