Болгарский
Мир и Люди
М И Н Ь О Р
Сред безлюдна тъма,
в полунощния хлад
силуетът познат се чертае.
Пак поел е на път
мъж и пъргав, и млад,
сякаш страх и умора не знае.
Може би затова,
че дълбоко ломи
на Земята недрата скалисти,
той спокойно
и даже нехайно върви
и не чува как Злото се киска.
Упорито ще крачи
в безмълвния мрак,
а в сърцето си дом ще гради.
И навярно ще мине
през стръмния праг
към любов и към мъжки мечти.
Ана Величкова
Рудокоп
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121073104537
Свидетельство о публикации №121073104537
Рецензии