Суетният гарван

Авторска приказка от Генка Богданова
по мотиви на народна приказка


Галено детенце мило,
я не гледай тъй унило!
Ей сега при теб ще седна
и със приказка поредна
в тихия вечерен час
пак ще те зарадвам аз.
И, за да не губя време
с буква „Г“ ще се заема,
че в историята жална
тя е буквата начална.

Гарван сиренце намери,
весело криле разпери,
канеше се нейде скрито
да си хапне до насита.
Кацна на дърво в гората,
упоен от аромата
на „съкровището“ ценна
и представящ си блажено
чудния му вкус и сладост…

Кратка беше тази радост.
Кума Лиса гладна беше
и отдавна го следеше.
Бе решила непременно,
сиренцето му безценно
да излапа тя самата.

Спря се хитрата Лисана
„мазно“ разговор подхвана:
Гарване, красавец черен,
търсех те в часа вечерен,
за да ти призная аз,
влюбена съм в твоя глас!

Няма трели по-прекрасни,
тонове тъй звучни, ясни,
от вълшебния ти грак.
Моля те, попей ми пак!
С този глас – тъй страстен, чист,
ти си истински артист!
Всичко живо теб ще слуша!-
рече наглата хитруша.

Глупавият гарван слуша
и надува важно гуша,
човката отваря с вик,
грачи…, ала в този миг
сиренцето долу капна
и лъжкинята го лапна.
После сладко се облиза
и доволна се „изниза“
пред очите на глупака
и потъна нейде в мрака.

От разказаното тука
взе ли си, дете, поука?
Помни, суетно не бъди,
че ще страдаш често ти!