Друг
Болгарский
Мир и Я
П Р И Я Т Е Л
Видях поток да блика от скалата -
наведох се над него, дълго пих.
Небето грейна в слънчева позлата
и в мене звънна ненаписан стих.
Като потока бистър в планината
приятеля обичан в теб открих
и жаждата си - жажда на душата
в душата ти безмълвно утолих.
Ана Величкова
Юношеско стихотворение
Свидетельство о публикации №121072603747