11. - Пътят на интегрираното съзнание XI. 2018-22

Евгени Алексиев
Пътят на интегрираното съзнание
(Йога на интегралното съзнание)


ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

БЕЛЕЖКИ ЗА „ТРАДИЦИОННАТА И КЛАСИЧЕСКА ЙОГА” – ВТОРА ЧАСТ

(обем на Глава XI. - 226 стр.)



РАЗВИТИЯ И ХРОНОЛОГИЯ


I.

„Веда“ на санскрит означава знание, мъдрост. Несъмнено това е означавала такава дума и на древния свещен ведийски език, който вече е съществувал когато арийците са се преселвали и са пристигнали в долината на река Инд. Индуистите считат Ведите за вечни, без авторство, несътворени от човека („апаурушея“). Ведите се считат за едни от най-древните свещени „писания“ в света. Според стандартната теория в съвременната индологична наука, Ведите са се съставяли в период от около хиляда години, започнал, според повечето академични индолози, през XVI век преди Н.е. Това е периодът, когато те считат, че арийският народ се е преселил в долината на река Инд. Според такава теория, арийците са започнали да съставят своите ведически текстове едва след като са пристигнали по новите земи след своето преселение. Така би следвало да се подразбира, че са пристигнали в новите земи без някакво предишно духовно наследство, аналогично на съдържанието на ведическите текстове, и са започнали да ги измислят, съставят и натрупват когато са се установили след своето преселение. Подразбира се, че този процес е продължил при тяхното по-нататъшно придвижване и навлизане по-навътре в индийския субконтинент. Според това разбиране, започнали са със съставянето на текстовете, които впоследствие са били събрани в една от Ведите, наречена Ригведа. Счита се също така в индологията, че всичките ведически текстове са били събрани и групирани в известните в днешно време четири Веди в края на второто хилядолетие преди Н.е. (т.е. около 600 години след преселението, според това разбиране за хронологията). С групирането на ведическите текстове към края на второто хилядолетие преди Н.е. те са били оформени в познатия им в днешно време вид на четирите Веди („Ригведа”, „Яджурведа”, „Самаведа”, „Атхарваведа”). Като част от ведическото наследство, т.е. от Ведите, се считат всички обяснителни и философски текстове (Брахмани, Араняки и Упанишади), като всеки един от тези текстове се отнася и свързва конкретно към една определена от четирите Веди.

След групирането на ведическите текстове в тези времена, от началото на първото хилядолетие преди Н.е. е започнало съставянето на философските концептуални текстове, известни като Упанишади. Тяхното сътворяване е продължило няколко века до към средата на първото хилядолетие преди Н.е. Със съставянето на Упанишадите, които се считат за част от ведическото наследство и „завършек“ на Ведите се приема, че е бил достигнат апогей  с възникването на различни школи в Северна Индия, който е завършил към времената на Буда и на Панини (систематизатора на санскритската граматика) към V век преди Н.е.

Всички автори по тематиката за източниците, историята, периодите, събитията на духовното наследство от времената на арийското преселение през следващите две, дори три хилядолетия са крайно внимателни, предпазливи и въздържани за конкретизиране на точни периоди и години и за определяне на категорично съпоставяне по точни периоди и години между различните събития и явления. Няма достатъчно индикации от записана информация и много изводи и позиции се приемат на основата на опити за сравняване и анализ на различни аспекти. Но при такива „анализи” би следвало да се търси и логиката в светлината на един общ поглед върху цялото историческо и идейно пространство, в което са се включвали различните процеси и събития.

Така, според някои от определяните като сравнителни исторически, лингвистични (включително дори едва ли не и генетични) анализи относно произхода на арийците и развитието на тяхното духовно наследство, разглеждат се само времената след тяхното преселение (все едно са паднали от небето извънземни с нулево духовно наследство и култура) и тези времена след тяхната миграция съответно биват разделяни на три периода: ведически, брамински и новоиндуистки, обхващащи общо времето от към 1600 година преди Н.е. до времената към 400, 500 или 600 година от Н.е. 

XVI век преди Н.е. е предпочитана от индолозите времева граница за преселението на арийците в долината на река Инд, като сравнително по-рядко може да се срещат тези, че преселението би могло да се е случило и в по-ранни периоди, например, предполагаемо още в началото на второто хилядолетие преди Н.е. или евентуално малко по-късно – между XX и XIX, или между XIX и XVII век преди Н.е.

Според такова разделяне, във ведическия период, започнал с пристигането на арийците по новите земи към 1600 г. преди Н.е., са били създадени ведическите текстове, които в края на второто хилядолетие и към началото на първото хилядолетие преди Н.е. са били групирани в известните ни днес четири Веди. По време на браминския период са били създадени Упанишадите, като това, според възприетата най-много теза, се е случило през следващите 4-5 века, т.е. в рамките на първата половина на първото хилядолетие преди Н.е. Новоиндуисткият период се свързва и съответства с времената когато са възникнали Джайнизмът и Будизмът.

Легендата се смесва с историята. Според съответните академични исторически представи, разпределянето и групирането на текстовете на Ведите се е случило в края на второто хилядолетие преди Н.е. Като осъществил това групиране се посочва мъдрец на име Вияса – име, което в наличната в днешно време информация се цитира нееднократно като считан или предполагаем за автор на редица други произведения, чието създаване се предполага и определя, че се е случило в различни следващи векове на първото хилядолетие преди Н.е. (включително и като автор на огромния епос „Махабхарата”, на значимата за представите за Йога негова част „Багавадгита”, както и като автор на коментарите на „Йога сутра” на Патанджали, автор на значимата „Веданта сутра” и т.н.). Същевременно, според легендата, мъдрецът-Риши Вияса е получил от боговете знанието на Ведите и преди пет хиляди години ги е продиктувал на Ганеша, който ги е записал. Всяка Веда Вияса предал на различни свои ученици – „Ригведа” с химните – на Пайла, „Яджурведа” с мантрите – на Вайшампаяна, „Самаведа” с химни с музика – на Джаймини, „Атхарваведа” с химни и заклинания – на Суманта.

Индийски брамин, живял във втората половина на XIX и в началото на XX век, е предложил концепция, че Ведите са били създадени 4 500 години преди Н.е., но тезата не е била възприета от изследователите. Аргументите на концепцията са били обосновани с филологическо-астрономически анализ на текстовете и със създаващата се в тях представа за картината на звездното небе.

В тези истории възникват редица неизяснени въпроси. Според една от тезите на индолозите, преселението на арийските народи в долината на река Инд се е случило към XVI век преди Н.е., според други разбирания, това се е случило в периода между XX и XVI век преди Н.е. Според основната теза, всички Упанишади са били сътворени и съставени в рамките на петте века на първата половина на първото хилядолетие преди Н.е., т.е. във времената преди появяването на Будизма (и на Джайнизма, независимо от убеждението на джайнистите, че тяхната религия е възникнала още със сътворението на света). Според други разбирания, съставянето на едни или други Упанишади се определя и за по-късни времена през първото хилядолетие преди Н.е., включително такова тълкуване може да засяга и онази част от Упанишадите, които са специално посветени на Йога. Това са много съществени различия, от които би могло да има различни последствия в разбирането на хронологията на събитията и на причинно-следствените връзки при едни или други събития. Такива разнообразия в тези и тълкувания могат да се появяват в едни или други книги на автори или изследователи, като трудно могат да бъдат приети, потвърдени или пък опровергани, поради липсващата информация, даваща възможност да се определят периодите на събития и сътворяване на произведения в онези времена, правенето на заключения по темата на основата на непреки индикации и включването на голяма доза субективен елемент и лична интерпретация.

В така определена в съответните времеви рамки периодизация индолозите очевидно са решили да определят началото на сътворяването на всички ведически текстове (което би означавало – от началния момент на тяхното идейно замисляне и възникване до вида им познат в днешно време) към времето след приключване на арийското преселение и пристигане в земите около река Инд (земите на тогавашните древни цивилизации на Мохенджо Даро и Харапа, които, според индолозите, са били вече западнали още преди преселението на арийците).

Независимо от видимата логика, която говори за различни развития в древността, академичните и професионални индолози предпочитат да определят началото на ведическите текстове с една приета представа за периода след преселението на арийците в долината на река Инд (около и не по-късно от XVI век преди Н.е.) въз основа на различни индикации, свързвани с наличие и позоваване във ведическите текстове на географски и други понятия, и обосновавайки се със съпоставяния и сравнителни анализи. Би могло в тази връзка да се каже, че такъв подход не изглежда достатъчно  логичен и състоятелен.

Какви интерпретации и разбиране за хронологията, етапите и причинно-следствените връзки на тези исторически процеси, събития, сътворяване на текстове и философски концепции, включително и за първоизворите, етапите и причинно-следствените връзки в развитието на „традиционната и класическа Йога” не биха били абсурдни и произволни от позициите на една логика на възможните причини и следствия и биха изглеждали и били правдоподобни? Каква би могла да е реалистичната представа за развитието на събитията в онези древни времена, включително за древния произход и за генезиса на практиката и на философията на Йога? Каква би била приемливата интерпретация на събитията, процесите и създаването на духовното, културното и философското съдържание и наследство през хилядолетията преди Н.е. Как ние бихме интерпретирали и разбрали тези процеси и събития?

Тук в тази книга целта не е да се прави подробен преглед, сравнителен анализ или изложение на съдържанието на всяко отделно произведение, още по-малко – на всичко съществуващо по темата или по целия общ комплекс от теми.

***

В контекста на изложеното по-горе, възникват въпроси, свързани с факта, че във ведическия език „веда“ е означавало знание, мъдрост. Едва ли може да има съмнения, че знанията и мъдростите, които в ония времена по традиция не са били записвани, са съществували в различни техни форми и преди арийските народи да се преселят в долината на река Инд. Те са съществували, натрупвали са се като религиозни представи, възгледи, ритуали, заклинания, песнопения, мъдрост, познание и знание и далече назад в древността в периода на съществуване и развитие на арийската цивилизация още преди нейните народи да предприемат своето преселение. Техни носители са били различни жреци, посветени люде, мъдреци и учители, които са предавали своите познания на своите ученици, помощници, служители и адепти като са ги утвърждавали, разпространявали и предавали през поколенията чрез своите жречески дейности и при организиране и провеждане на различни религиозни ритуали.

Ясно е, че както в далечната древност на цивилизацията на арийските народи след преселението им и тяхната експанзия на индийска територия, така и във времената преди тяхната миграция, „устната традиция“ е била практикувана от древното им жреческо съсловие (впоследствие оформилото се и развило се като браминско съсловие) много векове наред при съхраняването и предаването през времето на тяхната мъдрост и познание за живота, за реалността и за божествата, на тяхното жреческо,  магическо и ритуално знание и опит, на тяхното божествено и свещено познание, на древното им  религиозно наследство и знание, на събираните през времената от зората на цивилизацията им и умножавани знание и мъдрост – на натрупалото се през векове или хилядолетия тяхно ведическо наследство. Познанието и мъдростта на арийския народ не са започнали да се развиват през XVI век преди Н.е. след тяхното пристигане по новите земи.

Ясно е, че за народ в древността, несъмнено разчитащ на божествено обяснение на явленията в окръжаващата природа и в собствения живот, които не разбира, е било нормално онези, които могат „да говорят с боговете и да получават техните откровения”, да имат специално място и власт в обществения ред.

В определена степен йерархиите на жреците и впоследствие на браминското съсловие са виждали в „устната традиция“ и правило също и средство за осигуряване и съхраняване на своите привилегии и изключителност, забранявайки свещените слова, химни, заклинания и правила за ритуали да бъдат записвани с букви и текст (независимо кога са се появили и доколко са могли да бъдат прилагани едни или други езикови форми за записване) и с това да стават по-лесно достъпни за по-широки кръгове от населението, което би създало евентуални възможности или предпоставки жреци и брамини да загубят своя контрол върху божествените откровения и познанието, и да се накърни изключителната им религиозна и властова позиция. В този смисъл, „устната традиция“ не се е появила след преселението на арийския народ в долината на река Инд, а има по-древен произход и е била инструмент за пренасяне на по-древно познание.

Няма как това познание и мъдрост, осмисляни и натрупвани още от зората на една цивилизация, постепенно съставяли и умножавали елементите на представи, вярвания и разбирания за заобикалящата реалност, да не е оказало отражение и да не се е явявало основа или предишна част на мъдростта и познанието, превърнало се в елементите и текстовете, които във ведическия език са били наречени „Веди”, основа и първоизточник на ведическите текстове, по-късно събрани и групирани във вида им, в който са успели да се пренесат и съхранят до наши дни като четирите Веди, независимо от това, че в хода на времето и на развитието на текстовете на химни, заклинания, ритуални правила и пр. във ведическите текстове са били включвани различни географски или други понятия, характерни за един или друг последвал период и съответно за времето след преселението на арийските общности или за последвалите времена, вкл. за географията на техните нови обиталища в долината на река Инд или на техни обиталища, достигнати по-късно при по-нататъшната им експанзия на индийския субконтинент.


II.

ДАЛЕЧНАТА ИСТОРИЯ, ИЗТОЧНИЦИТЕ И ПРОИЗХОДЪТ

Естествено е явлението, при което народи, живели и развивали се в различни части на света, без да са имали контакт помежду си, са стигнали до аналогични представи за света и решения в устройството на своя живот. Причините са в аналогичния процес, по който се развива човешкото съзнание и връзката му с окръжаващата реалност и нейните физически закони и явления. Би могло да се допусне, че древните арийски племена и народи са развивали своите представи и концепции за окръжаващия ги свят съвсем самостоятелно и необусловени от никого и от нищо, в резултат на собствени идеи и прозрения. (Такива интуитивни прозрения, творчески открития, интуитивни постижения и пр. понякога би могло да изглеждат и като специални разкрития и указания, дадени пряко от боговете на съответните жреци или мъдреци.) Би могло да се допусне, че представите, идеите, културата и религиозните вярвания на древните арийски народи преди тяхното преселение са възникнали и са се развили съвсем самостоятелно, измислени и създадени за първи път от техните по-будни хора и мъдреци в резултат на собствения им контакт с окръжаващата ги реалност и на развитието на собствените им душевни и мисловни процеси, без да са били повлияни от натрупани познания, опит, идеи и представи, религиозни вярвания, ритуали, заклинания и практики, каквито са били достигнати в по-предишни времена от древните народи на Шумер, Акад, Вавилон, древен Египет и без да са били в контакти с никои от тях. Но в историческия контекст на древното развитие на първите цивилизации в Месопотамия, изглежда твърде малко вероятно древните арийски общности да са останали изолирани и без никакъв външен контакт с други народи и техни култури.

Според установените познания и представи цивилизацията на Шумер и Акад е била сред най-древните и първите, появили се и започнали своите развития.

Счита се и е прието, че Шумерската цивилизация се е развивала в периода още през IV хилядолетие преди Н.е. с постепенното изкристализиране на свои представи, концепции, религиозни вярвания, ритуали, жречески порядки, религиозни словесни практики и пр. Би могло да се допусне, че такъв процес в земите на Месопотамия вероятно е започнал да се развива поне няколко стотици години преди аналогични процеси да започнат идейно да изкристализират и да се развиват сред арийските народи в земите на техните древни обиталища (за коeто няма исторически сведения).

Прието е, че преселението на арийските народи към долината на река Инд се е случило не по-късно от XVI век преди Н.е. или в периода между XX и XVI век преди Н.е. Към XX век преди Н.е. се предполага, че е залязла и изчезнала по едни или други причини древна цивилизация на Мохенджо Даро и Харапа. Не е установено поради какви причини е залязла тази цивилизация, дали е било свързано с климатични промени или с други бедствия, дали са се разселили и разпръснали (както е имало и други масови преселения на народи в онази епоха) или остатъците им са се асимилирали сред новодошлите арийски общности. Няма археологически следи да е имало война между местната цивилизация и новодошлите арийски народи.

Археологическите изследвания сочат, че най-старите следи от заселване в Долна Месопотамия датират от втората половина на VII хилядолетие преди Н.е. когато се развива културата на периода Обейд (датирана като развивала се в периода между 6500 и 3800 г. преди Н.е. и разделяна на няколко фази през шестото и петото хилядолетие преди Н.е. ).

Археологическите проучвания не дават възможност за този период и съответните му фази да се определи наличието на определена етническа група. Няма консенсус дали първите писмени източници с текстове съдържат следи от шумерски.

Има противоположни мнения и два противоположни подхода кога точно са се появили и каква роля са играли шумерите в развитието на обществата в региона на Долна Месопотамия като се започне от времената на VII хилядолетие преди Н.е. Според една от хипотезите, шумерите са пристигнали от друг район, съседен на Долна Месопотамия и вероятно не са участвали в първоначалния период на развитие на общностите. Те са пристигнали в сравнително по-късни времена. Според тази хипотеза, те може и да са присъствали сред другите групи на местното население още в периода Обейд, би могло да са пристигнали през четвъртото хилядолетие преди Н.е., или би могло да са пристигнали в началото на третото хилядолетие преди Н.е., от когато са останали писмени източници с текстове, съдържащи установени шумерски граматически елементи. Според противоположната хипотеза, шумерите са живели в Долна Месопотамия още от началото на Обейдския период, а различните местни общности постепенно са се слели и взаимно са се асимилирали, формирайки етническа група на шумерите.

Независимо от тези различия, общоприето е, че през периода Урук (IV хилядолетие преди Н.е.) шумерите вече са присъствали в Долна Месопотамия.

В резултат на различни археологически и лингвистични проучвания е прието, че към началото на IV хилядолетие преди Н.е. вече са възникнали първите шумерски поселения.

В IV хилядолетие преди Н.е. вече се развива един от най-старите градове – Урук, а през последната фаза на периода Урук около 3400 – 3100 г. преди Н.е. се оформят първите градове и първите държави.

В процеса на развитието на местните общности, постепенно по-големите селища са се превърнали в независими градове-държави, воюващи по между си. Известни са по-големите градове-държави с имена като Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума. Всеки град е имал свой управник – цар или жрец и свое божество.

Познанията за тези древни периоди и култури са възможни благодарение на останалите от тези периоди археологически следи и писмени източници. Паметниците останали от Урук свидетелстват за богатство и творчество още от онова време на народите в Долна Месопотамия.

През последните векове на периода Урук се развива писмеността. От тези времена са останали писмени източници, които са се съхранили поради практиката да се издълбава клинописното писмо върху камък или плочки, които са устояли на въздействието на времето.

Творческите процеси и постижения на тези народи през четвъртото хилядолетие преди Н.е. и особено през неговата втора половина, оказват съществено влияние върху съседните региони, вкл. и с процеси и последствия на тяхна експанзия.

През IV хилядолетие преди Н.е. шумерите вече представляват движеща сила в обществените процеси и промени. Те имат активно участие в създаването на първите градове и първите държави, както и в създаването и развитието на първата форма на писменост.

Шумерските градове се оформят като оживени търговски и занаятчийски центрове. Счита се, че освен търговията, която са развивали помежду си, те са установявали и развивали активни търговски връзки и с народите в древен Египет, като търговските им контакти и обмен са се простирали и до народите на тогавашна Индия.

Обществените развития в този период и разцветът на шумерската култура естествено са довели и до процеси на експанзия и участия на шумерите в колонизационни процеси спрямо съседните страни и региони. Счита се, че в резултат на тези развития към края на периода Урук и нататък през III хилядолетие преди Н.е. в региона на Долна Месопотамия се е оформила цивилизация с многоезично и многоетническо общество, чиито елементи са съществували в хармония. В древните текстове са идентифицирани различни елементи като термини, идващи от непознати езици, особено отнасящи се до имена на различни географски обекти.

Още преди предполагаемото преселение на арийските народи, дори и то да се е осъществило към началото на XX век преди Н.е., в Шумер вече е сътворена една от най-древните, една от най-старите литературни творби – „Епосът за Гилгамеш”, представляващ пет самостоятелни шумерски поеми (разкази) за царя на Урук, първите от които са датирани към времето на Третата династия на Ур (2150 - 2000 г. преди Н.е.). Те са били написани с клинообразната писменост върху глинени плочки. Четири от тези поеми по-късно са използвани като основа за обобщен епос на акадски, определян като „Старовавилонска версия”, чието създаване се определя към периода на XVIII-XVII век преди Н.е. От нея са запазени фрагменти. От по-късна версия, определяна като „Стандартна вавилонска”, датирана вече към XIII-X век преди Н.е., са възстановени фрагменти, обхващащи около две трети от произведението. В него участват богиня Ищар и други богове, разказва се за тайната на вечния живот, за живота и смъртта, както и за "големия потоп".

Развитието, културата и богатството на тази цивилизация са били примамливи за съседни народи и шумерските градове и търговски центрове нерядко са ставали обект на нападения от страна на чужди племена, предполагаемо арабски, персийски и др.

Същевременно непосредствено на изток от Месопотамия и на югоизток от Шумер и Акад, още през III хилядолетие преди Н.е. се развиват и други народи и царства, например Елам, за който се счита, че най-ранните писмени сведения се появяват още през 3000 г. преди Н.е. Открити са таблички с древен еламски клинопис. От шумеро-акадски източници са известни редица еламски градове-държави през III хилядолетие преди Н.е. От някои изследователи се счита, че първите градове в областта са възникнали дори още през V хилядолетие преди Н.е. (през каменно-медната епоха). Столицата на Елам град Суза, предполагаемо е основана към 4200 г. преди Н.е. и се счита, че е сред най-древните градове на земята. Счита се също, че първите следи от постоянно обитаване на земите около Суза са още от VII хилядолетие преди Н.е.

Какво се случва по нататък през втората половина на III хилядолетие преди Н.е.?

Във втората половина на III хилядолетие преди Н.е. – през XXIII век преди Н.е. – значителна част от Шумер е била завладяна от акадския цар, за който се счита, че е успял да обедини цяла Месопотамия и е създал първата империя в света.

Името Вавилон се споменава за първи път през 3000 г. преди Н.е. Към 2200 г. преди Н.е. Вавилон е бил известен като храмово място. През XXI век преди Н.е. Вавилон е бил в обхвата и под владение на близкия град Ур.

Към това време – към 2100 г. преди Н.е. – все още е съществувала и вероятно е процъфтявала цивилизацията на Мохенджо Даро и на Харапа. Към това време още не е започнало преселението на арийските народи към долината на река Инд (започнало към 2000 г. преди Н.е, или известно време по-късно – според едните оценки – предполагаемо не по-рано, но и най-късно – към XVI век преди Н.е., но, според някои други мнения – осъществено още към XVIII или към XX век преди Н.е.).

Към края на XXI век преди Н.е., т.е. няколко години преди 2000 г. преди Н.е., Третата династия на Ур е унищожена от Елам.

При царуването на великия вавилонски цар Хамурапи (пети цар от първата династия във Вавилон) /от началото до средата на XVIII век преди Н.е./ градът Вавилон придобил водеща роля в целия регион и завладял почти цяла Месопотамия. От това време е известен "Кодексът Хамурапи", който е сборник с правни текстове, считан за един от първите подробни сборници със закони и един от най-старите текстове на древна Месопотамия – надпис на акадски върху плоча от черен базалт. (Според концепцията, че арийските племена са се преселили през XVI век преди Н.е., по това време преселението на арийците все още не е било осъществено.)

По-късно, към средата на II хилядолетие преди Н.е., Шумер е погълнат от разширяващата се Вавилонска империя. (Според общоприетото схващане, счита се, че по това време арийските народи са завършили своето преселение и вече са обитавали долината на река Инд.)

Каситите са били съседи на Елам северозападно до границите му. Група касити още през XVIII век преди Н.е. се заселила в Северна Месопотамия. В началото на XVI век преди Н.е. Вавилон е бил превзет от хетите, а няколко години след това е завладян от каситите, в чието владение остава през следващите няколко века до XII век преди Н.е. Каситите превърнали града-държава Вавилон в столица на Вавилония. Царските укази на каситските владетели на Вавилон били изсичани върху камъни. Историята през тази епоха познава множество битки и перипетии с участието на вавилонци, еламити, касити и др. През следващите векове Вавилон е под властта на различни династии до края на VIII век преди Н.е., когато Елам и Вавилон са разбити от асирийците. Към края на VII и през първата половина на VI век преди Н.е., след бунт срещу асирийците се образува Нововавилонското царство (наричано и Халдейско царство). През втората половина на VI век преди Н.е. Вавилон и земите на Месопотамия са завладени и се оказват в обхвата на Персийската империя с династията на Ахеменидите, а през втората половина на IV век преди Н.е. персите са победени от Александър Велики.

***

Цялата тази хронология и фактология съдържа и редица приблизителни или предполагаеми данни, и е предмет на уточняване от специалисти археолози и лингвисти. Включването й тук не е с цел да се прави самоцелен обзор на древни цивилизации, или с някаква претенция към абсолютна точност на историческа фактология и хронология, а за да се очертае общият исторически, културен и духовен контекст, в който е съществувала и се е развивала цивилизацията и културата на древните арийци във времената преди тяхното преселение, както и в периода около тяхното пристигане в новите територии. Това е свързано с разбирането, че ведическите текстове не са измисляни на празно поле чак във времената след XVI век преди Н.е., когато арийците вече са били пристигнали в долината на река Инд и в Индия, и че началото на ведическата култура и ведическите текстове няма как да съвпада с предполагаемото им пристигане, независимо дали то се е осъществило през XVI век преди Н.е. или е започнало още в началото на XX век преди Н.е.

В тази връзка, много по-древен и с многопосочни източници е произходът и генезисът на редица представи и религиозни ритуали, вярвания и концепции, и ритуални и оздравителни практики на арийските народи, които би могло да се свържат с различни религиозни, ритуални и философски разбирания и с различен вид практики, включващи се в общото понятие "йога", които без съмнение вече са съществували и са се практикували сред арийците по време и след тяхното преселение, както и в целия период през втората половина на II хилядолетие преди Н.е., когато са се развивали по-нататък, допълвали и разнообразявали и различните ведически текстове, преди да бъдат групирани в четирите познати днес Веди.

Видно е и е логично, че и през IV и особено през III хилядолетие преди Н.е. е имало широкомащабни преселения на общности и народи, както и контакти и взаимодействия с широк географски обхват и на значителни дистанции със съседни народи, племена и общности. Тези контакти и взаимодействия, в по-тесен географски обхват може да са били първоначално мотивирани със стремежи към разширяване на търговия, или на територия и към експанзия, както и с възникващи военни действия, но постепенно с развитието на цивилизацията, търговията и културата, контакти и взаимодействия с много по-широк географски обхват и на много по-далечни дистанции са се развили с търговски характер поради развитието на търговията и търговските центрове и поради необходимостта и ползата от развитие на обмен с по-далечни народи. От своя страна развитието на такива контакти и взаимодействия е довело до последствия, изразяващи се в активизиране на културен и религиозен обмен, в споделяне, възприемане и пренасяне на културни постижения, на религиозни представи, идеи и концепции.

Независимо от това какви са били причините за преселението на арийските народи към долината на река Инд и дали то се е случило към началото на второто хилядолетие преди Н.е. или чак към XVI век преди Н.е., тези народи са се преселили и са пристигнали с определена история, култура, религия и способности. Те са възникнали, съществували са и са се развивали дълго време преди това в териториите и земите на техните предишни обиталища. Няма археологически или други източници и информация за точните територии, начин на живот, култура, знания, представи, религиозни традиции, ритуали, молитви, заклинания и пр. на арийските народи преди тяхното преселение. За тях съдим на базата на съдържанието на ведическите текстове във вида им, в който са успели да достигнат до наши дни. Предполага се и се счита, че арийските общности са живели в територии на изток или североизток от бреговете на Каспийско море. Когато е започнало тяхното преселение, една група от техния народ се е насочила на юг и югоизток към долината на река Инд, а друга група се е насочила на юг и югозапад в посока към земите на днешен Иран. Културата от предишното развитие на арийските народи при арийците, пристигнали в долината на река Инд и по-късно продължили своя път през съседните територии на днешна Индия, е продължила да се развива нататък (с развитие на техните заклинания, мантри, химни, ритуали и като цяло – на ведическите текстове, по-късно групирани във Ведите, дали основа за развитие и създаване на всички последвали ги текстове). Тази културна база на преселилите се в долината на река Инд арийци е била игнорирана (поради липса на фактически исторически, писмени или археологически сведения и доказателства) от разни историци и академични индолози, определили като начало на ведическата култура периода на XVI век преди Н.е., свързван със завършване на преселението (сякаш арийските народи, пристигайки по тези земи след своето преселение, са започнали да сътворяват и развиват тази своя култура на празно поле). Културата, която са пренесли арийците, които са пристигнали по древните земи на днешен Иран, е продължила да се развива с различни форми и промени и е довела по-късно до специфичните аспекти на местната древна култура и религия, включително до възникване на Зороастризма и на религиозната философия на Заратустра, изложена в свещената книга „Авеста”. За времената, когато е живял Зороастър (Заратустра) няма единно мнение и точният периодът не е установен, като се предполага, че може да е между XVIII век преди Н.е. (евентуално възможният предполагаем период за преселението на арийците в посока към древните земи на днешен Иран, ако не се е случило още два века по-рано) и VI век преди Н.е. (според косвени писмени индикации от летописи в хроника), като същевременно някои учени решават да визират и предполагаем по-точен период – през XII век преди Н.е. (по това време в Индия ведическите текстова са продължавали да бъдат обогатявани, но още не са били групирани в четирите Веди).

Ако арийските народи са осъществили своето преселение към началото на II хилядолетие преди Н.е. или дори към XVIII или XVI век преди Н.е., тези народи със сигурност са възникнали, съществували са и са се развивали поне редица векове преди това (вероятно дори и хилядолетиe и повече) като със сигурност са съществували и са се развивали в своите тогавашни територии и земи поне в периода на разцвета на Шумерската цивилизация през III хилядолетие преди Н.е., на експанзията на нейните търговски контакти и обмен, и на нейните културни, духовни и религиозни въздействия, а впоследствие – през втората част и към края на III хилядолетие преди Н.е. (или примерно в началото на II хилядолетие преди Н.е.) – и в периода на развитието на Акадската империя и цивилизация. Влиянието на обществената динамика, на търговския разцвет и на културния и духовен подем и религиозни процеси няма как да не е достигнало до древните обиталища на арийските народи; много малко вероятно би било те да са живели напълно изолирани и без никакъв контакт, взаимодействия и обмен с други народи, и особено с напредналата цивилизация на Шумер и Акад. Би  било трудно да се приеме, че наличието на силна цивилизация (видимо, или поне най-вероятно, по-стара и предполагаемо по-напреднала от тази на арийските народи), която се е развила в сравнително близък регион, е останало неизвестно за арийските племена и не е довело да въвличането им в търговски и културни контакти и обмен.

Би било съвсем естествено и логично да се допусне и приеме, че развитието на арийската култура, представи, култове, религиозни практики, ритуали и пр. в периода на тяхното съществуване и развитие преди преселението им е било повлияно, обогатено, допълнено от културата и религията на Шумер и Акад, че е взаимствало и е съдържало елементи и аспекти на културното, духовно и религиозно наследство на Шумерската и по-късно – на Акадската цивилизация, култура и религия, включително имена и влияние на техните богове, че е продължавало да се развива на тяхната основа и в техния контекст, по своему ги е развивало и променяло, усъвършенствало и допълвало, формирало е конкретния им характер като резултат на спецификите на арийските народи и в съчетание с техни оригинални представи и концепции. На тази основа, по-късно след тяхното преселение, са продължили да се развиват техните традиции, духовна и религиозна култура и практики с внасяне на допълнения и промени, с еволюция на представи, с добавяне на нови географски и други понятия, съотнасящи се към новите времена и новите райони на преселение, експанзия и обитаване. (С наличието в текстове на едни или други географски наименования или местни понятия от определени времена, някои учени считат, че мога да обяснят защо определят датирането или началото на ведическите текстове към определени периоди, което очевидно, няма как да е обосновано, предвид логиката и естествената динамика на разнообразните процеси и натрупване през времето на промени, допълнения и на различни нови смислови слоеве, изключване на определени понятия или дори имена на богове и включването на променени и нови.)

Когато арийските племена са се преселили, те са дошли със своята обществена структура и традиции, със своя стопански и военен опит и способности, със своето духовно и културно богатство, със своите представи, вярвания и религиозни жреци, със своите учители и мъдреци. Те не са дошли с липсваща култура и ведическите заклинания, мантри, химни и ритуали, за които изследователите индолози казват, че са започнали да се появяват през XVI или XV век преди Н.е., не са паднали от небето на бяло поле, и няма как просто така изведнъж без нищо да са започнали да се появяват точно в този период, за който се определя приблизително самото преселение на арийските общности.

Освен ако не се приеме, че арийските общности са пристигнали с липсваща история и култура и че за първи път различни химни, мантри, заклинания и ритуали са се появили на празно място, като по време на трансцедентни състояния на техни мъдреци „боговете са им ги разкрили и са им ги предали да ги следват”. /Но това не може да е аргумент за историци и академични индолози./ Без да отричаме възможностите на медитативните прозрения, вдъхновения и творчески постижения, или възможностите за философски прозрения и интуитивни постижения, включително в състояние на медитация, такава възможност за начало на ведическата култура на празно място изглежда твърде малко вероятна и в целия исторически контекст изглежда логически неприемлива.

Ако началото на създаването на ведическите текстове се определя в XVI век преди Н.е. (за когато хипотетично се определя преселението на арийските общности или по-точно – тяхното пристигане по земите в долината на река Инд) или дори по-късно – в XV век преди Н.е. – би излязло, че познанията, традициите, вярванията, мъдростта на арийците сякаш изведнъж са паднали от небето, а те са пристигнали по тези нови земи със съвсем празно и чисто съзнание, без никаква култура и духовно наследство, като изведнъж са започнали да ги генерират – и без да са имали такава предишна култура и наследство, изведнъж се оказва, че сред тях изведнъж се появяват надарени личности, превръщащи се в мъдреци-Риши. Тези мъдреци отнякъде получават представата за практика на медитация (или, макар и народът им да е пристигнал без съответната култура, религия и познания, т.е. „веди”-знания, тези мъдреци-Риши може би някак си от преди са я имали, а може би съвсем спонтанно са достигнали до способностите за постигане на медитативни състояния). И излиза, че тези техни мъдреци-Риши или в състояния на медитиране и просветления са започнали да получават трансцедентно идеи, познания, мантри, химни и нови текстове на ритуали, или просто „пряко са ги получили от боговете” – текстовете, или елементите за тях, които са започнали да превръщат в първоначални ведичедски текстове. Всичко това, разбира се, ми изглежда съвсем несъстоятелно.

Няма как, идвайки в долината на река Инд, арийците да не са били носители на древна култура и предпоставки, продължили и развили се в първоначалните и в последващите ведически текстове. Няма как, изведнъж от нищото ведическите текстове да са започнали да се появяват и да са се появили. Ясно е, че би трябвало да имат по-стара история.

Няма как началото на ведическите текстове и култура да съвпада с пристигането и началото на пребиваването на арийските народи в новите земи в Индия. (Освен ако това определяне е чисто символично, поради липсата на предишни исторически, археологически и писмени източници, както и поради наличието в текстовете на наименования и понятия от времената и териториите им след преселението им.)

***

Когато арийските общности са пристигнали в долината на река Инд към началото на II хилядолетие преди Н.е. или във времевия интервал до XVI век преди Н.е., след период на преселение и перипетии, влиянието и на военната им прослойка е било нараснало, но и значението на жреците е било съществено. По-късно, към средата на II хилядолетие преди Н.е. и в първите векове на втората му половина естествено се е стигнало до по-нататъшни процеси, в които арийските народи са започнали придвижване към нови земи и експанзия, при което са възниквали военни сблъсъци с местни племена и народи. Все повече е нараствало значението и влиянието на прослойката на воините и техните лидери. В процесите на смесване с нови култури, в нови обстоятелства и обкръжение, арийските жреци, свещенослужители, духовни и религиозни слоеве са се стремили както да запазят своите традиции, така и да съхраняват своето влияние и сред своя народ и сред всички части на оформящото се население. Естествено са се развивали процеси на оценка и допълване, на въвеждане на нови представи и концепции, на включване на нови наименования и понятия, характерни за местните земи, събития и условия, активно е продължавало развитието на традициите, на духовните и религиозни ритуали и практики. Върху основата на духовното и културно наследство, на ведическата култура и наследство, с които арийските народи са пристигнали по новите земи при своето преселение, на тяхното старо познание („веди” – знание) са продължили да се развиват и оформят елементите на ведическите текстове с химни, мантри, заклинания, ритуали, правила и пр.


III.

1.

В организацията на арийските общности както във времената преди преселението на арийците, така и по време на самото преселение, и след установяването им по новите земи и при по-нататъшната им експанзия, без съмнение е трябвало да има прослойки, които по един или друг начин да са ангажирани със създаването и осигуряването на прехраната, и с други необходими за бита дейности. И преди пристигането на арийските племена и родове в долината на река Инд е имало предпоставки и причини за естествено разслоение и за променливо отношение от страна на жреците към различни слоеве на общността, мотивирано от стремежа им да съхраняват своята позиция и влияние, вкл. и изключителното си право върху свещеното познание и привилегията на „общуването с боговете”. Същевременно, дори ако в дълбоката древност мъжете е трябвало да съчетават различни свои стопански дейности с воински умения, за един народ оказал се в процес на далечно преселение, когато се е налагало да се преодолява негостоприемство или отпор на различни местни племена и народи, вече е било нормално да се създаде силна специализирана прослойка воини, които по своето положение да стоят сравнително по-високо в обществената пирамида –  редом с високопоставените.

Според археологическите разкопки и изследвания, няма доказателства, че арийските пришълци са водили война веднага при пристигането си в долината на река Инд и че те са разрушили градовете и са унищожили древните народи на Харапа и Мохенжо Даро, които в онази епоха са имали  вече сравнително развита цивилизация в района на долината на река Инд. Предполагаемо, цивилазацията на Харапа и Мохенджо Даро е залязла или по-рано, или приблизително във времената на пристигането по тези земи на арийските общности. Изследванията говорят за голяма суша в периода към началото на второто хилядолетие преди Н.е. с редица широкообхватни регионални последствия. Предполага се, че в резултат на тази суша напълно е пресъхнала голямата река Сарасвати, за която се споменава в древните източници. Допуска се, че тази суша е допринесла за залеза на цивилизацията на Харапа и Мохенджо Даро. Не е изключено, с последствия от това природно явления в различни региони да са свързани причините и обхватът на миграцията на арийските народи.

Едно мащабно преселение неминуемо е предизвиквало сблъсъци и е предполагало наличие на специализирана и достатъчно мощна прослойка воини. Дори и ако първоначално при пристигането на арийците в долината на река Инд не е имало война с местната цивилизация или с нейните останки, когато впоследствие арийските племена по необходимост или поради стремежа им към експанзия са продължили от долината на река Инд да навлизат все по-навътре в индийската територия, те неминуемо са срещнали естествен системен отпор от различните местни племена и общности, трябвало е да воюват с тях, да ги преодоляват и асимилират. Тогава значението на прослойката на воините е оставало ключово както за оцеляването на арийските групи, така и за по-нататъшната миграция и развитие на арийския народ, а всички подчинени и постепенно асимилирани местни племена или народи са се оказали несъмнено в една различна по-низкопоставена прослойка, стояща много по-низко от всичките различни установени социални прослойки сред самото арийско население.

Божественото познание и слово, религиозните ритуали и правила, химните, заклинанията, ведическата мъдрост, съхранявани много поколения наред от жреческото съсловие, и представляващи основата на религиозна власт и влияние на жреците, не е можело да стават достояние на тази по-низша прослойка на местни племена и покорени общности, които са били в процес на асимилиране, освен че и дотогава божественото познанието е било ревниво пазено от жреците и от по-низкопоставените прослойки и на своя собствен арийски народ, като ритуалите от край време не са се разпростирали в пълните им форми и в еднаква степен към всички слоеве и части дори на собственото коренно арийско население, сред което от страна на жреците е имало диференциране на по-малко и на повече посветени в божественото слово и в ритуалните контакти с боговете. По такъв начин са утвърждавали и запазвали своето влияние, положение, високопоставено място и власт.

Така постепенно са се дооформили „варните” или кастите. Процесите на асимилиране на местните племена и народи и на интегриране на протоиндийското население са довели и до съответна динамика в развитието на отделните касти, като постепенно с течение на времето, асимилиране, интегриране, смесване и преливане между групи и общности, обхватът на кастите се е разпрострял и върху различни категории на асимилираното население, систематизирайки кастовото разделение и подредба в новото общество.

2.

Във всички тези процеси е разбираем генезисът на такъв подход и установяването на порядки, според които необходими и наложителни са изглеждали поддържаните правила и практика на „устната традиция“ и недопустимо е било записването на свещеното познание с букви като текст.

Произхождащата още от древността арийска култура е била носител на своето духовно и религиозно съдържание, вярвания, ритуали, правила, познания и знание – „веди“. Ведическата цивилизация и духовна култура са се основавали на език, наричан ведически език (или ведийски). Счита се, че е бил използван най-активно до средата на първото хилядолетие преди Н.е.

С липсата на установени граматически правила ведическият език бил с все още недостатъчно развита писменост, при което евентуалното записване на свещените текстове, освен тяхното оскверняване и „лишаване от тяхната същинска божествена сила”, свързвана и с техния звуков израз и произнасяне, можело да води и до двусмислия, неточности и грешки при евентуален достъп до тях на непосветени, които не са ги получили пряко чрез „устната традиция“.

Фонетичните специфики на ведическия език са допълвали представата, че божествената същност и сила на познанието, заклинанията, ритуалните думи и текстове се изразява и запазва чрез тяхното гласово произнасяне и всякакво записване би било кощунствено и би лишило божествените откровения, заклинанията, химните и ритуалите от тяхната сила и въздействие.

През целия този период, фонетичните и други специфики на ведическия език са създавали предпоставки за неясноти и двусмислия при възприемането, разбирането и тълкуването на ведическите текстове.

Във времената през първата половина на първото хилядолетие преди Н.е. когато вече са се съставяли концепциите и текстовете на Упанишадите, санскритът още не е бил достатъчно организиран и с неизяснените си граматически правила е създавал затруднения и предпоставки за неясноти и двусмислия.

Липсата на достатъчно установени правила и възникващите поради езикови причини двусмислия в древния ведическия език е налагало съставянето на допълнителни текстове и правила, с които да се пояснява как според брамините е правилно да се разбират едни или други ведически текстове.

В различни периоди на първото хилядолетие преди Н.е. поредица посветени люде, чиито имена са се загубили в потока на времето са се старали да изясняват правилата на санскрита. За тях се споменава в трудове на последвали ги граматици, чиито имена са известни.

Към средата на първото хилядолетие преди Н.е. няколко граматици са работели върху санскритската граматика, като най-голям принос има Панини, основна фигура в систематизирането на санскритската граматика, живял в периода между V и III век преди Н.е.

На основата на ведическата проза („Брахмани”, „Араняки”, „Упанишади”), на първо място Брахманите (коментари на браминските свещенослужители към ведическите поетични текстове, създавани на по-късен ведически език), граматиците извършват уточняване на граматически правила и трансформиране на санскрита.

След Панини съществен финален принос е имал граматик на име Патанджали, допринесъл със свои значими коментари към приноса на Панини за финалното дооформяне на санскритската граматика.

Така в последните векове преди Н.е. е била извършена съществената систематизация в санскритската граматика, превърнала санскрита в достатъчно удобен инструмент, утвърдил ролята си като възможност и  средство за записване и съхраняване на религиозното, духовното, поетичното, нормотворческото съдържание.

Усилията и трудът на тези граматици постепенно са довели до оформянето на класическия санскритски език и до превръщането му в официален духовен език и в инструмент за записването и съхраняването на текстове.

В резултат на тази езикова промяна, от началото на новата ера, независимо от запазването на традицията – на смисъла, силата, мотивацията и актуалността на „устната традиция”, записването на текстовете вече е можело да се случва и практикува на този систематизиран духовен език с ясни граматически правила, и постепенно е започнало да се утвърждава.

Все пак „устната традиция“ дълго време не е загубила своята идейна обосновка и значимост, а на записването на познанието се е гледало като на принизяващо и накърняващо истинската божествена и трансцедентна същност. Записването е продължавало да се счита за накърняващо свещеното съдържание на текстовете, за несъответстващо на същинския звуков израз, форма и смисъл, за неточно, несигурно и за опасно. Дори известният философ Шанкара, основен представител на една от шестте ортодоксални философски системи в индийската философия – „Веданта”, обобщаваща наследството на Упанишадите, живял във времената вече няколко века след Христос, е изразявал свои позиции и тези в този смисъл.

Порядките на „устната традиция“ са продължили много време през хилядолетията преди Н.е., през множество векове голяма поредица поколения наред са споделяли устно с глас и звук свещеното познание, заучавали са го наум, допълвали са го и са го създавали, наум са го съхранявали и са го предавали на следващите след тях, докато с усилията за систематизиране на санскритската граматика и с оформянето на граматическите правила санскритът постепенно се е установил като този подходящ официален духовен, религиозен и „божествен” език, на който текстовете са започнали да бъдат записвани на основата на предаденото през поколенията устно познание за тях, с много по-късна дата спрямо тяхното първоначално създаване и вероятно с множество промени, допълнения, натрупвания и различия в сравнение с първоначалното им  съдържание при тяхното идейно възникване и първоначално оригинално оформяне.

Но това е започняло да се случва чак към края на първото хилядолетие преди Н.е. и вече през началните векове на първото хилядолетието от Н.е. А преди това – през първото хилядолетие преди Н.е., са били създадени голямо множество фундаментални концептуални философски текстове и други произведения с най-различни форми и съдържание, чието съставяне и предаване през поколенията и през времето е продължило чрез „устната традиция“.

Без съмнение, и през второто и през цялото първо хилядолетие преди Н.е. са съществували все пак възможности и инструменти за записване на свещените текстове (макар и с всички възможно възникващи заради езика неточности и двусмислия, и с необходимост от уточнения и обяснения), но, както може да се допуска и е прието, записването не е било позволявано и не се е практикувало. Във всеки случай, до днешно време такива тогавашни текстове не са достигнали.

От край време, и през второто и през първото хилядолетие преди Н.е. е съществувала категорията и прослойка на специалистите писари, но те са били считани за низкопоставена, низша категория или каста и е можело и е трябвало да правят само онова, което им се нареди от жреците, по-късно – от брамините. Действията им като писари са били под строгото наблюдение и контрол на жреците и брамините, към които са били прикрепени.

Още през третото хилядолетие преди Н.е. в региона на Шумер и Акад вече е съществувала писменост, от която са останали следи. Същевременно, от край време в различни региони и области, в които са се установили арийците и е продължило развитието на тяхната ведическа култура, са съществували и многобройни различни местни първични езици – диалекти, така наречени „пракрити“. За разлика от свещения ведически език, те не са се считали за достойни и допустими за предаване и съхраняване на свещеното божествено познание и духовното съдържание.

Повечето изследователи приемат, че векове наред ведическото знание се е предавало чрез „устната традиция“. Когато към края на първото хилядолетие преди Н.е. или през първите векове на хилядолетието от Н.е. са започнали да записват ведическите текстове, използваните материали са били нетрайни (дървесна кора или палмови листа; текстовете е трябвало да бъдат преписвани преди носителите им да се разпаднат), поради което дошлите до наши дни манускрипти са на не повече от няколко стотин години. Най-древният манускрипт на Ригведа се определя от XI век от Н.е. Наличен е и манускрипт от XIV век.

Постепенно древният архаичен поетичен ведически език и санскрит на ведическите текстове (с мантри, химни, песнопения, ритуални форми, заклинания) е престанал да функционира като жив език и е бил изместван в ежедневието от ранните средноиндийски диалекти, запазвайки се в ритуалната сфера.

3.

Поради всички известни и предполагаеми обстоятелства, причини и логично произтичащи от тях съждения, оформя се картината, че чрез практиката на „устната традиция“ са били сътворявани, замисляни, измисляни, смислово конструирани, обсъждани, допълвани, подреждани и оформяни, съхранявани, предавани, евентуално променяни и отново допълвани в процесите на тяхното разпространяване и предаване, и пренасяни през поколенията през двете хилядолетия преди Н.е. (а според смисъла на това твърдение, аз бих допълнил – и през още по-отдавнашните времена преди арийското преселение, независимо колко дълбоко назад в древната история започват те) текстовете на свещеното божествено ведическо слово с прозренията и творчеството на жреци, посветени хора, мислители и мъдреци, включително и първоначалното познание, представите, вярванията, ритуалите и неписаните текстове, мъдростта и знанието („веди”) – определяното от традицията като „първоначалното знание, предадено пряко от боговете на древните Риши”.

От кои времена би произлизало такова първоначално „божествено откровение“ и „предадено от боговете“ знание?

(Възможно ли е всичко това? Възможно ли е да са били сътворявани, съставяни и съхранявани, предавани и препредавани, в такъв обем знания, мъдрости, ритуали, текстове, мисловно, религиозно и културно наследство в продължение на толкова необятен времеви обхват в няколкохилядолетен период единствено чрез „устната традиция”?

Възможно ли е впоследствие наум да са били сътворявани, формулирани, съставяни наум множество обхватни текстове на Упанишади, или така да е било организирано и разпределяно тяхното съставяне, запаметяване, съхраняване и предаване, че да е било възможно както тяхното появяване и формулиране, така и съхраняването им и пренасянето им през времето. Възможно ли е да са били създавани наум широкообхватни и многоаспектни епични произведения, запаметявани и предаване чрез традицията през поколения? Или тяхното създаване не се е случило във времената на „устната традиция”, а по-късно, или пък техните автори или автор са ги съставяли записвайки текстовете на ведическия език, или по-късно на класическия санскрит, когато граматиката му е била дооформена?)

Дори ако традицията би могла да вижда в такова „предадено пряко от боговете” на древните Риши знание огромен обхват на ведическото съдържание и текстове и да определя Ведите без време на създаване и без начало, и като „божествено откровение и знание”, предадено на древните Риши едва ли не в същия му цялостен вид, какъвто е известен в днешно време, и съхранено и пренесено през хилядолетията, ясно е, че създаването, допълването и натрупването на ведическите мъдрости, вярвания, представи, правила, ритуали, с една дума – знания и текстове, е било дълъг процес с натрупвания, промени и допълнения, разпростирал се в различни епохи и периоди във времето.

Дали древните Риши са съществували във времената на древната арийска цивилизация преди преселението на арийските народи, или са живели през второто хилядолетие преди Н.е. след арийското преселение и експанзия? Дали „боговете са предавали своите откровения и знания” на древни арийски жреци и мъдреци – Риши преди арийското преселение още през третото или дори през четвъртото хилядолетие преди Н.е. или „са предавали пряко на древни Риши знания” с Ведите след преселението на арийските общности през второто хилядолетие преди Н.е.? Дали древното знание се е появявало като „откровение от богове“ (или като трансцедентни прозрения на жреци, като видения и достижения на мъдреци в състояния на медитация или транс, или просто като духовно и религиозно творчество и логически умозаключения на специални просветени индивиди)? Дали е възниквало в резултат на медитативни състояния, прозрения и вдъхновения или се е оформяло в процесите на дълбок размисъл и вследствие на естественото натрупване и развитие на познанието, на социалните отношения, и в резултат на естествените процеси на мисловна дейност, духовни търсения и творческо вдъхновение, и посветени усилия? Дали „божествените откровения“, натрупването на познание, развитието на религиозни вярвания, ритуали и правила в начина им на живот са представлявали прозрения в трансцедентни състояния на дълбока медитация, или плод на размисъл с творческо вдъхновение, на осмисляне на процеси и необходимости в живота на общността, на осъзнаване логиката в хода на причинно-следствени връзки, на опознаване на характера на човешката натура и на социалните процеси, и на естествено и спонтанно достигани логически разсъждения и изводи за това кое би било необходимо и полезно за по-нататъшното оцеляване и развитие на общността, включително за запазване на властта, порядъка и баланса в обществото им? Едва ли може със сигурност да се отговори на тези въпроси. А и реалността на тези процеси и състояния би могла да има различни изражения и същност.

Знанието и мъдростите в текстовете на Ведите не са възникнали изведнъж на празно място след арийското преселение, както би могло да бъде твърдяно и оправдавано, в случай, че се приеме идеята и вярата, че след преселението на арийците „боговете са им се явили и пряко са предавали” на техните мъдреци – Риши знанието на Ведите.

Едва ли би могло да има съмнение, че древните арийски общности са пристигнали при своето преселение заедно със своите първоначални познания, знания и мъдрост, натрупани в хода на предишното развитие на тяхната цивилизация.

Познанията и мъдростта, с които древните арийци са пристигнали в долината на река Инд, са били събраното познание, вярвания, представи, знание и мъдрост, които произлизат още от времената на предишните им древни обиталища, където се е развивала тяхната цивилизация преди преселението им и с които, без съмнение, те са пристигнали на индийския субконтинент.

Наследството на древните арийци е било вдъхновено и повлияно още преди преселването на арийците – при контактите между общностите и обмяна на идеи, опит и начин на живот между народите в онези стари времена, от най-древните традиции, духовни и поетични практики, религиозни култове и ритуали, още от цивилизациите на Шумер и Акад, още от зората на човешката цивилизация през четвъртото хилядолетие преди Н.е. Ведическите химни са своеобразен наследник на първите шумерски епоси и поетични творби, записани с клиновидно писмо на плочки във времената на четвъртото хилядолетие преди Н.е. Без съмнение ведическите песнопения, химни, ритуали не са били измислени от нищото, те са били повлияни, вдъхновени и стимулирани от по-стари традиции и постижения на съседни народи, с които е имало контакти и обмен.

Независимо от това, че човешката натура, мозък и съзнание, и законите и явленията на природата са така устроени и имат такива въздействия и проявления, че различни народи, дори и без да са били в контакт и обмен помежду си, успяват да стигат до аналогични представи за света и практични действия, и до приличащи си начини на живот и духовни постижения /вкл. аналогии в модели на строителство на обиталища, на бит, изграждане на храмове и т.н./. Но културата и духовните и поетични постижения на шумерската и акадската цивилизации са били дълго време предшестващи преди предполагаемото преселение на арийците, и са били достатъчно силни и влиятелни, в близост до предполагаемия район на обитаване от арийците, че да не са били пример, източник, въздействащ фактор и основа на първичните арийски религиозни практики и духовни  постижения.

Ведическите мъдреци - Риши, създали ведическите съдържания на химни и различни словосложения, превърнали се в бъдещите текстове на Ведите, независимо от това дали са постигнали своята мъдрост и идеи в резултат на специфични вродени качества и способности и на своя житейски опит и размисли, или са получили трансцедентни просветления и в такива състояния са достигали до едни или други идеи и заключения, и са сътворили концепции, химни и ритуали, станали основа на ведическото познание, без съмнение са достигали своето състояние и положение не в резултат на пълна изолация и липса на външна информация за заобикалящия ги свят, не само чрез собствено натрупване на познание, мъдрост, знания, опит и заключения, чрез автономно изолирано развитие и чрез спонтанно и самобитно развитие, образование и творчески импулси, а в дълготрайни процеси на контакти с още по-древните от тях цивилизации, съседни народи и култури, търговски, религиозен, духовен и културен обмен, на опознаване на вече съществуващи традиции, практики и наследство, вкл. от контакти с други пътуващи мъдреци, учители и учени. (Това може да се каже, доколкото няма никакви следи и доказателства, и няма как да се твърди или приема такава теза,  арийците да са били най-древният народ и най-рано възникнала цивилизация, от която да са почерпили опит, знания, мъдрост, религиозни импулси и ритуали, практики и познания известните най-древните народи и цивилизации, за които са останали сведения от IV и III хилядолетие преди Н.е. – народите на Шумер и Акад, на Египет или Вавилон. В този смисъл трудно би могло да се допусне, че арийската култура, познания, религиозни практики и духовно наследство от времената преди тяхното преселение са възникнали и са се развивали напълно спонтанно и самостоятелно, и без външни влияния, или че те са били оригиналният източник на първичната култура и цивилизация, разпространила се от тях към Шумер, Акад или Египет.) Самите древни Риши са пътували и са познавали духовното наследство на Шумер и Акад. Така при разселението на арийците, вече в периода на началото на второто хилядолетие преди Н.е., независимо какво е подтикнало към него, дали климатични катаклизми или осъзнато търсене на по-благоприятни региони, едната група носители на арийското духовно наследство се е насочила на югоизток към долината на река Инд, където са се срещнали с установилите се там общности и градове на харапската култура, и тяхното духовно наследство се е развило и се е превърнало в основата на онова духовно и религиозно познание и слова, развили се през следващите векове и съставили съдържанието на Ведите, а другата група се е насочила на югозапад и като носители на арийското духовно наследство са създали основите на онази духовност, превърнала се по-късно в текстовете на Авеста и във вярата и познанието на Зороастризма.

Дошли са по новите места с техните дотогавашни познания и знания, които на техния ведически език са се наричали „веди”. Това първоначално познание е било основа за по-нататъшното развитие на ведически текстове през второто хилядолетие преди Н.е. И това първоначално познание, с което арийците са пристигнали при тяхното преселение, е съдържало съществени елементи, насоки, съдържание и обхвати, върху основата и в рамките на които след арийското преселение е продължило развитието, допълването и обогатяването на ведическите текстове през второто хилядолетие преди Н.е. И така е продължило докато към края му и началото на първото хилядолетие преди Н.е. тогавашните варианти на текстовете, предавани през поколенията чрез „устната традиция“, са били „събрани“, „определени“ и групирани в четирите основни групи, продължили да се предават още около хиляда години чрез „устната традиция“, като после една част от тях са успели „да преминат“ – препредавани, записвани или презаписвани – и през следващите две хилядолетия, докато най-накрая са достигнали до предишните векове на нашето време в една или друга записана форма и във вида им достигнал до наши дни и известен ни като познатите ни четири Веди.

В хода на това развитие, допълване и обогатяване на древните ведически съдържания и текстове през второто хилядолетие преди Н.е. без съмнение са имали водеща роля и основен принос жреци, брамини, мъдреци, учители, посветени и знаещи хора, като сред тях е имало и имена, останали през времената в едни или други списъци като велики мъдреци - Риши. И без съмнение, развитието и обогатяването на ведическите текстове е било резултат на техни прозрения, интуитивни проникновения, посветени усилия и отдаденост, вяра в смисъла на това, което правят. Прозренията и интуитивните проблясъци на тези древни мъдреци - Риши е можело да бъдат възприемани и като пряко съобщено им от боговете и пренесено познание и правила.

Такава представа влиза в противоречие с представите и твърденията на някои изследователи, които определят началото на създаването на ведическите текстове към средата на второто хилядолетие преди Н.е. след като арийските народи са пристигнали в долината на река Инд, където най-вероятно са се срещнали само с останките от цивилизациите на Харапа и Мохенжо Даро и с руините от стените на техните някогашни градове.


4.

 „Устната традиция“ и практика е включвала различните форми на ведическото наследство. След като към края на второто и началото на първото хилядолетие преди Н.е. ведическите текстове са били групирани в познатите в днешно време четири Веди, традицията е продължила през цялото първо хилядолетие преди Н.е.

В текстове, наричани Брахмани, са били включвани пояснения на брамините към съдържанието на Ведите, обяснения към религиозни правила и подробности на ритуали, религиозно знание и уточнения за ритуални практики. Брахманите са брамински текстове с пояснения към съответна определена Веда, с която са асоциирани, неписани и впоследствие записани, разясняващи Ведите, предшестващи новите концептуално-философски съдържания – текстовете на Упанишадите.

В продължение на няколко века през първата половина на хилядолетието преди Христос в различни изолирани общности и секти, разграничили се от браминското съсловие, въз основа и като продължение на представите, знанието, мъдростите и съдържанията в наследството на Ведите, са започнали да се осмислят и развиват различни идейни и философски позиции и схващания за заобикалящата реалност, и да се съставят концептуално-философски  съдържания и текстове.

 Първоначално са започнали да възникват така наречените горски текстове – „Араняки”. От началото на първото хилядолетие преди Н.е. са започнали да се осмислят, формулират и създават и религиозно-философските концепции, оформили се в текстовете, наречени „Упанишади”. Възникването на Араняките е предшествало Упанишадите, като впоследствие са се развивали паралелно. И Араняките и Упанишадите не са били записвани в тогавашната епоха и също са се създавали, съхранявали и предавали през поколенията чрез „устната традиция”. Съдържанието се е различавало в зависимост от спецификата на общността или сектата, в която са се появявали. Упанишадите съдържат философско-концептуални текстове, които се разглеждат като отнасящи се конкретно към една или друга от четирите Веди и за които е прието, че са продължение на Ведите и изразяващи последния етап и завършек на ведическото наследство.
 
„Устната традиция” е имала широк обхват, в който освен свещените текстове на Ведите, Брахманите, Араняките и Упанишадите, се включва и творчество и текстове с най-различни други видове и форми, създадени към средата и през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е.

„Устната традиция“ е осигурявала метода на съхраняване и пренасяне през времето на различните форми и проявления на постигнатото през хилядолетията религиозно и духовно творчество, на сътворяваното и събрано през множество векове и поколения познание, на натрупваното духовно и религиозно наследство, на браминското познание и на познанието на изолиралите се общности, секти и школи.

„Устната традиция” е обхващала сътворяването и пренасянето през поколенията на различните форми незаписвани познавателни, поетични и нормотворчески текстове, като би следвало да се предполага, че това се отнася и за големите епични произведения, най-вероятно създавани също към средата и през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е.

Огромният обхват на това съдържание и изключителните способности, които са били необходими, за да може реално да се е осъществявало както запаметяване, съхраняване и препредаване през поколенията на такива големи смислови и словесни обеми, така и самото им сътворяване без да бъдат записвани, тяхното съставяне наум и систематизираното подреждане и оформяне на такива текстове и произведения, поражда не само удивление и недоумение, но и определени доста силни съмнения, че всичко това е било възможно да се случва без тези текстове да са били някъде записвани и само чрез съставяне наум и предаване чрез „устната традиция“.


IV.

1.

Около четири хиляди години назад във времето религиозните им песнопения, заедно със свързаното с тях и достигнато в живота им познание и практики в различни аспекти, включително в обхвата на всичко това, което във времената преди и след тази епоха се е оформяло, развивало и се е преродило и определило като Йога, са били пренесени по време на миграцията на арийските народи в долината на река Инд.

Там арийските жреци са продължили да пеят и произнасят техните химни и заклинания, да практикуват своите ритуали и церемонии (в които са били допускани и въвличани, и са участвали само едни или други социални слоеве, кръгове и нива на общността им); продължавали са да се развиват практики за лечение от техни просветени мъдреци и лечители, както и модели в ежедневния им начин на живот – в обхвата на развиващото се познание, свързано с  религиозната им вяра и с практическия им начин на живот, заедно с което са продължавали да се проявяват и развиват и онези части от това познание, свързани с духовни, религиозни и философски аспекти на мисленето, с концепции и с конкретни практики, които по-късно са станали известни с понятието „йога“.

В тази история и генезис на развития и промени, Йога присъства през хилядолетията, независимо дали с едно или друго наименование на едни или други практики, като стремеж за собственото усъвършенстване, като търсене на лечебни и благоприятни за собственото себеусещане техники и практики, пози, движения и състояния, като постигнати случайно или след целенасочено търсене практики, движения и положения, които са имали лечебен ефект; като позиции по време на ритуални практики и религиозни церемонии, както и позиции, с които се е изразявало преклонение пред едни или други божества; като състояния на размисъл, успокояване и самовглъбяване в търсене на някаква светлина и разбиране на непонятни неща, в търсене на някаква истина, в търсене на истина за себе си и за заобикалящите хората неща и свят.

Пренесена от зората на човешкото развитие през практиката и ежедневието на древните арийци, запазена като йогистки практики и доразвивана в арийската група, насочила се към долината на река Инд, запазена заедно с религиозните церемонии, ритуалните присъствия и с медитативните си практики, в които са пребивавали и древните Риши, с употреба и с развитие на основни движения и позиции, включително и позицията, по-късно утвърдила се като „Лотос“ („Падмасана”), от които е продължило развитието към различни вариации на пози, на физическа и на ментална практика.

Систематизирани и изпълнени с духовно и религиозно съдържание физически практики със здравословен, енергизиращ и медитативно ориентиран ефект, появили се още от дълбоката древност във времената на четвъртото хилядолетие преди Н.е., оформили се впоследствие като практики на Йога, са първите в човешката цивилизация и история систематизирани целенасочени физически действия, пози и упражнения, целящи постигане на позитивно въздействие върху човешкото здраве и себеусещане, и първите физически упражнения и дейности с търсене на лечебен ефект, възникнали в първоначална форма и като първична основа, върху която впоследствие са се натрупвали елементи и са се оформяли различни пози и практики.

2.

Кълновете на познанието са се появили в древни времена, дълго са се развивали и са се предавали векове наред, като хилядите строфи на безбройните свещени текстове на религиозни химни и ритуални правила са били запаметявани с възможната най-голяма точност и устно предавани от поколение на поколение.

***

В древната епоха още преди преселението на арийските народи в долината на река Инд, още във времената преди  XX век преди Н.е. несъмнено в арийските общности са се оформяли и развивали различни религиозни структури – групи посветени и адепти, чийто начин на живот и ежедневна практика са осигурявали традиция на запаметяване на познанието и на религиозните текстове и правила. Затворени за по-широките слоеве на населението и привилегировани спрямо достъпа до тогавашното свещено „прото-ведическо познание“ („веда“ - знание), тези кръгове на духовни и религиозни водачи и техни ученици и адепти са осигурявали съхраняването и провеждането на религиозните и ритуалните обряди и практики, и като цяло са отговаряли за съхраняването на арийската духовна и религиозна специфика и богатство, и за организирането на ритуалния, религиозен и духовен живот. Те са провеждали религиозните церемонии и ритуали на арийските общности и са били преносители през времето на духовното и религиозно знание и наследство.

Впоследствие, заедно с преселението и във времената на постепенната многовековна експанзия на арийците по земите на индийския субконтинент, на взаимното асимилиране и установяване на нови общности и нова социална структура, съдържащите се в оформящите се текстове на бъдещите Веди вековни традиции и знание са предоставили духовната основа, насока и енергия за развитие на новите религиозни вярвания, на духовно-религиозни направления и потоци, божества, и посветени на тях ритуали, религиозно-философски концепции и доктрини, и като цяло – за бъдещите търсения за същността и смисъла на живота и всемира.

С групирането и оформянето преди около 3000 г. към края на второто хилядолетие преди Н.е. на арийските песнопения и химни във вида на четирите Веди, достигнали в такава форма до днес и съответно известни в днешно време (Ригведа, Атхарваведа, Яджурведа, Самаведа), са укрепнали и са се умножили предпоставките и основата за бъдещото логично или интуитивно осмисляне на реалността и за предстоящите нови прозрения, ново познание и философски концепции със създаването на концептуално-философските текстове, станали известни като Упанишади.

Практиката на привилегированост на жреческото и по-късно – браминско съсловие и каста в достъпа му до познанието на свещените текстове, в изключителния му авторитет по отношение на организирането и определянето на правилата на религиозните ритуали и церемонии в религиозния живот е продължила, като такива привилегировани религиозно-духовни общности, водещи началото си от по-дълбоката древност и имащи отговорността (в жреческия и в браминския живот и практика) за съхраняването наум и предаването през поколенията на духовното и словесното наследство, са били предвестник на сформиралите се през вековете след началото на първото хилядолетие преди Н.е. (включително и като протест срещу браминската практика, догматичност, привилегированост и ограничаване на достъпа до ведическото знание) секти и общности около гуру, включително с йога практики, в които, на базата на ведическото наследство, са започнали да се оформят философските представи и концепции, да се съставят така наречените творения на горските общности – „Араняки”, за да се стигне и до разгръщането в продължение на следващите няколко века на големия философски творчески процес със създаване на Упанишадите.

Техните собствени практики в Йога и идеи, паралелно с изясняването на философските им представи за света, са довели през първите векове на първото хилядолетие преди Н.е. до безименното колективно творчество, оставило като резултат създаването, съхраняването и пренасянето през вековете на духовното и философско богатство на Упанишадите, в които философските концепции и представи за реалността и за върховното и божественото са в основата на разбиранията за света и на практиката на Йога, включително и онези Упанишади, конкретно посветени на Йога, в които са били осмисляни и формулирани едни или други аспекти на техните идеи, концепции, възгледи, вярвания и практики в Йога, докато е станало възможно след време те да бъдат записани и събрани.

В браминската практика и необходимост за съхраняване на ведическото духовно наследство са се установили причините и формите, появил се е предвестникът за последващите процеси, които вече са били в протест и в противоречие с браминската практика на догматичност, привилегии и изключителност, като са предизвикали духовна ферментация и разгръщане на концептуално-философския процес, довел до философските концепции и доктрини в Упанишадите.

В мистерията на създадените от песнопенията и текстовете на Ведите атмосфера, култура на мислене и интелектуален потенциал, религиозните и философските представи и познание за заобикалящия свят са започнали да изкристализират през първите векове на първото хилядолетие преди Н.е. Натрупаното във Ведите наследство е било преосмисляно и развивано, и новите идеи и концепции са били интуитивно и логически формулирани в тайните по онова време текстове на Упанишадите, достояние първоначално на сравнително тесни кръгове на свещенослужители, мислители, аскети, мъдреци и посветени ученици в тяхно обкръжение, събрани в едни или други изолирани групи. Новите идеи и концепции са били измисляни и съставяни, запаметявани и предавани през поколенията по пряка посвещенческа линия, вече не във вид и форма на песнопения и религиозни химни, а във форма и с конструкция на чисто философски текстове и произведения. В определен смисъл и до голяма степен, процесът на осмисляне на съдържанието на наследството от текстовете на Ведите и формулирането на Упанишадите в друга текстова форма и като философски обобщения (макар и тези текстове да са се считали за специално достояние на собствената секта, първоначално да са били пазени в тайна и разпространявани само в обхвата на мъдреците, учителите и адептите на своята секта, група или школа) е изразявал и представлявал стремеж за по-широко разпространяване на познанието и реакция към отдавнашните практики на браминската духовна и религиозна каста да ограничава достъпа на по-широки кръгове на общността към познанието на Ведите, ограничавайки достъпа до съответни ритуали, достъпни само за браминското съсловие и определени кръгове на общността.

Творците на концепции, представи, изложения, разкази, поучения, философски умозаключения, проповядвани, обсъждани, заучавани и препредавани като тайно познание на различните изолирали се общности и секти, записани след време на санскрит и превърнали се в текстовете на Упанишади, освен обладани от стремежа към философско търсене на истината, са изразявали с изолацията си, с начина си на живот и с творческите си усилия и своя протест към браминското съсловие, ограничавало достъпа до познанието върху Ведите само в своята привилегирована среда.

Това са били времена на интелектуален и философски протест и взрив на осмисляне на реалността, в противовес на браминските представи, религиозни догми и налагани правила, останали по онова време заедно с вече хилядолетното духовно наследство на ведическите текстове.

От генезиса на духовната практика и съпътстващите я церемонии, ритуали, молитвени пози и физически действия, практикувани през времето още от древността от различни общности, групи и секти, са покълнали зърната на духовните и философските прозрения, довели преди около три хиляди години до началото на ферментация на духовния и философски процес, изразил се през вековете на първата половина на първото хилядолетие преди Н.е. в сътворяването на Упанишадите с техните философски прозрения, идеи и концепции, включително Упанишадите, посветени специално на Йога, а на тяхната основа с течение на времето – в изкристализирането на различните религиозни концепции и аспекти в Индуизма, както и по-късно – на шестте ортодоксални философски системи в индийската философия, сред които и философската система „Йога”, изразена с класическата Раджа йога, представена чрез „Йога сутра“ на Патанджали. (Всъщност, резултат от този генезис е и възникването на Будизма и на Джайнизма, въпреки, че те отричат авторитета на Ведите и не биват включвани към ортодоксалните системи.)

Това е била епохата в първата половина на хилядолетието преди Христос на философско и духовно осмисляне и прозрения, и на тяхното вербално формулиране (както и в предхождащите времена по отношение на ведическите химни и други творения), наизустяване от учениците и предаване през поколенията чрез „устната традиция“ (след време записани и вече превърнали се в същински текстове, презаписвани, съхранявани и препратени през епохите, за да достигнат до нас), включително на различни концепции и развиващи се практики в Йога, довели впоследствие до формирането на различни подходи и обособяването на различни системи и школи на Йога (макар и с една обща същност и принципно с едно и също съдържание).


3.

Към началото на първото хилядолетие преди Н.е., когато Ведите вече са групирани и започва сътворяването на Упанишадите, практиката на Йога и нейната духовна мотивация, концептуална обосновка и философска основа без съмнение отдавна вече са съществували.

Историята, развитията и събитията, свързани с генезиса и развитието на Йога, които ни интересуват, обхващат огромен период от време, започващ от най-дълбока древност в хилядолетията преди преселението на арийските народи в долината на река Инд, преминаващ през вековете на второто хилядолетие преди Н.е. когато са се развивали и умножавали различните ведически текстове, впоследствие през времената на първото хилядолетие преди Н.е., когато са се формирали различни секти и школи, в които са били осмислени и създадени философските концепции на Упанишадите, който процес е започнал няколко века преди възникването на Будизма и Джайнизма, и хилядолетие, в което е било създадено огромно духовно наследство с най-разнообразни произведения, преминаващ по-нататък през първото хилядолетие от Н.е. и продължаващ през Средновековието, за да се стигне и до последните векове на второто хилядолетие и накрая – до наши дни.

В началото на хилядолетието преди Н.е., когато започва ферментацията на концептуално-философската мисъл и философското формулиране от различните изолирани общности и секти в техните текстове, включващи основни представи и концепции за реалността, редица от които са засягали  конкретни аспекти, свързани с Йога, или дори са били фокусирани върху представи и концепции, свързани с нейната същност и цели, няма как да има съмнение, че по това време Йога с различни аспекти на нейната практика вече е била преминала своя първоначален и същински генезис, започнал още от древните времена далече още преди преселението на арийските народи, и продължил през своите етапи във второто хилядолетие преди Н.е. с преселението и с експанзията на индийския субконтинент, едновременно с развитието на ведическите текстове.

Когато в началото на първото хилядолетие преди Н.е. са започнали да се обособяват изолираните общности, секти и школи, посветили се на концептуално-философския процес, на себепознанието, на аскетизма, на самоусъвършенстването и на медитацията, със сигурност различни аспекти на практики на Йога с тяхната религиозно-философска и духовна същност са присъствали в ежедневния жизнен и творчески процес и са били част от религиозно-концептуалната основа, пренесена с ведическите текстове, върху която в сектите са започнали да се осмислят, сътворяват и формулират философските концепции за Реалността, превърнали се впоследствие в текстове на Упанишади, включително и на Упанишадите, специално посветени на Йога.

И макар че няма конкретна точна информация за хронологията, авторството и периодите на сътворяване на Упанишадите и за промени и трансформации,  през които са преминали в своето съществуване, логично е и е ясно, че много време преди тяхното създаване, вече са съществували практики на Йога.

Логично е и е ясно, че постепенното оформяне на идеите и философските концепции в текстовете на Упанишадите, с които най-тясно са свързани и идеите и представите за реалността на Йога, или които от своя страна са свързани с представите за реалността на Йога, със смисъла на нейната практика, с нейните цели и с разбирането за реалностите, към достигането на които се стреми Пътят на Йога, е било възможно благодарение на приемствеността на съхраненото от миналото духовно и практическо наследство и се е случило върху вече съществуваща както практическа, така и идейна, духовна и философска основа на хилядолетна традиция и практики в Йога.

Различните Упанишади са свързани с различните Веди и се явяват тяхно продължение. Макар че само в една част от всички Упанишади текстовете са специално посветени на Йога и се споменава „йога“, всъщност всички Упанишади, в които се разглеждат и формулират философски концепции за същността на Реалността, за божествената същност и подобни философски теми, дори и без да се споменава в тях „йога“, имат пряко отношение към Йога, към нейната същност и крайни цели, към Пътя на Йога за постигане на „мокша“.

В древната история и пребогато наследство на Йога през изминалите хилядолетия, включително и в днешно време, мнозина мъдреци, философи, основатели на „нови” системи и школи в Йога, религиозни и духовни водачи, майстори и учители, давали своите тълкувания, обобщения и допълнения, и опитвали се да извършат крайния синтез на Йога, да изразят сюблимното познание и мъдрост на Йога във всеобобщаваща, в най-всеобхватна и съвършена форма, със своите интерпретации, концепции и произведения са успели в голяма степен да допринесат за разширяване на разнопосочността, за увеличаване на абстрактните двусмислия и за нарастване и увеличаване на общото объркване.

От това обстоятелство произтича и известна комплексност и сложност за извличане на квинтесенцията на същността, развитието и актуалното състояние на Йога.

4.

В Индуизма, изхождайки от заложените в Упанишадите прозрения, вярвания, концепции и доктрини, през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. (както и продължавайки в един обширен последвал период от около хилядолетие и половина след Христос), редица древни мъдреци, духовни лица, брамини, учени хора, свещенослужители и автори, самостоятелно или като част от различни мисловни направления, организирани религиозни школи или храмове, в свои Сутри и съчинения (както и в своите епоси) са продължили да тълкуват и обясняват различните, понякога на пръв поглед концептуално противоречиви, философски съдържания, идейни основи, мисловни направления и школи, съчетани в Упанишадите, фокусирайки се в едни или други направления, понякога обширни, понякога – по-тесни. Така те утвърждавали ведическото наследство като внасяли своя принос в търсене и за постигане в него на допълнителната яснота, систематизиране и развитие.

След периода на първата половина на хилядолетието преди Н.е. на активното сътворяване от различни общности и секти на различните Упанишади, във вековете през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. и вече по-късно – през вековете на първото хилядолетие от Н.е. се появяват множество произведения в различни форми и обеми – авторски Сутри, Пурани, Самхити, философски трактати, концептуални, нормотворчески или специализирани в определен аспект текстове, хвърлящи светлина върху исторически събития, религиозни, ритуални, концептуално-философски въпроси, върху начина на животи т.н.

През втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. идейните, религиозни и философски богатства на Ведите и на Упанишадите, включително и на Йога, са намерили литературен израз по време на епическия период като са били втъкани в една или друга степен в различни съчинения от големия епос Махабхарата, включващ и частта „Багавадгита“, свързана с Йога и разглеждана като достойна част от основното ведическото наследство. (В „Багавадгита“ се говори за различни „видове“ Йога, включително „Бхакти йога“, „Карма йога“ и „Джнана йога“.) Първоначалният идеен и духовен заряд на тези велики литературни творения е дошъл още от древните химни, съставили Ведите, посели зърната на последващото религиозно узряване и развитие, интуитивно и логическо осмисляне и философско търсене и познание в Упанишадите.

От Упанишадите и „Багавадгита” творческата линия в развитието на Йога през първото хилядолетие преди Н.е. продължава към Патанджали със създаването на „Йога сутра” с нейните осем степени, обилно коментирана и обяснена от мъдрец с име Вияса. (Това произведение изразява философската система „Йога“ в индийската философия – една от шестте ортодоксални философски системи.)

Във времената след Патанджали и Вияса (макар и да не е ясно колко време след Патанджали Вияса е съставил своите коментари към „Йога сутра“ и колко мъдреци с името Вияса и в кои времена са живели), други произведения с различни словесни форми и наименования, духовни словесни и писмени творения, включително и коментари върху предишни коментари, са били създавани и са последвали техните усилия, продължили са в развитието на натрупаното духовно наследство, като в различни моменти във времето са внесли по един или друг начин своя принос в необятните духовни пространства на народите по земите на индийския субконтинент и в общото тяло на философията и практиките на Йога.

В този вече сравнително по-нов етап в генезиса на Йога през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. след времето на Патанджали, както и през вековете, започнали през първото хилядолетие от Н.е., творческата линия продължава с различни произведения с текстове и трактати, Сутри и Самхити, съхранени или загубени, развиващи и обясняващи концепции или предлагащи едни или други системи на Йога с едни или други вариации на комбинации от степени, включително свързани с известни имена на мъдреци и автори като Яджнавалкия и Васишта.

В тази сложна духовна история, през определени периоди във времето различни мислители и мъдреци са осмисляли, тълкували, коментирали, обяснявали и доразвивали съчиненията на мъдреци, живели векове и дори хилядолетие преди тях, понякога с едни или други промени или допълнения спрямо предишни произведения, създавайки „нов” духовен и концептуално-философски принос, давайки начало на направления, модели или системи с едни или други наименования, с едни или други трасформации спрямо предишни, с фокусиране върху едни или други аспекти, представени като нови и оригинални или приети и останали във времето като такива.

В тези по-нови времена след Патанджали, вкл. през вековете на първото, както и на голяма част от второто хилядолетие от Н.е., редица произведения се посвещават на Йога (някои от тях сочени в днешно време като много важни или даже „основополагащи“ за разбирането на Йога), като в редица различни Сутри, Самхити, трактати и съчинения, в множество коментари или произведения с различни изражения и специфики, са били доразвивани едни или други аспекти на теорията и практиката на Йога, описвани и разяснявани конкретни упражнения, техники и практики. От тези времена са известни редица имена, допринесли за Йога, като Васишта, Яджнавалкия, Матсиендранатх, Горакшанатх, Геранда, Сватмарама и др. както и редица текстове на произведения с различните им наименования – например, споменатата по-горе „Нарада-бхакти сутра” (детайлизираща „Бхакти йога“), „Веданта сутра“, „Багавад гита“, „Багавад пурана“ (авторитетни текстове за философската система „Веданта“) и много други (някои от тях са споменати в първата част на „Бележките“ в глава X.)

Така към края на първото хилядолетие от Н.е. генезисът на Йога продължава, като особено място има делото на Матсиендранатх и на неговия ученик Горакшанатх, живели към X – XI век, с обособяването от тях на школа в Йога, чиито практики и наследство се счита, че впоследствие са довели до създаването през XV век от Свами Сватмарама (самият той считал се и обявил се за техен ученик по линия на пряката приемственост и като такъв в днешно време приеман) на книгата „Хата йога прадипика“, и с използването в книгата му на понятието „Хата“ – до оформянето, налагането и утвърждаването на представата за система, наричана „Хата йога“. (В самата си книга Сватмарама посочва поредица древни мъдреци и учители в Йога, започващи с бог Шива, следван от Матсиендранатх, сред които е и считания за ученик и приемник на Матсиендранатх, живял всъщност, доколкото е известно, около столетие по-късно – Горакшанатх.)

Както през първото хилядолетие от Н.е., така и в още по-късните времена на второто хилядолетие, комплексното класическо наследство е било допълвано и „конкретизирано“ от различни мъдреци, основатели, гуру и автори, с конкретни известни, или само с предполагаеми или легендарни имена, и с текстове със специфични наименования, оставили в една или в друга форма, оригинална или променена, по-пълна или частична, своите следи и до днес – с „нови системи” на Йога с по-малко или с повече степени, фокусиращи се към едни или към други аспекти, тълкувания, коментари, пояснения или интерпретации, с текстове от още по-късни времена, сравнително близки до нашето време, с книги или философско-религиозни съчинения, с концепции за Йога, с акцентиране на направления, с измисляне на „нови” школи, модели или системи – с една дълга поредица появяващи се през вековете йога-майстори, аскети, гуру, религиозни авторитети, духовни водачи, учители – „свети люде“.

През последните няколко века на второто хилядолетие, включително и през XX век, а и до наши дни, религиозни представители, мъдреци и учители са продължили да дават принос със своите виждания по идейното съдържание на ведическото наследство и особено на Упанишадите („завършека на Ведите“ – „Веданта“), както и по наследството на предхождащи ги мъдреци и техните Сутри, Самхити и всякакви други предхождащи ги текстове, като с нови произведения по Йога и безброй тълкувателни и обяснителни текстове и интерпретации, включително и с предлагането на нови понятия, със създаване на разновидни школи, обявяващи дори своеобразни нови системи в Йога, с измисляне на всевъзможни наименования обозначаващи „видови” или „стилове” на Йога (със съответни „философски” тези и обосновки) са допринесли за оформянето на необятното и грандиозно пространство и тяло на онова общо наследство на философско знание, в множество аспекти разнообразно и разнопосочно, и на практически инструкции, което наричам „традиционна и класическа Йога” (а в днешно време, с умножаването по света на групи и на учители и инструктори (с всякаква възраст, пол, образование, култура, аспирации и маниери) по Йога, със свързване на понятието „йога” и на практиката в Йога с всевъзможни елементи, категории и проявления в съвременния начин на живот, включително дори с практики, представляващи всъщност отклонения в човешкото поведение и в социалния живот, и определени психологически състояния, които би могло да бъдат определени и като болестни, като психически отклонения и зависимост от ексхибиционизъм, включително психически и душевни състояния, които са в противоречие със смисъла на първите две степени в „Йога сутра” на Патанджали, и с неговото обобщение на практиката от древността, изискващо душевен, психически и морален интегритет като основа за успешно по-нататъшно развитие в Йога, ако наистина се върви по пътя, очертаван от нейните истински цели – всичко това, поради разнообразните му аспекти, направления и проявления, с определени уговорки и резерви, също включващо се по необходимост в общото понятие „Традиционна и класическа йога”, като общо и всеобхватно наследство на Йога и нейно проявление в днешно време по света, и доколкото от това общо понятие за Йога разграничавам единствено „Йога на интегралното съзнание”.)


V.

УПАНИШАДИТЕ

1.

Упанишадите представляват огромно духовно богатство, което, освен че представлява и е прието като цялостен и общ концептуално-философски „завършек“ на ведическите текстове, групирани в четирите Веди, съдържа в различните текстове (включително и тези, специално посветени на Йога) формулирани в една или друга негова част, по един или друг начин и в една или друга форма и аспект различните основни концептуални и философски аспекти и елементи на Йога (формулирани вербално и впоследствие след време записани и презаписвани), представляващи концептуалната и философска основа за създаването впоследствие на „Йога сутра“ – изразяваща със своите афоризми на Патанджали и с коментарите към тях на мъдреца Вияса ортодоксалната философска система в индийската философия – „Йога“.

Те са първите и основни текстове, които изразяват формулирани същността и философията на Йога, независимо дали между отделни аспекти и елементи в различните Упанишади би могло да има противоречие и разминаване, и независимо дали различните Упанишади разглеждат отделни конкретни специфични аспекти, без сред тях да има цялостен интегриращ всички елементи и обобщаващ комплексен текст, в който да се представя Йога в цялостност и в пълнота.

Изключително и първостепенно е мястото и значението на Упанишадите. Тяхната роля, важност и значение без никакво съмнение стоят преди различните Сутри, Самхити и авторски текстове в разнообразни форми, като Упанишадите са философската и концептуалната основа, върху която се развиват всички последващи знайни и незнайни текстове в различните им форми с известни, предполагаеми или неизвестни автори.

Всички Сутри и други форми на произведения, посветени на Йога, включително „Йога сутра” на Патанджали, „Багавад гита” на Вияса, и другите произведения, посветени на Йога, някои от които споменати тук, са без съмнение следствие, интерпретация, разработки и творчески постижения, произтичащи и базиращи се на съдържанието, знанието и концепциите, които са били постигнати при създаването на различните Упанишади, което пък от своя страна е следствие на древното ведическо духовно наследство и на древни практики и традиции, получили названието „йога“.

В този смисъл, като се изключат четирите Веди, събрали към края на второто хилядолетие преди Н.е.ведическите текстове, Упанишадите са първични и основни, а всякакви други текстове като Сутри и други форми на текстове са вторични – като извор и източник за философското и практическото систематизиране на Йога и инструмент, осигурил предаването на древното наследство през хилядолетия и множество поколения до наши дни; като извор и източник на познанието ни днес за Йога.


2.

След като в края на второто хилядолетие преди Н.е. ведическите текстове са били групирани в известните днес четирите Веди, предполагаемо от мъдрец, известен като Вияса, към началото на първото хилядолетие преди Н.е. брамините са продължавали да практикуват своя ритуален религиозен процес, както това е ставало от край време, в съответствие с отдавна установените канони и правила.

Същевременно, започнали са да се появяват течения и тенденции, ориентирани в по-голяма степен към „джнана“ (знание), отколкото към пътя на стриктното следване на ритуалните канони и практики. Тези нови течения във ведическата религия са имали философско-мистичен характер и настройка, и са били ориентирани и съсредоточени  към стремежа към самопознание, духовно самоосъзнаване, самодисциплина и медитация.

В допълнение към явяващите се открай време още през второто хилядолетие преди Н.е. причини за противоречия както в рамките на съсловието на жреците, свързани с различни идеи и с отстояване на религиозните и властови позиции, така и между жреческото съсловие и други части на арийската общност, свързани с ограничаване на достъпа до свещеното познание и стремежа за съхраняване на контрола върху него, към началото на първото хилядолетие преди Н.е. сред жреческите (браминските) среди и сред различни представители и слоеве на арийските общности са възникнали пориви на недоволство и протест към традиционно следвания от брамините догматичен подход към ритуалността и ритуалните практики, към ограничаването на религиозните практики и познавателните стремежи в обхвата на дотогавашните канони и форми на съществуващи текстове, и ограничаване в рамките на дотогава съществуващите и практикувани ритуали, водещи и до ограничаване в развитието на познанието.

Така в периода след групирането в началото на първото хилядолетие преди Н.е. на ведическите текстове в четирите Веди, са се оформили разногласия и противоречия между неортодоксално мислещите сред жреческото (браминското) съсловие мъдреци, аскети и техни последователи, от една страна, и от друга страна – жреците с по-догматично отношение към ритуалността и дотогавашните канонични практики, привързани към стриктното спазване на ритуалите и към ограничаване и диференцирано разрешаване на достъпа до свещеното познание. Сред недоволните и търсещите промени са започнали да се формират различни представи, гледни точки, светогледи, стремежи и цели. 

Недоволството и протестът срещу практиките на браминското съсловие и възникналите стремежи и тенденции към знание и самопознание са довели до обособяването на изолирани общности и секти. В средите на тези общности и секти е започнал и се е състоял философският и концептуален творчески процес, довел до съставянето на текстовете на различните Араняки и Упанишади. Създаването на Упанишадите е продължило няколко века през първата половина на първото хилядолетие преди Н.е.

Съхраняването на текстове и познание чрез „устната традиция” в такива обширни периоди, простиращи се в рамките не само на редица векове, но дори достигащи хилядолетие и повече, е изисквало със сигурност полагането на определени съществени усилия, притежаването на способности и използването на правила и методи за тяхното точно запаметяване и съхраняване. Съвсем ясно е, че този труд е изисквал постоянство, отдаденост и повторение, и е бил разпределен между едни или други учители и адепти, които са запаметявали, съхранявали и пренасяли през времето определени части от текстовете.

С практикуването на „устната традиция“ и предаването на текстовете през поколенията, в процеса на запаметяване и устно препредаване през времето естествено текстовете донякъде са били трансформирани, променяни или допълвани, при което са се получавали и съответно различаващи се варианти и версии, впоследствие по-трайно съхранени когато се е стигнало до тяхното записване.

Наличието както във времената на второто, така и на първото хилядолетие преди Н.е. (когато по отношение на Упанишадите това вече е имало по-голямо значение) на голямо множество различни местни езици и диалекти, на които от определен период нататък в ежедневието е започнало да се пренася, предава и съхранява смисълът на едни или други елементи и аспекти на ведическото познание (независимо от продължаващото доминиране на ведическия език и от господстващата догма за свещения език като единствен за съхраняване и предаване на ведическото наследство), и постепенното преминаване през първото хилядолетие преди Н.е. от ведическия език към ранните средноиндийски диалекти и различни местни езикови форми, както по отношение на ведическото наследство, така и при създаването и предаването през поколенията на последвалото творчество и познание в неговите различни словесни и литературни форми, също е довело до оформянето и впоследствие до тяхното записване на санскрит (или, в по-късни времена, и в други езикови форми) с по-трайно съхраняване и пренасяне през времето до наши дни, на различни вариации и регионални варианти с едни или други различия в текстовете.

В по-късните времена на втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. , когато съществена част от Упанишадите са били вече създадени през първите няколко века, а след тях са започнали да се множат и авторските сутри по една или друга тема на един или друг мъдрец, на фона на огромния обем на вече натрупалото се ведическо наследство, в което към четирите Веди са се добавяли множество обясняващи ги Брахмани, включили са се и многобройни текстове на Упанишади с множество разнообразни религиозно-философски концепции (при това, в редица случаи и по различни аспекти с противоречащи си идеи и концепции), като към всяка отделна Веда са се отнасяли специално съответни Брахмани и Упанишади, и още по-късно във времето – свързани с тях и обобщаващи или тълкуващи ги Сутри, или нови текстове, обясняващи многочислени правила за ритуали и пр., постепенно в браминското съсловие са се оформили различни школи („шакхи”), специализирали се на изучаването само на определени ведически текстове, като последователите на всяка отделна школа традиционно са се специализирали и занимавали с изучаването, запаметяването и предаването само на една определена ведическа „самхита” – т.е. само на една от Ведите, заедно със съответните отнасящи се и асоциирани към тази конкретна Веда Брахмани, Упанишади и Сутри.

Последователите на всички тези школи са се определяли и като последователи на ортодоксалната философска система. Подобни ведически школи са били наричани и с родствения термин „чарана“ („начин на живот“ или „поведение“), но макар и често използвани като синоними, за разлика от „шакха“ със смисъл на школа, „чарана“ е означавало по-скоро секта или група хора в рамките на една школа, докато терминът „шакха“ е означавал традиционния текст, на който школата е била последовател. В школите са съществували различни гледни точки, определяни като различия на ведическите школи. Принадлежността към съответна школа е била важен знак за идентичност. Когато един брамин е преминавал от една школа в друга, това се е считало като предателство към своята школа.

В периода на оформяне на различните ведически школи, на фона на техните идейни противоречия и специфики, в състава на браминското жреческо съсловие постепенно са се доразвили редица различия между отделните жреци на основата на съответната им степен на съсловна високопоставеност и място в жреческата йерархия, както и във връзка с принадлежността към съответна конкретна школа.

Така на този вече сравнително по-късен етап, в различните „шакхи“, специализиращи се на определени ведически текстове, е било организирано изучаването на ведическите „писания“.

В резултат на всичко това, съществуват по няколко редакции на всяка от Ведите, асоциирани с редица от различните школи. Съществуват и донякъде различаващи се регионални варианти на едни или други от древните текстове.

Тяхното предаване през поколенията чрез запаметяване и възпроизвеждане в различни общности и територии, както и в по-късни времена записването и превеждането им на различни местни езици, е довело и до някои текстови различия в отделни регионални варианти.

В светлината на горепосочените обстоятелства, се е стигнало и до оформянето и пренасянето през вековете на първото хилядолетие преди Н.е., както и в последвалите по-нови времена, на различните Упанишади, в които, макар и различаващи се в едни или в други форми, включително и по отделни елементи на идейна насоченост, и с наличието на идейни противоречия между тях, и макар да не представляват едно единно интегрирано взаимно съответстващо си комплексно идейно цяло, се включват сходни основополагащи принципи, концепции и теми, насочени към основната цел за изясняване на финалната истина. Това се отнася и за онези Упанишади, които са посветени по-специално на Йога.


3.

Под Веданта се разбира доразвиване и завършване на духовното наследство на Ведите със създаването на Упанишадите с техния философски контекст, форма и съдържание, и понятието включва пряко съдържанието на цялото това духовно и философско наследство, познание, представи и концепции, религия и философия, и непряко духовния и познавателен процес спрямо него на посветени, духовни лица, адепти, изследователи, учени, вярващи, членове на религиозни ордени, аскети, практикуващи, майстори, техните ученици. Същевременно понятието „Веданта“ обозначава една от шестте ортодоксални философски системи на индийската философия, развили се на основата на наследството на Упанишадите. Няма точна датировка или установен и приет период на възникването и оформянето на Веданта като отделна философска система. Един от значимите представители на Веданта с важен принос е мъдрецът, философ и религиозен водач Шанкара, живял около VIII-IX век от Н.е.

Цялото духовно богатство на ведическите текстове заедно с Упанишадите (определяни с понятието „Веданта“ като „завършек“ на Ведите, с който „всичко е казано и остава единствено мълчанието” – „божественото мълчание”) е плод на колективно и безименно творчество и авторство, и като цяло с духовната си и с философската си същност и с всичките си елементи на философски концепции за същността на реалността, включително и в отделни свои части и аспекти, които конкретно се отнасят за Йога, представлява идейна, духовна, концептуална, философска основа и източник за различните аспекти и направления на общото комплексно наследство на всичко, което се отнася към Йога, или според предложеното тук общо и всеобхватно понятие – на „традиционната и класическа Йога“. Това идейно, духовно, концептуално и философско наследство е изворът, вдъхновил впоследствие в малко по-късни времена сътворяването от различни конкретни личности на систематизиращи и обобщаващи текстове във вид на Сутри (текстове с концентрирани лаконични обобщаващи сентенции по тема – „афоризми“) и коментари към тях, на Самхити (сборници със събрани текстове по тема), на трактати и съчинения, а в още по-късни времена – на други последващи коментари, както и на коментари върху предишни коментари, и на други произведения.

Древните текстове със заклинания, молитви, ритуални думи, духовни и религиозни мъдрости (и всичко онова, което по-късно е започнало да се нарича мантри и химни, което е придобило значение на ведически текстове, и което впоследствие е наименовано като Веди, продължили да носят древното значение на думата "веда" – знание, познание) – т.е. древните („прото-ведически“) текстове, предавани устно и запаметявани от поколение на поколение посветени в тях учители, адепти, последователи и ученици, с които арийските народи са пристигнали в долината на река Инд (и които по-късно във времето през второто хилядолетие преди Н.е. са били постепенно доразвивани, допълвани и променяни), са създали началните предпоставки за последвалото развитие на ведическите текстове и оформяне на Ведите като духовна и религиозна основа (много време по-късно записани и презаписвани докато са се оказали във вида им, достигнал до наши дни) и за следващото духовно и религиозно развитие, творчество и практика, изкристализирало във философската плоскост със създаването на Упанишадите, на свой ред положили духовната, идейна, концептуална и философска основа за всички по-нататъшни творчески и съзидателни процеси с развитие на отделните философски системи и със създаване на множество текстове и произведения с най-разнообразна насоченост.


4.

Има разнобой в мненията и в различни публикации относно датировката и периодите на създаване на различните Упанишади, като този разнобой в определения в някои публикации може да се изразява в много векове по отношение на някои от Упанишадите, а дори и в хилядолетие.

Предполагаеми датировки за създаването на някои самхити, например, определяни от различни учени индолози, може да се разминават дори с 1000 години.

Това създава предпоставки за най-различни варианти и хипотези на хронологично подреждане и съответно на цялостното хронологично позициониране спрямо границата между старата и новата ера, и на съответни хронологични отношения помежду произведения, тенденции, явления и събития, определящи първенство и значение на духовен, идеен и концептуален извор във времето, както и на причинно-следствените връзки помежду им, включително по отношение на създаването на различните Упанишади, на възникването и подреждането на различни събития, на създаването на Сутри, Самхити, Епоси и на различни други произведения, на възникването и оформянето на философските системи, както и на хронологичното отношение, първенство и значение като духовен, идеен и концептуален извор на философските концепции, съдържащи се като цяло във всички Упанишади, както и на едни или други произведения и събития, спрямо периодите във времето, приети за установени или за най-вероятни за началото към средата на първото хилядолетие преди Н.е. на нововъзникнали религии като Будизма и Джайнизма.

Това се отнася и за неустановеността и за изместването от различни автори напред във времето на създаването на някои от Упанишадите, включително на някои от тях, специално посветени на Йога, за датировката на които някои мнения могат да определят и много по-късни периоди на създаване не само през първото хилядолетие преди Н.е., но едва ли не дори и през хилядолетието след Христос, така поставящи ги хронологично даже и след създаването на "Йога сутра" на Патанджали и на различни Самхити и по-късни произведения, посветени на Йога, което всъщност създава съществен концептуален проблем и противоречие по отношение на естествената и най-приемлива логика на взаимна причинно-следствена връзка между Упанишадите като първични колективно сътворени базови концептуални и философски текстове и авторските Сутри и Самхити, формулиращи в лаконична форма или доразвиващи философските концепциите в Упанишадите.

Това е в контекста на наличието на различни и противоречащи си мнения на изследователи и коментатори, както и на липсата на точна информация поради практиката на „устната традиция“ и поради това, че в хилядолетието преди Н.е. текстовете на тези произведения не са били дялани върху камък или върху керамични плочки, за да се съхранят и да оставят сигурни следи и доказателства, а това не се е случвало и през хилядолетието след Христос, като дори когато са започнали да ги записват на санскрит, материалните носители на тези записи не са били трайни и текстовете не са могли да устояват дълго във времето, освен ако не са били сравнително често презаписвани.

Интерпретации с подобен смисъл и ефекти има и в сравнително съвсем наскоро написани и издадени авторски книги („изследвания“) по темата със съответни свои трактовки за периодизации и датиране, обилно резюмирани и дори акламирани в Информационния фонд /например, от различни инструктори по „йога“ и представители на „видове“ „йога“ или от „специалисти“, специализирани в един или в друг конкретен тесен аспект от цялата многообхватна проблематика на Индологията/.

Подобни интерпретации влизат в противоречие с утвърдената обща представа за последователността на явленията и събитията и логиката на хронологичните отношения в процесите и между събитията от края на второто хилядолетие преди Н.е. и със схващането, че Упанишадите са били създадени в първите няколко века през първата половина на хилядолетието преди Н.е., след като в края на второто хилядолетие преди Н.е. ведическите текстове са били групирани в четирите познати в днешно време Веди. Тази представа се основава на различен вид анализи (исторически, лингвистични и пр.)

Това утвърдено и широко прието схващане, разбира се, не би могло да отменя напълно едни или други съмнения, предвид липсата на точни писмени сведения и доказателства от времената на оригиналното възникване на едни или други от съответните произведения. Но и именно доколкото за такива съмнения няма конкретна писмена информация или доказателства, и доколкото те остават извън логиката на една естествена линия на развития и причинно-следствени връзки, те остават само в сферата на „екзотичните“ предположения и по-точно на спекулациите в търсене на някаква оригиналност на авторски тези и хипотези.

Съответни автори или изследователи определят мненията си и датировките на основата на „сравнителен анализ“ или на наличието в съответни текстове на понятия, отнасящи се към определено време или установени събития, или към цитати от други текстове. Но е съмнително доколко такъв сравнителен анализ може да е определящ и да служи като доказателство, доколкото повечето текстове са били запаметявани и препредавани, по-късно многократно презаписвани, превеждани, понасяли са допълнения в по-късни времена и промени, докато достигнат до вариантите, в които са се запазили и са стигнали до днешни дни.

Независимо от това с какви обяснения, индикации, сравнителни лингвистични, географски, астрономически (или може би дори „космологични“) анализи и съпоставяния, географски или други понятия едни или други автори и интерпретатори мотивират свои тези за едни или други варианти в хронологията и за едни или други периодизации и датировки, самите писмени текстове, върху които те правят своите „изследвания“ и интерпретации, макар и на считани за оригинални текстове, идващи от древни времена и отнасящи се за тях, всъщност са били последно записани в много по-късно време, от което са останали до наши дни, а докато последно са били записани във вида, в който са достигнали до наше време, те са преминали през множество умове и ръце на хора от множество поколения през хилядолетия и столетия с всякакви възможни допълнения и промени.

В този смисъл, налага се всеки сам да направи сравнения между описания, класификации и елементи в съдържанието на различните видове текстове, налични в Информационния фонд, и сам да стигне до определени изводи и представи.

Евентуалните интерпретации на едни или други автори, изследователи, академични индолози, любители или шефове на школи по йога, инструктори или председатели на международни организации на школи по някакви „видове“ „йога“, биха означавали и биха предполагали да се възприемат в смисъл, че някои от Упанишадите, посветени специално на Йога (или някои други от известните или неизвестни днес Упанишади), не са били създадени както останалите в първата половина на първото хилядолетие преди Н.е. с колективни усилия в едни или други общности или секти, а някога по-късно, например преди около две хиляди или преди хиляда и петстотин години назад във времето, са били създадени от определени религиозни школи, школи по Йога или секти в тези значително по-късни времена на основата на вече съществуващи по тематиката Сутри или Самхити, като нарочно и специално не им се е придавало конкретно авторство, определяне на източника и времето на създаване и са били назовани като Упанишади с амбицията, надеждата и целта изразените в тях концепции и позиции да бъдат завинаги увековечени във времето, да влязат в състава на основното ведическо наследство и Веданта, и да останат завинаги в историята. Но такава хипотеза не изглежда особено правдоподобна.

Според подобни интерпретации, би трябвало да се създава представа, да се тълкува и приема, че едни или други школи или секти в рамките на последните 1-2 века на първото хилядолетие преди Н.е. или дори през първата половина (или по-късно) на хилядолетието от Н.е. са създали Упанишади, взаимствайки изложени в тях философски концепции от някои вече появили се авторски Сутри и текстове (или интерпретирайки, на базата на класическото ведическо наследство и на други Упанишади, със собствени идеи и концепции). Така би излизало, от една страна, че такива Упанишади са били съставени във времена, когато вече са били създадени авторски Сутри, Самхити и други произведения, третиращи съответната тематика и философски тези, и дори след като вече са били създадени Епоси, а от друга страна, че такива Упанишади са били създадени във вече по-новите времена след като са били възникнали и са се оформили Будизмът и Джайнизмът, т.е. че те не са били предхождащ идеен извор за Будизма и за неговата философия, идеи и концепции, и за формите на Йога, развивали се в обхвата на Будизма. Такива интерпретации и представи съществено разместват и объркват елементите в една приемлива обща представа за логиката в причинно-следствените връзки между събитията в онези времена.

Ако се измества хронологията на Упанишади и съответно на Сутри към по-късни времена, би могло да се получи или тълкува, че и философските системи са започнали да се развиват и са се развивали в по-късни периоди, включително дори през вековете след Христос, а не към средата на първото хилядолетие преди Н.е., както се предполага и приема. Изместване на периода на създаване на някои Упанишади (включително и на някои от Упанишадите, специално посветени на Йога) към времената през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. (или евентуално дори по-късно – през първото хилядолетие от Н.е.) би измествало за по-късни периоди във времето много от създаденото наследство, което е съществувало преди възникването в средата на хилядолетието преди Христос на Будизма и което всъщност е било духовният, интелектуален, религиозен и мисловен източник и база, върху които Будизмът е покълнал, оформил се е в ума на неговия създател и е бил създаден. Такова изместване на хронологията би създало променена ситуация в древността, според която източници и извори, които са подхранили концептуализирането и възникването на Будизма, биха били определени като създадени (съответно „преместени”) във времена след възникването на Будизма (а дори в някои случаи и много след първоначалното развитие на Будизма). Това определено би създало представа несъстоятелна и несъответстваща на реалностите в древността към средата на първото хилядолетие преди Н.е. Такъв подход би могъл да бъде възприеман от адепти, симпатизанти и привърженици на Будизма.

Но каквито и интерпретации и спекулации да има по отношение на периодизацията и датировките за създаване на Упанишадите, нищо от тях не би могло да промени представата за генералната причинно-следствена духовна, идейна, концептуална и философска основа на Йога и нейния произход и генезис от най-древните времена.

В този текст и от позицията на „Йога на интегралното съзнание“, се придържам към схващането, че Упанишадите са били създадени през вековете в обхвата на първата половина на първото хилядолетие преди Н.е. и към логиката, свързана с такава хронологична подредба. Придържам се и към схващането, че ако не съвсем всички, то повечето от Упанишадите, посветени специално на Йога, са били създадени от изолираните общности, секти или школи (както и останалите Упанишади) предимно в първата половина на първото хилядолетие преди Н.е. преди възникването на Будизма и на Джайнизма (евентуално с някои от тях, оформени през първите 1-2 века от втората половина на първото хилядолетие преди Н.е.), и още преди създаването на "Йога сутра" на Патанджали (независимо след колко време са били направени коментарите към нея на Вияса). Най-вероятно „Йога сутра“ е била създадена след възникването към средата на хилядолетието преди Н.е. на Будизма и на Джайнизма (тръгнали по свой собствен път, отричайки авторитета на ведическото наследство), съответно в периода на първите 2 до 3 века от втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. – във времената, в които тези религии още са се оформяли и първоначално разпространявали.

Упанишадите, включително Упанишадите, посветени специално на Йога (както и „Йога сутра“, редом с други предшестващи я или паралелни с нея текстове и произведения в други специфични области) са били последвани от създаването през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. на редица други текстове с различни наименования, тематична насоченост и съдържание, от създаването на Епоси, Самхити, Сутри, трактати и съчинения с постепенното оформяне на концепции в областта на различните философски системи в индийската философия, включително и редица други съчинения, свързани с Йога.

Творческият процес е продължил интензивно след преминаването в хилядолетието от Н.е. с развитието и допълването на текстовете, свързани с оформянето на шестте ортодоксални философски системи в индийската философия, с концептуалното им доразвитие и създаването на редица Самхити, трактати и съчинения, включително текстове, свързани или посветени на Йога.

Процесът на оформянето на класическото наследство на Йога (паралелно с творческите усилия в областта на ортодоксалните философски системи или развитията в представите в духовен и в религиозен аспект в едни или други направления на Индуизма) продължил активно нататък и през първата половина на второто хилядолетие от Н.е., от средата на което започва разпространяването и на наименованието в Йога, известно като „Хата йога“ (с утвърждаване на свързване с Йога на специфичното понятие „Хата“, независимо дали въобще би следвало да се допуска, че представлява някаква новост като система спрямо предшестващото наследство в Йога, и въобще – че представлява отделна система в Йога /макар че още едно много голямо множество групи претендират, че практикуват всевъзможни специфични и различаващи се „видове” Йога или „системи” с най-невероятни наименования със съчетания в тях с понятието „йога”, чиято практика по същество въобще не представлява нещо различно от практиките в школите, идентифициращи се като практикуващи по система „Хата йога”).


5.

Сто и осем са известните дошли до наше време Упанишади, сред тях има такива, които се считат с по-голяма значимост, а двадесет от всичките сто и осем са посветени специално и конкретно на Йога – в тях се разглеждат различни представи, концепции и аспекти, отнасящи се към Йога. Но не са  само двадесеттеУпанишади, посветени специално на Йога, тези, които  представляват духовна, концептуална и философска основа за философията и практиката на Йога.

Философските концепции във всички Упанишади представляват философска и концептуална основа на Йога, доколкото изразяват, търсят и обобщават представите за реалността, мястото на човека в нея, и пътя, който той минава или може да премине през тази реалност и извън нея. Изразяват отношение към божествената същност и евентуалния път извън видимата реалност на човека към нея.

Древните ведически мъдрости и вярвания заедно с древните практики в Йога са довели до философското и концептуално осмисляне на реалността и мястото на човека в нея, изразено в текстовете на Упанишадите.

Всички Упанишади съставляват концептуално и философско наследство и изразяват представи и религиозно-философски концепции за реалността, за човешкия живот в тази реалност и за всичко онова, което е отвъд видимата част на реалността, които са основа на мирогледа, в който се развиват представите, вярванията и концепциите на философията и практиката на Йога.

Всички известни и дошли до наши дни с преводи от санскрит и в различни езикови форми варианти на сто и осем различни по обем Упанишади (включително по-голямата част от двадесетте Упанишада с конкретно фокусиране върху теми, свързани с Йога), създавани след края на второто хилядолетие преди Н.е. през вековете в обхвата на първата половина на първото хилядолетие пр. Н.е., концептуализирани и формулирани, предавани и разказвани устно, запаметявани и препредавани през поколенията, оформяни и дооформяни всеки поотделно в различни периоди и моменти в течение на няколко века във времена, започнали преди повече от три хиляди години (препредавани през векове и поколения, презаписвани, евентуално допълвани и вероятно променяни), по един или друг начин, в една или в друга светлина, с едни или с други свои философски аспекти и елементи са свързани със светогледа на Йога и формулират концептуалната и религиозно-философската основа, чрез която се изразяват смисълът и същността на практиката и целите на Йога.

Във всички Упанишади са включени аспекти на философското обозрение на реалността с множество религиозно-философски елементи и концепции, които имат отношение към философията на Йога, към нейния поглед към реалността, нейните крайни цели и съответно практиката й. В този смисъл, не само Упанишадите, в които непосредствено се разглежда (споменава се) Йога, имат пряка връзка и значение, и са важни за Йога и за философията на Йога. Концепциите, представите за реалността, и съответно крайните цели на Йога, са изразени навсякъде във философското и религиозно съдържание на Упанишадите, като същевременно те са втъкани и в религиозните представи за реалността в различните форми, проявления, направления и аспекти на Индуизма.

Върху тази основа продължава да се доразвива словесното формулиране и изясняване на теорията и философията на възникналата още в дълбоката древност и продължила през времената на далечното минало практика на Йога. Във всички тях се изясняват представи и концепции за същността на Реалността, които са пряко свързани с възможния път, с възможностите и с целите, и в крайна сметка – със същността на Йога и с нейните финални цели.

Осмисляни и развивани в Упанишадите, тези цели очертават пътя и хоризонтите в процеса на осъзнаването от човека на същността на Реалността, в усилията му за постигането на определени нейни аспекти, за сливането с тях и постигането на единство с нейната незрима, невидима и непостижима в обикновения човешки живот същност.


6.

Как точно са били създавани Упанишадите? Разбирането е, че Упанишадите са се създавали в тесните кръгове на затворените общности, обособили се в началото на първото хилядолетие преди Н.е., в които учителят е бил заобиколен от седящи на земята около него ученици и последователи и е предавал своята мъдрост.

Във вид на поучения и разкази познанието се е предавало в устна форма от учителя към посветените ученици в една или друга общност и секта. Това се е случвало при проповядване на мъдростта в едни или други случаи от духовното битие на сектата, както и в процеса на редовно обучение и обсъждания в нейната общност. Поученията и утвърждаваните в този процес концепции са придобивали конкретна форма на доктрина на съответната общност, точно вербално оформена, повтаряна от учителя, разучавана от учениците, запаметявана, запазвана и предавана. „Текстовете“ (изложенията, достигани при тяхната еволюция и оформяне в резултат на евентуални въпроси и обсъждания) са били запаметявани наизуст и впоследствие предавани на следващите поколения. Те са се считали с таен характер – плод, верую, доктрина и достояние само на собствената секта. При запаметяването и съхраняване наум на съответни „текстове“ е имало разпределение между отделни ученици. Така оформилите се в съответните „текстове“ концепции са били плод на колективно творчество и са останали без конкретни автори. След време съответни текстове са се превърнали в Упанишадите, достигнали до днешни дни.

Сутрите от своя страна се свързват с имената на определени мислители. В по-късните векове на първото хилядолетие преди Н.е., когато Упанишадите отдавна вече са съществували, конкретни мъдреци и мислители са започнали да сътворяват нови текстове, с които са свързали своите имена (познавайки съдържанието на Ведите и разполагайки с концептуалната и философска основа на натрупаното в Упанишадите наследство, и опитвайки се в своите Сутри в много лаконична и конценрирана форма, характерна за Сутрите, да изложат и систематизират едни или други теми, концепции и аспекти).

Аналогично, както и при сътворяването на Упанишадите, посветени конкретно на едни или други аспекти на Йога, духовните учители са предавали своята мъдрост, продължавайки определени линии на традиции и на пряка приемственост от свои учители, включително и с физически и ментални практики.

Концепциите във всеки Упанишад, включително Упанишадите, посветен на Йога, очевидно са били резултат, както на дълбокото осмисляне от множество светли умове и чисти човешки души на ведическите текстове, и на тяхна основа в забележителен процес на духовно, интелектуално и логическо творческо развитие – на концептуално и философско развитие на представите им за реалността, за божественото, за линията, разделяща видимия свят от божествения, за възможните пътища за преминаването на тази линия, за трансцедентното, така също и на лична трансцедентна и медитативна практика, пряко свързана с достиганите и разработвани идеи, представи и концептуално-философски тези и светоглед, а така също и на тяхна собствена конкретна практика в един или в друг обхват и в едни или други форми – физически и ментални, на Йога, на основата на познание, приемственост и продължаване на духовно, идейно и практическо наследство в тази област, идващо от далечни отминали времена.

Концепциите в Упанишада са били резултат от идейните прозрения в общността, в която е бил създаден, на основата на теоретичното познание на ведическите текстове и на продължаваща традиция на самоусъвършенстване с различни форми с действия и усилия в стремеж към трансцедентното, както на ментално ниво, така и с физически практики на Йога. Били са резултат на собствени интерпретации в общността на базата на известните към това време положения в наследството на ведическите текстове, на елементи и аспекти в духовно-религиозното познание, пренесено от предишните времена и разпространявано, споделяно и познато им до това време в едни или други форми.

Концепциите на Упанишадите, съставяни в отделните общности и секти не са се появили от нищото, и макар и с различия, различни акценти и съдържания, създавани самостоятелно от съответната общност, те съдържат общото помежду си в идеи, идейни насоки и концепции, произтичащо от общото и дотогава споделелено между посветените духовно наследство на ведическите текстове. Различните Упанишади са били съставяни при интерпретации на пренесената мъдрост от текстовете на ведическото наследство и на основата на собствените прозрения и практика, като всеки един от Упанишадите се е отнасял конкретно към една от четирите Веди. Затова Упанишадите са наречени завършек на Ведите. Тяхното създаване в продължение на няколко века е било последният творчески етап и съдържание на ведическото наследство.

От различията в съдържанията на Упанишадите, включително и различията на Упанишадите, в които по-специално и в по-голяма степен се разглежда Йога (и от разглеждането в различни Упанишади отделно на едни или други аспекти и на едни или други концептуални „фрагменти“ от цялото), е ясно, че отделните общности и секти са съставяли своите концепции и текстове сравнително изолирано и без пряк постоянен обмен на информация и на достигнато познание. Такива установени контакти и обмен биха довели до съставяне на сравнително повече аналогични текстове, а не на различаващи се Упанишади. Прозренията, концепциите и текстовете на отделните общности и секти са се приемали като тяхно свещено духовно достижение и наследство и са имали таен характер, те са се пазели като духовно достояние на своята секта, запаметявали са се и са се пренасяли към следващите ученици и поколения.

Това се отнася за всички Упанишади, не само за онези, които са пряко посветени на Йога. Такава е била организацията и същността на творческия духовен и философски процес до определено време и всяка общност и секта е приемала собствените си текстове, прозрения и концепции като свое тайно свещено и свято достояние и духовно богатство. Така е възникнал съответният обем и брой философски текстове, които впоследствие са били многократно предавани през редица поколения, някога записани на санскрит, впоследствие преписвани и презаписвани, превеждани на местни езици през средните векове, губени и отново откривани, докато една част от тях е достигнала до наши дни.


7.

Първоначално между отделни общности, сътворявали различни текстове, превърнали се в Упанишади, не е имало пряк идеен обмен с взаимстване и съвместно унифициране на различни концепции и текстове, макар всички те да са се развивали и творили върху общата основа на ведическото наследство.

Като духовно наследство, олицетворявало практиката и същността на една или друга общност, секта или школа, всички текстове, превърнали се впоследствие в Упанишади (включително Упанишадите, посветени на Йога) първоначално са били развивани и пазени като знание, предназначено само за последователите на собствената група-общност. Като дело на съответната собствена школа или секта и като първоначални текстове, те са се различавали с различните си интерпретации по едни или други теми, аспекти и концепции, които са възприемали като собствено свещено творческо и идейно достижение.

Дори когато са възниквали предпоставки и се е стигало до случаи с комуникация между общности и секти, или техни представители, и са възниквали възможности за идеен обмен, различните общности са държали на спецификите на собствените си философски разбирания, прозрения и концепции, които са считали за изражение на истината. Те или вече са били предавани в наследство от поколения чрез „устната традиция“ или са били осветени в свещената светлина на неоспоримия авторитет на своя собствен духовен водач и учител, който ги е прозрял и проповядвал.

Поради това се създава впечатлението, че в различни Упанишади има противоречащи си идеи и че те не представляват отделни части на едно единно интегрирано философско творение и наследство. Така на духовната и идейна основа на Упанишадите са се породили противоречащи си философски идеи и концепции и по-късно са били създадени шестте различни отделни ортодоксални философски системи в индийската философия.

Именно Упанишадите със своята философска разнородност, разнопосочност и несъответствия са духовната и идейната основа, върху която са възникнали известните няколко различни философски системи в индийската философия.


8.

Но дори и при изолираност, ревностно опазване от сектите на собственото им  знание и достижения, и съответна потайност и секретност, всяка секта със собствен нов духовен и философски принос в светлината на общото и споделено от всички тях духовно и религиозно наследство на Ведите, генезисът на основните концепциите в едни или други Упанишади, тяхното развитие като съдържание и окончателното им оформяне в наследството на отделни общности или секти, едва ли е било възможно да се случи без никакъв контакт във времето помежду им и без влияние в течение на времето на взаимен обмен на познание и споделяне на идеи между различните общности.

Независимо от проявленията на изолация на сектите и на техния духовен живот и концептуално философско творчество, произтичащи както от исторически, религиозни и духовни предпоставки, така и от едни или други обстоятелства и причини на практическата плоскост, местните условия и самия им начин на изолиран живот и уединение, при което докато са изучавали, повтаряли и съхранявали чрез „устната традиция“ едни или други от древните ведически текстове, съвсем естествено са считали всички свои нови духовни и философски прозрения за свещен резултат от духовния живот на своята секта и на свои медитативни състояния и практики, редом с мъдростите и новите текстове, дошли от техни предшественици в сектата и Риши от миналото им, „успели да контактуват направо с  боговете“, самата същност на тяхната духовна посветеност и причините на тяхното съществуване като противопоставяне на ритуалния брамински догматизъм, стремеж към познание, споделяне на ведическите мъдрости и търсене на върховната истина, са въздействали в противовес на ревнивото опазване на собствените мъдрости и концептуално-философски прозрения и достижения и в посока към взаимодействие в търсене и утвърждаване на общата върховна истина.

Това се отнася за всички Упанишади, включително и тези, които са посветени специално на Йога, независимо от едни или други различия между тях и специфична насоченост и тематика. Отнася се за техните нови концептуални и философски постижения и концепции. Отнася се и за традициите, развивани и пазени от древни времена, на приемственост в съхраняването, развитието и обогатяването на познанието. Отнася се за съхраняването и предаването по линия на пряка приемственост на пренесените от предишни по-древни времена практики с конкретни физически и ментални упражнения и техники в Йога, а така също и към вербалното формулиране и предаване на учениците на древното наследство на Йога, на вече предаваните през редици поколения идеи, концепции и цели на физическите, духовните и ментални практики. Отнася се както за знания, традиции, елементи и аспекти, наследени от по-древните времена, така и за нововъзникващите по това време на философска ферментация специфични и оригинални концепции и философски позиции.

Въпреки тайните по онова време практики на изолираните общности, секти или школи, както и тайния характер на конкретното съдържание на техните собствени нови свещени концептуални текстове, изразяващи тяхното разбиране за реалността и истината (които дълго преди да се превърнат в „текстове“ са се изразявали в устно предаваното и обсъждано познание, мъдрост и поучения в отделните общности и секти), съкровено пазени като свое уникално прозрение и най-голямо духовно богатство от съответната секта, в която е възникнало и проповядвано, без съмнение все пак на определен етап в развитието на тази духовна и философска ферментация между отделните секти и школи са започнали да се осъществяват  комуникация, концептуално съпоставяне и духовен и идеен обмен, и те взаимно са обогатявали и доразвивали в един или в друг аспект, в една или в друга степен и посока своите представи, вярвания, концепции и доктрини, превърнали се впоследствие в текстове на Упанишади, след време записани на санскрит, презаписвани и пренесени през времето в съответна крайна форма. Така се е стигнало до онзи набор дошли до днешни дни Упанишади, включително и по-целенасочено посветените на Йога, представящи в един или в друг аспект концепции, свързани с философията и практиката на Йога.

Многобройните Упанишади, от които не всички са достигнали до наши дни, са били съставени, развити и оформени в различни векове и времеви периоди на първата половина на първото хилядолетие преди Н.е. Те не са се появили и оформили като концепции паралелно и едновременно. В такава светлина е разбираемо, че независимо от изолираността на създаващите ги общности и секти, и от тайния характер на собствено сюблимно прозрение, знание, достояние и притежание на съответните общности и секти, при възникването на концепции, въплътени в текстове на Упанишади последователно във времето през тези векове е имало определена приемственост на концепции, взаимстване на знание и духовно и философско съдържание, пренасяни, доразвивани, променяни или обогатявани през погледа и разбирането на съответната общност или секта, в която са били създадени и разработени, и чието наследство са останали, или която е влязла в контакт с тях и ги е доразвивала според собствените си разбирания.

Тематичното разделяне на съдържанията на Упанишадите говори, че в концептуалната дейност и в търсенето на върховната истина е подхождано по различни начини, от различни изходни позиции, с по-общ подход или с третиране на по-конкретни и специфични аспекти. Това е било обусловено както от състава на съответните секти и общности, от техните водещи духовни фигури и учители, така и от обхвата на традициите и на знанието, на духовното наследство, на ведическото познание и на конкретните практики, на които те са били носители и продължители.

Като цяло, спецификите в разбиранията и практиките на една или друга общност или на техните духовни учители, както и отражението от практикувания в онези времена процес на запаметяване и устно предаване през поколенията, са довели до съответни различия в съдържанието на отделните Упанишади.


9.

Няма оригинални писмени източници от онези древни времена и данни за ясна хронология на процесите и събитията, свързани с древната история, култура и наследство на арийските народи, за това, което са пренесли и донесли със своето преселение, за по нататъшните развития в духовните, религиозни и творчески процеси, за създаването и натрупване на текстове, за обстоятелства на концептуално възникване, време, ред, последователност на оформяне на текстовете на Упанишади, за начина им на живот при тяхното създаване, за точен ред на последвали събития и на създадени произведения и т.н.

Предадените през древните векове текстове на Веди и Упанишади от определен момент в по-новите времена след Христос и нататък са били записвани, презаписвани и съхранявани, превеждани на езици, губени и отново намирани, и така известните от тях в днешно време са достигнали до наши дни.

Упанишадите, включително Упанишадите конкретно посветени на Йога, са първите текстове, в които по един или друг начин се разглежда, обяснява, осмисля и определя в различните й аспекти Йога.

Без съмнение, практиките в Йога (или някои от тях) в един или в друг вид, в една или друга форма, по една или друга система са съществували много преди времената, когато са били съставяни едни или други  Упанишади.

Възникнали и развивали се в една или в друга форма и с едни или други представи и цели още в зората на развитието на човешките общности и техните цивилизации, тези практики през третото хилядолетие преди Н.е. са имали израз и са се прилагали в голяма степен като различни религиозни, молитвени, церемониални, ритуални действия, както и различни жречески процедури за лекуване, и елементи от начина на живот, развивали се през вековете и превърнали се в системни ежедневни ритуално молитвени практики на членовете на определени общности, секти, школи или групи.

Възприятия, мисли, търсения, душевни стремежи, усилия, познание, действия и дейности, възникнали в човешката натура още от дълбока древност в най-стари времена на началните развития на човешкия дух и на човешките общности с наченки на духовна култура и цивилизация, и свързани с различни физически пози, позиции и действия, и с ментални настройки, състояния, упражнения и практики, изразяващи  стремеж и усилия за търсене на върховното и божественото, и за приближаване към него и сливане с него, за търсене и намиране на собствената същност и за единение на собственото телесно и духовно, заедно с потъване в трансцедентното и достигане на божественото, в по-късни времена са започнали да бъдат наричани с изразяващо тяхната обща същност понятие „йога“.

Множество от практическите упражнения и познания за телесната обвивка и за вътрешното „Аз“ впоследствие са се оформили въз основа на елементи от наследство от древната арийска култура и от нейното духовно и културно обкръжение в тогавашния древен свят, съхранили се и преминали през времена на дълбока древност, от наследство на древни религиозни традиции и церемонии, ритуали на арийски жреци и на тогавашни методи на лечение, както и на определени аспекти и традиции в арийския начин на живот, и са се явили като тяхно следствие, естествено продължение и ново развитие след преселението и пристигане на арийците по новите земи.

Прозряни, осмислени, измислени и практикувани в тогавашни форми (ритуални, молитвени, лечебни и оздравителни) още в епохата на развитието на арийските общности преди преселението им на югоизток и на югозапад, практикувани в техни храмове и различни обители от мъдреци, посветени, жреци, шамани, лечители, аскети и техни ученици, при религиозни ритуали и церемонии, в израз на молитви към боговете и на посвещение към тях, при практики и церемонии на жреци или при лечебни процедури на лечители, при предаване на мъдрост за начина на живот и търсене на божествената същност от мъдреци и учители, при търсенето на пътища за медитативно единение и прозрение, тези практики вече през второто хилядолетие преди Н.е. са били пренесени с преселението на арийците в долината на река Инд, съхранени и развивани. Заедно с развитието на донесеното древно арийско ведическо познание и постепенното натрупване на химни, мантри и заклинания на ведическите текстове, древните физически и ментални практики са продължили да се развиват в едни или в други форми в една или друга среда, били са пренасяни през поколенията, измисляни и доразвивани на емпирична основа, както с религиозни мотиви и очаквания, така и по необходимост за лечение и за здраве.

Във времена на масово преселение и впоследствие на продължаваща широка арийската експанзия, преселения, създаване на нов социален ред и възникването на ново общностно съзнание, практическото познание за упражнения и техники, усилията за постигане на божествената близост, на божественото откровение, на сливане с върховната същност, на единение и сливане със собствената си душа и със същността на Абсолюта, придобили по късно наименование „йога“, се е доразвивало и натрупвало в едни или в други кръгове на търсещи и посветени паралелно с натрупването и развитието на ведическите мъдрости и текстове и с развитието и оформянето на религиозните им възгледи, ритуали, на духовния и на социалния им живот, а по-късно, от началото на първото хилядолетие преди Н.е. – паралелно с възникването на новите им идеи, концепции и философски възгледи.

В уединението на планински пещери и горски обиталища те са били практикувани, доразвивани и усъвършенствани, умножавани и разнообразявани в храмове или сред групи аскети, от жреци или от мъдреци и техни посветени ученици, в школи или в групи, общности и секти, всички те в светлината на духовното наследство на ведическите текстове, търсещи в древната мъдрост на тези практики методите за потъване в собственото си „Аз“, за намиране на пътищата в собствената си душа и през тях за постигане на познанието за върховната истина и за сливането с божествения Абсолют.

По-късно, през вековете на първата половина на първото хилядолетие преди Н.е. пренасяната и развивана през предишното хилядолетие мъдрост и практика е намерила естественото си продължение и израз в начина на живот и практиките на обособилите се общности и секти и в техните концептуални и философски търсения и творчество.

Във времена на духовно-философското ферментиране в началото на първото хилядолетие преди Н.е. тези практики са довели до стремежа за тяхното допълнително концептуално осмисляне, духовно-религиозно мотивиране и формулиране, довело до различните концепции в отделните общности и секти, превърнали се впоследствие в известните текстове на Упанишади, включително и на Упанишади с по-специфична насоченост, конкретно свързвани с Йога. В този творчески процес са се преплитали физическите и ментални практики с духовни аспирации и търсения, с интуитивни и логически възприятия и размисли, с концептуализиране на религиозни представи, на култове към различни божества, с търсене на божественото и на абсолютното, със стремеж към осмисляне на видимата и невидимата реалност, със съставяне на философски концепции и школи.

В своето търсене на възприятията за постигането на Пътя навътре и на трансцедентни състояния, в търсенията си и концептуално-философските си усилия и достижения за същността на върховното освобождаване и сливане, те съставяли, съхранявали и предавали на поколенията след тях достигнатите мъдрости, послания и текстове, събрани по-късно в едни или други текстове, наричани Упанишади.

Както и ведическите текстове, на свой ред – запаметявани и препредавани през поколенията, докато се е стигнало до тяхното записване на санскрит, презаписване и преминаване през времето в крайните варианти, известни днес.

Сътворяването от различните изолирани групи, общности и секти на текстовете на Упанишади, съдържащи концептуална и философска база, пряко свързана със светогледа, с търсенията и целите в практиките на Йога, включително и с третиране на специфични аспекти, свързани с практики в Йога, без съмнение е било следствие на стари традиции и познание за Йога и е било свързано и със системно осъществяване в тези общности на йогистка практика. В резултат на традициите и познанието за Йога, на които те са били носители, както и на своя актуален опит в практиката си, в тези общности са възниквали техните прозрения и специфични концепции, които са се явили техен принос към общото духовно и философско наследство на Упанишадите.

Същевременно секти и общности, създавали текстове по специфични аспекти на Йога, едва ли са се ограничавали само в съответните конкретни аспекти на Йога, или само в текст, който изразява тяхната представа за определени елементи или практики в Йога, или се отнася към конкретна система в Йога, която те са практикавали, и в своята концептуална дейност и творчество, са създавали и философски принос с по-обща насоченост (още повече, че всички идеи и концепции във философската същност на Упанишадите, отнасящи се към съществото на Реалността, към божествената същност и Абсолюта, към границите между видимото от човека и незримото, към мястото на човека в тази Реалност и пътя му за преминаване на тези граници, към възможностите чрез потъване навътре в собственото си „Аз” и намиране на пътища през собствената си душа за преминаване на невидимите граници и за постигане на сливане с Абсолюта, имат пряко отношение с философията на Йога).

В идейната основа на всички Упанишади, независимо дали в тях се споменава Йога, стоят базисни концепции, отнасящи се за същността на реалността, мястото на човека в нея, границата между света на видимото и невидимото, пътищата в живота на човека за преминаване на тази линия и за достигане на божественото и сливане с него.

Упанишадите, посветени на Йога, третират различни по-конкретни и специфични аспекти и елементи, свързани с философията и практиката на Йога. Те имат самостоятелно значение едни спрямо други и не представляват начало или продължение едни към други или части от някакво интегриращо се цяло. Това се отнася и за всички известни и достигнали до наши дни Упанишади.

Общото, принципното, единството в насочеността и съдържанието на Упанишадите, отнасящо се и имащо значение за Йога във връзка с философските представи и концепции, вплетени в тях, за същността на Реалността, за мястото на човека в нея и за неговите възможности за опознаване на нейната невидима част, за преминаване на границите с незримото, за сливане с божествената същност и откриване на всички тайни на реалността, недостижими по време на земния живот на човека, но вероятно достъпни за тези хора, които вече са ни напуснали и вече са си отишли от нашия живот, както в Упанишадите със споменаване на Йога, така и във всички Упанишади, и в считаните за най-значими, и в определяните с второстепенно значение и т.н., достигнали до наши дни, макар и произлизащи от различни и изолирани източници – общности и секти, се дължи на тяхната единна основа в наследството на Ведите с духовна и религиозна същност и представа за реалността и за живота, довели до принципно определена в общите си черти концептуална и философска насоченост, включително и в светлината на духовните и концептуални въздействия от вече хилядолетните ритуали и практики с различни ментални и физически състояния и усилия, на вече съществувалата многовековна древна традиция и начин на живот с практикуването на ментални състояния и физически упражнения и пози, свързвани с религиозни ритуали и вярвания в търсене на пътя към божественото, пряко свързани със специфична душевна, духовна и като цяло ментална настройка и активност, в стремежа за постигане на такава цел.

От текстовете на Упанишадите, включително и на тези, които са посветени на Йога, е ясно, че понятието, практиката, техниките, същността, идеите, целите, духовната мотивация, очакваните ефекти и резултати, философията на Йога – идват от древните ведически времена. Безсмислено е (и би било нередно) корените и изворите им да се търсят в по-късни времена и да се свързват по време само и чак към векове в първата половина на първото хилядолетие преди Н.е., когато са били обмисляни, съставяни и формулирани концепциите и доктрините в Упанишадите. Безсмислено е корените и изворите им да се търсят чак във времената когато различните философски представи и концепции, и различните аспекти във философския поглед към реалността, определящи и философските основи и цели на Йога, и като цяло същността на нейната философия, са били вербално формулирани и изразявани в текстовете, концепциите и доктрините в Упанишадите.

Това вербално формулиране тогава е било следствие на предишната натрупана мъдрост и придобити в течение на много поколения качества и способности за трансцедентен подход и умозрителна дейност. Този процес е можело да се осъществи благодарение и на основата на събраната хилядолетна мъдрост, произтичаща от древното духовното и религиозно наследство, въплътено във Ведите, заедно с още по-древното прото-ведическо духовно, идейно и практическо наследство на Йога. Бил е възможен благодарение на изградените в течение на повече от хилядолетие и възпроизвеждани и предавани през много поколения наред способности за осмисляне, запаметяване, развитие, предаване на съдържание с дълбоко трансцедентна насоченост и сложност, благодарение на придобитите качества и способности за съзерцание и прозрение, за медитативно търсене и концептуално-философско достигане на представи за реалността в търсене на върховната истина.

С преселението и пристигането си в долината на река Инд след рубежа на XX век преди Н.е., арийците са донесли със себе си своето специфично религиозно и духовно наследство, дошли са по тези нови земи заедно с определени свои духовни, религиозни, ритуални модели, канони и практики, както и модели и форми в начина им на живот и ежедневно поведение, модели на поведение включващи и прилагане на различни физически (и ментални) практики с лечебна и оздравителна цел, всичко това – пренесено от още по-дълбоката древност през столетията на предишното им съществуване преди пристигането им по новите земи, трансформирано постепенно в нови религиозни представи, прекланяне към новопоявили се божества, нови религиозно-философски възгледи и концепции, систематизирано във времето, придобило вида на физическите (и ментални) практики, станали известни по-късно като „йога“, практикувани както от отделни жреци, мъдреци, учители, лечители или изолирали се аскети, така и в рамките на общности, групи, школи или секти – във времената на второто хилядолетие преди Н.е. след преселението и по време на експанзията на арийците по индийския субконтинент, докато се стигне до първите столетия на първото хилядолетие преди Н.е., когато е протекъл, продължавайки поне до средата на това хилядолетието, процесът на допълнително осмисляне и еволюция на предадените от древността представи за реалността, включително и свързаните с техните древни физически и ментални практики, и на тяхното оформяне в концепции, и тяхното вербално формулиране във философски доктрини, които днес наричаме Упанишади.


10.

Философските системи в индийската философия

Упанишадите съдържат идейната основа и концептуална и философска същност, от които произтичат няколко различни системи на индийската философия, достигнали до наши дни, както и по-нататъшното развитие на различни представи в Индуизма за живота и реалността. Неоспоримо, идейните основи и философската същност на ортодоксалните философски системи в индийската философия са били заложени и, макар и с техните различия и специфики, концептуално определени и развити в Упанишадите, и са били извлечени от тяхното съдържание. Другите основни философски системи, които са наричани неортодоксални, към които се причисляват концептуалните системи на Будизма и на Джайнизма, отричат авторитета на Ведите и съответно очевидно не признават, че произтичат от различни проявления на идейната и концептуална същност на Упанишадите (т.е., според тази тяхна позиция или тяхно твърдение, излиза, че те са възникнали и са били създадени на празно поле, което вероятно би могло да бъде обяснено единствено чрез и благодарение на „божествено откровение” пред техните основатели и създатели!). На този елемент за „божественото откровение” свише пред мъдреци-Риши и създатели на ведически мъдрости, текстове, химни, философски концепции и в този случай тук – на нови религии,  се връщаме неведнъж в текста, но тук би могло да се отбележи, че едва ли е имало (съвсем не е имало) към онова време друг достъпен източник на познание (с такъв обхват на идейно съдържание и смисъл, и с такова голямо значение и от такава висша категория), на мъдрост, на знание, концепции, философия, систематизиране на представи за живота и за реалността, на елементи за сериозно интелектуално обучение, на познавателна база за развитие на светоглед, освен текстовете на Упанишадите, както и на Ведите, създавани, съхранявани и предавани според „устната традиция”, до които са имали достъп създателите и на Будизма и на Джайнизма, както и че в концептуалните системи и религии на Будизма и на Джайнизма без съмнение има голямо принципно сходство в основни направления и елементи с този съществувал преди тяхното създаване и разпространение, и достъпен източник на познание.

Сред шестте ортодоксални философски системи на индийската философия се нарежда и философската система на Йога, която се основополага и изразява чрез афоризмите на Патанджали и добавените към тях по-късно коментари на Вияса.

***

През първото хилядолетие преди Н.е. браминската традиция е довела до възникването и оформянето на девет основни философски системи (или школи) – „даршани“, сред които шест ортодоксални и три неортодоксални (макар че всъщност е имало и редица други системи /или школи/). Според отношението на тези системи към авторитета на Ведите, те са били определяни с термините „астика“ (съществува) и „настика“ (не съществува). Прието е, че към „астика“ са спадали шестте ортодоксални системи, а към „настика“ трите неортодоксални системи. Шестте ортодоксални системи представляват основните философски системи на индийската философия. Към тях се отнасят „Миманса“, „Веданта“, „Санкхя“, „Йога“, „Няя“ и „Вайшешика“. Към неортодоксалните се отнасят „Будизмът“, „Джайнизмът“ и „Локаята“. Учението на сикхите не влиза в класификацията, защото е възникнало около две хиляди години след възникването на класическите „даршани“ – т.е. през XV-XVI век от Н.е. Сикхизмът отрича авторитета на Ведите и би бил от категорията на „настика“.

Философската система „Веданта“

„Веданта“ е една от шестте ортодоксални философски системи в индийската философия. Първоначално това наименование се е отнасяло към религиозно-философските текстове, отнасящи се към Ведите – Брахманите (тълкувателно-пояснителни), Араняките и Упанишадите (концептуално-философски), приети като част, продължение и допълнение към четирите Веди и определени като „завършек на Ведите“. Впоследствие Упанишадите са се явили като основа за обособяването и оформянето на ортодоксалните системите в индийската философия, включително на философската система „Веданта“. Основно тази система е посветена на философското тълкуване на ученията на Араняките и Упанишадите, които са нейната основа и извор. Авторитетни във всички направления на философската система „Веданта“ текстове са „Веданта сутра“ на Вияса, „Багавад гита“ (също с предполагаемо авторство на Вияса, като част от епоса „Махабхарата”) и „Багавад пурана“.

Точният период на възникване и формиране на философската система „Веданта” като систематизирано учение не е известен. Според повечето изследователи, това се е случвало в периода, започващ по време или след възникването на „Будизма”. Данни за точни периоди на възникване липсват и за другите ортодоксални философски системи. Като цяло, счита се, че тяхното възникване и първоначално развитие се е случвало през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. (паралелно с възникването и развитието на Будизма и на Джайнизма).

Но едва ли за безпристрастен наблюдател би могло да има някакво съмнение, че всички философски системи, независимо от това коя какъв авторитет признава или не признава, с какви източници и генезис се определя и какво отрича, са следствие от едни и същи хилядолетни извори и наследство. Следствие са на един и същ гигантски хилядолетен духовен и мисловен процес.


VI.

БУДИЗМЪТ И ДЖАЙНИЗМЪТ

1.

Към средата на първото хилядолетие преди Христос прозренията, концепциите и доктрините са продължили своето появяване и развитие в различни посоки, когато определени аспекти на вече достигнатото познание (както в Упанишадите в религиозно-философски аспект, така и в практическите приложения с телесно-физически, духовни и ментални практики в Йога), са получили специфични тълкувания и представяне от създателя на Будизма, поставил началото на по-масово и по-лесно разбираемо от по-широки кръгове от непосветени и обикновени хора проповядване и разпространение. Било е поставено началото на Будизма.

Своя линия на приемственост, интерпретиране и развитие в друга посока на наследството и познанието, натрупани във философията на Упанишадите и от практиките на Йога, е наложил създателят на Джайнизма. (Според вярването на джайнистите, тяхната религия води началото си не само от много по-отдавнашни и незапомнени времена, но от самата зора на цивилизацията.)

През следващите около пет века преди появяването на Христос философските представи и доктрини в Будизма и Джайнизма продължили да се развиват и утвърждават, паралелно с ортодоксалните философски системи на индийската философия и с по-нататъшното развитие на религиозните пространства, направления и пластове, вярвания и ритуали на Индуизма.

Същевременно, в противовес на казаното по-горе относно първоизточника, причината и приемствеността, и Будизмът и Джайнизмът отричат авторитета на Ведите и съответно на значимостта и ролята като първоизточник на ведическото наследство, и не признават, че тяхното възникване и развитие е следствие и продължение, макар и с концептуални или практически промени, развития, допълнения, на дотогавашното хилядолетно духовно, религиозно и философско наследство, на хилядолетните търсения, прозрения и концептуално-философски достижения на човешката мисъл. Отричайки авторитета на Ведите, така те фактически всъщност не признават и не приемат, че тяхното възникване, същност и специфики са се появили и са започнали да се развиват на фона, в атмосферата, на базата на познанието, идеите, концепциите и представите за реалността, съдържащи се в хилядолетното ведическо наследство. (Макар че, на понятието „отричане на авторитета” различни духовни лица биха могли да дават различни интерпретации, обяснения, тълкувания или уговорки.)

Въпреки че неортодоксалните системи, като каквито се определят „Будизмът”, „Джайнизмът” и „Локаята” отричат авторитета на ведическото наследство, би било абсурдно и смешно да се твърди и да приемем, че тези системи и учения са възникнали от нищото и че техните идеи не са се развили на основата на ведическото наследство и ведическите концепции (включително – на Упанишадите), че не са били стимулирани от тях, предопределени от тях като определени вече оформени възможни представи за Реалността и изражения на светоглед, пък макар и предизвикали отричане на едни или други тези, позиции, философски решения, заключения, концепции и доктрини, ритуали или практики и съответни контратези; че не са били предварително обогатени концептуално от ведическите знания, концепции и философия, провокирани и предизвикани от тях, пък дори и след това реализирали се и оформили се в определени аспекти и направления като контратези и отричане на елементи и аспекти в светогледа от предишното познание и наследство. В този смисъл, техните претенции да се разграничават от ведическото наследство са некоректни и несправедливи, а самите те всъщност се явяват като негово продължение, дори и заявявайки, че отричат и отричайки авторитета на Ведите, на Упанишадите и на другите ведически текстове, дори и настойчиво прокламирайки своето разграничаване от тях, дори и с определени различаващи се представи или тези в своите религиозно-философски системи и с различия в религиозната си практика, и дори ако хипотетично те биха били съвсем противоположни.

В голяма степен са смешни такива позиции на отричане и разграничаване, не само поради естествената логика на развитието на нещата, но и като се види колко много идеи, концепции, понятия и термини са взаимствани, взети и привнесени от първоизточника, от основното наследство, и се използват в религиите, които са възникнали на основата на „отричане” на това предишно наследство – като нещо ново и уникално (или с такава идея и претенция), сякаш те са възникнали от празното пространство. Възнасяните легенди как техните първосъздатели са постигнали „просветление” и „божествено откровение” (очевидно това трябва да се е случило спонтанно, без никаква предварителна подготовка, образование, медитативна практика и пр.), от което са получили абсолютното познание, всъщност индикират точно към такава идея – че първосъздателите им са създали техните религии от нищото, по-точно – пряко от „божественото откровение“, но не и на основата на предишното наследство и на предишно познание, и съответно не на основата на свое предишно знание и свое предишно духовно, религиозно, културно, интелектуално и философско развитие и извисяване.

Разбира се, будистите биха могли да твърдят, че Буда е придобил на празно поле цялото свое познание чрез просветление, постигнато преминавайки във висше духовно състояние в процес на медитация. И биха могли да твърдят, че цялото тяхно познание, получено свише от Буда, няма нищо общо с ведическата традиция и наследство. Това евентуално би могло да има смисъл ако човекът, превърнал се в Буда, не би бил образован в браминската традиция и неговото съзнание преди „просветлението” му би било напълно пусто, а това явно не е било така и няма как да е било така. От своя страна джайнистите биха могли да твърдят, че тяхната религия и тяхната философия нямат начало и съществуват от зората на човешката цивилизация, много време преди възникването на ведическата традиция и текстове.

Когато едно знание се появява в светлината на друго предишно знание, стъпило на неговата основа и като негова интерпретация и дори като контратеза, дори когато новото знание отрича предишното, съвсем понятно е, че не може да се отрича връзката и приемствеността с предишното познавателно наследство и неговата заслуга и право като първоизточник. И коректното и достойното от страна на носителите на новото знание е да не прибягват до такъв примитивен подход и да не се разграничават от него.

Създателят на Будизма е бил просветен във философията на Йога, доколкото вече е била изразена във философско-религиозните концепции за реалността в множеството съществуващи в неговото време Упанишади, включително и аспектите, засегнати в Упанишади, посветени на Йога. Всъщност те са изворът на създадената от него философия и доктрина, както и на религията на джайнистите (независимо дали на базата на формулиране на контратези и отричане). Със сигурност създателят на Будизма е бил обучен и е практикувал Йога, включително е бил обучаван на медитация в поза „Лотос“. Същото би могло да се каже и за създателя на Джайнизма.

Всъщност, за да се стигне до „просветление“ или до „божествено откровение“, освен ако не става въпрос за съвсем спонтанно и неочаквано случило се „чудо”, единственият хипотетичен път би могъл да бъде като се върви през пространствата на самовглъбяване и медитация, а дори знанието за пътя или метода на медитиране и съответно за постигане на „просветление“ е възникнало в резултат на древни идеи, представи и практики, представляващи наследството на Йога, с които са пряко свързани концептуално-философското наследство на Упанишадите и предхождащото ги  наследство на Ведите и на древната мъдрост и практики. (Освен ако Будизмът не би считал и твърдял, че основателят му, без никакво образование и познания за религиите, философията и живота, сам от нищото изведнъж си е измислил медитацията, или че спонтанно, случайно и предварително неосъзнато е достигнал състояние на медитиране и медитация, след което е успял да достигне и „просветление“, при което на бяло поле чрез това „просветление“, или чрез „откровение свише“ е получил цялата своя мъдрост и знания, които е започнал да проповядва, създавайки новата религия или философска система /едно от двете определения – в зависимост от предпочитанията на последователите на Будизма/.)

Отричането на авторитета на ведическото наследство от Будизма и от Джайнизма не се свежда просто до това, че в техните религии, представи или философски концепции има различия или друг подход, или че според тях едни или други положения, представи и концепции на Ведите и Упанишадите са неверни, че едни или други религиозни ритуали и канони не са подходящи, или че религиозната им практика и ритуали са различни; отричането на авторитета на Ведите означава отричане на значението и ролята на ведическото наследство като първоначална основа, като източник, като извор в една голяма верига от причинно-следствени връзки на живота и на развитието на представи, на религиозни или концептуално-философски възгледи за реалността. Означава отричането на значението и ролята на неговото съществуване и възникването на Будизма и на Джайнизма от нищото. (Още повече, че джайнистите искат да вярват, че тяхната религия е възникнала не само преди първите ведически текстове, но още в началото на човешкото съществуване.)

Отричането при Будизма на авторитета  на ведическото наследство, включително на Ведите и Упанишадите, и претенцията за абсолютен собствен първоизточник и непроизтичащ от другаде авторитет на познанието и мъдростта, би могло да означава само едно, че източник е Буда, който, преди да премине и остане завинаги Отвъд, при своите просветления е получил Отгоре цялото познание и мъдрост, които е започнал да проповядва, бидейки преди това съвсем неук и незапознат с нищо от ведическото и религиозната наследство от древността. Би могло и да означава, че е бил добре запознат с ведическото и религиозното наследство и знание, но е решил, че то във всички негови аспекти е изцяло погрешно, непригодно, несъответстващо на истината за реалността, и, отричайки го изцяло, без негово въздействие и влияние, в размисъл и медитативно просветление е достигнал нови идеи, постигнал е новото истинско знание като е съставил свои съвсем различни концепции и философия и е основал своята философска система и религия като напълно нов и оригинален духовен и мисловен резултат и продукт. Дори при такава хипотеза, ако е бил запознат с наследството, дори оценявайки го като погрешно, всяка негова нова теза и концепция всъщност е била повлияна, предизвикана и породена, и се е явила като резултат и продължение на ведическия първоизточник. Същевременно, обаче, в голямо множество аспекти, понятия и концептуални елементи в Будизма има приемственост от предишното ведическо наследство и представи за Реалността, за да може да се говори, че представите, вярванията, светогледът в Будизма нямат нищо общо с предишното духовно, религиозно и философско наследство, и за да може да се говори за пълно цялостно отричане и съвсем нов оригинален духовен и мисловен продукт. Дори и при хипотезата, че човекът, превърнал се в Буда, е бил добре запознат с наследството, но неприемайки го и напълно отричайки го, в състояние на медитация и просветление е постигнал своята върховна истина, и дори, че е постигнал „божествено откровение”, за да се отрича авторитета (или с други думи – ценността, значението, ролята като първоизточник, приемствеността макар и с контратези) на ведическото наследство, пак би се получило, че религията или философската система на Будизма трябва да е била създадена съвсем спонтанно и на празно поле от нищото, а това, при съответните исторически, културни, духовнии религиозни обстоятелства, няма как да е могло да се случи.

Доколкото е известно, човекът, който се е превърнал в Буда, е имал княжески произход и най-вероятно е бил добре образован, включително и добре запознат с вярванията и направленията в религията, с различните аспекти на тогавашната философия и практикуващ Йога. Но отричането на всичко предшестващо би следвало да означава, че всичко в Будизма е съвсем ново и негов източник е единствено „просветление”. Все пак, това очевидно не би могло да е така.

Винаги е имало особени исторически периоди и стечения на обстоятелства, и в тях е имало исторически личности с определени лични дадености и способности, които са ги мотивирали и предизвиквали, и в такива периоди и обстоятелства тези личности са създавали нови религии и религиозно-философски системи на базата на отричането на предишните (от които всъщност са получавали своето образование, начин на мислене, познания, идеи, духовна същност, способност за мислене и т.н.), и декларирайки тяхната невярност и отричането им, със стремежа и целта да утвърдят собственото си учение, система, религия.

При всички случаи, както възприемането и разпространението на идеите на създателя на Будизма, и както възприемането и разпространението на идеите на създателя на Джайнизма, така и възприемането и разпространението на идеите на редица други създатели на нови религии, винаги е било въпрос на подходящо стечение на обстоятелства. Така както са изгряли и са придобили глобално разпространение, можели са да си останат ограничени в една общност на инициатора им, създател и проповедник и да заглъхнат и останат непознати.


2.

Възникване на Будизма и на Джайнизма в периода след съставяне на Упанишадите и в светлината на традицията на Йога, на Ведите и на философията на Упанишадите


С всички условности относно точната хронология, Патанджали е формулирал своите „афоризми“ в „Йога сутра“ най-вероятно във времена, когато Будизмът вече е възникнал и е започнал да се разпространява, но когато основателят и създател на Будизма и първообраз на Буда е започнал да проповядва своите възгледи, вяра, религия, концепции, познание и философия, по това време теорията, понятията, концепциите и философията в съдържанието на съществуващите Упанишади вече отдавна са били формулирани в кръговете на брамините и в многобройните групи, общности и секти на мъдреци, аскети и техни посветени ученици, където и древните практики на Йога са продължавали да се съхраняват, прилагат, пренасят през поколенията и усъвършенстват.

Утвърденият в Будизма образ на Буда, медитиращ в позиция „Лотос”, образите от древни статуи, принадлежащи на Джайнизма, медитиращи в същата позиция (символи и на будистката и на джайнистката философия, традиция и религия, развили се на основата на традицията и познанието, въплътени в Упанишадите, и на практиката в Йога), са израз и напомняне за приемствеността в Будизма и в Джайнизма на ведическото наследство, включително на йогистките и медитативни практики, отдавна вече съществували, когато са се появявили ученията и на Будизма и на Джайнизма.

Нито основателят и последователите на Будизма, нито основателят или последователите на Джайнизма не са измислили от нищото в средата на хилядолетието преди Христос позицията „Лотос” и медитирането в тази позиция (възприемана като основен символ на медитативно състояние по пътя към „просветлението“, в която позиция са множество от наследените от тези религии, учения и философии статуи, изобразяващи Буда или джайнистки божества или авторитети, независимо от това, в кои по-късни времена едни или други статуи са били създадени), така както и не са сътворили от нищото (без вече съществуващата широка база) философските и религиозни доктрини на своите системи, основните концепции на своята вяра, дори и да е било на основата на сравнение, отричане, промяна и заменяне.

Разбира се, статуите би могло да бъдат посочени като недостоверен индикатор, те са започнали да се появяват много по-късно след възникването на тези религии и философии, и са продължили да бъдат създавани през всички следващи епохи до ден днешен, спазвайки първоначално приетата в тези религии и системи представа и канон. Статуите не са останали и дошли до нас от онези древни времена в средата на хилядолетието преди Христос, когато са се оформяли идеите на създателите на тези системи, когато са взаимствали от философията в Упанишадите, черпели са от Йога и са я практикували, отричали са и са отхвърляли определени положения, вдъхновявали са се от други, оформяли са собствени възгледи и позиции на своята система, които са започвали да проповядват. Статуите не са били създадени когато те са живели, за да ги изобразят в позата „Лотос“ медитирайки.

Много по-късно в следващи времена основатели и божества са започнали да бъдат пресъздавани в статуи, съответстващи на своята традиция според представи и канони, които са се появили вследствие на една дълга верига на пряка приемственост. А началото на тази верига на пряка приемственост започва от времената на създаването на тези системи, когато възгледите им са били проповядвани от техните основатели на събралите се около тях последователи.

Образите на статуите, създавани в следващите времена са възпроизвеждали представата, утвърдила се и препредавана в традицията и канона. Съответствали са на представите в своята система, смятани за уникални и оригинални, но всъщност появили се на базата на предишно духовно, религиозно и философско наследство, макар и отричайки го след като са се появили в неговата светлина и взаимствайки от него.

Така позите на статуите биха могли да са свидетелство за приемствеността във времето на традиция за образ и състояние, започнала от времената на основателите на Будизма и на Джайнизма, и на приемствеността от тяхна страна на традицията за образ и състояние, идващи още от далечните епохи на древното наследство на Йога.

Образът на Буда, медитиращ в поза „Лотос”, е бил пресъздаван в статуи и изображения активно и в множество варианти, много от тях изобразяващи недвусмислено дълбоко медитативно състояние. С него настойчиво се създава асоциация между Будизма, медитативната поза „Лотос“ и процеса и състоянието на медитацията. Би могло да се създава впечатление,  че и медитацията, и позата „Лотос“ и медитирането в поза „Лотос”,  и въобще медитирането и медитацията са сътворени, измислени и въведени от Будизма. Такова впечатление би било съвсем погрешно.

Създателят на Будизма е бил запознат с философски концепции от съдържанието на различни Упанишади, самият той е бил практикуващ йогистки практики, за него е била привична позицията „Лотос“ и в тази поза е проповядвал своето ново учение. (Дори ако е проповядвал в поза, приблизително подобна на „Лотос“, впоследствие в традицията и в канона образът му се е пренесъл и утвърдил с медитативната поза „Лотос“, основна позиция във физическите и ментални практики на Йога. Седеж на земята с кръстосани крака или в „Полу-лотос“ е бил напълно естествен, привичен, удобен и широко практикуван в онези времена.)

Така образът на медитиращия Буда се е пренесъл през времето и през редица поколения ученици, последователи и монаси от първосъздателя на учението към многобройните статуи – когато се е стигнало до епохата, в която са започнали активно да ги изработват. Този образ се е утвърждавал и предавал заедно със самата им религия, философия и медитативна практика от учител на ученик през поколенията в будистката традиция от времената на нейното възникване, и през времето е бил въплъщаван в останалите до наши дни статуи. Образът на медитиращи в позиция „Лотос“ е израз за приетото от Будизма и от Джайнизма и развито в определена своя посока ведическо наследство, включително наследството на Йога.

Често може да се види и бог Шива изобразен в статуи в поза „Лотос”, но тази медитираща позиция и поза при статуи на бог Шива може да е била привнасяна в различни периоди на по-късни времена, изразявайки един от многобройните познати образи на бог Шива, с които се е утвърждавал в Индуизма когато се е изяснявала и установявала представата за новите индийски богове, и в допълнение към старите са изкристализирали и нови религиозни възгледи и вярвания, развили се и разширили се в пространствата, концепциите, аспектите, и преклоненията на Индуизма, заедно с развитието и умножаването на ведическите текстове и по-късно на различните философски направления.

Джайнистите, може да поддържат своята теза, че тяхната религия съществува по тези земи или в целия свят от незапомнени времена, или че арийците са я донесли със себе си, че от нея всъщност произлиза и произтича всичко, както медитативната поза „Лотос“, присъстваща при техни статуи, така и въобще дори различните проявления, религиозни и философски аспекти и течения в Индуизма. Но е естествено за разбиране, че Джайнизмът (както и Будизмът – и по силата, и по пътя на аналогични механизми) е възникнал като продължение (макар и с различаващи се концепции и философия, включително също по пътя на отричането и по пътя на генезис на идеи на базата на контратези) на основата на духовното, религиозно и философско наследство на древната арийска култура, на ведическите текстове и на Веданта (Ведите и Упанишадите), независимо от това колко настойчиво, в стремежа за утвърждаване на собствената си уникалност и величие, са отричали авторитета на ведическото наследство и са се разграничавали от него, не са го признавали като първоизточник и основа, не признават приемственост или причинно-следствена връзка.

Макар че правя връзка с позата „Лотос“ (или „Падмазана“) в Йога, сами по себе си статуите в будистката и джайнистката традиции, създавани в по-късни времена, не биха могли пряко да послужат за изясняване на точна или на приблизителна хронология на възникването и развитието на тези системи и религии, и за това как и от къде са заимствали идеи и концепции, как се позиционират спрямо първоизвори на концепции и на религиозно-философско вдъхновение, за първичност и вторичност.

Статуите биха могли да са показателни за отношението на Джайнизма и на Будизма към древните традиции и наследство на Йога и към традициите на медитативните практики, или да съдържат индикации за техните основи и първоизточници по силата на посочената по-горе логика на пряката приемственост в традицията и възпроизвеждане на познанието и практиките през времето и през поколенията.

Независимо, че Джайнизмът е възникнал известно време преди Будизма, според наличните информации будистите са започнали с практиката на активно създаване на статуи на Буда, като почти всички по-древни статуи го изобразяват в медитативни състояния в позицията „Лотос“. Има някои по-модерни статуи, при които е изправен или седнал, но те са по-скоро частен случай. Традицията в Джайнизма с изграждане на статуи е била повлияна и вероятно е възприета от тази активност в Будизма. Това може да се разбере и от външната прилика в телесната структура, изобразявана от статуите, от формата на раменете, ръцете, тялото, от аналогичния вид на покритието на главата, които при статуите на Буда и статуи на първооснователя на Джайнизма или на други свети предшественици, са с голяма прилика, почти идентичност. При статуите на джайнистите разнообразието в позициите е по-голямо, при тях освен статуите в позицията „Лотос“ има статуи, които са в изправено положение. Без да се отказват от характерната позиция „Лотос“ (ярък и непреходен символ на медитиране, просветление, мъдрост, възвисеност и приближаване към божественото), джайнистите с редица статуи в изправено положение са се разграничавали от Будизма и от статуите на Буда. Статуи на Шива има както в позиция „Лотос“ така и в различни други варианти, седящ с един подвит крак, танцуващ и др. Статуи на Шива са създавани също във всички времена, а що се отнася до това кога се е появил бог Шива в индуистките вярвания, независимо от това с какво наименование биха нарекли или са наричали вярванията в генезиса на Индуизма според съответния период на неговото развитие, има противоречиви информации, че на Шива са се прекланяли още във времената на цивилизацията, установена  в долината на река Инд преди или при пристигането на арийците в земите на Харапа и Мохенджо Даро към началото на второто хилядолетие преди Н.е. (или малко по-късно), както и че образът на бог Шива се е развил през хилядолетието преди Христос и през вековете след него.

Смисълът да се обръща внимание, че повечето или почти всички статуи на Буда, много от статуите на Джайнизма и множество статуи на Шива са в позиция „Лотос“ е, че ясно се изразява връзката на религиите и системите, които те символизират, с ведическото наследство и Йога, изразява се идейният им и концептуален произход и мотивиране от съдържанието на Упанишадите, в които е философско-концептуалният систематизиран израз на ведическото идейно и духовно наследство, и които са навсякъде "пронизани" от религиозно-философските представи, изразяващи концептуалната основа на Йога и идеята за медитативния път за търсене и постигане на истината за Реалността (независимо от това каква част от съдържанието на Ведите и Упанишадите са изучили и са познавали създателите на Джайнизма и на Будизма, и независимо от това дали освен от Упанишадите Будизмът евентуално е заимствал също така пряко и идеи от Джайнизма).

Като цяло данните за точните хронологични линии и моменти по отношение на необятното духовно, религиозно и философско наследство на народите по тези земи в разглежданите периоди са недостатъчни, неустановени, мъгляви, неточни и противоречиви. И са предмет на множество различни тълкувания и различаващи се позиции на изследователи и автори.

3.

Пътят на вторичното и просветляващо познание на създателите на Джайнизма и на Будизма е бил пътят, прокаран от предшествалите ги скитащи аскети като отделилите се в началото на първото хилядолетие преди Н.е. от браминското съсловие свещенослужители мъдреци–аскети, които са били носители на познанието на ведически текстове и са поставили начало на обособяването на общности и секти. От тях и сред тях са започнали да се съставят първоначално горските неписани текстове „Араняки“, дали тласък на този вид творчество и станали пример и основа по-късно за еволюцията в оформилите се общности и секти на неписаните концептуално-философски текстове, впоследствие записани и останали в историята като текстовете на Упанишадите.

Информацията и за създателя на Будизма и за създателя на Джайнизма сочи високия им княжески произход преди да се превърнат в пътуващи аскети. Произходът им е предоставил възможност да бъдат образовани с учители, които са ги запознали с духовното и религиозно наследство, включително с духовното наследство на Ведите, с концептуално-философското наследство на Упанишадите, с текстове на Брахмани, Пурани, Сутри и т.н.

Създателите на Джайнизма и на Будизма са тръгнали по такъв път, но вече образовани от своите учители в княжеските палати на своите бащи, познаващи духовното и религиозно наследство, вървели са по пътища пресичащи такива общности и секти в търсене на своята истина и със заложената енергия на избраните, които имат амбицията и силата да създадат нещо ново и различно. Със сигурност добре са познавали Упанишадите, включително и Упанишадите, специално посветени на Йога, и със сигурност са практикували Йога.

При създаването и проповядването на своите религии и системи, те са тръгнали по пътя на отричане на предишното наследство, отричане на Упанишадите и на Ведите, без което наследство, обаче, те никога не биха стигнали до идеите и концепциите, които са започнали да проповядват. Дори когато отричат предишното наследство, всъщност и Джайнизмът и Будизмът не могат да избягат от факта, че са възникнали на общата духовна, религиозна и философска основа, на общата основа на наследството на Ведите и Упанишадите, произтичат от тях и са техни продължители в свои специфични форми, направления и проявления. В Будизма проповядваните идеи са били опростени за разлика от съдържанието на ведическото наследство и на Упанишадите, и така са станали достъпни за по-широк кръг хора и сравнително бързо са се разпространили. Спецификите на Джайнизма са довели до по-бавно и по-слабо разпространение.

Възможната теза на духовните водачи и на последователите на Будизма и на Джайнизма, утвърждавана за създаването на техните системи – религии или философии, че новото знание и философия са дошли свише, т.е. че нямат връзка с предишното образование на техните създатели, оправдава претенцията за съвсем различна най-древна традиция и философия /както е при Джайнизма/ или за съвсем нова философия, мъдрост и знание /както е при Будизма/. Тази концепция за изключителност естествено се обуславя и съчетава с отричане на авторитета на Ведите и с дистанциране от цялостното ведическо духовно, религиозно и философско наследство.

А върху тази основа и от този хилядолетен източник, познание, мъдрост, духовна сила и търсения, и философски концепции за възможата същност на Реалността и за пътя през нея, с промени, допълнения, видоизменения, чрез ревизиране и отричане, на основата на собствени понятия и преоценки, чрез развитие на контратези, чрез развитие и на други представи, на основата на цялостното им образование и познание в тяхното време, в което ведическото знание е било основополагащо, определящо, за тях достъпно и единствено, са възникнали собствените им идеи, концепции, религиозни доктрини и философии, възникнали са и са продължили развитието си техните религии и философии. Такъв подход на отричане от страна и на Будизма и на Джайнизма не изглежда коректен и приемлив, ако се разглежда в светлината на възвисеността, хуманността, идеализма и високата стойност на тяхната духовна, религиозна и философска същност.

***

В момента, в който човекът Сидхарта Гаутама, след като с просветление е прозрял мъдрост, постигнал медитативни висоти и станал учител, е постигнал върховната степен на просветление, самадхи и мокша (според будистките понятия и терминология – нирвана), и е достигнал и се е слял с Абсолюта, той повече не се е върнал и се е идентифицирал с абсолютното или с божественото. От този момент той е станал идентичен с божественото, в което се е оказал, ставайки Буда, и самият той е станал изразител на това божествено, включително и пример за финализиране на Пътя, за който дотогава е проповядвал пред своите ученици, слушатели, адепти и последователи.

Постигането на спирането на преражданията и "освобождаването" (върховна цел в религиозно-философската концепция и на Индуизма, и на Будизма, както и на Йога) би могло да има смисъл ако би означавало преминаване в друго измерение, а не изчезване, преминаване в „измерението на божественото”, в състояние на мокша или на нирвана – преминаване във върховната и всеобхващаща реалност на божественото. Това е състояние, което би могло да има смисъл ако не би било лишено нито от божествена същност, нито от субект (нито от преливането във всеобхватното измерение на божествената реалност, нито от запазването на характеристики и същността на собствения предишен субект), ако би представлявало преливане и интегриране на собствената субектност и субект в реалността на божествената същност, а не нейно сливане с разтваряне в нея и с фактическо изчезване. В такъв контекст само би могло да има смисъл и в концепциите относно веригата от прераждания и нейното спиране с постигане на „освобождаване”.

Будизмът е религия и философия, философско-религиозна концепция и практика, но евентуалната теза, че не е теистичен, че няма бог или божествено там където се отива, когато се постигне нирвана (доколкото „нирвана” би съответствала като понятието на състоянието на същинска „мокша”), там където е мястото, в което вярват, че е достигнал Буда, е и съмнителна и безсмислена. Състоянието на Буда (като „Буда”) не е приживе и в този свят (в Реалността, която познаваме, докато сме живи и живеем на този свят).

Будизмът чрез отричане на Веданта и заявявайки, че няма общо с ведическото наследство, всъщност е създаден на базата на идеите и концептуално-философските тези във Веданта, макар и отричайки и разграничавайки се. Ако нямаше Веданта нямаше да е известен и Сидхарта Гаутама, който да се слави като превърнал се в Буда, нямаше да ги има и Буда и Будизмът. Светът след върховната степен на самадхи и последващо постигане на мокша или на нирвана е светът на божественото (за нас и от наша гледна точка, независимо как би изглеждала Отвъд реалната същност на неговото измерение и как бихме го възприемали когато и ние се окажем там). Това е така, дори и ако според Будизма да няма специален персонифициран Бог на Будизма, и дори и ако Сидхарта Гаутама, превърнал се в Буда, да не се възприема или счита като такъв бог.

Създателят на Будизма не се е появил от нищото, въпреки че някой може да каже, че е постигнал просветление и така е получил свише всичкото познание и мъдрост – със съответната произтичаща представа, че преди просветлението си е бил неук или дори че не е знаел нищо! Това, обаче, не е било така. (Подобни теории има за създателя на Исляма.) Концепциите в Индуизма и в разните секти и школи, съдържанията на Упанишадите и на философските системи, са били прекалено сложни за масовите "потребители". Сидхарта Гаутама или този, който е станал Буда, е започнал да проповядва по-лесно разбираема, понятна, приемлива и достъпна концепция. Второто е, че сектите са били изражение на своеобразен протест към каноните, традициите и ритуалните практики на Браминската каста и ограничаването от нея на достъпа до познанието. Развитията по тази линия също са допринесли за оформянето на светогледа на Сидхарта Гаутама и за създаването на неговите учения и религия. Сидхарта Гаутама е взел много от своите познания и практика във Веданта и в Йога и го е пренесъл в Будизма.


VII.

ПОЗАТА „ЛОТОС”

Позата „Лотос” и началото на генезиса на физическите практики


Съвсем ясно е, че възникването на позата „Лотос” в най-дълбока древност произтича от естествените дадености, обстоятелства и ограничения на тогавашния бит и култура, от устройството и начина на живота и на човешките обиталища, от естествено и спонтанно възприетия модел на ежедневно общуване и извършване на всевъзможни дейности, при които обикновено най-достъпната, най-удобната и приемлива позиция на седене и пребиваване е била седнал на земята с кръстосани крака, създала съответните човешки навици и настройка на тялото и преминала постепенно в позиция, подобна на позата „Лотос”. Осмислянето на определен етап на същността на тази поза е довело до нейното развитие и продължение в различни други позиции – пози на тялото.

1.

Позата „Лотос” („Падмазана”) е първоначална и фундаментална. Тя е възникнала от широко разпространен естествен седеж практикуван от зората на човечеството. Първичната поза на седеж, която е еволюирала в позата „Лотос”, се е установила и като ритуална. От нея са се развили различни ритуални и молитвени мудри. От първичната поза на седеж са се развили вариации, които са имали лечебна цел. От позата „Лотос” по естествен път и спонтанно са се развили различни вариации на асани. Ритуалните мудри са се развили във вариации на асани. Асаните са запазвали своето ритуално и молитвено съдържание. Същевременно, асаните са били осмислени и развивани и като средство за лечение и физическо благополучие.

Така първоначалният генезис на физическите практики с асани е поел паралелно по две основни причинно-следствени линии – ритуално-молитвената и лечебно-оздравителната – ритуално-молитвената линия с ритуално-молитвени мудри, развили се в ритуално-молитвени асани и лечебно-оздравителната линия с позиции на тялото, развили се като разнообразни асани. Мудрите с позиции на тялото постепенно са били заменени от разнообразни позиции, наречени асани /което е означавало неподвижни пози, както е подобавало на една ритуална позиция, изразяваща и молитвено действие, посветеност, отдаденост/, като са се развивали мудрите с жестове с ръце и пръсти. Асаните от непосредствено ритуално-молитвени пози постепенно са се превърнали в елементи от цялостна практика със съответните цели, присъщи на Йога, насочени към приближаване и постигане на божественото. Лечебно-оздравителните практики и позиции са били развивани и са се асоциирали с асаните и с тях са се затвърдили онези аспекти в разбиранията за физическите практики в Йога, определящи здравословния им ефект, хармонизиращото и балансиращото им  въздействие върху физическото тяло /включително идеята за балансиране и активиране на вътрешни енергии/, и така предизвикващи постигането на баланса между физическото и менталното /умственото, психическото и духовното/, включително онова тяхно интегриращо единство, което води собственото „Аз“ по Пътя през границата към невидимата реалност.

Така, в резултат на този естествен генезис, физическите практики с асани и техники на пранаяма (и свързаните с тях представи за контакт с вътрешни и външни енергии) са придобили значение на необходимо първо ниво преди постигане на напредък в развитието на менталното и негово задълбочаване, като необходимите първи стъпала за изкачване към по-висшите ментални практики и постижения (а от наша гледна точка, също, създаващи необходимите предпоставки и условия за активиране на съответните физически процеси, механизми и състояния с цел активиране на различни аспекти на психофизиологичната връзка, чието активиране и включване от своя страна създава необходимата база и състояние за активиране на менталните процеси и състояния, даващи възможност за навлизане и продължаване по „Пътя навътре“, преди това с първоначално овладяване на някои възможности, произтичащи от проявления на психофизиологичната връзка).

И в двете направления началната еволюция на физическите практики е започнала от първичната поза на седеж, от която се е развила позата „Лотос”, както и впоследствие – като по-нататъшно развитие и вариации и на самата поза „Лотос”. Паралелно с развитието на първичната поза на седеж в ритуално-молитвени мудри, и с нейното развитие във формата на позата „Лотос”, в ритуално-молитвената линия позата „Лотос” от ритуално-молитвена  е еволюирала и в медитативна. Молитвеното действие постепенно се е превърнало в медитиране. Медитиращите са търсели в медитациите същата цел каквато и в своите молитви и ритуални мудри. Постепенно медитацията се е развила като висше проявление на нивото на менталните практики. Асаните са започнали да се възприемат като първичната, видимата, по-лесно усвоимата и подготвителната част към невидимите ментални постижения. Техният здравословен ефект също е осигурявал необходимата сила и енергия при разнообразни условия за осъществяване на пътя на менталните равнища.

2.

При интерпретацията на позата „Лотос“ могат да се търсят и намерят различни причини за нейното възникване и хилядолетно утвърждаване и прилагане в една или друга форма – по-съвършено, частично или наподобяващо. Позата „Лотос“ без съмнение се асоциира и възприема като символ на медитативна практика и състояние в търсене на просветление, на духовна практика и въобще на Йога. Но предвид причините и генезиса на нейното древно възникване, и с всичко, което познаваме от начина ни на живот, свързан с първоначалните форми и варианти на седеж, довели до нейното оформяне, позата „Лотос” сама по себе си не произтича пряко и изключително от практики на медитиране и на Йога, а самата тя е довела до тяхното възникване и еволюция. Първоначалните форми на седеж, довели до тази поза, все още не са били свързани с медитиране и с Йога. Древният характер на първоначалните форми на седеж на земята, превърнали се в позата „Лотос”, създава представа за редицата естествени предпоставки още от дълбока древност, довели до възникване на пози и практики с йогистки характер.

От една страна, в поза подобна  на „Лотос“ (с различни възможни разновидности) са седели по време на религиозни церемонии и ритуали, при различни видове религиозни проповеди и събития. В поза подобна на  „Лотос“, в „Полу-лотос“ или в „Лотос“ са пребивавали множеството отшелници, медитирали сред горски местности и в пещери. В позата „Лотос“ или „Полу-лотос“ са пребивавали учители и ученици в часовете когато са били изговаряни и обсъждани ученията и мъдростите на изолираните общности и секти, създали Упанишадите. Поза в седеж с кръстосани крака подобна на „Лотос“ е била естественият удобен начин на седеж при съответните обстоятелства в онези времена, а поза „Полу-лотос“ и „Лотос“ по естествен начин е била достигана в резултат на постоянното пребиваване в такъв вид седеж.

Но от друга страна, прототипът на този начин на седене е възникнал и се е практикувал в приблизително подобен вид масово и в течение на хилядолетия (дори още от времената, когато пра-хората са пребивавали в пещери), защото е естествено удобен вид на седеж и пребиваване на едно място.

Очевидно е, че тази поза на седене е възникнала поради най-естествени причини още в дълбоката древност преди няколко хиляди години и впоследствие е била възприета в практиките в Йога. И не само е била възприета в Йога, но тя е довела до възникването на Йога, тя е била първоначалната поза, от която са били стимулирани и са започнали да се появяват и развиват като нейни модификации и продължения и други йогистки пози.

Очевидно е, че произлиза от една ежедневна практика на удобен седеж в ограничени пространства, когато продължително време много хора са пребивавали на едно място, не само и специално при религиозни церемонии и ритуали, или при общуване на учител с ученици, но и при ежедневния начин на живот и общуване, например при пребиваване на продавачите на тесните им сергии на пазарите и покрай тесните улички, или при прекарване на вечерите по домовете им.

При постоянно седене в тази форма, тялото естествено с течение на времето стига до състояние на позата „Лотос“.

Еволюцията на позата до нейната йогистка форма и използването й за медитативни практики произтича от различни обстоятелства – естественото приспособяване, привикване и отпускане при постоянен и продължителен седеж в позата; естествения импулс при постигане на състояние на отпускане на сухожилия и мускули към тяхното по-нататъшно огъвкавяване и подтик към допълнително опъване; стремежът към събраност и усещането за физическата събраност, която предоставя тази поза; положителни ефекти върху нервната система от тази поза, след нейното естествено постигане и практикуване с усещане за удобство; нейното максимално съответствие и благоприятност за целите на медитативна практика, подходяща за дълготрайно пребиваване в медитативно състояние или процес на навлизане в медитация без заспиване.

Сама по себе си позата изразява по много добър начин максималната телесна събраност и интегритет, и предизвиква съответен успокояващ неврологичен ефект и ментален ефект на възприятие за вътрешна събраност и интегритет чрез своето пряко въздействие върху различни нервни центрове и канали в таза, краката и кръста, и ефекта от това въздействие върху „телесната карта” в мозъка с обратна връзка спрямо цялостното вътрешно ментално и външно физическо състояние и себеусещане.

Тялото е събрано, но не лежи. Позата е подходяща за добро кръвообращение, пълноценно дълбоко дишане и дихателни практики, за отпускане, релаксиране и почивка. Може да се практикува на малко пространство, на всякакви места, със съвсем малко необходими условия (евентуално застилане на малка площ за изолирането й от влага и студ). Гръбнакът има възможност да е добре изправен и стабилен. Позата в по-малка степен стимулира заспиване, отколкото лежащата позиция. Позата осигурява стабилно положение и възможност за естествена изправеност на гръбначния стълб – подходяща за отпускане, дълготрайно пребиваване в нея, за ментални практики като абстрахиране и концентриране, за медитиране без заспиване. (След като бъде постигнат етапът на разтягане и приспособяване към удобно практикуване, краката вече не биха изтръпвали при дълготрайно обездвижване, както при начинаещ, а позата би осигурявала усещане на удобство с нормално кръвообращение и възможност за абстрахиране, концентриране и медитиране.)

(Позата „Лотос” е значително по-удобна, физически и ментално интегрираща и здравословна, отколкото седящата поза върху свити в коленете крака и върху петите с опънати пръсти, характерна, например, при молитвени церемонии в Исляма както и по време на някои източни физически или съпътстващи ги медитативни практики или, например, при така наречените източни „бойни изкуства“).

Поради своята събраност, обратно ментално въздействие и стабилност, позата се е утвърдила като най-добра позиция за осъществяване на медитативни практики. Със своята събрана форма, създаващата се представа за широка стабилна основа при земята и въздигане към главата, центъра на просветлението и мъдростта, и с прилагане на различни „Мудри”, позата има и силно внушаващо духовен авторитет въздействие спрямо ученици и поклонници, за постигнато състояние на медитация и просветленост, за духовност и възвишеност, включително при проповеди и ритуални събития.

При практикуване в днешно време на Йога много практикуващи започват практики за усвояване на позата „Лотос“ без преди това в начина си на живот да са имали естествените предпоставки като хората в миналото или в някои съвременни региони и общества с продължително пребиваване в подобен начин на седеж. Често в стремежа за усвояване на позата „Лотос“ се проявява нетърпение и пресилване, което води до неблагоприятни резултати и всъщност блокира възможността за постепенното й усвояване.

Разумното и постоянно осъществяване на практиката (без напъване и претоварване) води естествено от само себе си до огъвкавяване и разтягане на сухожилията и мускулните влакна все повече и до паралелно нарастващо желание и стремеж за разтягане още повече и все повече (все пак до определена граница и до определена възраст).

В миналото е била постигана по силата на естественото отпускане и огъвкавяване при ежедневно пребиваване в подобен седеж. От своя страна, самата поза „Лотос“ по естествен начин е водила и подсказвала в древността различни възможности, форми и варианти за продължаващи от нея други физически пози, разтягане и огъвкавяване. Позата „Лотос“ по естествен път е стимулирала преминаване в други позиции с подобен характер и ефекти.

Както при позата „Лотос“, разумното и постепенно постигане на други подобни позиции с разтягане и огъвкавяване води до стимулиране на желание и стремеж за по-нататъшно разтягане и развитие в съответната позиция, както и до обратното ментално положително въздействие.

В резултат на тези специфики и ефекти от правилното прилагане и постепенно възприемане и свикване както при позата „Лотос”, така и при която и да е друга подобна неподвижна поза – асана, и на естественото спонтанно развитие с преминаване от „Лотос” в подобни пози, са се развили в дълбоката древност такива физически практики с ежедневно постоянно навлизане в едни или други пози, с тяхното постепенно и естествено свикване и усъвършенстване, с едно спокойно, търпеливо и съзерцателно отношение.

Когато в древността естественият генезис е довел до идейното осмисляне и до оформянето на подобни практики, те са станали постоянна част от ежедневния начин на живот на хора, ангажирани с определени форми на религиозно-ритуални действия, на изолиращи се аскети, на изучаващи възможностите си лечители или на кралски и княжески особи, всички те с достатъчно спокойствие и свободно време и освободени от ежедневни задължения, товар и напрежение на ежедневен тежък труд и грижи за изкарване на препитание. Те са продължили развитието на този вид практики.

Такъв вид начин на живот и физически практики са били благоприятно повлияни от подходящи условията на топъл климат, на определено природно обкръжение и социален контекст.

Така в дълбока древност се стига до осъзнаване и възприемане на набор от физически практики, а техният ефект стимулира осъзнаването на възможностите за различни ментални практики.

Започнала е да се развива традицията на Йога.


VIII.

„ЙОГА СУТРА”

„Йога сутра“, Патанджали и Вияса


1.

Текстът на „Йога сутра“ на Патанджали заедно с обяснителните коментари на Вияса се определя и приема като обобщение, синтез и систематизация на Йога, като класическо изражение и представяне на Йога, включвайки основните философски аспекти, елементи и направления на практики в Йога, дошли от древните времена, като синтезиране и систематизиране на философското наследство за Йога във Ведите и в Упанишадите, като изражение и съдържание на една от шестте ортодоксални философски системи в индийската философия (започнали своето обособяване, оформяне и развитие след средата на първото хилядолетие преди Н.е.) – философската система „Йога“, определя се като изразяващ съдържанието на система, наречена „Раджа йога“ /”кралска йога”/, нарича се и „Аштанга (осемстепенна) йога“.


2.

Няма сигурни точни данни за хронологията и датировките, има различни и различаващи се варианти.

Необходимо е сами да прозрем, разберем и установим същността и последователността в хода на събитията, на основата на съхранилото се съдържание на различните Упанишади.

Предположенията за датировката за създаването на „Йога сутра“ на мъдреца Патанджали варират в рамките на голям времеви период, започващ няколко века прeди Христос и стигащ до първите векове от Н.е. Според някои предположения, „афоризмите“ на „Йога сутра” са били съставени сравнително по-късно – след средата на първото хилядолетие преди Н.е., като рамката на времевия обхват при различните хипотези достига дори чак до втори век след Христос.

При всички случаи, времето на Патанджали и неговата „Йога сутра“ е дошло едва след периода от няколко века през първата половина на хилядолетието преди Н.е., в който са били съставяни текстовете на Упанишадите.

Най-вероятно „Йога сутра” е била сътворена в периода на началните векове от втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. още няколко века преди появата на Христос (което приемам) –  във времена, съвпадащи с появата на Сидхарта Гаутама и създаването на Будизма, или паралелно с неговото първоначално развитие.

„Йога сутра” е била впоследствие коментирана от известния митичен мъдрец Вияса. Мъдрец със същото име е сочен като автор и на древния индийски епос „Махабхарата”, създаден предполагаемо също още през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е., а според някои средновековни религиозни текстове, мъдрец с име Вияса е направил актуалното разделяне и групиране на ведическите текстове в четирите основни групи, дошлите до наши дни във формата на четирите познати в днешно време Веди. (Но това разделяне и групиране, според приетите представи, се е случило още към края на второто и началото на първото хилядолетие преди Н.е. – много векове или вероятно дори хилядолетие преди съставянето на коментарите към „Йога сутра”.) Усложнение създава и фактът, че, според приетите представи, през втори век преди Н.е. най-вероятно друг велик мъдрец и учен с име Вияса е работил и е внесъл съществен принос по завършващата фаза в оформянето на санскритската граматика. Ясно е, че в различни времена са живели и творили различни мъдреци с името Вияса, а самото име е било възприемано като нарицателно за велик мъдрец, автор на значителни творения, останали като наследство през вековете. Независимо от това дали е съществувал един или няколко мъдреци с името Вияса и в кои времена те са живели, факт е, че санскритският текст на „Йога сутра” на Патанджали е допълнен с коментарите на санскрит на Вияса, които представляват неразделна част от текста на „Йога сутра“.


3.

В светлината и на основата на концептуалното и философско наследство на Упанишадите се появява систематизацията и обобщението на Йога.

В своята „Йога сутра“ Патанджали е обозрял и изразил в синтезирани формулировки като система на Йога основополагащи аспекти на философското наследството на Упанишадите и на тяхното концептуално богатство, отнасящи се като цяло до възприятието и представата за Реалността, мястото в нея на човека и неговия възможен път през границите към нейните невидими измерения и пространства.

На духовната, религиозна и идейна основа на ведическото наследство и концептуалното философско съдържание на Упанишадите, Патанджали е обобщил и систематизирал концепции и правила, изразяващи в сравнително много кратки сентенции древната традиция, идейна същност, практика и цели на Йога.

Така „Йога сутра“ представя същността и съдържанието на древната традиция на Йога в идеен и концептуално-философски аспект, и с указания отнасящи се до практическото преминаване на пътя и практиките в Йога.

„Йога сутра“ представлява извлечение на мъдростта за Йога както на всички Упанишади, чиито основни концепции по един или друг начин изразяват представата за Реалността и за пътя през нея, и са пряко свързани с философията и целите на Йога, така и на онези около двадесет Упанишади, които са специално посветени на различни аспекти на Йога.

Систематизирайки древното наследство на Йога, Патанджали е извлякъл според своята мъдрост и представа, и според своя избор, есенцията от всички Упанишади по отношение на концепциите за Реалността, имащи отношение към целите и практиката на Йога.

Упанишадите, посветени на Йога, както и другите Упанишади, са предшествали с векове създаването на „Йога сутра“. Патанджали е осмислил и специфичните тези и акценти и в тях, като според своето разбиране ги е имал предвид в обобщаващите мъдрости и сентенции, които впоследствие са се оформили като систематизиране на Йога в „Йога сутра“.

Върху сентенциите на Патанджали в по-късни времена Вияса е сътворил своите коментари към всички текстове („афоризми“) на Патанджали, които представляват малко по-обширни (също сравнително кратки и лаконични) обяснения и интерпретации за това, какво, според Вияса, Патанжали е искал да каже и е имал предвид там, където иначе не се разбира достатъчно ясно (в редица от тях). Вияса е пояснил и обогатил сентенциите на Патанджали.

Коментарите на Вияса са възприети и включени като неотделима част от „Йога сутра“ като по обем значително надвишават самите „афоризми“. Съдържанието на "Йога  сутра" на Патанджали е неразделно свързано с коментарите на Вияса. Под „Йога сутра” разбираме не само сентенциите („афоризмите“) на Патанджали, но цялостния текст заедно с коментарите, обясненията, допълненията на Вияса.


4.

Когато говорим за Упанишадите, от които Патанджали е почерпил, извлякъл, обобщил и систематизирал философски концепции и концептуална есенция, систематизирайки наследството на Йога, включително и за двадесетте Упанишади, посветени на Йога, ние имаме предвид известните в днешно време текстове на Упанишади – тези, които не са се изгубили и са успели да достигнат през хилядолетията до наши дни, както и формата и съдържанието им, които познаваме от преводите от санскрит (или от форми на преводи от други регионални диалекти), достигнали до наши дни. Възможно е Патанджали да е разполагал в своето време с познание за повече Упанишади, включително и посветени на Йога, и е възможно текстовете в някои от тях тогава да са имали и други вариации, които не са ни известни в днешно време поради това, че не всички текстове са успели да преминат през изпитанието на времето.

Като говорим за "Йога сутра" и „афоризмите“ в нея, би следвало да имаме предвид, че в този й вид като "Сутра" или книга произведението се е оформило впоследствие, когато вече е било записано на санскрит и заедно със съответните коментари на Вияса е продължило своя път през времето, докато накрая е дошло и до наши дни във вида му, който познаваме днес.
Разглеждайки „Йога сутра”, трябва да имаме предвид, че разполагаме с вариант на текста такъв, какъвто е останал до наши дни, преминавайки през дълбочините на хилядолетията. (Тази форма е определена като "сутри" или "сутра" въз основа на лаконичността и синтезираността на текстовете в съдържанието.)


5.

Така и не е съвсем ясно защо неговите сентенции са назовавани и са цитирани в различни източници с наименование „афоризми“. Може би защото с тяхната крайно лаконична форма и в доста случаи мъглявост, двусмисленост и не достатъчна яснота в съдържанието на отделните текстове, се счита, че трябва да се търси и допълнително да се намира и разбира понякога неясният от пръв поглед скрит в тях допълнителен дълбок конкретен смисъл. Поради това се е оказало подходящо и необходимо те да бъдат обяснявани и тълкувани с коментари от следващи във времето след Патанджали мъдреци, които да обясняват какво точно Патанджали е имал предвид, искал е да каже и е казал. Така, както някой мъдрец би обяснявал значението в съдържанието на афоризми, което другите не могат веднага да разберат.

Сентенциите /“афоризмите“/ в „Йога сутра“, включително и с коментарите на Вияса към тях, разглеждат в няколко раздела различни аспекти на Йога и всъщност не представляват толкова изчерпателно и толкова систематизирано представяне на Йога, каквато представа се е създала за „афоризмите“ на Патанджали в „Йога сутра“. Сентенциите му са мъдри мисли и формулировки в различни аспекти на Йога, на религиозно-философски концепции и на философия, свързана с Йога.

Патанджали се е опитал да извлече от Упанишадите основните идеи и елементи, имащи отношение към философията и целите на Йога, и на тяхна основа и в светлината на своите познания за древната традиция, включително на практиките в Йога във времената, когато той е живял, да направи по тях своята систематизация на Йога. Вияса, на основата на своя собствен опит и своите познания на Упанишадите, на древната традиция и на практиките в Йога по негово време, е коментирал, пояснил, дообяснил и обогатил това, което Патанджали е изразил, доразвивайки и оформяйки така „Йога сутра” и философията на Йога.

Оформеният текст, в определен момент записан на санскрит, или от Вияса, или от негови ученици, последователи и наследници, е преминал изпитанието на времето и на последващи презаписвания, потънал е в неизвестност, отлежавал е дълго, докато е стигнал до този момент, когато след като е бил загубен и изчезнал, в сравнително нови времена е бил открит от Вивекананда и оповестен.

С произведението във вида, достигнал до днес, се успява, макар и само в определена степен, да се отрази концентрирано най-главното и да се постигне определено систематизиране и подреждане, или да се постигне достатъчна яснота по отношение на различните аспекти и нива, които се изразяват със сентенциите и с коментарите.


6.

В "Йога сутра" е представена осемстепенна система на Йога.

В първа и втора степени – морален кодекс на поведение.
В първите две степени в „Йога сутра“ са синтезирани норми на живот и поведение, според възгледите на Патанджали в онова време и в светлината на тогавашната култура и състояние на обществото, наричани моралния кодекс на Йога – правилата в живота на индивида и нормите на отношение и поведение като необходима предпоставка за неговата душевна, психическа и умствена чистота и интегритет и условие за по-нататъшното му развитие в Йога.

В трета и четвърта „степени“ – практиките с асани и пранаяма.
В текстовете („афоризмите”), с които описва и много лаконично обяснява осемте последователни степени на развитие, формулирани в „Йога Сутра”, Патанджали е включил съответните формулировки за извършване на физическите практики с асани и пранаяма като трета и четвърта степени.

От пета до осма степени – практики за ментално развитие и постигане на „просветление” (абстрахиране, концентрация, медитация, „самадхи”).
В традицията и във философията на Йога се поставят цели, свързани с менталното развитие, като „възприемане и осъзнаване на разликата между реалността и илюзията”, постигане на „просветление”, „самадхи“ и „мокша“, достигане на „освобождение“, на „абсолютно познание“ и на „сливане с божественото”,  или с „Брахмана”. 

Като цяло, „Йога сутра” се определя и като текст на „Раджа йога“. Понятието „Раджа йога”, асоциирано с „Йога сутра”, се е утвърдило в много по-късни времена, в сравнение с древното възникване на практиките на Йога, когато през второто хилядолетие се е оформила представата за система „Хата йога“, с цел класическата и синтезираща всеобхватно практиката на Йога от древността и философията от Упанишадите осемстепенна система на Патанджали в „Йога сутра” да може да се разграничава от оформилите се през Средновековието практики на групи, общности и школи с редуциран обхват, които постепенно са започнали да се възприемат и определят като самостоятелна система, наричана „Хата йога”, в която се е акцентирало и наблягало предимно на физическите упражнения с преобладаване на усвояване и овладяване на асани и пранаяма, докато се стигне до наши дни, когато в групи и школи по цял свят, определяни с понятието „Хата йога“ (както и с редица други измислени наименования с претенции за различност и оригиналност, но всъщност със съдържание по същество изразяващо се в обхвата на практиките на „Хата йога“), се преподават и усвояват основно само асани с частично упражняване на пранаяма (с междинно упражняване на релаксация, евентуално с частични опити за създаване на представа за медитиране, или по-скоро – на смътна представа от начални собствени опити да се учиш да медитираш, евентуално – на представа за някои мудри, евентуално с участие в някои групови песнопения и религиозни ритуали, евентуално с някои смътни лекции за „вътрешните енергии”, „енергийни канали” и „кундалини”, и евентуално с препоръки за някои полезни практики в Йога, като режим на хранене, диета и пр.)

Физическите практики с асани и пранаяма, физическа база и основен елемент на Йога от нейното възникване в древността, естествено са включени и посочени от Патанджали в осемстепенната му система в „Йога сутра” в съдържанието на текстовете за средните степени – трета и четвърта (макар и без конкретизиране и навлизане в подробности по видове и форми на отделните пози, дейности и упражнения).

Вероятно във времената на Патанджали тези практики (отделните конкретни асани и форми на пранаяма) са били достатъчно известни и практикувани, препредавани в житейската практика през множество последващи поколения, и той се е ограничил и фокусирал в своята систематизация на Йога в теоретичната концептуално-философска същност, включително към менталните аспекти (или върху тези аспекти като съдържащи по-абстрактни и по-сложни въпроси, в контекста на философските съдържания на Упанишадите, e акцентирал в обобщенията си и мъдростите за Йога, които е преподавал и предавал на своите ученици и които впоследствие, съхранявани и препредавани, са се оформили като набор от негови сентенции /”афоризми”/ по различни аспекти на Йога, отнасящи се към различни степени и категории, и след време, коментирани от Вияса и оформени с коментарите като различни части и раздели, са съставили „Йога сутра”, записани, презаписвани и така продължили нататък през времето).

Така постепенно е възникнала представа, според която с понятието „Раджа йога” се е възприемала по-скоро Йога с практики, достигнали до по-високо духовно и медитативно съдържание и цели, след като вече преди това са били преминати и овладяни практиките с физическите упражнения с асани и пранаяма.

Винаги съм считал, че основна цел на „Раджа йога“ е менталното развитие и усъвършенстване с постигане на контрол на ума чрез медитация.

 „Раджа йога“, макар и отнасяща се до „Йога сутра“, в която се съдържа цялостният обхват на Йога, е започнала да се възприема като „по-висша“ форма на Йога, изразяваща и визираща концепция и представа за постигане, овладяване и практикуване на по-висшите степени в системата на Патанджали и отнасяща се до нивата на менталното развитие и усъвършенстване с практиките, които се нареждат след степените на асаните и на пранаяма, с безусловното разбиране, че първите четири степени в осемстепенната система на „Йога сутра” са необходима предварителна подготовка и предпоставка за преминаване към по-съществено ментално развитие и усъвършенстване на висшите степени и практики.

(Смисълът да съществува „Хата йога“ като отделно понятие и представа за специфична система, различна от системата на Патанджали и „Раджа йога“, е в наблягането и фокусирането върху трета и четвърта степени с практики на асани и пранаяма, без изключване по принцип на значението на първа и втора степени, макар че в днешно време представата за същността и съдържанието на първа и втора степени би могла да е различна или те да се преформулират поради промените в живота, в цивилизацията, в образованието и в информационното въздействие. Но доколкото се отнасят до основни категории и ценности на човешкия морал, интегритет, душевни и духовни качества, те запазват своята същност и значимост. Същевременно, практиките в „Хата йога“ би могло в зависимост от групата и от учителя да не се ограничават само с асани и с пранаяма и да преминават в сферата на медитативното и менталното развитие (донякъде, евентуално в една или в друга степен), и това още повече показва относителността на възприемането на „Хата йога“ като отделна, самостоятелна или различна система от това, което е изразил в древността Патанджали, макар и с конкретизиране и разгръщане впоследствие – като „Хата йога” – на множество технически и практически подробности в овладяването на трета и четвърта степени.)

За системата на Патанджали се използва и понятие „Аштанга йога“ (което означава „осемстепенна йога”) във връзка със систематизацията в „Йога сутра“ в осем степени (етапи или нива в развитието, които изразяват както отделни направления на практики и както отделни разграничени етапи в развитието и овладяването на Йога, така и взаимносвързани и паралелни аспекти и направления на една единна комплексна практика.)

(Различни школи в днешно време се определят като практикуващи „Аштанга йога“, но това не означава да се прави пряка асоциация със системата на Патанджали, нито е определящо за характера на практиките в тези школи с някаква връзка със същността на „Раджа йога“.)

***

Във времената след Патанджали други автори са участвали в създаването на текстове за Йога – сутри, самхити, трактати, книги, свързани с Йога. Във времената след Вияса други коментатори са давали обширни тълкувания на самите коментари на Вияса. Докато се стигне до наши дни, когато съвременни религиозни дейци и автори изразяват своите коментари и тълкувания върху онова, което Вияса е тълкувал и коментирал за казаното от Патанжали, както и върху казано от други коментатори след тях през вековете.


IX.

„ХАТА ЙОГА“
„ХАТА ЙОГА ПРАДИПИКА“ – СВАТМАРАМА, ГОРАКШАНАТХ И МАТСИЕНДРАНАТХ

(Текстът в този раздел /IX./ подлежи на допълнително разместване и групиране.)

Имената на множество произведения от последните две хилядолетия - по-древни и сравнително „по-скорошни” - средновековни, свързани с Йога, се появяват в последно време, включително и самите текстове на някои от тях (освен Упанишадите, „Багавад Гита”, „Йога сутра” и други „сутри” и „самхити” още от времената преди появата на Христос).  Макар и по-древни или средновековни, копията им са били направени по-късно, т.е. били са презаписани в сравнително близки времена – през XVI, XVII, XVIII век, и може само да се гадае доколко текстовете в копията съответстват на същинските оригинали, както и на първичните композиции и текстове, върху които някога са били записани тези тогавашни оригинали, и доколко хората, които са направили тези по-съвременни презаписи не са добавяли в тях имена и понятия. Появяват се на различни езици, освен на санскрит, в едни или други библиотеки или храмове в Индия, или в Непал, или в Тибет.

Различни имена на „самхити”, съчинения, трактати и т.н. се цитират днес като знакови, фундаментални и особено важни за Йога, едва ли не истинските първоизточници, особено ако издателят, превел и издал съответния текст,  иска да подчертае колко значима книга предлага на читателите си като рекламира изданието си с цел стимулиране на продажбите и осигуряване на печалба. Могат да се намерят редица конкретни имена в това отношение.

Често различни автори, превели определени текстове от санскрит или от други местни езици и коментиращи ги, или автори на въведения към издания, създават известно объркване, като не се съобразяват с факта, че някои понятия, известни в днешно време, във времената, в които са създадени съответните текстове още не са били използвани. Както и не се съобразяват съвсем с факта, че макар и да превеждат текст, примерно, считан, че е създаден през XIII век, през XIV или през XV век (или поне такова датиране да е прието), самият носител на текста е от по-скорошно време, защото източникът не е оригиналният същински текст, създаден от автора му, а е копие на текста, презаписано в по-късно време, например през XVII или XVIII век. И определено понятие, на което в коментарите си се позовават, валидно за XIX век, или за XVIII век, към XIII или към XI, или X век все още не се е употребявало, и дори и да е съществувало като дума в езика санскрит и като понятие, то все още не е било асоциирано с наименование на определена школа или система в Йога. Така, като не се съобразяват с необходимостта като пишат, тълкуват и коментират да се поставят в позицията на гледната точка през онези древни времена и да изхождат като се съобразяват в максимална възможна степен с реалната информация и събития, развивали се в онези епохи, такива автори създават едно объркване в понятия и елементи в противоречие с реалната хронология, и създават погрешно впечатление.

В множеството на всички след-ведически текстове (включително след Упанишадите), отнасящи се за Йога, няколко са произведенията, които имат несъмнено значение и ще бъдат споменати по-нататък в текста, а поне две от тях не може да бъдат пропуснати да бъдат посочени в тази книга най-напред поради тяхното значение и тава са „Йога сутра“ на Патанджали и „Хата йога прадипика“ на Сватмарама.


1.

Подобно на „Йога сутра“, съществено място и въздействие в Йога има  съставената през XV век „Хата йога прадипика“ на Свами Сватмарама.

Сред различните аспекти от „традиционната и класическа Йога“, които са включени и разгледани в съдържанието на „Хата йога прадипика“, тази книга на Сватмарама се отличава с това, че през XV век в нея се обясняват и описват сравнително по-подробно няколко конкретни техники с асани и с пранаяма, и някои съпътстващи практики, като с тях пряко се свързва и въвежда с последващ ефект във времето понятието „Хата йога”.

Наименованието „Хата йога” се е утвърдило и останало във времената до днес до голяма степен благодарение на книгата на Сватмарама „Хата йога прадипика”. В днешно време тази книга би могло да бъде възприемана като оформила се през XV век сред практикуващите Йога в Индия и в средите около Сватмарама представа за „Хата йога“, както и изразяваща сегашната ни представа за „Хата йога” доколкото носи в заглавието си това понятие и доколкото в нея се набляга или поне се включва по-подробна информация за някои физически техники с асани и с пранаяма, които биха били достатъчни за начална практика и обучение на адепти и търсещи в тогава съществуващи школи по Йога. Така книгата създава впечатление, че е насочена основно към физическите техники в Йога, най-общо казано, и че изразява система в Йога, акцентираща основно върху техниките с асани и с пранаяма и дори, че тази система е фокусирана и ограничена в обхвата на тези физически телесни практики. Създала се е представа (на която съответстват и реалните практики, занятия, сеанси и упражнения в школите и групите с всевъзможни наименования на стилове и системи в днешно време по цял свят), че „Хата йога” е система в Йога, която се отнася, фокусира и разпростира в обхвата, съдържащ основно (и дори включващ само) различните аспекти и елементи, които би могло да бъдат включвани и разглеждани в комплекса от физически практики с асани и пранаяма и свързани с тях определени физически техники, всички те с въздействие и ефекти върху цялостната телесна система (и евентуално допълващи към тях мудри, очистителни практики, хранителни правила, колективни участия в религиозни песнопения и церемонии), посочени в трета и четвърта степени, според систематизацията на Патанджали в „Йога сутра”, но не и простиращи се и сериозно фокусиращи се нататък в пространствата на менталното, медитативното и трансцедентното развитие, които се свързват с висшите нива на „Раджа йога” и с висшите степени от пета до осма, според систематизацията на Патанджали в „Йога сутра”. Въпросът е доколко и дали тази представа е вярна. Дали въобще Сватмарама, съставяйки своята книга, е имал предвид система в Йога, разпростираща се основно (или единствено) в обхвата на физическите практики с асани, пранаяма и свързаните с тях, без тази система да се отнася към висшите ментални практики, които ние позиционираме в обхвата на висшите практики на „Раджа йога” и знаем, че са били посочени във висшите степени на „Йога сутра”. Ние не можем да знаем дали Сватмарама е разполагал с „Йога сутра” на Патанджали, дали и доколко я е познавал, дали въобще в неговото време „Йога сутра” е била известна в нейната цялост, или нейни положения са се предавали като общо знание за Йога идващо от миналото, или свързвано с едни или с други известни учители от предните векове. В книгата си Сватмарама не споменава Патанджали в списъка на учителите, нито се позовава някъде на „Йога сутра”.

Дали Сватмарама просто не е наблегнал в книгата си върху обясненията на няколкото техники с асани и с пранаяма като тогавашно практическо ръководство за практикуващите с цел изясняване на пътя им за преминаване към следващите етапи в овладяването на „Раджа йога”, както самият той посочва в книгата си, без обаче да има предвид, че формулира „Хата йога” като система с практики ограничаващи се и оставащи само в сферата на физическите техники. Дали понятията „Раджа йога” и „Хата йога” не са били използвани не като определящи някакви системи, а като характеризиращи в различни аспекти общата и единна практика в Йога, независимо от пълнотата, частичността или вариациите в нейното прилагане от страна на различни секти, общности, групи, аскети или учители в различни периоди в течение на времето. Понятието „Раджа йога” е характеризирало, било е нарицателно и се е отнасяло за величието на Йога и за практиките в Йога в нейната пълнота и най-висши изражения с върховно майсторство в медитативните и ментални техники по пътя към самадхи и мокша, докато понятието „Хата йога” е характеризирало, било е нарицателно и се е отнасяло за основния принцип в Йога на съюза и баланса между противоположностите, изразено със съчетаването на думите за слънце и луна, съюза и баланса между телесното и духовното, физическото и менталното, живота в тази реалност и прехода в другата невидима реалност отвъд видимото, съюза и баланса в самите практики между техники с противоположни моментни ефекти и т.н. Дали въобще не е коренно погрешна представата ни, че Сватмарама с книгата си или въобще, че традицията от онова време са определили, че може да има система в Йога, която да се разглежда като ограничаваща се в обхвата само на физическите практики (каквато реално е масовата практика в днешно време в групите и курсовете по йога).

Едната възможност е, че въобще представата ни в днешно време за отделна и обособена система „Хата йога” (независимо с какви имена на стилове или системи се определят организации, школи и групи по света, практикуващи физически техники в една или друга подредба, вариации, динамика и пр.), дошла от традицията в предишните векове, и оформила се към XIV или XV век, изразена и с книгата на Сватмарама, е погрешна.

Такава представа, освен на погрешно разбиране и интерпретиране на книгата на Сватмарама и въобще на събитията от неговото време, отнасящи се към Йога, би могла да е следствие и на стремежа да се придава вид на собствена система на ограничени и частични практики в Йога, изразяващи се само във физически техники с асани и с пранаяма (или които не включват, или не предвиждат сериозен подход и усилия в сферите на медитативното и менталното развитие), които са по-достъпни, по-първични, по-понятни и по-лесни за преподаване и овладяване, за практикуване, разбиране и осмисляне, отколкото всички други техники и аспекти на Йога в сферите на менталното и медитативното развитие. Приемайки представата за такава обособена система, се оправдава ограничеността и частичността на практиките в сферата на по-първичните и по-лесни за практикуване и овладяване физически техники. (Разбира се, и според „Йога сутра” на Патанджали физическите практики могат да се разглеждат като основа преди преминаване към усвояване и овладяване на менталните и медитативните, обаче самото овладяване на физическите практики би могло да има множество аспекти и степени и би могло да продължава години наред, дори и десетилетия, което не може да означава, че едва след това ще се премине към усвояване, практикуване и овладяване на медитативни и ментални практики. Освен това, по отношение на подредбата на различните степени в „Йога сутра” на Патанджали, на друго място в този текст се разглежда въпросът доколко практиките в отделните степени следва да се разглеждат като отделни, обособени и последователни, или да се разбират като отделни аспекти в един комплекс, при което в практиките, определяни според различните степени, има преливане и те се изпълняват с паралелно действие.) Така, с приемането  на представата, че може да има и че има система в Йога, в която всичко се свежда до физически практики с асани и с пранаяма, за практикуващите, ограничаващи се само в обхвата на физическите техники, което е и по-лесно, и по-достъпно от гледна точка на изискващото се време, се „институционализира” и утвърждава правилността на определен вид практики в Йога, като се избягва вътрешен конфликт на практикуващите и се задоволява тяхното его по отношение на практикуване на Йога или постигане на майсторство в Йога. Това се отнася за днешно време или за предишните един-два века. (Като се говори за практики в сферата на медитативното и ментално развитие се има предвид практика с реална надграждаща се в постижението медитация и свързани с постигането и овладяването й ментални усилия, практики и състояния, а не евентуални петминутни или десетминутни или двадесетминутни релаксации с идеята за концентрация и с внушението към практикуващите в групата, че се извършва медитация, за каквато би могло да се създава представа в масовите практики по йога.  )

А Сватмарама въобще не е искал и не е имал намерение да ограничава практиката в Йога в някаква нова система „Хата йога”, която да се отнася само за физически практики с асани, пранаями, свързани с тях физически техники и мудри. Той просто е съставил книга за Йога според собствените си възможности и виждания, следвайки известното му от традицията, споменавайки, че предоставя това познание на учениците си, за да могат те да достигнат висините на „Раджа йога”.

Би могло да има и друга възможност. Във времето, когато е живял Сватмарама, в различните общности, секти или групи ежедневно са се практикували от адепти и търсещи предимно физически практики с асани и пранаяма, тъй като те са били по непосредствено разбираеми, достъпни за практикуване, за преподаване и усвояване, докато практиките в сферите на медитативното и менталното развитие като по сложни за обясняване, усвояване, практикуване и овладяване са оставали за следващи етапи и са се развивали от по-ограничен кръг майстори и практикуващи с по-голям опит и на по-високо равнище. Така постепенно в ежедневието на Йога са се развили практики, фокусирани и ограничаващи се основно в обхвата на физическите техники. За висшите медитативни и ментални постижения е останало понятие „Раджа йога”, докато за обичайните масови практики в Йога, се е споменавало „Хата йога”, имащо значение и въобще като характеристика на принципите в Йога. Тези обичайни масови практики не са изключвали и елементи в сферите на медитациите, или медитативни упражнения, но те са били вторични спрямо физическите практики, частични и не в обхвата и на нивото на менталните и медитативни практики, които са се възприемали като висшите изражения на Йога и като „Раджа йога”. Във всички случаи, както при висшите практики, така и при всички ежедневни масови физически практики, целта е била една и съща – постигане на самадхи и мокша, сливане с Брахмана, постигане на Абсолюта, преминаване в блаженството на отвъдното, постигане на всеобщото познание, прекратяване на кръговрата на преражданията, освобождаване от страданията в живота и пр. Не само за майсторите и постигналите по-високи нива на развитие в медитативните и менталните практики, но и за всички практикуващи Йога, включително практикуващите основно асани, пранаяма, различните свързани с тях телесни техники, упражнения или правила в начина на живот, независимо доколко и в каква степен са се занимавали и с медитация, сред тях адепти в секти, ученици в общности и групи, брамини и служители в храмове, пътуващи монаси, аскети, скрили се в някоя гора или пещера и пр., целта в тяхното посвещаване и в практиките им в Йога е била една и съща, и независимо дали са практикували предимно или само физически практики, те са вярвали, че това е пътят, по който могат да я достигнат. Всъщност, такава е била и целта на вярващите индуисти или будисти, на обикновените прости селяни и работници, вярващи отдадено в един или друг от боговете, или в своето специално домашно и семейно божество, които всъщност не са практикували Йога с физически или ментални техники, въобще не са имали представа за връзка с практики в Йога, или пък са вярвали, че практикуват видове Йога като Карма йога или Бхакти йога, без да са били ангажирани с физически практики или с йогистки медитативни и ментални практики.

И при такава възможност, понятието „Хата йога” се е отнасяло не за някакъв обособен стил или система, включваща само физически техники с асани и с пранаяма, а за практиката в Йога като цяло, чиито принципи са се визирали и изразявали с прибавянето на съставното понятие „Ха-Тха”. Това всъщност е имал предвид и Сватмарама, съставяйки своята книга, озаглавена „Хата йога прадипика”. В началото на книгата си изрежда различните учители, започвайки с Шива, като има предвид, че те са познавали не система в Йога, в която се практикуват физически практики с асани и с пранаяма, или система, отнасяща се към практики в Йога според третата и четвъртата степени в „Йога сутра”, а че са познавали Йога като цяло във всички нейни аспекти, практики, пътища и цели. Независимо от това, че в списъка си Сватмарама след Шива е започнал с Матсиендранатх, живял през X век. Все пак, Сватмарама е живял през XV век, и в онези времена пет века сигурно са изглеждали като цяла вечност, а и Сватмарама е написал това, което му е било известно и което се е предало през времето в резултат на устната традиция, на легендите, на предаването на знания по линия на пряка приемственост между учители и ученици и между поколенията в едни или други школи и общности. Сватмарама е използвал понятие „Хата йога”, имайки предвид Йога като цяло във всички нейни аспекти, включително с висшите ментални и духовни практики, като единен цялостен комплекс, което понятие по негово време вече е съществувало, пренесено от предишния век, а думата „Хата” като определение за Йога и в състава на понятие „Хата йога”, доколкото е известно, за първи път е била използвана и съчетана с Йога в текст през XIII век.

Разбира се, остава и възможността, Сватмарама да е вярвал, че е наследил система и школа, наричана „Хата йога”, свързана с имената на учители, включени в неговия списък, в която да се практикуват физическите практики с асани и пранаяма като поредица от стъпала за преминаване в „Раджа йога” и за разбиране и овладяване на присъщите за нея висши духовни и ментални практики. Но тази възможност, според мен, е най-малко вероятна и приемлива.

Сватмарама като говори за „Хата йога” споменава, че Йога е била преподадена като начало от Шива. След него подрежда Матсиендранатх. През няколко имена нататък следва и Горакшанатх. Същевременно казва, че физическите техники, които ще преподаде в своята книга и които е наследил от своите учители имат за цел по-добро разбиране на „Раджа йога” и подготовка на учениците за преминаване към висшите практики на Раджа йога.

***

Този текст на Свами Сватмарама, наименован „Хата йога прадипика“, се разглежда като книга за „Хата йога” според днешната представа за нея като отделна система, като посветен предимно на физическите практики с асани и техники с пранаяма, и съответно представящ Йога с физически упражнения.

Независимо от това, че понятието „Хата” свързано с „Йога” всъщност има много по-широк смисъл доколкото то изразява същността и основните принципи на Йога, по същество валидни за всички видове практики и за всички степени в Йога, включително според систематизацията на Патанджали. Също така – независимо от това, каква всъщност е била представата на самия Сватмарама за обхвата на набора от практики, които той изразява и включва в своята книга. (Все пак, в книгата си Сватмарама посочва „Хата йога”, която той ще предаде на търсещите, за да се подготвят за разбиране на висшите материи на „Раджа йога”.)

Всъщност, книгата на Сватмарама има по-широк обхват и тематика, като включва и други аспекти, които са извън днешната тясна представа за „Хата йога”.

Действителната практика, широко разпространена днес в различните групи, школи и организации, масово занимаващи се с йога, ограничена в обхвата на техники с асани и пранаяма, е възприемана в днешно време като самостоятелна система или школа с наименованието „Хата йога”. Понятието „Хата йога” е възприемано по цял свят като изразяващо и символизиращо специално физическите аспекти в йогистките практики с асани и с пранаяма, и свързани с тях специфични физически техники и упражнения, както и правила по отношение на препоръчван специфичен хранителен режим и като цяло на здравословен начин на живот.

Основно с преподаване, усвояване и изпълняване на физическите практики – асани и пранаяма, е известно в днешно време в многобройните школи и групи понятието „Хата йога” като изразяващо основна система в Йога, обхващаща физическите практики и усъвършенстване, като основа преди да се премине към по-висши ментални и медитативни практики.
Днес в школите и в групите по „йога” (независимо с какви имена основатели или инструктори наричат своите школи, или какви модификации или вариации на техниките въвеждат и прилагат) основно се усвояват и практикуват техниките на асани и на пранаяма, които се включват в общата представа за практики в обхвата на онази междинна част от общото комплексно съдържание на Йога, станала известна като система „Хата йога”.

Понятието „Хата“ в наименованието (и както се подразбира - система) „Хата йога“ всъщност със съдържанието и съчетанието на съставните си думи в санскрит представлява едно общо определение за цялостния характер и смисъл на Йога, отнасящо се и валидно и за висшите ментални, духовни и медитативни практики, възприемани като характерни за практиката и пътя на „Раджа йога”, а не само за комплекса от физическите техники с асани и пранаяма, и евентуално преподавани в допълнение към тях, свързвани с тях и съпровождащи ги очистителни, хранителни, здравословни, поведенчески или други свързани практики и навици, характерни за днешната представа за „Хата йога“ и нейното практикуване в различни школи и организации, независимо от това те какви вариации и интерпретации на техниките прилагат и с какви различни и екзотични наименования на свои „системи” се определят – „аштанга”, „виняса”, и още десетки и стотици имена и наименования, прибавяни към „йога”, включително известни и от миналото, като крия, лая, тантра, кундалини и други, имена на „видове” или „системи”, включително и наименовани и с личните имена на основатели и гуру, включително и нови, и агресивно набиращи популярност определения за йога практики и съставни понятия с думи като „хот” (гореща), „гола” и други подобни.

***

През XV век Свами Сватмарама в своята книга „Хата йога прадипика“ използва понятието „Хата йога” и описва сравнително по-подробно и разбираемо някои основни от множеството различни физически техники. Всъщност в книгата му не се съдържат само описания на асани, на техники с пранаяма и на други физически практики като „мудри”, „бандхи” и др., но има и раздел с текстове относно практики, свързани със „самадхи”, които са характерни за високите степени според класификацията на „Йога сутра” на Патанджали. Но характерно при „Хата йога прадипика” е, че Сватмарама отделя значително повече място, за да предостави сравнително по-подробно описание и в известен смисъл систематизиране с последователно изреждане на определени асани и техники с пранаяма, на „мудри”, „бандхи” и др., и като цяло на физически практики, за разлика от „Йога сутра“ на Патанджали, в чиято система асаните и пранаяма са посочени като практики съответно на трета и на четвърта степени, но без споменаване и описване на самите конкретни техники и навлизане в подробности.

Сватмарама в книгата си обяснява, че преподава „Хата йога”, която са познавали неговите предшественици и учители (посочени в списъка в началото на книгата, започващ с Шива), живели в предни времена, с цел да разсее мрака за търсещите, за да могат те да разберат (Йога) и да започнат да учат и практикуват после „Раджа йога”.

Книгата на Сватмарама, така както е оформена и издадена в превод на английски език, съдържа 4 глави (раздела): Асани, Пранаяма, Мудри, Самадхи. В първия раздел Сватмарама описва 15 асани. Във втория раздел описва около 19 техники с пранаяма. В третия раздел – около 13, в четвъртия  ... Първият раздел (Асани) с текста на санскрит и с превода заема 31 стр., вторият (Пранаяма) е с обем от 44 стр., третият (Мудри) се простира на 58 стр., четвъртият (Самадхи) е в обем от 48 стр.

Първият раздел започва с начално встъпление, списъка на предшествениците-учители, някои хвалебствия за Йога, общи напътствия за практикуващите и важни правила, с които трябва да се съобразяват (които,  всъщност, макар и по-накратко, са в духа на „моралния кодекс” в първа и втора степени в „Йога сутра” на Патанджали – правила на поведение, вяра, духовни и морални качества), Сватмарама описва 15 асани, като уточнява, че асаната е първият инструмент на „Хата йога” и затова трябва да бъде описан първи, че трябва да се практикува за постигане на стабилна поза /неподвижна позиция/, здраве и лекота на тялото, и че ще обясни  „Хата йога” като опише няколко асани, които са били възприети от мунис /велики учители/ като Васишта и Матсиендранатх. (В списъка му преди това с предшествениците-учители Васишта не е споменат.) Всъщност, първите седем асани Сватмарама описва с по едно изречение с около два реда и описанието му не е чак толкова обстойно и подробно, повече наподобява формула и регистриране на асаната, която или трябва да е известна от разпространените по негово време практики в Йога, или трябва да бъде преподадена от учител. Така той описва и изрежда Свастикаасана,  Гомукхаасана, Вирасана, Курмасана, Куккутасана, Уттана Курмаасана и Дханурасана. Без още да е споменал Падмаасана, той се позовава на нея при описанието на Куккутасана. Сравнително малко по-дълго описание включително с постиганите от асаната ефекти Сватмарама дава за следващите Матсиаасана, Пашима Тана и Маюраасана. След тях включва с кратко описание Саваасана. След изброяването на тези единадесет асани, Сватмарама отбелязва, че Шива е учил на 84 асани, първите четири от които са изключително важни и тях Сватмарама обяснява по-подробно по-нататък в текста си. Те са Сидха, Падма, Синха и Бхадра. Сред тях Сидхаасана, която е много удобна, трябва да се практикува постоянно.

Освен това в първия раздел е посочено каква храна  (разбира се, според познанията на Сватмарама и според това, което се е вярвало по негово време), е вредна за практикуващия Йога и каква храна той не трябва и трябва да яде.

Четвъртият раздел, посветен на Самадхи и съответно на медитативното и менталното в практиките, съдържа различни сентенции, които по времето на Сватмарама са били утвърдени като мъдрости в тази сфера, в които пранаяма и вътрешни и енергийни канали се свързват в контекста на постигане на абсорбция, самадхи и мокша.

Редица  от тези сентенции изглеждат като клишета, разпространили се и възприети в Йога вече във времето на Сватмарама.

***

Пише Сватмарама: „Всички методи на „Хата” имат за цел постигане на успех в „Раджа йога”; защото човекът, който е постигнал успех в „Раджа йога”, преодолява смъртта.”

Може да има много голямо съмнение дали в своя оригинал Сватмарама е разделил текста си на тези четири глави или раздела, или това е било направено по-късно от тези, които са презаписвали текста и от преводачи и издатели.

Докато системата на Патанджали в „Йога сутра”, определена като изразяваща Философията на Йога като една от ортодоксалните школи в индийската философия, се определя и назовава и като „Раджа йога”, включително с всичките й осем степени, сред които в трета и четвърта са посочени съответно асани и пранаяма, Сватмарама, който най-вероятно не е познавал като конкретен текст „Йога сутра”, а вероятно не е знаел и за нейното съществуване (доколкото „Йога сутра” е била изгубена и преоткрита от Вивекананда, а Сватмарама в книгата си не я споменава, нито споменава Патанджали или Вияса, макар устната традиция, линиите на пряка приемственост в различни секти и школи и препредаването през времето на знанието да са пренесли във времената на Сватмарама множество аспекти, понятия, мъдрости, елементи и приблизително звучащи сентенции, положения, тези и твърдения от съдържанието на „Йога сутра”, които са били разпространени и възприети по негово време евентуално с една или друга трансформация и форма и с едно или друго звучене, като мъдрости в Йога, вероятно приписвани на една или друга традиция или учители, майстори и „Сидхи” от по-скорошни времена),  определя „Хата” като  практика, чиито методи са създадени или насочени към постигане на успех в „Раджа йога”.

Така Сватмарама разглежда Йога като съдържаща практиките на „Хата” и „Раджа йога” с медитативното и ментално развитие, с която се постига „Самадхи” и се преодолява смъртта.

От друга страна, може да се тълкува, че Сватмарама разглежда методите на „Хата” като начален етап в „Раджа йога”,  а самата „Раджа йога” – като синоним на Йога.

В зависимост от преводите от санскрит и тълкуването и определянето на точния смисъл на едни или други думи, понятия, връзки между думи и фрази, в един или друг контекст във времето, множество сентенции, приличащи на клишета, би могло да се подреждат по различен начин и да звучат с различни нюанси или смисъл.

***

Така, „Хата йога“ е започнала да се асоциира като система в Йога предимно с физическите практики с асани и техники с пранаяма, а книгата на Сватмарама, като се е съхранила във времето след XV век и до наши дни, е допринесла за утвърждаване на представа за система, наричана „Хата йога“, като се е възприемала като нейно изражение.

В днешно време в Информационния фонд би могло да се срещнат съвременни тълкувания, че Патанджали като автор на афоризмите в „Йога сутра“ е определян като първи систематизатор на Йога, или пък в този смисъл  приеман дори като първоосновател на Йога (като второто очевидно не е нито вярно, нито коректно), или че с написването от Сватмарама през XV век на книгата „Хата йога прадипика“ практиките с асани и пранаяма в Йога са били за първи път сравнително по-подробно описани и обяснени (за което може отново да се повтори онова, което посочих малко по-рано в текста, че мнозина автори и коментатори изхождат от сегашните си представи и от онова, което знаят сега, без да се съобразяват с евентуалното реално развитие на събитията във времето, за което говорят; „Хата йога прадипика” е достигнала до днешно време поради благоприятно стечение на обстоятелствата; евентуални други произведения, примерно съставени дори векове преди нея, може да са се загубили с прекъсване в предаването им с устната традиция, или след поредното им презаписване на нови носители; в „Хата йога прадипика” всъщност са описани минимален брой асани и техники от всичките практики, които са се развивали и осъществявали в течение на хилядолетия; самата „Йога сутра” е била изгубена, и ако не е била открита, в днешно време все още можеше да не знаем, че някога е била съставена – „Йога сутра“ е била намерена, преоткрита и оповестена от Вивекананда; доколко в „Хата йога прадипика” за първи път сравнително по-подробно са били описани и обяснени асани и техники с пранаяма може само да гадаем и не можем със сигурност да го твърдим – това е просто, което ние в днешно време можем да предполагаме, въз основа на достигналата до нас информация, доколкото „Хата йога прадипика“ се е съхранила и е достигнала до наши дни, за разлика вероятно от редица други текстове, създадени в по-ранни времена, в които са били описвани асани и пранаяма, или дори съдържащи и понятието „Хата йога”, които или не са се съхранили или все още не са били открити.

„Хата йога“ се свързва с две основни степени, защото на практика в днешно време във физически практики с асани, съчетани с пранаяма, се състоят занятията в многобройните школи и групи по Йога по света. Същевременно се прави асоциация с двете степени – трета и четвърта в „Йога сутра“ на Патанджали, в които съответно са посочени асаните и пранаяма, като така се обособява представата за обхвата й. Това също е представа, създаваща се въз основа на субективно даване на определения за минали събития, изхождайки от съвременните ни изкривени представи и налична информация.

Макар в книгата си „Хата йога прадипика“ Свами Сватмарама да е направил малко по-обстойно обясняване на някои от физическите практики в Йога, възникнали в дълбока древност и пренесени през хилядолетията, с тяхно описание и формулиране на начина, по който да се изпълняват (отбелязва в първия раздел на книгата си Сватмарама, че описва някои асани, възприети от великите учители „муни” /аскети, отшелници, светци/ Васишта и Матсиендранатх), това, разбира се, съвсем не би могло да означава, че физическите йогистки практики с асани и с техники с пранаяма, които в днешно време се включват и причисляват към заниманията на многобройните школи и групи по света, обявяващи се, че принадлежат към  система „Хата йога“ (или фактически представляващи практиките, които в днешно време се подразбират под „Хата йога”, независимо от това, дали носят други наименования или излизат от традиционните принципи и форми за практикуването на асаните /стабилни пози – неподвижни позиции/), са били измислени и създадени през XV век от автора на книгата Сватмарама (или пък от някой от неговите предшественици, посочени в книгата му, започвайки с Матсиендранатх, живял през X век, разбира се, като изключим Шива, след който е записано името на Матсиендранатх, или пък от Васишта).

Не би могло да означава, че асаните и техниките с пранаяма са били измислени и създадени от известния мъдрец Горакшанатх (последовател и ученик на Матсиендранатх, като в списъка с предшествениците-учители в книгата на Сватмарама Горакшанатх следва през няколко имена след Матсиендранатх и, доколкото е известно, е живял през следващия XI век), считан за автор на редица текстове и съчинения, отнасящи се за Йога, и видимо приеман от самия Сватмарама за негов учител по линия на пряка приемственост, макар и предшестващ го във времето с около четири века и няколко поколения, както това се подразбира от същия текст в началото на книгата му със списъка на предшестващите велики майстори, учители, основатели – „Сидхи” и „Муни” („съществували в предишни времена“), който всъщност започва с бог Шива (т.е. в списъка преди Матсиендранатх е само бог Шива), и които съответно, би следвало да се подразбира от контекста, Сватмарама счита, че е наследил като техен последовател и ученик по линия на пряка приемственост на школата, към която Сватмарама е принадлежал, или поне такава е била идеята и представата на Сватмарама, и този списък с велики имена на майстори, учители, светци и аскети, съответно в контекста на книгата и нейното наименование, във времето на Сватмарама и след него е следвало да се асоциира, а в днешно време от наша гледна точка на практика се асоциира, не само с Йога по принцип, но и конкретно със система, наречена „Хата йога”.

Не би могло да означава, че асаните и техниките с пранаяма са били измислени и създадени през X век когато е живял мъдрецът Матсиендранатх, или през XI век, когато е живял Горакшанатх, и съответно, че един от тях е измислил, създал или основал системата, с която се асоциират всички физически техники в Йога, придобила наименованието „Хата йога”. Това ще рече, че нито Матсиендранатх, нито Горакшанатх са създали „Хата йога” доколкото в днешно време асоциираме това понятие със система, в обхвата на която са принципно всички физически техники с асани и с пранаяма, систематизирани в трета и в четвърта степен във философията на Йога в „Йога сутра” на Патанджали. Друг е въпросът, дали Горакшанатх или Матсиендранатх, или някой друг мъдрец, например през XIII век е имал хрумването да присъедини понятието „Хата” към „Йога” по принцип за всички практики в Йога като характеристика на нейната същност и философия, или пък само към определен обхват от практиките в Йога, например към физическите практики, или пък към определени физически практики в неговото време, които са били познати и са се практикували в собствената му секта, общност, храм, орден или географски район, в който е живял.

Разбира се, този списък Сватмарама е направил според това, което му е било известно във времето когато е живял, както и според това, което той е считал за желано и съответстващо му като основа, извор, източници и първооснователи на школа или система в Йога, към която Сватмарама е приемал, че принадлежи и в чест на която е написал своята книга.

Но нито  Матсиендранатх, нито Горакшанатх са измислили физическите практики, асаните и пранаяма, нито би било правилно да се считат за основатели на „Хата йога”. Още повече, че по тяхно време това понятие в Йога най-вероятно още въобще не се е употребявало.

***

Един от преводите от санскрит на английски език, отпечатан през 1915 г., е на Панчам Синх. Други преводи има от 1992 г. на Ханс Улрих Рикер; от 2002 г. на Брайън Дейна Ейкърс и пр.

***

В началото си книгата започва с приветствия от Сватмарама към своите учители, от които е получил знанието, което на свой ред предава. „Приветствия към Адинатха (Шива), който предаде знанието за „Хата йога”, която като стълба води търсещите към висотите на Раджа йога“, е написал Сватмарама.

 „Йога Сватмарама, след като поздравява най-напред своя Гуру Шринатха обяснява „Хата йога”, която води към постигането на „Раджа йога".
„Матсиендра, Горакша и други познаваха „науката Хата“ и благодарение на тях йога Сватмарама също я научи от тях.“

После следва и списъкът с 33 имена на великите майстори – „Сидхи”. Сватмарама е написал: „Известно е (говори се) (или – известни са), че следните „Сидхи” (майстори, велики учители) са съществували в предишни времена”, като списъкът му започва с Шри Адинатха (бог Шива), а след Шива следва непосредствено Матсиендранатх, за когото е известно, че е живял през X век. Между Матсиендранатх и известния му ученик, мъдрец и предполагаем автор на редица произведения за Йога Горакшанатх, за когото се счита, че е живял през XI век, има 6-7 имена, а петото име след Горакшанатх е това на Сидхи Буда. След Буда списъкът продължава с още двадесет имена на велики майстори.

Ясно е, че Сватмарама е записал имена на мъдреци и големи майстори и учители по Йога, останали известни през времето, вплетени в легендите и достигнали до времето, когато е живял Сватмарама, като в книгата му те се асоциират не просто с Йога по принцип, а с „науката Хата” и така фактически тези имена на предшественици се асоциират конкретно с понятието „Хата йога”. 

***

В списъка с велики майстори и учители в Йога, предшественици на Сватмарама, Матсиендранатх е в началото, веднага след бог Шива, а през няколко имена по-нататък следва Горакшанатх. Горакшанатх е считан за известен учител и автор на редица съчинения относно Йога. Така Матсиендранатх и Горакшанатх, са имена останали известни до наши дни като първоначални учители, които „познаваха „Хата Видия” („науката Хата”) и благодарение на тях йога Сватмарама също я научи от тях”. В самото начало на първия раздел Сватмарама казва: „Поздрави към Адинатха (Шива), който предаде и обясни науката на Хата йога („Хата йога видия” ), която като стълба води търсещия към високите върхове на Раджа йога”.

Определя ги като велики майстори и учители в Йога, негови предшественици, и непряко се създава впечатление за линия на пряка приемственост за неговата школа. За линия на пряка приемственост се създава ясно впечатление пряко от фразата, че първоначално Шива е предал и обяснил Хата видия /науката Хата/ и че Матсиендранатх и Горакшанатх са познавали Хата йога видия /науката за Хата йога/ и от тях я е научил и Сватмарама.

Посочени в списъка му, всички те се явяват в качество на първоначални учители и основатели по отношение на това направление в Йога, което Сватмарама приема и определя, че е наследил, както и че това направление, школа, система или стил, което в книгата си нарича „Хата йога”, започва и е основано от тези двама учители Матсиендранатх и Горакшанатх, на които е предадено от самия бог Шива.

От своя страна, Сватмарама счита, че от тях в неговото време е наследил „Хата йога”, която почита и преподава с книгата си.

Това е довело до интерпретации, според които Горакшанатх и предшественикът му, считан за негов учител Матсиендранатх, са основатели на направление в Йога, което Сватмарама приема и определя, че е наследил, както и че това направление, школа, система или стил, предадено им от самия бог Шива, се нарича „Хата йога”.

Вече в днешно време описаните от Сватмарама асани и техники с пранаяма, заемащи съществена част от  съдържанието на книгата му, свързано с физически упражнения и практики, определяни и със заглавието на книгата му и понятието „Хата йога”, се асоциира с отделна самостоятелна система, известна по цял свят като „Хата йога”.


Сватмарама пише в книгата си, че ще обясни „Хата йога” за постигането на „Раджа йога” – „Шива е предал знанието за „Хата йога”, която като стълба води търсещите към висините на „Раджа йога”. Поради тъмнината произлизаща от многопосочността на мненията на хората, те са неспособни да познаят и разберат „Раджа йога”. Съчувстващият им Сватмарама съставя „Хата йога прадипика” като свещ която да разсее мрака. С помощта на Матсиендра и Горакша, които са знаели „Хата йога”, йогин Сватмарама също я е научил от тях. Следните Сидхи /майстори/ се знае, че са съществували в предишни времена...”

Започвайки с Шива, Сватмарама изрежда около тридесет и пет имена, като броят би могъл да е различен в зависимост от превеждането им от санскрит.

Всички тези имена са на Сидхи (мъдреци, майстори в Йога), за които, според написаното от Сватмарама, е известно, че са живели в предишни времена, без да е уточнено, че са свързани със системата „Хата йога”, независимо дали би могло да се създава такова впечатление, когато Сватмарама ги упоменава в контекста на своята книга, своето учение и познание и намерението си да научи търсещите на „Хата йога”, за да разсее мрака пред разбирането на „Раджа йога”. Казва за Шива че е предал „Хата видия”, значи следващите в списъка се асоциират с „Хата видия” и съответно с „Хата йога”.

Всичко това, разбира се, не би могло да означава, че физическите практики в Йога, изразяващи се основно с техники с асани и с пранаяма, свързвани с понятието „Хата йога“, са били измислени, съставени, разработени или създадени (или че самата „Хата йога“ като „вид”, или система в Йога е възникнала или е била основана) през XV век, когато е живял Сватмарама, или през XI век, когато е живял Горакшанатх, или през X век, когато е живял Матсиендранатх.

Доколкото е известно, за първи път през XIII век в текст, отнасящ се за Йога, е употребено понятието „Хата“ и „Хата“ е било свързано с „Йога“.

„Хата йога” не е била основана нито през някакви предишни епохи във времената между началото на първото хилядолетие преди Н.е., когато са започнали да съставят текстовете на Упанишадите и времето, когато се е появил Матсиендранатх към X век от Н.е., нито през времената на второто  хилядолетие преди Н.е., когато са се развивали текстовете на Ведите. Защото „Хата“ не е (и не би следвало да се приема като) наименование на система, а „Хата“ е понятие, което характериpира принципно същността на Йога и се отнася цялостно и за всички аспекти на Йога, а просто в течение на времето в практиките в Йога, като най-непосредствено видими и разбираеми в ежедневието както за преподаване така и за научаване и повтаряне след гуруто, най-лесно усвоими, прилагани и развивани в различните секти, общности и школи, най-лесно и най-много комуникирани, показвани,  споделяни и разпространявани, и особено в практиките през XIX и XX век са постепенно са започнали да се налагат предимно физическите телесни упражнения и действия, физическите асани и пранаяма, заедно с различни съпътстващи ги действия и навици в живота, като в резултат на това те са започнали да се асоциират с отделна система „Хата йога“, като част на „Раджа йога”, като основа през която преминава пътят за достигане на висотите на „Раджа йога”, а след намирането на „Йога сутра” – и като практика, която се вмества в обхвата на трета и четвърта степен в системата на Патанджали, и съответно на „Раджа йога”. Това, което се е приемало като Хата йога в хода на времето в еда или друга общност или регион се е изразявало в едни или други комплекси и комбинации, съставени от исконните физически практики, появили се и практикувани още от древността, отделени или по-скоро свободни от по-сложните, затормозяващи и трудни за усвояване същински ментални и медитативни техники, практики и развитие, възприемани като техен първи етап и основа, и поставяни на един по-висок пиедестал на едно друго по-висше ниво на Йога, в което да се навлиза на по-късен етап от индивидуалното усъвършенстване.

В тези ежедневни и по-масово разпространени практики, които след появята и постепенното налагане и възприемане през XIII, XIV век на понятието Хата по отношение на Йога и акцентирането му с книгата на Сватмарама през XV век, са започнали да се наричат „Хата йога”, някои майстори и практикуващи може и да са включвали и медитативни техники, концентрация, медитация и пр., но те са били част от висшата практика на „Раджа йога”, без значение дали тези конкретни майстори и практикуващи в собствените си представи са ги считали като част от своята практика в „Хата йога”, или като допълнение към нея, излизащо извън обхвата на „Хата йога”. Някои може да са ги включвали в една или друга степен в собствената си практика, без да са познавали Йога сутра и без дори да са чували за нея и за Патанджали с неговите висши степени, знаейки че след „Хата йога” идва по-висшата „Раджа йога”, вероятно представяйки си че преминават към нейното овладяване, но принципно ежедневните масови практики са били в полето на физическите телесни упражнения, по-лесни за практикуване, обясняване и разпространяване, и тази тяхна специфика е довела до постепенното асоцииране на понятието „Хата йога” с конкретен вид система и практики в Йога.

В този смисъл нито днешните „Виняса йога”, нито „Аштанга йога” и други подобни в интерпретацията им в множество групи и организации в днешно време, нито някоя от безбройните подобни обособилите се школи със специфични имена, не са нищо друго освен съответни изражения на „Хата йога”. Те не представляват друг самостоятелен или уникален вид системи или практики, различен от онова, което е характерно за „Хата йога”, независимо от техните специфики, свързани с конкретно съдържание и комбиниране на техники, и начини на тяхното изпълнение.

Друг е въпросът, че в такива групи и организации, често възприемащи се като  отделни системи, макар и принципно едни и същи със съдържанието на „Хата йога”, или дори като самообявяващи се като различни и индивидуални системи сами свързващи се с „Хата йога”, които, обаче, в стремежа си да покажат свои специфики, оригиналност, новаторство и различие, и като оправдание за претенцията им, че представляват друга различна система, по същество правят модификации на изпълнението на физически практики с асани (примерно, въвеждащи динамика, динамично преминаване между пози, подскоци между пози, по-кратко задържане в пози и пр.), техните практики всъщност представляват отклонение (както и нарушаване) от древните принципи на Йога, което отбелязвам и в други части на текста. Но макар и отклонения в изпълняването, като те се отклоняват от принципите и нарушават същността, допускат възможности за негативни ефекти и травматични последствия, което е в пълно противоречие със смисъла на Йога, те въпреки всичко това в основата и същността си не са нищо различно от практиките на „Хата йога”.

Наличието на специфики в програмата или в условията на околната среда при практикуване на физически упражнения с асани и техники с пранаяма въобще не може да е никакво основание за да се счита, че те изразяват някаква друга различна система, и всички физически практики с асани и с техники с пранаяма, независимо дали се изпълняват правилно и здравословно съгласно древните принципи и традиции, или се модифицират и представляват отклонения с негативни ефекти, изразяват онази част от практиките в Йога, определена в трета и четвърта степени в системата на Патанджали и в „Раджа йога”, и приемани в днешно време като изразяващи се с понятието „Хата йога” – независимо от това, че система „Хата йога“ не би трябвало да се счита някога възниквала като специална нова система, съответно не е възникнала и не е била основавана като такава. Появило се е понятието „Хата“, определяло и характеризирало същността и смисъла на Йога като цяло и във всички аспекти, като символ и характеристика, отнасящи се към Йога във всички нейни аспекти и измерения. Хата е древно понятие, означаващо „сила“, съставено от две думи – слънце и луна, изразяващи единство на противоположностите, което в определен момент е започнало да се отнася към Йога.

Понятието „Хата” е започнало да се свързва с практики на групи и секти с предимно физически изпълнения. Хиляди години преди Н.е. са следвали древната традиция на физическите практики с постепенно осмисляне на развитие на техните възможности, вариации, осмисляне на ментални ефекти и разширяване на менталните практики в контекста на духовното развитие в процеса на развитието на религиозните представи и на текстовете на Ведите.

Практиките в общности, групи и секти през второто и първото хилядолетие преди Н.е. , преди Патанджали, са включвали ментални и медитативни практики в на фона на трансцедентния дух на ведическите текстове и в духа на концептуалното развитие на Упанишадите, включително от същите секти, групи, велики майстори, учители и ученици, като в различните секти и групи техники и практики са били съчетавани в различни комбинации и пропорции на физическото и медитативното.

В секти и групи в собствени комбинации и пропорции са се развивали практиките през първото хилядолетие. Към Х, ХI, XII век в различни секти и групи са започнали да разширяват физическите практики, спрямо менталните, докато се стигне до обособяването на наименованието им с Хата йога.

Различни са били пропорциите и обхватът при аскети живеещи в пещери и отдалечени гори и при брамини и монаси в храмове и манастири или пътуващи садху.

***
Това не значи, че в X или XII век е основана „Хата йога”. Сватмарама в книгата си е записал имена на майстори, останали известни или чрез устно предаване или със свои съчинения, включително с упоменаване в техни съчинения на предишни учители или със споменаване на техните имена в други следващи след тях съчинения.

***

Дори в практиките в „Хата йога“ на различните ученици на учителя Шивананда, когато на свой ред са станали учители и са основали школи и организации, са били въведени различия в програмите и съчетанията. Едни програми е съставил Вишну Девананда в Канада и после в школите и ашрамите в Индия, други съчетания и аспекти е включил и добавил Сатиянанда в Бихар, трети практики е оформил Сатчидананда, отишъл в Америка и т.н. В някои от тях също има упражнения с преливане от една асана в друга, в някои от тях също има включване на интензивни изпълнения, макар и не като правило. В този смисъл претенциите на съвременната „Аштанга йога” и особено на „Виняса йога” с нейните преливания между асани, форми, интензивни практики или с предизвикано външно „наместване“ на ученика към асаната и т.н., като представляващи специфични системи, са само израз на комерсиалния стремеж на организаторите на съответните школи и групи, израз на тяхното „его”, на прагматичен подход за по-успешно рекламиране и набиране на клиенти и ученици, и съответно на стремежа им за печалби или поне за успешна самоиздръжка.

***

Самата „Йога сутра” е била изгубена през вековете на Средновековието и е била открита в нови времена, като Вивекананда се е постарал да възвърне публичната памет за съществуването на този рядко ценен труд. Така „Раджа йога” се е утвърдило в по-нови времена като понятие за определяне на системата на Патанджали в „Йога сутра“, с цел смисловото разграничаване на осемстепенната система на Патанджали в „Йога сутра“ от представата за Йога като „Хата йога“, разпространила се като система с акцент предимно върху физически практики, обособени само в две от степените в системата на Патанджали.

За определени интерпретации и тълкувания видимо е допринесло и впечатлението, създаващо се в книгата на Сватмарама за самото определяне на описвания от него комплекс от практики от Йога като произтичащ и наследен от една линия на пряка приемственост от редицата имена на предшественици, изредени в началото на книгата /макар той всъщност да казва, във връзка с тази поредица от имена, че „известно е, че са съществували преди велики майстори”, но преди това отбелязва, че той е научил „Хата йога видия” от Матсиендранатх и Горакшанатх, както и че Хата видия е предадена пряко от бог Шива, а в началото на списъка след Шива е Матсиендранатх.

В този контекст, според някои интерпретации в днешно време в Информационния фонд, „Хата йога” е била едва ли не основана (или създадена) или сформирана като отделно направление на Йога през X-XI век и като неин основател (или създател) се цитира името на Горакшанатх, или по-точно споменават се имената на двама известни мъдреци – на Горакшанатх и на неговия предшественик и считан за негов учител Матсиендранатх. Така ли е било? И какво би могло да означава интерпретацията, че през XI век Горакшанатх е създал или основал „Хата йога“ (или школа с комплекс от практики, , във връзка с което го определят като основател на система в Йога, като каквато днес се възприема „Хата йога“)?

***

1. В едни или други материали в Информационния фонд за Горакшанатх се посочва, че е автор на няколко конкретни съчинения, свързани с Йога, които се считат за важни. Същевременно, в книгата на др. Мохан Сингх „Горакхнатх и средновековните индийски мистици”, отпечатана през 1936 г. (с предисловия от сър Франсис Янгхазбънд и проф. др. Бети Хайман, известни британски ориенталисти в Лондон), в която авторът споменава, че е водил разговори и се е съветвал и с редица тогавашни известни в западния свят имена и авторитети в академичната индология, има оспорване на авторството на Горакшанатх за повече от свързваните с него произведения – според Мохан, в съответните произведения няма ясни индикации, че Горакшанатх е автор, и те може да са били създадени от други автори в периода на Горакшанатх или в следващи по-късни времена.

2. По времето когато са живели Матсиендранатх и по-късно Горакшанатх е имало множество различни секти и смесени култове. Това е било време на съперничество между индуизма, будизма и исляма. В сектите е имало различни проявления на школи на Йога, в които са се смесвали различни аспекти на практики в Йога.

3. В книгата на Мохан има оспорване, че може въобще да се каже, че Горакшанатх е практикувал „Хата йога”.

4. Според информацията в Информационния фонд, понятието „Хата” във времената на Горакшанатх, а още повече преди него по времето на Матсиендранатх, въобще още не се е свързвало като епитет или характеристика за йога-практиките. А дори и да се е свързвало по традиция от древни времена с Йога, няма данни за това, нито има данни, че самият Горакшанатх го е употребявал, а още повече, че той е представлявал система, наречена с това понятие.

(И в този контекст, макар че списъкът започва с бог Шива и продължава с Матсиендранатх, живял през X век, а няколко имена по нататък, включително след Горакшанатх стига до Сидхи Буда, днешни интерпретации свързват Матсиендранатх и Горакшанатх едва ли не като създатели на „Хата йога”.)

5. Предшествениците на Сватмарама като предшестваща традиция на негова школа или система, се знаят само според самия списък (с идеята за линия на пряка приемственост), който Сватмарама е посочил в „Хата йога прадипика”. Такава е била представата на Сватмарама за корените и предишните майстори на неговата система и школа, на основата на неговите познания, на основата на съществуващите легенди. Според тези легенди, възможно е да се е считало, че Горакшанатх е автор на редица текстове, и тази представа да се е пренесла и към нашето време. Във времето на Сватмарама в йога-средите Горакшанатх е бил един от известните предци, придобил авторитет и слава на основател. Доколко, обаче, представата на Сватмарама е била правилна и доколко е имал основания да счита, че школата, на която Сватмарама е бил приемник, е произтичала в предишни времена от Горакшанатх, е отделен въпрос.

Сватмарама е съчетал в книгата си известните по негово време практики в Йога, различни аспекти на практиките в различни среди, свързани с физически упражнения, пранаяма и ментални техники. За асаните, които включва, Сватмарама отбелязва, че са били възприети от Васишта и Матсиендранатх, макар че в списъка на предшествениците-учители Васишта не е посочен. Имало е вече създадена традиция понятието „Хата” („Хатха” – „Ха-Тха” – слънце-луна, сила) да се асоциира с Йога. Горакшанатх като известен мъдрец и предшественик от преди няколко века е бил естествен кандидат за авторитет в  наложилите се практики с физически и ментални упражнения и техники.

Според днес наличните данни, понятието „Хатха” се появява за първи път свързано с практики в Йога през XIII век в съчинението.... както и...

Това понятие се е състояло от две много важни за живота и човешките представи думи и понятия – слънце и луна, олицетворяващи единството на противоположностите, характерно за Йога. (От една страна противоположното между слънцето през деня и луната през нощта, от друга страна силата и мощта на слънцето, основополагащо в живота и мекото сияние на луната и нейното магическо въздействие, от трета страна единството в тези противоположности в общия кръговрат на живота, постоянното редуване на деня със слънцето и нощта с луната, общата взаимозависимост, взаимната зависимост на противоположните сили с един общ комплексен ефект и интегрирана същност.) Освен това думата „Хатха” в санскрит е означавала „сила”. И в двата случая това понятие е било  отличен кандидат за свързване с философията и практиката на Йога и нейно характеризиране. То е започнало по естествен път да се свързва с Йога и постепенно се е наложило. Това не означава, че това понятие е ограничавало и се е отнасяло само за определена система, в която едни практики са фигурирали, а други е трябвало да бъдат изключвани, или просто не са се прилагали или пък не са били известни. Поради естествената първичност на физическите упражнения и пранаяма спрямо менталните техники и поради по-лесната разбираемост и усвояемост на физическите упражнения и пранаяма, тяхното практикуване в онези времена за хора необразовани или със сравнително нисък и среден интелектуален капацитет, и със сравнително ограничено образование, познания и мислене, в рамките на асимилираните традиционни и религиозни душевност и манталитет, дори и при тези от тях, на които са втълпявани, или които са изучавали и запаметявали сентенции и клишета от философския океан на ведическото наследство, както и с мисловност оформена в средата на ежедневната прагматика и дребнотемие в живота, е имало по-широко приложение и е било много по-лесно, в сравнение с обясняването, разбирането, практикуването и овладяването на определено ниво на менталните и медитационни техники и състояния, характерни за тези нива на Йога, станали известни и придобили наименованието „Раджа йога”.

Постепенно „Хата йога” се е утвърдила като определение за Йога, в която по-широко са били отработвани физическите практики като основа, чието постигане, овладяване и формиране изисква значително време.

Древните практики в предшестващи времена, на сидхи, муни, гуру, учители, аскети, отшелници, монаси, брамини, общности, секти, ордени и школи са били по-комплексни, макар и едва ли са включвали необятния обхват на практическото наследство на Йога, натрупало се от древността, и безконечните възможни вариации на техники и практики, били са смесени като са включвали физически практики и ментални, медитативни и  трансцедентни усилия и практики в едни или в други пропорции и с едни или други съставки и стремежи за постигане на трансцедентното, магическото, божественото, отвъдното, заветната цел. Вероятно от определен момент нататък, обаче, независимо че понятието „Хата” е било приобщено към Йога като нейна цялостна характеристика, като най-общо определящо същността и принципите на древната наука и практика Йога, с „Хата йога” са започнали да се разграничават в определен смисъл в по-стандартен и масов контекст, дух и форма усвоявани практики повече насочени към практическото отработване на асани и пранаяма от други практики на индивиди, общности, явни или тайни секти, аскети и отшелници, или определени кралски особи в дворците на раджи и махараджи или прилежащи храмове, в които в по-голяма степен търсещите са насочвали своите мисли и очаквания в полетата на стремеж и търсене за събуждане и активиране на невидими външни и вътрешни сили, на вътрешни енергии, да се разграничават от йога-комплекси с практики със смесени аспекти, наименовани с понятия като кундалини, тантра и др. или с най-различни понятия с езотеричен характер. Но и при тези школи, секти или комплекси физическите практики приципно с нищо не са били по-различни от тези в школите, наричащи се с „Хата йога” и от практиките, дошли от древната традиция от миналото.

„Хата йога” е започнала да се асоциира предимно с аспекта на физическите техники и пранаяма.

Били са известни по времето на Сватмарама някои съчинения и текстове от предишни времена, предавани от устната традиция или чрез манускпирти, записвани и презаписвани на санскрит и други регионални и местни езици, в които учители и автори са подреждали в различен състав, пропорции и комбинации практики на Йога, дошли и предавали се от древни времена. Сватмарама в книгата си се позовава за асаните на техники, които във времената преди него са били възприети от Васишта и Матсиендранатх. Това е, което той е знаел, на което е бил научен от неговия учител в школата, към която е принадлежал, или за което са имали евентуално някой минал през времето манускрипт приписван на Васишта или на Матсиенранатх, или на Горакшанатх.

Когато в по-късни времена, в които понятието „Хата йога” отдавна е било широко утвърдено и възприето като понятие въобще за сравнително стандартните и достъпни за всички масови практики в Йога, е била намерена загубилата се „Йога сутра”, е станало видно, че още в древните времена на Патанджали преди повече от две хилядолетия, физическите практики, в обхвата на които предимно се е възприемала „Хата йога”, са били включени само в две от средните степени на неговата система, определена като една от няколкото ортодоксални системи в индийската философия, определена и като израз на „Раджа йога”, и се е потвърдило, че това, което се е възприемало като отделна система или „Хата йога” всъщност е само една определена част от „Раджа йога”, представлява само основа за преминаване към висшите ментални и медитативни техники, за постигане и поддържане на физическо благосъстояние с цел тяхното практикуване, през които преминава същинската цел на Йога и без които Йога не би могла да има пълно и комплексно изражение, а понятието Йога да е състоятелно.

Самият Сватмарама казва в книгата си, че ще преподава „Хата йога”, която ще е сълбица за търсещите за достигане на способностите и състоянието за разбиране на висините на „Раджа йога” и поемане към тях (т.е. като стъпало към достигане на портала, отвъд който започва поемането на пътя към постигането на ментални техники и състояния).

Въпросът е, че понятието „Хата йога” е подвеждащо, когато се предлага или възприема като отделна самостоятелна обособена система, както и че е безпочвено да се търси създаването на „Хата йога”, доколкото понятието „Хата” е характеризирало Йога като цяло във всички нейни изражения, както и е необосновано да се възприема школата на Сватмарама като представител на „Хата йога”, която е основана няколко века преди него от някой от изброените от него предшественици, например от Горакшанатх или от Матсиендранатх през XI или X век.

Нито Горакшанатх е основал или създал „Хата йога”, нито Сватмарама, нито някой друг. В книгата си Сватмарама е описал техниките, които са му били известни от неговите познания както и другите аспекти на Йога практикувани по негово време. Нарекъл я е „Хата йога”. Определил е, че неговата школа или това, което изразява книгата са наследници на поредица майстори и имена от миналото, известни по неговото време и в средите, в които той се е движил през живота си, включително и Горакшанатх. Всъщност нито някой е създал система „Хата йога”, нито Горакшанатх е представлявал някаква специфична точно определена система, която да се е наричала „Хата йога”, нито всичко онова което описва Сватмарама в книгата си е създадено от Горакшанатх, но също така, нито пък това, което е в книгата на Сватмарама е ограничено само до днешните масови представи за „Хата йога” като свеждаща се до асани и пранаяма, нито физическите практики в „Хата йога” са принципно и конкретно във формите и техниките си различни от практиките на Йога, произлезли в древността.

6. Според наличните познания, Горакшанатх е живял в XI век, а Матсиендранатх в X век. Според списъка с изредените имена в „Хата йога прадипика”, между Матсиендранатх и Горакшанатх има няколко други имена, макар че списъкът е бил резултат на легенди и неточна информация и е отразявал познанията и представите на Сватмарама и на обкръжението, при  което е живял. Най-вероятно, Горакшанатх въобще не е бил пряк ученик на Матсиендранатх, нито може със сигурност да се говори, че има доказателства за една и съща школа и за линия на пряка приемственост. Но дори и да е било така, това не означава, че школата към която е бил Сватмарама е имала такава линия на пряка приемственост към евентуалните практики в обкръжението на Матсиендранатх, а още по-малко, че по времето на Матсиендранатх и по-късно на Горакшанатх те са се възприемали като идейни създатели на система в Йога, ограничаваща се само с физически практики, която те са наричали „Хата йога”. В действителност по времето и на Матсиендранатх и на Горакшанатх понятието „Хата” още не се е свързвало с Йога, а евентуалните практики или комплексите от упражнения и техники (само физически или и физически и ментални) и на единия и на другия не би могло да се определят като точно разграничени системи. Ако може да се говори за система, това е „Йога сутра” и системата на Патанджали.

7. Понятието „Хата йога” изразява Йога като „Хата” е специфична добавка и характеристика на Йога, свързана със силата и с баланса и хармонията на противоположностите, валидни както за физическите техники и за физическото тяло, така и за менталните техники и менталното усъвършенстване и постижения.

„Хата йога” не е била създадена от определен учител или секта като специална система, която се ограничава в определени практики. Понятието „Хата” по естествен път се е наложило във връзка с Йога.

Или през XV век когато е живял Сватмарама се е считало, че в неговата школа се практикува „Хата йога”, или практиките в неговото време са били смесени, но по същество са се изразявали предимно във физически изпълнения и без особени успехи в менталните и медитативните техники и състояния, и Сватмарама с книгата си е решил да акцентира на ролята на първоначално практикуване и овладяване в определена степен на физическите техники с асани и пранаяма, и други съпътстващи техники и правила на живот, като основа и стълбица за постигане на успешни ментални практики и медитативни състояния от практикуващите Йога, използвайки понятието „Хата”, което вече се е свързвало с Йога по принцип, или пък присвоявайки си го и така разграничавайки с книгата си физическите техники като „Хата йога”. Сватмарама се е възползвал от познанията си и от създадената вече традиция за свързване на „Хата” с Йога и е включил понятието в книгата си, която описва различните известни на Сватмарама практики в Йога, като просто е предоставил малко по-детайлно описание на определен набор от асани и техники.

В самата житейска практика в течение на времето физическите практики в Йога са се наложили като по-широко, по-лесно и по-непосредствено прилагани и преподавани и това обстоятелство е направило връзка на понятието „Хата йога” предимно с този вид практики. На тях се е гледало като основа и стъпало за по-висшите постижения в Йога. „Раджа йога”, за разлика от „Хата йога” е била възприемана вече като повече свързана с менталните техники, медитацията и постигане на самадхи по пътя към финалните цели, мокша, нирвана, „абсорбиране”, „сливане”, „освобождение”.

***

Творческата идейна и концептуална линия, установяваща, утвърждаваща и предаваща през времето същността на Йога, е прелетяла на крилата на Ведите, намерила е израз и концептуално формулиране в Упанишадите, от тях е преминала през „Йога сутра”, през „Махабхарата” (и нейната важна по отношение на Йога част „Багавадгита”), и през редица други съчинения и трактати; през творчеството на велики имена като Патанджали и Вияса (с различни лица за това име на конкретни мъдреци в различни времеви периоди), през творчеството на редица други значими известни или загубени и забравени имена като Яджнавалкия, Васишта и други, преминала е през редица известни или загубени текстове и съчинения през първите векове от Н.е., преминала е през редица имена като Матсиендранатх и Гаракшанатх, живели вече през X-XI век от Н.е. и други, споменавани в известни съчинения, включително и в книгата на Сватмарама, изразявайки се в периода след сътворяването на Упанишадите от втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. и през първото хилядолетие от Н.е. в редица текстове, съчинения, Сутри, Самхити и т.н., пренесли през времето древната традиция и нейната практика, концептуално изразявали я, доизяснявали я и разпространявали я, посветени на Йога и съдържащи наименованието „йога“ в комбинации с множество най-различни понятия, докато най-накрая е достигнала до средата на второто хилядолетие и до Сватмарама с неговата книга „Хата йога прадипика”.

През изминалите хилядолетия от древността практиките със статични физически упражнения „асани“ и с техники на дишане „пранаяма“ без никакво съмнение са съществували и са били практикувани и постоянно развивани,  умножавани и усъвършенствани, без да са били определяни като отделна система, наричана с наименование, в което понятието „йога“ се съчетава с понятието „хата“. Тези практики съответно са били включени като практики и упражнения на трета и четвърта степени в осемстепенната система на Патанджали, който със своите мъдрости в концентрираните си сентенции (или поне в текста, достигнал до наши дни) не е влизал в подробностите на формата и начините на изпълнение на техниките. Той или не е счел за необходимо, или тези подробности не са останали като сентенции или като част от текста при оформянето и записването на Сутрата, което е много по-малко вероятно. По-скоро и най-вероятно Патанджали не се е впускал в техническите подробности на физическите техники в общия философски и трансцедентен контекст, изпълващ най-съществените части на неговите сентенции, които по негово време сигурно са били набор от устни поучения към негови ученици, в духа на устната традиция, не се е впускал в конкретни обяснения на формите и техническите особености на изпълнение на тези практики, защото те отдавна са били широко известни и отдавна вече са се практикували в различни среди. Като свой принос за  извличане, акцентиране и систематизиране на концептуално съдържание на Упанишадите, отнасящо се към Йога и имащо значение за Йога, Патанджали се е фокусирал върху философско-концептуалното формулиране на същността, смисъла и целите и в хармоничната систематизация, определяйки различните нива, както и върху висшите духовни цели и ментални практики, пропускайки подробностите, свързани с конкретните известни на всички в неговото време форми и последователни стъпки за изпълнение на асаните и техниките на пранаяма, които са били изконно приети и утвърдени като основна част на практиките на Йога от древни времена, и които винаги са  били приемани като необходимата основа и предпоставката за всякакви други по-висши практики на духовно и ментално равнище, свързани с финалните цели на Йога за преминаване на границите към невидимите реалности. Това ясно е показано от Патанджали в неговата систематизация на степените.

Но комерсиализирането в днешно време и меркантилизирането често води до много подвеждащ и заблуждаващ шум, особено и благодарение на средствата на интернет и свободата за разпространяване на всякакви мнения и информации. Например, информации и сайтове за традицията на Натхите и тезата, че Горакшанатх „е създал” „Хата йога”, включително и без да се споменава за неговия предшественик Матсиендранатх, предполагаемо приет от Горакшанатх като негов учител, или пък за Патанджали, или пък за древната традиция, от която произтичат всички практики. Дори и ако Горакшанатх беше измислил и въвел понятието „Хата йога”, като е прибавил значението на „хата” (или на „ха” и „тха”)  към „йога”, некоректното в случая е, че с простото определение без пояснения, че Горакшанатх е създал „Хата йога”, се прави абсурдното внушение, че Горакшанатх едва ли не е измислил през X или през XI век (появяват се и двата века в информациите за него) практиката с асаните и с пранаяма, които са основните елементи в „Хата йога”, или че едва тогава е разработил различните варианти на някакви никога несъществували асани, или че е измислил техниките с пранаяма, сякаш практиките с асани и с пранаяма и различните им безброй форми не са съществували и не са били практикувани от древни времена, сякаш не са съществували и не са били практикувани от край време, сякаш никога не са били споменавани, не са били включени и упоменати в системата на Патанджали (без никакво значение дали Горакшанатх и Матсиендранатх са знаели за Патанджали и за „Йога сутра” или по тяхно време тя е била изгубена и непозната), и сякаш този вид практики, в днешно време съответстващ на представите за системата „Хата йога“ (доминиращ както в школите, определящи се като „Хата йога“, така и във всякакви други  многобройни най-разнообразно наименовани школи в Йога), не е съществувал много време преди Горакшанатх и Матсиендранатх, сякаш асаните са се появили за първи път през времената на Горакшанатх, сякаш практиките с асани и пранаяма, както и с  други техники на нивото на менталното и медитативното, не са били в основата и в същността на Йога още от най-дълбока древност, много преди и Упанишадите да са били създадени.

Понятието „Хата“ включва съединени две понятия „Ха“ (изразяващо слънце) и „Тха“ (изразяващо луна). Дали сравнението на практиките на Йога с идеята за отношението между слънцето и луната като отношение на противоположност и на  баланс е било използвано във времената на Матсиендранатх и на Горакшанатх, дали се е употребявало реално в текстове, съставени и проповядвани на ученици от Горакшанатх, дали се е използвало в школа и система за практикуване на Йога, която те са оставили в наследство, и са стигнали до времето на Сватмарама, дали за първи път се е появило в по-късни времена в мъдростите на едни или други секти или школи или в евентуални съчинения от онова време, предавани устно, записвани и презаписвани (например едва през XIII век, каквито информации има), или е било използвано от групи и секти още във времената преди Н.е., и е било използвано и утвърдено от Сватмарама като символ за Йога в неговата книга, е без особено значение, защото е ясно, че това понятие просто характеризира основни принципи в практиките в Йога като цяло – баланса между редуващи се противоположни асани, общия баланс и хармония между физическото и менталното, баланса на енергиите в човешкия организъм, противоположните импулси и тяхното балансиране, баланса на противоположности в практиките и т.н., характерни за Йога още от зората на нейното възникване. В случая е било измислено и прието едно живописно понятие, съчетание, свързано с двете основни светила, изразяващо характера и смисъла на тази древна практика. И ако понятието евентуално е било въведено от традиция, започнала дори от Матсиендранатх, преминала през Горакшанатх и стигнала до Сватмарама, споменаването, че Горакшанатх (или пък Матсиендранатх) е основал „Хата йога“ има съвсем различен смисъл и внушение, и създава погрешно впечатление, че се отнася до самия вид и характер на практиките, които най-много се прилагат в днешните школи и групи по „Хата йога“, а и във всякакви други групи по Йога, независимо с какви имена се определят и за каква разновидност претендират.

В книгата си „Хата йога прадипика“ Сватмарама е описал сравнително по-подробно практики на асани и пранаяма, както и други техники и активности в Йога като комплекс от практики на определена школа, на която той е бил последовател (и за която той е считал, че е свързана с определена линия на пряка приемственост и с посочени в книгата му предшественици). Както е назована книгата му, представяща неговите познания и виждания за Йога и съответно неговата школа, така „Хата йога” допълнително се е утвърдило като понятие за система, в която е наблегнато на физическите практики.

В книгата си Сватмарама не е включил само раздели за асани и пранаяма, но и раздели за други аспекти на Йога, които не се свързват пряко със стандартната представа за „Хата йога” (поне днешната представа, съответстваща и на масовите практики), или по-точно със стандартните практики в множество групи по света, практикуващи по същество предимно техники на асани и пранаяма.

Същевременно, в стандартните занятия в многобройните школи, организации и групи по света не би имало време практики в други аспекти да се практикуват редовно и в аналогична пропорция в съответствие с времето и вниманието, което може да се отделя на физическите практики с асани и сравнително по-малко – на техниките с пранаяма.

Това не означава, че Сватмарама е имал намерение да „приватизира” или обсеби традиционното древно наследство на Йога в различните му аспекти и да го вкара в рамките на някаква негова си авторска система, която самият той определя като „Хата йога”, с описание на няколко от безбройните възможни асани, останали в практиките в Йога от древността. Просто поради това, че е назовал книгата си „Хата йога прадипика” и в нея е дал описание на определен набор от асани и техники на пранаяма, и тази книга от XV век е можела по-лесно да се съхрани и разпространи, се е утвърдила представата за  школа и система като „Хата йога”, която се е асоциирала с физическите практики с асани и с техниките с пранаяма, на които достатъчно се акцентира в книгата му и създават представа за основна нейна част, макар че въобще не определят целия текст и всички негови части (включващи и текстове, отнасящи се към менталните и медитативните нива, както и текстове за необходимите морални и поведенчески правила и качества), и които представляват две от степените в системата на Патанджали. Тъй като „Йога сутра” е била изгубена и когато е била открита от Вивекананда е била оповестена, не може да се знае дали през XV век или през XVIII век, или през XI век или X век, или през предишни векове се е знаело за нея, или и тогава е била изгубена, особено когато в едни или други съчинения Патанджали и „Йога сутра” не се споменават; би могло да се съди по това, дали в произведения, съчинения от онези времена (или които ние в днешно време приписваме на онези времена), презаписвани и стигнали до наши дни в една или друга форма и точност на съответствие с първичния оригинал, се споменава за „Йога сутра” и за Патанджали и Вияса.

Така сега за системата „Хата йога” някои казват, че е двустепенна, за разлика от други системи, или по-скоро комплекси от практики, включени в едни или други съчинения от минали векове, определяни с различен брой степени, макар и принципно повтарящи в различни комбинации или с някои други понятия систематизацията на Патанджали.

Практикуването на асани и пранаяма, което е сравнително най-достъпно и лесно усвоимо, е дало широко разпространение на понятието „Хата йога” и на честото асоцииране на Йога с „Хата йога”.

(Множество други системи или школи, особено в нашето съвремие, са си определяли и присвоявали едни или други наименования в стремежа да покажат различност и изключителност, и да набират ученици и последователи, като в техните „системи” по същество не е имало нищо по-различно, а практиките им са се свеждали основно до асани и пранаяма, дори и когато са включвали наченки на ментални усилия и медитативни упражнения или когато са се представяли със съвсем екзотични имена, нямащи нищо общо с „Ха-тха“.)

Самият Сватмарама в книгата си „Хата йога прадипика“ също е запазил сравнителна лаконичност в описанието на асани, което се обяснява с факта, че в епохата, когато той е живял, отделните конкретни древни практики в Йога с асани, пранаяма и други техники са били запазени и достатъчно известни, открай време разпространени, практикувани и познати, така че не е било необходимо да дава обстойни обяснения (или пък просто текстът му в такъв вид се е предал от неговите ученици, бил е записан и се е разпространил и дошъл до наши дни; или просто на Сватмарама такива са били възможностите за съставяне на текста, включително ако той го е записал).

Всъщност, Сватмарама, доколкото самият той е определил, се е считал, че е последовател на традиция и конкретна школа, формирана и развивана през X-XI век от нейни основатели и тогавашни учители, и негови доста отдавнашни предшественици – Матсиендранатх и считания за негов ученик и приемник, на свой ред, доколкото е известно, превърнал се в учител и автор на текстове – Горакшанатх. Или поне Сватмарама така си е мислил и така е приел, упоменавайки в списъка в книгата си имена, които в неговото време са били известни като древни майстори в Йога.

Сватмарама не е считал или претендирал, че открива непознатото и неизвестното, или че създава нещо несъществувало дотогава. Той просто е направил принос към своята собствена школа като е включил, описал, степенувал и подредил практики на неговата школа, които всъщност са представлявали определен комплекс в обхвата на познатите във времето, когато Сватмарама е живял, йогистки концепции и практикувани йогистки техники, които в неговото време са били разпространени (в същия или в подобен обхват, в една или друга степен на пълнота при отделните случаи) и в практиките в различни групи, школи, общности и секти, в храмове и обители, сред аскети и отшелници, сред различни майстори и адепти, религиозни и духовни лица, учители, ученици и последователи.

Като последовател на традиция (школа), за която се е считало и приемало (или се е знаело, предавано от предишни учители), че е развивана още от учителите Матсиендранатх и Горакшанатх, така Сватмарама с този свой текст ги е асоциирал като присъщи за своята школа и принадлежащи към нея, включително със специфичното определение и собствено наименование "Хата йога", което понятие вече е съществувало по времето на Сватмарама, впоследствие запазило се и утвърдило се универсално, и достигнало до съвременната ни епоха като понятие, изразяващо за някои – синоним на Йога, за други – основна самостоятелна система в Йога, в която значимо, централно и преимуществено място заемат практиките с асани, с пранаяма и други телесни техники и методи, за трети – просто практики от определено ниво на Йога.

В днешно време, практиките на „Хата йога” в най-голяма степен са асоциирани по цял свят с методи и възможности за постигане на здравословен ефект и на физически телесен и психически и душевен баланс, хармония и благополучие.

Така по-късно понятието "Хата йога" се е подредило до системата на Патанджали, наричана за отличаване "Раджа йога", която по идея следва да се разбира като имаща по-широк обхват в пространствата на менталното развитие в полетата водещи към практикуване и овладяване на медитация и постигане на самадхи и мокша. Принципно и в системата "Хата йога" не се изключва възможността за усвояване на практики на медитация в допълнение към основните физически практики. Те всъщност биха били аспекти на „Раджа йога”. Освен това, „Хата йога” бидейки практика или система на Йога, нейната крайна цел би следвало да се разбира по същия начин както и в „Раджа йога”, както и във всяка друга активност, комплекс или система на Йога, независимо от практическия израз, възприятия, очаквания и цели, с които в днешно време в безчислените групи по света се практикува "Хата йога".

В „Хата йога прадипика” Сватмарама не се ограничава само с разделите за асани и пранаяма. В текста на "Хата йога прадипика" на Сватмарама на фона на конкретно, макар и не особено изчерпателно, описание на определен брой асани и техники, са включени и аспекти на менталното и медитативното развитие и целите на практиките по пътя към самадхи и мокша, които се разглеждат и в "Йога сутра" на Патанджали и Вияса (както и текстове, напомнящи за моралния конекс в първите две степени на „Йога сутра”), макар и подредени в различен ред и с някои елементи с различна фразеология, или с различни нюанси на философското и трансцедентно звучене.

Неговият текст, обаче, създаден вече във времена, в които е можело да бъде записан и сравнително по-добре съхранен през следващите векове, е постигнал известност и разпространение, утвърдил се е през следващите векове и така понятието "Хата йога" се е запазило и наложило като система, включваща предимно физически практики с асани и пранаяма и фокусирайки се върху тях, така свързвайки в днешно време този вид практики конкретно и най-вече с понятието "Хата йога".

Така представата за „Хата йога” като изразяваща двустепенна система и включваща основно физически практики с асани и пранаяма, в най-голяма степен се определя от самата практика по света на Йога, при която заниманията в разнообразните групи имат възможност да се изразяват предимно в упражнения с асани и с пранаяма, които се асоциират с „Хата йога”. Самата масова практика и нейните ограничения създават представата за същността и съдържанието на системата „Хата йога”. (Същевременно, това е предопределено от комерсиализирането на Йога, необходимостта финансово да се самоиздържат школите и инструкторите, както и от меркантилизирането на основатели на школи и инструктори и стремежите им да забогатеят чрез Йога, а също така и от естествената представа на потенциалните клиенти и ученици за фицически техники и телесни упражнения, свързвани със здраве и външна физическа форма, в контекста на първичното доминиране в съзнанието на повечето хора в днешно време на фокуса към телесното).

Същността на „Хата йога” с практики с асани и пранаяма е била включена като трета и четвърта степени в систематизацията на Патанджали в „Йога сутра“ (и съответно в обхвата и системата на „Раджа йога”). Но макар че е била включена като трета и четвърта степен в „Йога сутра“ (и съответно би следвало да се определя като отнасяща се към обхвата на трета и четвърта степени на „Раджа йога”), „Хата йога” с практики предимно с асани и пранаяма (допълвани с някои съпътстващи практики като очистителни действия, диети, пеене на мантри, участие в религиозни ритуали и пр.) се разглежда на практика и като отделна система.

Тези практики са описани през ХV век от Свами Сватмарама в „Хата йога прадипика”, в която е било направено по-подробно описание и обяснение на някои от асаните, каквото липсва в „Йога сутра“, и така тези техники са очертали насочеността (или обхвата) на практиките, утвърдили се като система „Хата йога”.

Тези практики могат да се практикуват отделно, без да се отива отвъд тях с менталните практики, описани в следващите степени в „Йога сутра“ – пета, шеста, седма и осма.

При повечето от хората, практикуващи упражненията и техниките в обхвата на „Хата йога” – в широко разпространените стандартни и реални форми и изпълнения, това практически е така, макар често в практиките на различните групи и школи да се включват и участват някои съпътстващи елементи, упражнения и практики, наподобяващи и имащи връзка с релаксиране, абстрахиране, концентриране и дори медитиране. Но евентуални ментални практики в групи по „Хата йога”, включително упражнения по медитиране (ако въобще имат време при обичайните стандартни часове и намират в тях място и за упражнения по медитиране, освен ако приемем като евентуални медитативни упражнения състояния с пеене на мантри когато освен упражненията се участва в групови прояви с религиозни песнопения, с ритуали и пр.), фактически представляват и се изразяват в релаксации и отпускане преди, по време или след физическите упражнения, представляват опити за докосване до тези състояния (с желание да се овладеят и нерядко със самозаблудата, че са постигнати и че пълноценно се практикуват) и не са дори и далечни подобия на това, което се изразява и има предвид във висши степени на менталните практики в „Йога сутра“ и съответно в Раджа йога.

Ако принципно разглеждаме системата „Хата йога” като изразяваща в конкретика и даваща практически израз и пълнота на практиките, които Патанджали в общата си систематизация е включил като трета и четвърта степени, а първите две степени в „Йога сутра“ като изразяващи необходимата основа от морални качества за всеки, който очаква да напредне по пътя на това сложно изкуство, каквото е Йога, бихме могли да разглеждаме „Раджа йога“ както като изразяваща общия комплекс на осемстепенната система на Патанджали, така и като специално фокусирана в обхвата на практиките на висшите ментални нива, като ментално фокусирана и насочена специално към менталните аспекти на развитието, като обхващаща практиките във висшите степени – пета, шеста и седма, при което целта й е постигането на осма степен. Тогава би имало смисъл да се поставят редом понятията „Хата йога” и „Раджа йога”. Тогава не би се смесвал смисълът на понятията като под „Хата йога” да се подразбира и изразява въобще Йога, включително с практики във висши ментални и медитативни нива, а под „Раджа йога” да се подразбира същото. Много хора възприемат понятието „Хата йога” като синоним на „йога” или на „йога” в най-общ смисъл, към която се подреждат най-различни видове, системи или стилове, възникнали в различни времена, както и стотиците „видове”, „системи” или „разновидности на йога”, мултиплицирани през последните десетилетия. Парадоксът е, че същевременно се свързва създаване на „Хата йога” през XI или X век от Горакшанатх или Матсиендранатх, чиито секти, практики или школи въобще не са се определяли и наричали като „Хата йога”, а с други наименования – „Каула традиция”, независимо дали в своите поучения към ученици, в свои текстове и съчинения са употребявали неведнъж понятия като слънце и луна („ха” и „тха”). Матсиендранатх и впоследствие Горакшанатх взаимстват от езотеризма на Тантра представи, концепции и понятия, свързани с енергийни канали, събуждане на енергии, кундалини и пр. и ги асоциират с йога като ги усвояват в техните учения и практики. Тантра се е развила най-малко половин хилядолетие преди Матсиендранатх, като според някои предположения има много по-стара история на своите езотерични концепции. Ясно е, че слънцето и луната винаги са имали първостепенно място в животи и в представите на хората, били са възприемани и редом и като противоположности, и понятията, изразяващи слънцето и луната са имали голямо значение и са били употребявани в преносен смисъл. В текстове и съчинения, в които се въвеждат и обясняват теми и практики, свързани с енергийните потоци, често са били употребявани понятията слънце и луна като характеризиращи едната или другата страна, лявата или дясната страна и други в този смисъл.

В книгата си „Хата йога прадипика”, която при такова заглавие се предполага, че третира „Хата йога”, Сватмарама казва, че ще преподава „Хата йога”, която да е стълба за неговите ученици към разбирането и усвояването на „Раджа йога”. Същевременно, Сватмарама в книгата си не се ограничава до физически практики с асани и пранаяма, а включва части, в които се разглеждат редица концепции и сентенции, свързани с висшите нива на менталното развитие. Включва в книгата си изисквания, свързани с поведението и моралните качества. Сватмарама не цитира в книгата си нито Патанджали, нито „Йога сутра”. Най-вероятното предположение е, че по времето на Сватмарама не са знаели за Патанджали и за „Йога сутра”, която е била записана на носител, но вече е била изгубена. В списъка на предшествениците си, т.е. на предшествениците и основатели на неговата школа – „Хата йога”, включва редица имена, включително започващи с бог Шива, които се отнасят общо към Йога в най-широкия смисъл на това понятие, извън всякакви възможни ограничения свързани с понятие като „Хата йога”, особено в контекста, в който се възприема в днешно време. Получава се така, че понятието „Хата йога” се оказва идентично с Йога, а в книгата си за „Хата йога” Сватмарама включва различните аспекти, характерни за осемстепенната система на Патанджали в „Йога сутра”, определяна като една от ортодоксалните философски системи в индийската философия – Философията на йога, както и като „Раджа йога”. Използвани за характеризиране и разграничаване на едни или други понятия и обяснения в полетата на езотеризма, мистиката и магическото на Тантра, търсеща енергийните канали и възможностите за активиране на вътрешните енергии и сили, докато в Йога с физическите упражнения и с ментални и медитативни практики се върви по пътя към Портала за постигането на самадхи, мокша, нирвана, сливане с върховната същност, думите за слънце и луна като най-знакови, най-силни, най-значими за човека, най-запомнящи се, най-удобни за съпоставяне, за изразяване на противоположност, както и на единство на противоположностите, с най-голямо съдържание и значение се използват в различни поучения, текстове, съчинения и трактати, с които в Йога се въвеждат, асоциират и асимилират представи и концепции от Тантра – понятията Ха и Тха, започват все по-често да се появяват. В определен момент в някои съчинение през XII или XIII век някой свързва йога с комбинацията на слънце и луна в понятието Хата йога. Сватмарама се сеща да разграничи Хата йога от Раджа йога макар че в книгата му самото разграничение не е ясно, освен началните му думи, с които обяснява защо ще преподава на учениците си „Хата йога” – за да разберат „Раджа йога”.

За Сватмарама се подразбира от списъка в началото на книгата му, че се е считал за последовател по линия на пряката приемственост на Горакшанатх, макар че в списъка има редица други имена, а и започва с бог Шива, последван от Матсиендранатх, живял през X век! За Горакшанатх пък се носят легенди, че е бил махасидха и ученик на Матсендранатх. За самия  Матсиендранатх легендата говори, че е бил един от 84-те махасидхи и ученик на Бога Шива. (Има списък на будистки махасидхи, съдържащ 84 имена.)

Сватмарама е известен с това, че е описал в книгата си малко по-детайлно изпълнението на няколко физически техники с асани и пранаяма, поне доколкото неговата „Хата йога прадипика” е хронологично първата запазена и известна книга, в която е описано изпълнението на няколко асани и техники с пранаяма. И доколкото носи понятието „Хата йога”, книгата на Сватмарама се асоциира от любителите и практикуващите на йога в днешно време с „Хата йога” макар че в книгата му има текстове, които излизат извън обхвата на практиките, реално прилагани в съвременните групи, определящи се като практикуващи „Хата йога”, и има части със съдържание, които се отнасят и към висшите степени, и към първите две степени в „Йога сутра” на Патанджали. От книгата на Сватмарама, в която „Йога сутра” и Патанджали не се споменават, може да се допусне, че по негово време Йога сутра е била вече загубена и не е била позната, но е имало традиция с представа за „Раджа йога”, която е била свързвана с висшето развитие на медитативните и ментални способности и с постигането на самадхи, мокша и сливане с Брахмана и върховната същност, прекъсване на веригата на прераждания и финалното освобождение. Същото впечатление за непознаване на Йога сутра и Патанджали и Вияса се създава и по отношение на предшествениците на Сватмарама Горакшанатх и Матсиендранатх, които обаче в X и XI са започнали да взаимстват в своите учения, проповеди и съчинения от традицията на Тантра, началото на чийто генезис е започнало вероятно поне хилядолетие по-рано, като се счита, че най-вероятно се е оформила към V век. Възможно е Сватмарама назовавайки книгата си „Хата йога прадипика”, използвайки понятието „Хата”, явно вече станало известно и разпространяващо се по негово време като характеристика за същността на „йога”, съставено от често употребяваните в езотеричните им интерпретации, проповеди, учения или текстове от предшествениците му понятия „слънце” и „луна” /”ха” и „тха”/ и свързвайки го в книгата си с „йога” да е имал предвид, че основната й част съдържа описанието на техниките с асани, пранаяма, мудри и пр., а в крайните части включва текстове, които са съответствали на неговите представи за същността на практиките и целите на „Раджа йога”, за разбирането на която той преподава на учениците си „Хата йога” с асаните и пранаяма.

Ако днешната представа за „Хата йога”, чията реална практика в съвременните групи, независимо как се наричат или определят („Васишта йога”, „Крия йога” или „Лая йога”, „Шивананда йога”, „Сатиянанда йога” или „Сатчидананда йога”, „Аштанга йога” или „Интегрална йога”, „Виняса йога” или „Айенгар йога”, „Хот йога”, „Гола йога” или „Йога на стол” и т.н. почти до безкрайност) се свързва с „Хата йога прадипика” на Сватмарама като един първоначален съхранил се през следващите векове до днес образци, в който конкретно са описани изпълненията на асани, пранаяма и др., то трябва да се отбележи, че в книгата на Сватмарама се съдържат текстове („шльоки”), които всъщност са свързани с всички съставни части и направления, които се съдържат в „Йога сутра“ на Патанджали, категоризирана като Раджа йога и една от ортодоксалните философски системи на индийската философия. В „Хата йога прадипика“ има глави, информация и сентенции, посветени не само на описването и обясняването на практики с „асани” (неподвижните пози) и „пранаяма” (техниките и контрола на дишане), систематизирани от Патанджали и отнасящи се към трета и четвърта степени в „Йога сутра“, не само на „бандхи” („заключвания“), които можем да причислим към физическите практики като елементи, свързани с асаните и с пранаяма, на „мудри” („жестове“) и на „шаткарма” (практики на вътрешно прочистване), които също бихме могли да свържем с физическите практики, на практики, свързани с „нади” (невидимите канали, по които тече прана), събуждането и активирането на „чакри” и „кундалини” („енергийните центрове и вътрешната енергия“) (за които доста подробно се разисква и описва в „Горакша самхита”, която се определя като представяща учението на Горакшанатх, явно заимствани и привнесени в практиките на Йога от традицията на Тантра), но и на правила и норми на поведение, представени в първите две степени на „Йога сутра“ – „яма“ (сдържаност в поведението), „нияма“ (съблюдавани ограничения), както и също така на сентенции, мъдрости, поучения, тезиси и концепции, отнасящи се към висшите ментални и медитативни състояния и практики, които в „Йога сутра” на Патанджали са систематизирани и формулирани в пета, шеста, седма и осма степени на неговата осемстепенна считана за класическа система, определени в тези степени като практики с „пратяхара“ (абстрахиране – техника на отвличане на чувствата от обектите, към които обикновено са насочени), „дхарана“ (концентрация – дълготрайно концентриране на вниманието на определен обект), „дхияна“ (медитация) и „самадхи“ (което е състояние, определяно в осма степен като евентуално преминаващо през два-три възможни последователни етапа или нива, което би могло да доведе накрая до мокша или нирвана). (След книгата на Сватмарама през последващите десетилетия и близки столетия са се появили още няколко образци на съчинения, книги и трактати, вероятно вдъхновени от книгата на Сватмарама, или пък независимо от нея, в които дори още по-подробно са били описвани изпълненията на физически техники и които също са свързвани с представата за „Хата йога”, например „Хата ратнавали”, „Геранда самхита” и др.)

„Хата йога прадипика” следва да я разглеждаме в светлината на наследството и съдържанието на „Йога сутра” (независимо от това, че очевидно от книгата му Сватмарама не е знаел за Патанджали, за „Йога сутра” и за коментарите на Вияса), като конкретизиране в някои отделни области и аспекти на това наследство, предавано поколения наред с устната традиция с поучения от учител на ученици или по-късно  във времето с едни или други съчинения и текстове, а в представата за „Хата йога”, за която произведението на Сватмарама би могло от някои хора да се приема като първоначален основен текст, следва да изхождаме от мястото на физическите практики, определено  в систематизацията на Патанджали и съответно в общото наследство като „Раджа йога” в неговата „Йога сутра” – квинтесенция на древното наследство на Йога преминало през традицията на практиката и през мъдростта на Ведите и философските концепции на Упанишадите.

Асаните и пранаяма, както и свързани с тях мудри, бандхи, процедури за прочистване на тялото, заедно с поривите, стремежите и усилията за овладяване на енергиите на праната, енергиите на окръжаващия свят и енергиите в собственото тяло, заедно със съпътстващите представи за отвъдната реалност, божествената същност, тяхното постигане и преминаването в други измерения на невидимата реалност, са били познати, развивани и практикувани в един или друг вид, в едни или други комбинации още от дълбоката древност, и впоследствие през хилядолетията преди и след Христос – при древни посвещенчески и молитвени дейности в религиозни храмове и обиталища, при ритуални церемонии и събития, в общности и секти, от аскети и техни последователи в незнайни горски обители и изолирани пещери, от кралски наследници и свити в кралски и княжески дворци на махараджи и техни васали, от лечители и техни ученици, пациенти и последователи, при лечебни процедури, от аскети и монаси в пътуващи религиозни групи и ордени, от учители и техни ученици в групи и школи.

Древните практиките в Йога без съмнение са били известни на всички посветени в Йога и практикуващи и към XV век вече са имали история от няколко хилядолетия.

Макар че в „Хата йога прадипика“ е включена и материя, характерна за Раджа йога, тя за разлика от „Йога сутра“ задълбочава познанието за конкретното изпълнение на определени физически практики като ги обяснява, някои по-лаконично, други малко по-подробно.

С обяснението на изпълнението на няколкото асани и техники с пранаяма, и
допълнения към тях като „мудри”,  „бандхи“ и др., и със заявлението, че ще обучава учениците си първо в „Хата йога”, за да могат те впоследствие да разберат висините на „Раджа йога”, Сватмарама с книгата си създава представа за система с наименование „Хата йога”. Такава представа се развива във времето поради това, че и книгата на Сватмарама се е съхранила и разпространила.

В книгата си Сватмарама обяснява връзката при изпълнението на техники с пранаяма и със „заключвания” („бандхи”) и тяхната роля при събуждане и активиране на вътрешните енергии („кундалини”). В книгата му има както по-подробни обяснения на някои асани и техники, така и за някои от асаните доста лаконични обяснения. Включени са сентенции и твърдения с по едно изречение в стила на „Йога сутра”, макар при Сватмарама да са по-ясни и недвусмислени отколкото при Патанджали. Сватмарама изрежда и редица сентенции и абстрактни твърдения, които очевидно широко са се повтаряли сред учители и практикуващи в неговото време и са били своеобразни духовни и йогистки клишета. Сватмарама ги включва като изложението му на места се получава разхвърляно. След пранаяма преминава към мудри, после към самадхи, после пак се връща към мудри и включва сентенции относно силата на пранаяма и т.н. В текста са оформени четири основни части (поне във формата, в която е бил пренесен до наши дни и е бил издаван като книга), но в първата и в четвъртата има смесица от сентенции, които с едни или други понятия и твърдения всъщност „покриват” (имат съдържание или смисъл, свързани със съдържанието на) първите две и последните четири степени от „Йога сутра” на Патанджали. В списъка на учители и велики майстори Патанджали не е споменат, нито в книгата на Сватмарама е спомената „Йога сутра”. Две са възможностите. Или тогава „Йога сутра” е била изгубена, или Сватмарама е искал да има по-авторитетно собствено авторство, същевременно включвайки списък с други легендарни имена като преки предшественици на неговата школа и съответно на „Хата йога”, комбинирайки сентенции и клишета, известни по негово време със своя подредба и с описание на изпълнението на част от физическите техники в основните им важни аспекти – няколко основни асани, част от практикуваните по негово време, посочвайки, че те са били възприети от Васишта и Матсиендранатх, редица техники с пранаяма, мудри, бандхи и т.н. Първата възможност е по-вероятна и приемлива. Дори и да е била изгубена „Йога сутра” и да не е била позната по времето на Сватмарама, през векове и хилядолетия до XV век с устната традиция знанието се е предавало в една или друга форма, макар и често изкривявано, докато е стигнало до времето на Сватмарама.

За разлика от множество школи и кандидати за системи в Йога, носещи личните имена на свои основатели и гуру, „Хата йога“ поне не носи някакво лично име, а носи имената на слънцето и на луната, които изразяват основната идея за баланс и единството на противоположностите и постигане на хармония – принципи изразяващи същността на Йога. Дава запомнящо се име и характеристика за практиките на Йога.

Книгата на Сватмарама обхваща различните аспекти на наследството. Допринесла е за предаване на описание на практиките през вековете, включително и за вдъхновяване на други подобни книги и трактати през следващите два века, и е допринесла за тяхното разпространение.

Поради това, че в следващите времена (и чак до днес) при практиките и обученията в по-голяма степен се е акцентирало върху основите, че по-видими са били резултатите от практиките с асани и пранаяма, че тяхното усвояване е изисквало продължително практикуване, и че практиките и целите на менталните нива са били по-трудни за усвояване и постигане, а резултатите в менталната област не са били толкова видими и изразими, в течение на времето понятието „Хата йога” е придобило известност като система, в която се практикуват основно  асани и пранаяма (класифицирани в две степени от осемстепенната система на Патанджали в „Йога сутра”).

Ако някой каже, че в „Хата йога” има повече степени, например четири степени, и че освен асани и пранаяма и други съпътстващи  физически техники, прочистване, диети и пр., ученици и практикуващи се учат и на медитация в стремеж да стигнат до самадхи, тогава би възникнал въпросът каква е разликата между „Хата йога” и „Раджа йога” и защо се употреубява понятието Хата йога като определящо система на Йога или като еквивалент на понятието Йога. В книгата на Сватмарама, макар и в не много обширен обем, са включени текстове, сентенции и определения, които се отнасят към смисъла на първите две степени на Йога сутра – правила на поведение или казано иначе – морален кодекс. Пета и шеста степени в „Йога сутра”, посветени на абстрахиране и концентриране всъщност се отнасят за постигането на състояния, които са основа и част в процеса на усвояване на медитиране и постигане на медитация. И в този смисъл както разграничени в три степени, те биха могли и да бъдат обединени под общото понятие медитация, включващо и тях като предварителни състояния. Възможно е в миналото учители и адепти на школи, определящи се поради съответното развитие на традицията и линията им на пряка приемственост като „Хата йога”, или макар и наименоващи се с личните или с религиозните и приети имена на своите основатели на общности или групи и гуру, всъщност практикуващи техники в същия обхват и със същото съдържание, да са се занимавали и с медитативни и ментални техники, да са усвоявали медитация, да са се стремели към постигането на самадхи, да са отделяли значително и сериозно внимание и на тези висши нива на развитие. Но актуалната практика в днешно време в обхвата на „Хата йога”, независимо как се наименоват съответните организации, школи или групи, се свежда до упражняване и усвояване на физическите практики с асани и с пранаяма, дори и когато на учениците им се предоставя възможност по време на часовете да се опитат пет или десет минути да медитират, създавайки им погрешни представи за медитацията – в такъв формат на обучение просто няма нито място нито време за реално усвояване и практикуване на медитация. А ако някои групи или курсове, обявяващи се като „стилове” или „видове Йога”, предлагат да обучават ученици само на медитация без преди това преминаване през основите и тяхното усвояване, без практикуване на физическите техники в Йога, то заниманията в тези групи всъщност не биха представлявали Йога, а евентуалният реален успех на учениците би бил много съмнителен. Би могло школи, практикуващи в своите ежедневни или по-редки седмични занятия с физически практики в обхвата на асани и пранаяма, разбирани в днешно време от повечето практикуващи по света като най-естественото съдържание на „Хата йога”, да организират допълнително отделни събирания със занятия от по 2 или 3 часа, посветени само на практики с медитиране, с оглед продължаване на активно практикуване и в домашна среда. С такава практика учениците на такива школи биха били в началото по пътя към усвояване на медитативни и ментални практики и умения и биха оставали в обхвата на „Хата йога”, напредвайки по стълбицата по посока към практики на „Раджа йога”. Това би изисквало доста допълнително време, посвещавано на медитативни практики, в допълнение към многото време, което е необходимо на практикуващия за усвояване и напредване в ежедневните занимания с асани и пранаяма. Въпросът е доколко и в каква степен такава практика съществува в групи и организации по Йога с най-различни наименования на своите видове, организации, стилове или системи, практикуващи по същество основно физически техники с асани и в по-малка степен техники с пранаяма – отделно или съпътстващо заедно с асаните, присъщи на практиката в Йога станала известна като Хата йога, с физически практики, описани от Патанджали в съответните две степени в неговата система.

Ако с книгата на Сватмарама се изразява „Хата йога”, то би могло да бъде наречена и тристепенна, и четиристепенна, и петстепенна, което е съвсем относително, ако под степени се визират различни практики и етапи за преминаване или нива на трудност, включително и различни поведенчески изисквания и условия, за да може някой успешно да тръгне по пътя на йога.

Макар че книгата на Сватмарама не съдържа само техниките, считани днес за присъщи на „Хата йога”, с името си и с по-подробното описание на физическите техники е допринесла за утвърждаване на представата за система Хата йога, стигнала до днес.

Сватмарама разглежда практиката в „Хата йога” като „стълба” към разбирането и навлизането в „Раджа йога”, на много места засяга аспекти, присъщи за нивата на „Раджа йога”, но още от началото обяснява, че ще преподава на учениците си „Хата йога”, която де е като „стълбата” към постигане на висините на „Раджа йога”, акцентира на етапа на подготовката, на важността на основата, за да може да бъде разбрана и постигната „Раджа йога”. Всъщност, той описва аспекти и концепции на „Раджа йога” с цял куп сентенции и клишета, отнасящи се до същността на самадхи, абсорбирането, сливането, различните състояния и пр.

В X или XI век от Н.е., когато са живели съответно Матсиендранатх и Горакшанатх, на фона на съществуващата отдавнашна древна традиция, на съществуващи направления и практики в Йога, практики в школи, в общности, в секти, или в дворци на махараджи, те са взаимствали и включвали в своите учения и в школите си по Йога от традицията на Тантра и при обясненията на езотеричната проблематика и свързаните с нея аспекти на физическите практики с асани и с пранаяма, често са използвали думите на санскрит „Ха” и „Тха”, означаващи слънце и луна. Слънцето е било обозначение и с него е била изразявана същността на десния енергиен канал, а луната е била символът и същността на левия енергиен канал, или обратното.

Постепенно съчетанието на знаците и понятията за слънцето и луната се е превърнало в много мощен символ, изразяващ в дълбочина същността на Йога. Двете небесни тела са от съдбоносно значение за човешкия живот. Слънцето и луната символично изразяват противоположности, слънцето е източник на енергия и живот, луната може да се асоциира с различни други понятия. Единството на противоположностите е мощен символ. В асаните обикновено се редуват противоположни позиции. Противоположни енергии се балансират в тялото и ума. Това съчетание на понятия се е превърнало в основна характеристика на Йога, която е започнала да се добавя към понятието Йога докато се е утвърдила представата и прилагането на понятието „Хата йога”, означащо всъщност Йога на единството между слънцето и луната или с други думи означаващо величието на Йога. Криворазбрано от последователи и адепти от следващи времена и поколения, както и от изследователи, автори или преводачи в следващи епохи, понятиего „Хата йога” е започнало да се възприема като отделна система в Йога, създавайки по този начин смесване и объркване в понятията. Постепенно по-често се е използвало при школи и групи, занимаващи се предимно с физически техники, които са по-лесни за разбиране и усвояване от средния индивид, отколкото реалното постигане на развитие в медитативната и менталната сфера.

Същевременно, получило се е разграничаване с това понятие от други направления в Йога като Бхакти йога, Карма йога, Джнана йога, в които пътят не е преминавал през физическите практики с асани и пранаяма, освен ако не са били практикувани от някои техни последователи като допълнителна съпътстваща практика и активност.

Би могло да е различно. Вместо с комбинация на понятията за слънце и луна, можело е Йога да бъде свързана, например, с комбинация на понятията за огън и вода, или за въздух и земя и т.н., но слънце и луна са по-ярки и силни символи и те са били свързани с различни езотерични представи и съответно със същността на Йога като нейна характеристика. Както се вижда и в книгата на Сватмарама, в неговото време понятието „Раджа йога” вече е било  възприемано като израз на висшите сфери и способности в Йога, разграничавайки определени аспекти на висши практики, способности и състояния в Йога от „стълбицата” към тяхното разбиране и постигане, изразяваща се с първоначалните основни практики, определяни като „Хата йога”. Понятието „Раджа йога” се отнася не към раджи и махараджи и практики в техните дворци, не към определена категория хора или социална прослойка, а към ниво, състояние, върховна практика в Йога.

Дали би могло да е различно? Би ли могло да се измисли по-мощно съчетание от слънцето и луната за характеризиране на същността и смисъла на Йога, някое друго съчетание от две думи с противоположен смисъл. Теоретично да, но много малко вероятно. Слънцето и луната са основни символи в човешкия живот и тяхното съчетание е най-мощния знак и характеристика на Йога.

Ако Сватмарама наистина реално е бил последовател по линия на пряка приемственост на традиция и школа, предавани и съхранени от времената на Матсиендранатх и на Горакшанатх и ако такава традиция и школа е успяла да запази без никакви промени в период от няколко века от X - XI до XV век своето съдържание и същност, тогава една от възможностите е, че съдържанието в книгата на Сватмарама отразява същността и обхвата на практиките в школата по времето на Горакшанатх, и че в неговата школа принципно са участвали макар и в друга подредба и с някои други понятия съответните аспекти, съдържащи се в различните степени в системата на Патанджали, предадени от традицията без Горакшанатх да е познавал конкретно „Йога сутра” и да е знаел за Патанджали и Вияса. Това изглежда сравнително по-малко вероятно. Трудно може да се каже доколко Горакша самхита изразява реално представите и учението на Горакшанатх и кога е била съставена и написана, най-вероятно векове след времето, когато е живял Горакшанатх. Текстът в нея има характер, който се различава от текста на Сватмарама. Доколкото е известно Матсиендранатх и Горакшанатх са принадлежали към традиция, в която все още не е съществувало понятието „Хата йога”. Другата възможност е, че Сватмарама е включил в книгата си, под наименованието, съдържащо знаковото и символично понятие „Хата йога”, някои основни познати му и най-много практикувани в различните школи в неговото време асани и различните известни му по онова време техники с пранаяма, мудри, бандхи, както и множеството утвърдени тогава мъдрости и философски сентенции, свързвани с висшите медитативни, ментални и духовни практики, приемани като висша сфера в Йога, присъща на майсторите в „Раджа йога”. Това не пречи той да се е считал за последовател в школа по линия на пряка приемственост не само на прекия си учител когото физически е познавал, но и на цялата поредица велики предшественици, начело с бог Шива, за които е чувал легенди, поучения и истории от прекия си учител, и които са се пренасяли с традицията през времето и нашироко разпространявали в средите свързани с Йога.

Асаните и пранаямата със сигурност не са били единствените практики по времето на Матсиендранатх и Горакшанатх (ако приемем, че легендите за тях  изразяват някаква истина), включително в школите, наследени от тях. (Би било абсурдно да се мисли, че в X век Матсиендранатх не е наследил знания и практики в Йога от традицията и от предишни майстори и негови учители и е създал или основал школа и практики в Йога от нищото, освен ако не приемем тезата, че преди X век Йога не е съществувала и че бог Шива е предал през X век лично на Матсиендранатх знанието за Йога!)  Независимо дали те в тяхното време не са познавали конкретно „Йога сутра” и Патанджали, традицията е пренесла до тях в един или друг обхват знания с различните аспекти, форми и нива на практиките и философските концепции от древността. Това, че в днешно време „Хата йога” се асоциира и възприема с реално упражняване главно на физическите практики и че различни коментатори или практикуващи искат да асоциират своята практика с пряка приемственост от мъдреци, живели преди хилядолетие и определяни като основатели, съвсем не означава, че практиките във времето на Горакшанатх, са се състояли само или предимно от асани и пранаяма. Йога практиките са съществували със сигурност много време преди Матсиендранатх да се роди, независимо дали ще го определят като ученик на някое божество като Шива, и със сигурност още по онова време, когато той е живял, са били известни огромно множество асани, които са били практикувани, а всеки учител или адепт в йога е можел да измисля всякакви нови възможни вариации и модификации на основните форми на асани.

Практикуването на асани и на пранаяма е посочено като трета и четвърта степени в „Йога сутра” много векове преди появата на Матсиендранатх и Горакшанатх и произтича както от философията на Упанишадите, развита в сравнително по-ново време, така и от много по-древна традиция на няколко хиляди години още преди появата на Христос, както и преди появата на идеята за свързване на понятията „ха” и „тха” с Йога, или определянето на комплекс от практики като „Хата йога”.

И различни информации, резюмета, публикации и мнения в Информационния фонд, в които се отбелязва, че едва ли не Матсиендранатх и Горакшанатх през Х или ХI век са създали „Хата йога” са крайно некоректни и погрешни.

Това звучи толкова абсурдно както би звубало абсурдно ако някой започнеше да обяснява, че Матсиендранатх или Горакшанатх са измислили практиките с физически упражнения в Йога, асаните и пранаяма, и че те са създали видовете асани или видовете техники с пранаяма. Разбира се, някой би могъл да твърди, че това е така защото бог Шива е преподал лично на Матсиендранатх тези знания и практики, а Матсиендранатх ги е предал лично на своя ученик Горакшанатх! Странно тогава, че в списъка на Сватмарама с предшествениците мъдреци и учители между Матсиендранатх и Горакшанатх са поместени няколко други имена.

Абсурдно е да се каже, че някой е „създал” или „основал” „Хата йога” през X век или XI век, което би прозвучало сякаш той е измислил асаните и пранаяма и че практикуването на асани в Йога съществува само от преди хиляда години! А това безспорно не е вярно. Още повече, че във времето на Матсиендранатх и Горакшанатх понятието „Хата йога” още не се е употребявало, включително като определение за школа или система.

Неправилно е „Хата йога” да се възприема като някакъв самостоятелен специфичен „вид йога” или система на Йога, в който се практикуват само физически упражнения с асани и пранаяма като единствена практика (въпреки че такава е реалната практика в повечето съвременни групи и организации, а и само за това стига времето в платените им занятия, разграфени по часове и минути), макар и с подвеждащи участниците евентуални прилежащи към практиката безполезни „сеанси” за упражняване на медитиране).

Въобще, погрешно е да се счита, че „Хата йога” означава отделна система в Йога, и че понятието Хата йога е възниктало като наименование на система в Йога и че въобще може да се върви по пътя на Йога и да има същинска практика в Йога, състояща се само от физически упражнения с асани и пранаяма или само предимно с асани и пранаяма.


X.

Тук в тази глава, чиято цел беше само да маркира традиционните древни основи и генезиса на източниците, довели до „Йога на интегралното съзнание”, се получи всъщност едно прекалено задълбаване в „Хата йога” и въобще в така наречената от мен „Традиционна и класическа йога”, чиято многоаспектна и противоречива проблематика се разпростира в огромен обхват, съдържа в себе си множество противоречия, неизяснени положения, липсващи елементи и сведения, изкривени представи, проблемни теми, които не би могло да се изяснят и определят в ограничен обем страници и текст, предвиден само като част от една по-голяма тема, и по които има в наличие океан от древни и съвременни текстове, трактати, изследвания, книги, публикации и вероятно докторати. Предвидена само да маркира древните основи и хилядолетни източници на Йога на интегралното съзнание, тази глава с множеството разсъждения и критични бележки, всъщност представлява отклоняване от основната комплексна тема на тази книга с навлизането в безкрайните подробности на проблематика, която всъщност е встрани, и по която тук не би могло да се предостави обзор на цялата налична информация и да й се даде всеобхватна цялостна и окончателна оценка. Макар и поставена в края на книгата, по първоначална идея тази глава с бележки за „традиционната и класическа йога” се предвиждаше да е значително по-кратка и схематична.

Във времената около епохата, в която Патанджали е живял и се е появила „Йога сутра”, най-вероятно в обхвата на последвали векове през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. или през първата половина на първото хилядолетие от н.е., са живели и са създавали свои произведения в различни текстови форми и контекст, свързани с концепциите, философията и практиката на Йога, редица други мъдреци, учени, учители, майстори и автори, имената на повечето от тях загубени в потоците на времето.

Останали са имена на различни произведения с различни форми, понякога приписвани на определен автор и същевременно такова авторство оспорвано от някои изследователи, изтъкващи, че няма достатъчно индикации, че съответното име наистина е автор на всички или на някои от приписвани му произведения.  (Такъв е, например, случаят с произведения приписвани на Горакшанатх, считано че е живял към X – XI век. Всички запазени древни манускрипти и текстове, свързани с Йога, които са успели да преминат през времето, да достигнат до наши дни и да бъдат открити на едни или други места от  обширната индийска територия, всъщност са били презаписвани и създадени в по-късни времена. Доколкото е известно, няма съхранени оригинални манускрипти, датиращи от X век, XI век или XII век и реално написани в онези времена и съхранили се до днес. Откритите оригинални манускрипти са от по-късни векове и представляват преписи на произведенията от по-древните им носители, които не са се съхранили. Може само да се гадае доколко тези преписи са точни и не са претърпели допълнения, интерпретации или промени при преводи, и доколко с по-късна дата не са били приписвани на легендарни мъдреци, майстори и учители.)

Редица други текстове се появяват след книгата на Сватмарама,   вероятно още през XV век или през следващите XVI век и XVII век, въпреки че при някои от тях има претенции да са от предишни времена и се свързват с ученията на Горакшанатх и Матсиендранатх - „Хата ратнавали” /или „Хата йога ратнавали”/ , написана през XVII век от автора Йога Шриниваса, вдъхновена от „Хата йога прадипика” на Сватмарама, и включваща по-изобилен обхват от описания на техники, или пък „Горакша самхита”, „Шива самхита”, „Геранда самхита” и редица други.

Традицията на Йога се свързва и с други две много известни древни имена – Яджнавалкия и Васишта. Яджнавалкия и Васишта са велики имена, свързвани с Йога или с школи в Йога, придобили особена известност като мъдреци от древността – повече или по-малко отдалечена. Тези имена са се пренесли през времето и са се запазили до днес, макар че и за имената им и за делата им и за конкретните им личности може само да се предполага и гадае – дали са били евентуални митологични мъдреци или реални автори на обширни произведения, майстори, учители и създатели на школи в Йога, произтичащи от литературни или легендарни образи и герои или реално съществували и оставили своето наследство, или пък възприети като имена на известни мъдреци, произлизащи от ведически източници (както би било възможно при Яджнавалкия, много известен древен мъдрец, вероятен автор на обширни трудове, свързван с „Йога Яджнавалкия”), вероятно реално живял и творил през първата половина на хилядолетието, или имена възприемани като древни или от времената в началото на хилядолетието, но всъщност използвани от някои автори от времената след Средновековието, през XVI век или XVII век, приели такова известно легендарно име за своите текстове в доста по-късни времена, дори и във времената след Средновековието, и останали като автори на текстове или като имена на школи с погрешната представа, че са съществували в предишни векове, дори в началото на първото хилядолетие (както евентуално би било възможно и при Васишта, свързван с „Йога Васишта”, когото Сватмарама споменава в „Хата йога прадипика” когато казва, че асаните, които включва в книгата си са били възприети в предишните времена от Матсиендранатх и от Васишта). Въобще, за точните периоди когато е живял и единият и другият, или за датировки на създаване от тях на школи или произведения, свързвани с техните имена, различни изследователи или коментатори биха могли да предлагат най-различни хипотези и варианти, и би могло да има различаващи се и разминаващи се мнения и определения с неустановеност и с вероятност, варираща в широки времеви диапазони, обхващащи много векове или хилядолетия.

През вековете от Н.е. вероятно се е развила и е съществувала школа в Йога, свързвана с името Васишта. До наши дни е стигнал текст на произведение, наречено "Йога Васишта". "Йога Васишта" е включвала различни физически и духовни практики, присъщи на древното наследство на Йога и подобни на практиките, асоциирани по-късно с „Раджа йога” или с „Хата йога”. 

Някои допълнителни бележки

В коментари и тълкувания на Йога или в описания в Информационния фонд от страна на различни автори в днешно време, системата на Йога в „Йога сутра” и в различните последвали текстове и известни самхити се определя с различен набор от групи с отделни конкретни практики, представляващи отделни етапи или степени – в осем степени в „Йога сутра“ на Патанджали, в шест степени в „Горакша самхита“, считана, че описва учението на Гаракшанатх, в седем степени на „Геранда самхита“ с предполагаем автор „риши Геранда“, или в четири степени за „Хата йога прадипика“ на Сватмарама (макар че идеята за „Хата йога” като система в реалните практики в повечето групи по йога в днешно време, независимо с какви имена се определят, се свежда до прилагане на физическите техники с асани и с пранаяма, които се включват в две степени на класическия образец на теорията в Йога, какъвто е „Йога сутра”). Така самхити, свързвани с „Хата йога” и определяни като изразяващи „Хата йога” се тълкуват като включващи  практики и степени, излизащи извън представите и определенията за двете степени – трета и четвърта в „Йога сутра“ на Патанджали, определяна като цялостен комплекс с понятието „Раджа йога”.

На едно място в Информационния фонд в коментар на индолог за едно произведение, считано в общите представи за древно и оригинално, срещнах следното определение „...текстът беше заимстван директно от втория трактат, но някои стихове бяха пренаписани непоследователно и неграмотно...”

Общото впечатление е, че при инициирането и създаването през първото хилядолетие, през Средновековието и по-късно през XVI век и XVII век на поредните нови трактати, самхити и текстове за Йога, на поредните нови учения, школи и съответно нови системи в Йога, творчеството на мъдреци, учители и новатори, или просто продължители на наследството се е опирало на знанията и информацията предавана през времето от традицията както чрез устната традиция, така и с презаписването на текстове от предишни времена, които без съмнение са представлявали в онези времена голяма ценност, и се е осъществявало с копиране и взаимстване на информацията от предишните времена,  предавана чрез традицията, включително на знанието в предишни трактати и текстове, с разменяне на местата на едни или други практики, на едни или други етапи и степени и с въвеждането на някои нови понятия със старо съдържание, като същността е оставала същата, независимо дали поредният текст или школа или система се е определяла с една или две степени по-малко или повече.

В голяма степен характерът на това творчество и резултатът от такава дейност и зависел от контекста на времето когато съответните мъдреци и автори са създавали своето учение и текст – от една страна, те са се съобразявали с доминиращи в тяхното време концепции, придобили силата на догми и характера на клишета, изхождали са от оформили се концепции преди тях или в последно предишно време, както и с утвърдени и почитани в тяхното време богове и религиозни движения, от друга страна, като са взаимствали от предишните текстове, концепции, представи и знание, те са имали желание да внесат своя личен принос и да оставят своята следа във времето и за вечността, като са се опитвали да налагат свой образ и специфика, което обичайно се е случвало чрез разместване, допълване и включване на някои нови понятия и думи с еквивалентно съдържание и смисъл на мястото на предишни.

В древността поредните нови произведения – „систематизирани колекции от мъдрости, учения и знания“ – „самхити”, са били съставяни на базата на информацията, с която е разполагал и на познанията, вкусовете и предпочитанията на съответния мъдрец, учен или съставител. Получавало се е поредно смесване на различни аспекти и практики, всички те произтичащи от различни предишни школи, като в едни или други школи в миналото е било акцентирано на едни или на други практики със съответните философски съображения и обяснения. Когато е възниквало поредното ново произведение, определено от автора или съставителя с определено наименование на Йога, впоследствие при превода след време би могло да му бъде приписвана принадлежност към една или към друга система. При комерсиализирането на Йога в днешно време, при превеждането от санскрит и започналото активно издаване на наличните текстове (за някои текстове на санскрит се оказва, че са били неизвестни и са били открити едва преди няколко десетилетия), в стремежа на различни днешни школи или организации да си припишат принадлежност към класически системи, или в стремежа на издателства да реализират популярност и печалби от своето издание, едни или други преведени от санскрит произведения се анонсират с произволни и всъщност погрешни периоди на създаване, или се асоциират произволно и всъщност неправилно с една или друга школа или система като първоизточник, с което допълнително се увеличава объркването, неадекватността и несъответствието с реалностите в миналото в днешния Информационен фонд.

Често при превеждането от санскрит се получават съществени различия в преводите, в зависимост от тълкуването от страна на преводача, което създава различни представи за отделни елементи в съдържанието на едни и същи текстове. Ако преводачът прибави по свое усмотрение по подразбиране някое понятие и определение, би могъл да създаде неправилна представа и да свърже понятия, които са различни, например да асоциира една практика в Йога с друга, едни проявления и аспекти на Йога с школа или система, с които нямат пряка връзка, или един „вид йога” с друг „вид йога”, и т.н.

Доколкото традицията на Йога се развива в течение на хилядолетия и се разпростира на обширна територия и в множество общности с множество мъдреци, учители, множество школи, групи, мъдрости и философско-концептуални текстове, липсата на информация, невъзможността да се обхване всичко, незнанието и частичните познания, както и концептуално-философската и религиозна същност на Йога и нейните цели, се изразяват в утвърждаване на митологизиране и обожествяването в обясненията за източника – началото на хронологията на своята школа и на своите предшественици и учители Сватмарама започва с бог Шива. Шива е бил възприет като първосъздател на Йога. Така легендарната представа дава обяснение за началото на хронологията и на линия на пряка приемственост – от бог Шива, през Матсиендранатх, по-нататък през Горакшанатх, придобил известност и считан за велик учител във времената на Сватмарама.
Името на бог Шива се е появило в индийските религиозни вярвания доста по-късно, отколкото в дълбоката древност е възникнала практиката на Йога, включително с нейните физически практики.

В днешно време, в рекламните анонси на книги при преводи на различни езици, в стремежа на преводачи и издатели да придадат особена значимост на своето ново издание, а дори и в статии в енциклопедии, мястото на определено произведение в генезиса на древната традиция на Йога се преекспонира, като се изважда от общия контекст на хилядолетната традиция, и дори се асоциира с определен „вид йога”, без за това да има основания на базата на систематизация на критерии в контекста на цялостното развитие на Йога с нейния взаимносвързан комплекс от няколко нива. Употребява се понятието „Хата йога” като синоним на Йога въобще. Възхваляват се определени произведения, извъждайки ги от общия контекст и генезис на традицията, забравяйки за основите на Йога в Упанишадите, както и за тяхното систематизиране от Патанджали, не разбирайки, че понятието „Хата” е характеристика на същността на Йога, а Йога може да има единствено комплексен характер с взаимозависимост между физическите, духовните и медитативните и ментални практики, водещи към една определена цел. Не разбирайки, че понятието „Хата йога”, поради съвременните практики обичайно ограничаващи се в обхвата на физически упражнения и асани с пранаяма, не е еквивалентно на Йога, че „Хата йога” би могло като понятие да се приема като еквивалентно на Йога, ако не се разглежда като определена система а само като съдържащо съчетанието „Хата” като обща характеристика на комплексната същност на Йога и че „Хата йога” в съвременното й прилагане в групите по света, определящи се с „Хата йога”, не може да се приема като еквивалентно на Йога в най-широк и комплексен смисъл, при положение, че съществува и се употребява понятието „Раджа йога”, асоциирано с осемстепенната система на Патанджали, изразена с „Йога сутра”.

Комерсиализирането на Йога, включително и на книги и публикации относно Йога, води до различ„ни изкривявания на представите и фрагментаризиране в разбиранията за Йога, макар и вероятно да носи печалба на определени хора.

Така например, и „Геранда самхита” и „Шива самхита” се определят като „най-изчерпателния“ текст по „Хата йога”; "Геранда Самхита" е най-авторитетният древен литературен източник по „Хата йога”, достигнал до наши дни. Неговият автор е риши Геранда. Доисторически ръкопис...”; „Съставена преди около 5 века, “Шива самхита” е един от най-благонадеждните древни текстове за „Хата йога”; „Геранда самхита” е един от трите важни текста по класическата „Хата йога”, заедно с „Хата йога прадипика” и „Шива самхита". Трактатът е написан на санскрит в края на XVII век и се счита за най-пълният от трите текста” и т.н.


XI.

ВАРИАЦИИ, ВИДОВЕ ЙОГА, ОТКЛОНЕНИЯ

(Продължение към раздел VI. на Първа част на „Бележките“ в предишната Глава X.)


1.

 „Интегрална йога“

Изглежда понятието "интегрален" е много примамливо и в различни случаи е използвано за квалифициране на йога-школи със стремежа да бъдат определени като най-комплексни, най-пълни, най-всеобхватни; като по-висше ниво на йога в духовно, философско и концептуално отношение в сравнение с многобройните други йога-школи и „стилове” (или системи), изразявайки така претенцията, че включват в систематизиран (интегриран) вид всички аспекти и богатства на философията и практиката в хилядолетното наследство на Йога (т.е. в съответствие с философските концепции и практики в древните времена и на базата на познанието в оригиналните древни източници). Но дали е така?

Както е обяснено по-горе, в тази книга за Пътя на интегрираното съзнание не става дума за познатата, известната в нейните няколко съществуващи разновидности (проявления, „школи”, организациии, и съответно с няколко различни основатели, или „гуру“) "Интегрална йога”, а за „йога на интегрираното съзнание“ (или – „Йога“ на интегралното съзнание“).

Всъщност, не е нужно да се прави такова уточнение, но все пак – напълно е ясно, че не се занимавам тук с „преразказ” на който и да е от различните варианти, школи или концепции на „Интегрална йога”.

Ауробиндо

Когато за „Пътя на интегрираното съзнание”се използва и понятието „Йога“ на интегралното съзнание“, трябва да е напълно ясно, че това не е „Интегрална йога“ на Ауробиндо, или на Сатчидананда, или на Сатиянанда, или която и да е друга „Интегрална йога” (както е известно, има редица школи или организации, определящи се като „интегрална йога”).

В тази светлина, „Йога“ на интегралното съзнание”, не е и няма общо (във връзка с използването на понятието „интегрален“) с това, което се нарича и което се има предвид с понятията „Интегрална йога” или „Интегрална” йога в никой от известните и съществуващи нейни варианти и организации.

Съответно – не е и няма общо с концепции и съдържания на книги, с които се изразява същността на най-известната и позната форма или школа на „Интегрална йога” – известната с това наименование „йога”, общност, организация или общо духовно наследство от творчеството и дейността на индийския мислител, философ и писател Шри Ауробиндо.

Творчеството на Шри Ауробиндо е определяно от последователите му като „нов духовен път”. (Подобни квалификации и отношение принципно представляват явление, което е много характерно за последователите на такива личности, почитащи тяхното наследство и боготворящи ги, в рамките на създадени от тях общности, организации, центрове и ашрами, препечатващи техните книги, писма, лекции, поучения и мисли.) Периодични публикации на Ауробиндо (както и писма и текстове) в началото на XX век по различни теми, отнасящи се до „йога”, са били оформени впоследствие като отделни глави и събрани в книги, включително в книгата му „Синтезът на йога”. Допълнено от други публикации с религиозно-философски характер, съдържанието на книгата е придобило известност като „Интегрална йога”.

Има и редица други основатели на школи, гуру или инструктори, които с лекота използват като определение за практики в своите школи, международни организации, методи, сеанси или курсове внушаващото респект понятие "интегрална йога".

Парадоксално е, че някои източници назовават дори великото наследство на Патанджали с неговата „Йога сутра” като „интегрална йога”, неоснователно, защото „Йога сутра” е основа, „класика в класическото“, възможната към онова време вероятно първа квинтесенция на древното ведическо наследство и познание за Йога и нейната философия и практика, извлечение от религиозните, духовните, мисловните и философски основи на знанието и практиката на Йога, съдържащи се във ведическите текстове и особено на  идеите и концепциите, разглеждани и изразени в различните Упанишади (както и взела от практическия опит по онова време, и обобщила в лаконичните си сентенции хилядолетното наследство, предавано през поколенията на йогистки практики, представи и концепции).

Тук понятието „интегрален” въобще е неуместно и твърде тривиално за случая, който има изключителен характер. Ако като причина се визира разглеждането на осемте степени, и в редица други древни текстове и трактати за Йога, съставени впоследствие през времената на Н.е., през Средновековието и по-нататък, се включват в едни или други пропорции различен брой степени, които по същество покриват, макар и с една или друга подредба на групирането и комбинирането им, или с измисляне и въвеждането на някои „нови” различаващи се понятия, които по същество са със старо и вече познато съдържание, аспектите на осемте степени в „Йога сутра”. Това се отнася и за практики в Йога, свързавни с Яджнавалкия, т.е. евентуалната „система” „Йога Яджнавалкия”, и за Йога, свързвана с името Васишта, т.е. за „Васишна йога”.

(Горните съображения се отнасят и за различни текстове, свързани със системата, наречена "Хата йога", отнася се и до това, доколко практиките в сектите и школите съответно на Матсиендранатх през XI век, гуру по линия на пряка приемственост на Горакшанатх, живял през XII век, двамата определени в от Сватмарама през XV век в списъка на учителите в началото на неговата „Хата йога прадипика” като негови предшественици и учители по линия на пряка приемственост, са изразявали през XI и XII век някаква нова „система” и са били нейни основатели, получила чрез книгата на Сватмарама наименование „Хата йога”, въобще, доколко може да се счита, че Горакшанатх, ученик на Матсиендранатх, е основател на система „Хата йога”, популяризиране през следващите векове чрез книгата на Сватмарама.)

Понятието „Аштанга йога”, се превежда като „осемстепенна йога” и в този смисъл би могло да е понятие, отнасящо се към съдържанието на „Йога сутра” на Патанджали и комплексната система, която тя изразява, или към нейното определение и като „Раджа йога”.

Има съвременни школи и групи, които се определят като "Аштанга йога", влагащи в понятието един или друг смисъл или аспекти, практикуващи предимно и основно физически практики, с едни или други акценти, аспекти, подходи, модификации или динамика, без въобще да съответстват в своите практики на смисъла на понятието и на изразеното като цялостен комплекс в системата на Патанджали.

За "Аштанга йога" също се използва характеристика като "Интегрална йога", както по отношение на системата, описана в "Йога сутра" на Патанджали, така и на организирани в съвремието ни през десетилетията на XX век школи с мрежи от филиали по света, на които е вменено наименованието и определението "Аштанга йога" или "Интегрална йога".

Сатчидананда

Например, наричат "Интегрална йога" и институцията, изградена от индийския гуру Сатчидананда. Той е придобил популярност на Запад през втората половина на XX век. Както и други съвременни популяризатори на Йога и основатели на институции с международни мрежи и центрове в различни държави (например, като Свами Вишнудевананда, базирал се в Канада, или Свами Сатянанда, останал в Индия /Бихар/), Свами Сатчидананда също е бил ученик на Свами Шивананда. Сатчидананда и неговите последователи са създали голяма мрежа от институти и центрове в Америка и в различни други части на света, и по подобие на Ауробиндо е определил своята йога и дейност като система с наименованието "Интегрална йога", превърнало се в нейна „търговска марка”.

Така, от една страна изкуствено се вкарва и асоциира в практиките на разни съвременни школи и организации представата за смисъла, тежестта и авторитета на класическата, всеобхващаща и съдържаща същинската есенция на Йога система на Патанджали чрез екзотично звучащото понятие „аштанга” или със съвременно звучащото и известно понятие „интегрален” (използвано в редица случаи за съвременни школи), и от друга страна се изразява претенцията (или се правят внушения) от тези съвременни школи, наричащи се "Аштанга йога" и "Интегрална йога", и от всякакви практикувани в днешно време „стилове“ или методи, наричани „интегрални“ или „интегрална йога“, че имат пряка връзка, съвпадение, покритие (и дори едва ли не – непрекъсваема линия на приемственост) с най-древните първоизточници, включително с "Йога сутра" на Патанджали с коментарите на Вияса, и изразената в нея система, и че притежават съответна достоверност, цялостност и оригиналност, независимо от това доколко въобще има такава връзка и в какви форми и модели се осъществяват практиките в тези съответни съвременни школи или групи, определящи се като практикуващи „Аштанга йога” или „Интегрална йога”. (С това екзотично понятие се опитват да придадат смисъл на нещо повече на тези техни школи, някъде дори ги свързват с представата за повече енергия или повече динамика, без учениците да си дават сметка, че под „Аштанга йога“ още от минало време е можело да се има предвид специално осемстепенната система на Патанджали в неговата „Йога сутра“.)

Сатиананда

Бихарската школа на Свами Сатиананда, основал висше учебно заведение по йога, понякога също е наричана от някои негови последователи „Интегрална йога”.

В практиката има такива илюстрации на относителността и прагматичните причини при използване в наименования на школи или организации в Йога на понятието „интегрална йога”.

Един от многото „видове” Йога  –  „Йога нидра”

Наред с физическите практики в обхвата на „Хата йога” в духа на практиките, върху които е акцентирал Шивананда с една или друга собствена вариация на подредба на техниките, както и с известните съпътстващи групови събития с песнопения и религиозни ритуали, школата на Сатиананда използва и релаксиращо-сугестивната и автосугестивна практика, наричана "Йога нидра". „Нидра йога“ е определен аспект на практика на релаксиране с това наименование, включващо понятието „нидра“.

„Нидра“ на санскрит означава „сън“, понятието е свързано и със сън на Вишну между космически цикли, а релаксиращата практика с това наименование е придобила известност като „йогистски сън“.

Съответната релаксираща практика се описва понякога с много големи претенции, едва ли не като висша форма на медитация, като всъщност представлява себеотпускане и релаксация, осъществяваща се не в тишина, а придружена с гласови напътствия. Практиката предполага предварителна настройка, решение или намерение за определени ментални процеси, които да се преминат или осъществят по време на релаксирането, приписват й се редица ментални процеси или състояния, формулирани с едни или други абстрактни понятия и фрази, които би могло (или би се очаквало, или би трябвало) да се достигнат, както и множество възможни „чудотворни” положителни здравословни ефекти, с използване и позоваване на някои съвременни понятия в медицината и психологията. Претенцията е, че съзнанието остава на границата между съня и будното състояние, релаксиращият не заспива, но успява да постигне и да се оказва в алтернативно състояние, в което със собствени усилия или благодарение на гласа на водещия занятието учител или звуков запис, преминава през редица визуализации (или поне си мисли, че е успял да визуализира) и съответни вътрешни възприятия.

Обясненията за практиката с „Йога нидра” създават впечатление за съдържащи погрешни тези от позицията на някой, който години наред се е занимавал с наблюдения на сънищата си и с практика за постигане на „осъзнати и контролирани сънища”.

Съдържат и абсурдна претенция за висша степен и форма на медитация.

Обясненията за това, че „Йога нидра” е специфична практика, която е нещо различно от обичайното релаксиране, себеотпускане (по време на което практикуващият също може да преминава през най-различни вътрешни състояния, без непременно да се обявява или да се претендира, че практикува някакъв специален друг стил или метод), различно от разнообразните начални медитативни състояния, които се преминават обичайно преди навлизане в същинска медитация, се свързва със съня, а методът претендира, че достига и докосва някакви особени състояния, свързани със съня, че се постига особен вид сън в будно състояние със запазване на осъзнатост и пр.

Съдържат внушения с обяснения за абстрактни цикли или състояния, които се преминавали на границата между сън и будно състояние, и за процеси и резултати с дефицити, които така се преодолявали.

„Йога нидра” в масовото й приложение е удобен вариант за практикуване в групи и за събиране на такси от участниците – доколкото релаксацията се осъществява при гласово ръководене от страна на учителя или инструктора (макар че има и вариант да си пуснеш запис в домашна среда). Но „Йога нидра” е един от най-малките и далечни примери, свързани с комерсиализирането на Йога, още повече, че релаксациите в духа на „Йога нидра” могат да се включват като допълнителни елементи в общия контекст на занятията с физически техники и други практики (и обикновено така се прави). Въпросът е, че на този метод се приписват несъществуващи при масовото прилагане възможности, или поне възможности, които биха могли да бъдат постигнати от много ограничен кръг хора.

Практиката в „Йога нидра” в стандартната й форма на преподаване и упражняване в обичайните занятия на групи, е форма на релаксиране с определен метод с външно въздействие, при което е възможно да се постига определено релаксиращо-медитативно състояние.

„Йога нидра” е поредният „метод”, който се обяснява и мотивира с лабиринт от думи и понятия, с които се заявяват и внушават уникалност и ефекти, възможни за постигане състояния, използват се абстрактни определения, даващи възможност на всеки ученик да повярва, че е достигнал едни или други състояния – един пример сред множество „методи”, „системи”, „видове” Йога, при които се използват и внушават комбинации от екзотични понятия, свеждащи се до неясни и неизяснени положения, включително често свързвани, асоциирани и покрити с поредица понятия и термини от медицината и психологията за състояния и заболявания, които могат да се излекуват.

Но „Йога нидра” няма всъщност нищо общо със специалната йогистка практика, наречена Тибетската йога на сънищата, нито има всъщност общо с практики, свързани с овладяването на така наречените ясни „осъзнати“ и „контролирани“ сънища. И Тибетската йога на сънищата и овладяването на „осъзнати“ и „контролирани“ сънища предполагат такива сложни ментални процеси и ниво на ментални и духовни постижения, с които „Йога нидра” всъщност няма общо и от които нейната релаксираща практика е съвсем далече (още повече в масово практикувания й и достиган вид и форма, и особено по начина, по който се практикува обичайно от начинаещи или средно напреднали в различните групи и школи).

„Йога нидра” е само един съпътстващ метод, съпътстващ практики на „Хата йога”, с релаксиращо-медитативни аспекти на практиката, на който метод е придадено съответното наименование, почти създаващо впечатление за някаква отделна система на Йога. Този метод би могъл да доведе до определени дълбочини на медитативна релаксация с визуализация в будно релаксиращо състояние в полето пред вътрешния поглед на образи, но може и да се практикува от начинаещи като състояние на направлявана с думи от инструктора релаксация, без въобще да се стига до визуализации, макар и практикуващият да си създава впечатление, че ги е постигнал, с евентуалната поява на мержелеещи се мисловно-визуални спомени (но не ясни вътрешни визуални изображения в полето пред вътрешния поглед) в паметта, какъвто в повечето случаи е постиганият резултат. Същевременно Тибетската йога на сънищата се свързва с такъв сложен медитативен процес, че фактически може да се разглежда не само като метод, а като самостоятелна медитативна система, до която се стига със сериозна практика и съответно – като система на Йога.


2.

Динамичните практики в Йога

Освен съвременните допълнения, промени и модификации, свързани с разпространението на Йога в западния свят, в който отдавна има традиция на динамични упражнения и гимнастика, включително и поради по-студения климат, свързани с комерсиализирането и стремеж за привличане на последователи, ученици, посетители и членски такси, както и с решения на един или друг основател на школа, който се стреми да придаде различен, специфичен, нов, или „по-комплексен“ облик на своята школа и практика, включването на динамика в практиките на Йога може да има и някои исторически предпоставки.

В дворците на махараджите (местните владетели на кралства, княжества или васални владения) са могли да се съчетават традиционни практики от „Хата йога“ с бойни техники. Така са се оформили и аспекти в практиките на "Хата йога" с по-динамичен характер, в съответствие с конкретните прагматични нужди – динамични практики. Но това не значи, че те съответстват на основната идея за същността на Йога и не значи да се смесва същността на правилната традиционна древна практика в Йога с динамиката, свързана с подобни техники и практики, не значи, че смесване в Йога на такъв вид динамични техники съответства на основния древен принцип. Там целта е била и подготовка на воините им, на гвардията на махараджата, при което се е излизало извън обхвата на първоначалната идея за правилния начин за практикуване на физическите упражнения, както и не е било от особено значение дали едни или други практики биха могли да доведат и до някои негативни въздействия и предпоставки за травми или не биха изпълнили своето същинско предназначение.

***

Имало е различни секти и през първите десетина века от Н.е., в които редом с предаването на древната традиция са се появявали и различни отклонения в практиките, които не са били одобрявани от всички практикуващи Йога и пазители на древната традиция. Имало е различни течения, форми, изражения на практиките и съответно различен вид очаквания. В някои секти се е наблягало на аскетизма, лишенията, отказа, крайната въздържаност. Стремежът за постигане на просветление и финалното „освобождение”, на самадхи и мокша е имал различни изражения, стигащи често до противоположни крайности – от една страна аскетизъм, въздържане и лишения в някои секти, а от друга страна – течения, свързани с търсене на просветлението и преследване на духовни цели и ментални състояния по пътя на сенситивното, включително евентуално мотивирано или придружено и с идеи за събуждане и активиране на вътрешни енергии, на кундалини и пр. В някои секти при практикуващи на Йога е бил силно изразен стремежът за постигане и демонстриране на мистични възможности и прояви, на мистични и магически постижения и действия. В стремежа за постигане на мистичните и магически възможности се е стигало до крайности в аскетизма, или се е практикувало употребата на наркотични вещества и опиятни субстнации или напитки, стигало се е до различни манипулации върху собственото тяло, като например разрязването на собствения език и пр. Всичко това са отклонения, които всъщност нямат общо с древната традиция и наследство на Йога и с истинския смисъл и стойност на практиките на Йога. Всичко това са отклонения от практиката съгласно изконната традиция. При практикуващи аскети живеещи в пещери или горски обители когато средата е била по-влажна и хладна се е стигало по естествен начин до по-динамични форми в практиките на Йога. Но тази динамика във физическите практики на Йога също е излизала извън първоначалния смисъл и характер на практиките в Йога с асаните (неподвижните позиции). Това, че аскетите са прекарвали времето си в такава среда поради едни или други техни разбирания, цели и причини, не означава, че тази среда е била благотворна и здравословна за тях, не означава, че според оригиналния генезис на Йога практиките би следвало да се водят в такава среда, нито означава, че прилагането на по-динамични физически практики (за да се сгреят), или на бързо сменящи се пози, или на асани, модифицирани в динамични изпълнения, съответства на целите на Йога според древната традиция, в съответствие със стремежа за постигането на съответните физиологични и ментални ефекти, както и според целите за активиране на психофизиологичната връзка, или, от друга страна, предвид евентуалните възможни негативни и травматични ефекти от такива практики, включително и проявяващи се на по-късен етап в живота.

Тези съображения за евентуалните прагматични цели на такива динамично модифицирани вариации на физическите практики от обхвата на техники, или възможни техни вариации, на „Хата йога”, каквито има и в различни тибетски школи по Йога, не бива да се смесват с възможностите и способностите, които развиват практикуващи тибетската „Туммо йога”, които успяват чрез концентрация или медитация да генерират допълнителна телесна топлина, които в поза „Лотос” върху постелки сред снега на открито през зимата съумяват да изсушават с голото си тялото мокри чаршафи, топени в кофи със студена вода, или които в такава среда в поза на концентрация и медитация биват заливани с ледена вода, а някои от тях в поза „Лотос” върху лед успяват да разтопяват леда – там идеята и целта е постигане на активиране на собствените телесни енергии и правене на съответна демонстрация, независимо какъв е конкретният път на психофизиологичния механизъм, активиран чрез собствените ментални инструменти – самовнушение, концентрация, медитация с визуализиране на пламтящ лотос или на огън или на друга светлина, с визуализирането на Буда или на друго божество, с резултат, изразяващ се в психофизиологично активиране на собствения метаболизъм и генериране на допълнителна телесна температура.


XII.

„ШИРОКОТО” И „ТЯСНОТО” РАЗБИРАНЕ НА ЙОГА

1.

„Карма йога”, „Бхакти йога”, „Джнана йога”

Възникналите като понятия и като направления в Йога "Карма йога", "Бхакти йога" и "Джнана йога" и утвърдени с включването, представянето и разглеждането им в сюжета на "Багавад Гита" (като част от епоса "Махабхарата", създадена предполагаемо от митичния мъдрец Вияса вероятно още през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е./по-точно – от един от митичните мъдреци с име Вияса, живели в различни времена и епохи/), са преминали през хилядолетията и са се запазили до наши дни, утвърдени от традицията и широко възприемани като отделни самостоятелни системи или „видове” на Йога (а не просто само като съпътстващи методи или поне школи) и отделни форми за практикуване на Йога.

Трябва ли да се приемат и считат за видове или системи на Йога, макар че (или независимо от това, че) като такива са се оказали и се приемат в индийската традиция още от преди хилядолетия? Съответстват ли на представата за Йога (но на чия представа за Йога и според какви критерии)? Съответстват ли на идеята и философията за същността на практиката на Йога? Включват ли всичко онова, което би следвало да се подразбира под практики на Йога и се е натрупало от древността като смисъл, съдържание и обхват на понятието Йога? Би ли могло да се считат и да имат смисъл, съдържание и същност на отделни самостоятелни системи на Йога или могат да са само съпътстващи и допълнителни практики и състояния? Или пък съдържат практики, които са по-близо до един ежедневен начин на живот в религиозна вяра, посветеност и отдаденост, в ежедневна мисъл с търсене на божественото и бога, и с вглеждане и търсене в себе си (начин на живот, в по-голяма степен постоянно свързан с тези състояния, но все пак по-скоро в рамките на обичайните ежедневни човешки дейности, отнасящи се и до безброй вярващи в различна степен и свещенослужители в многочислените вероизповедания и религии по света), отколкото до комплексните практики на Йога, така както са се зародили в древността и са преминали във времето до днес, в духа и в обхвата на съдържанието, с които някога Патанджали е обобщил във философията на Йога същността и смисъла на древните практики и тяхното философско изражение във ведическото наследство на Ведите, включително в завършващите ги Упанишади.

В контекста на горните въпроси има две ключови понятия – физическите практики в Йога като основа за духовните развития и постижения в стремежа към постигане на границите към непреходното, и събуждането и активирането на различните аспекти на вродената психофизиологична връзка между физическото и менталното като резултат от физическите практики и условия за успешно навлизане и продължаване по „Вътрешния път”. От гледна точка на тези понятия, Йога в духа на древната традиция и според същността и смисъла на Йога, изкристализирали в далечни древни времена, би следвало да се разбира като включваща неминуемо съответните физически практики в духа на обобщената от Патанджали система. И дори частичният израз и форма на практики в Йога би следвало да се разбира като практики със съдържание в обхвата на началните степени на „Йога сутра”, или в днешно време – практики, ограничени във физическите форми – тоест практики на асани и пранаяма, които в съвременния ни свят се възприемат като така наречената система „Хата йога” (или съдържащи се в разните школи, изразяващи същата система, съдържащи същите известни от древността практики с асани и дихателни техники, макар и с присвоени различни претенциозни наименования и заглавия, с различаващ се порядък на физическите упражнения /асаните или интерпретациите на техните изпълнения/ в програмите си и претендиращи за различност, за оригиналност и че изразяват създаването на отделни нови „системи” в Йога, когато техните програми представляват всъщност само едни или други комбинации и  интерпретации, и заради амбициите на своите „основатели” и гуру, водят до отклонения от древните принципи на Йога с евентуалните негативни последствия за практикуващите в близка перспектива или на по-късен етап в живота им.)

Но специално по отношение на "Карма йога", "Бхакти йога" и "Джнана йога", въпреки изначалното съдържание, форма и смисъл на практиките в Йога и въпреки основополагащата роля и значение в Йога за постигане на нейните цели на събуждането и активирането на „психофизиологичната връзка”, все пак отговорите на поставените по-горе въпроси видимо би следвало да се търсят в по-широк контекст и в по-общ смисъл.

***

От определена гледна точка на разбирането на Йога, от гледна точка на комплексната практика на Йога според системата на Патанджали в неговата „Йога сутра”, понятията и това, което съдържат като възможни практики, които се изразяват с "Карма йога", "Бхакти йога" и "Джнана Йога", представляват всъщност по-скоро и по-точно определени модели или системи на поведение, на отношение към живота и към реалността, на отношение, мислене и емоционално състояние, на отдаденост и постоянен стремеж за търсене и поддържане на вътрешен контакт с божественото и с Бога, както и на практика на постоянно осмисляне и осъзнаване на своя живот и реалност, на себепознание и на стремеж към „осъзнаване“, към „просветление“ и към постигане на божественото и абсолютното, присъщи в голяма степен за религиозно обусловени модели на живот и системи на поведение (и в следването и отдадеността и на други религии), с повече или по-малка религиозна отдаденост и интензивност, или за практики с молитвени, съзерцателни и медитативни състояния и търсения, също с една или друга степен на активност, интензивност и ефективност, но без определени, съществени, основни и неотменими аспекти и елементи на същността и практикита на Йога, така както са били измислени, съставени, постигнати, осмислени, генерирани, развити и наследени от дълбоката древност и както са обобщени в древността, оформяйки класическата философия на Йога с „Йога сутра” от Патанджали.

"Карма йога", "Бхакти йога", "Джнана йога" се възприемат и са приети като видове Йога или системи в Йога, макар и без участие в тях на физически практики с асани, пранаяма и други техники, характерни за древното наследство на Йога и за пътя на Йога, описан в "Йога сутра" на Патанджали, без неговото степенуване от моралното през физическото към менталното и границите към божественото. В тези „видове” Йога отсъстват етапи в степенуването на Раджа йога от системата на Патанджали в „Йога сутра” с различните периоди на практики в отделните степени, започвайки от първоначалното възпитание и приемане на необходимите ценности на моралното, продължаващи през усвояване и придобиване на качества чрез упорити редовни упражнения на физическите техники като основа, водеща  към успешно овладяване на ментални практики, насочени към постигане на висши медитативни състояния, откриващи пътя и портала към божественото и абсолютното.

"Карма йога", "Бхакти йога", "Джнана Йога" приемат за възможни и ефективни други подходи и имат други представи за възможностите и пътищата към достигане на висши ментални състояния, водещи към мокша, или нирвана, или към постигане на финалната цел.

Като такива са преминали през хилядолетията, утвърдили са се и са се запазили до наши дни. В голяма степен това е могло да се случи благодарение на включването им като понятия и на изразяваните от тях модели на поведение и начини на живот като „видове” Йога от съответния мъдрец и автор на "Багавад Гита" и тяхното представяне и митологизиране в това велико произведение.

Голямата известност и значимост на епоса „Махабхарата” и съответно на неговата част „Багавадгита”, пренесена през дълбините на времето, е утвърдила и известността на такива „видове” Йога, отворила е пътя им през времето, като така също е отворила пътя и за възникването и утвърждаването впоследствие в различни времена и епохи в качеството им, във формата и със значението на Йога и на различни други подходи, с частични, смесени или комбинирани в различни пропорции елементи от практики, аспекти на ежедневен начин на живот, на религиозна отдаденост, назовавани от техни основатели или възприели ги секти с многобройни различни понятия и имена, изразяващи една или друга характеристика, чрез акцентирането на която са търсели оригинален израз и идентичност на предлагания от тях „вид” или система на Йога. Включително и школи или "системи" с разнообразни наименования, които, както "Карма йога", "Бхакти йога", "Джнана йога", се основават на практики, по същество прескачащи основата на физическите упражнения и практики с асани, с пранаяма и с различни други техники, свързани с овладяването на телесното, и всъщност са насочени направо към развитие, овладяване и промени на менталното (на мисловното, емоционалното, духовното и пр.), направо са насочени към постигане на себепознание, на себеосъзнаване, на осъзнаване на реалността, към постигане на „просветление“ и мокша, към постигане на финалната цел и финално „освобождаване“ и пр.

Така тези „видове” Йога приемат като възможен път, започващ направо на ментално равнище (в различните аспекти на съдържанието на понятието „ментално”), заобикаляйки степенната подредба в "Йога сутра", пренебрегвайки дълбокия смисъл, заложен в мъдростта на комплексната древна практика, изключвайки (или не включвайки като неотменима необходима и задължителна част в своя „вид” и система на Йога) физическите практики. Тези „видове” Йога приемат и обещават на своите адепти, че е възможно да встъпят, да навлязат и да поемат по „Пътя навътре” и да открият порталите на границите към отвъдните хоризонти, представляващи целите за постигане на Йога, пренебрегвайки практиките с асани и поемайки направо по пътя на развитие на духовното и менталното.

Те не включват в себе си като „видове” или „системи” на Йога етапи и части на практики с цел предварително (или начално) физическо развитие чрез практики, упражнения или действия в обхвата и със същността на асани и пранаяма като предварителна основа и предпоставка за активиране на връзката и единството между физическото и телесното, от една страна, и менталното, умственото и душевното, от друга страна, заобикаляйки и изключвайки древните физически практики като необходима основа за постепенното постигане на "събуждане на връзката" и овладяване на менталното и за последващи медитативни развития и постижения, и разчитайки на развития, започващи непосредствено от плоскостта на вярата, на любовта и отдадеността към божественото и бога, на придобиването или постигането направо на различни психически и духовни (или с една дума – ментални) качества и способности като се заобикаля и прескача продължителния и нелек етап на физическите телесни упражнения и практики.

Дори и хипотетично тези хора, които са практикували някой от тези „видове” Йога – "Карма йога" или "Бхакти йога", или "Джнана йога" паралелно да са практикували и „Хата йога” или, независимо от наименованието на стил, вид или система, паралелно да са практикували физическите асани и пранаяма, и дори ако такива практикуващи „Хата йога” или Йога с физически практики, независимо как биха наричали школата или системата си, да са възприемали своя практика и посветеност, включително принадлежност и редовно практикуване на моделите на поведение и ментална активност, свързани с "Карма йога" или "Бхакти йога", или "Джнана йога", фактът е, че тези три „вида” или „системи”, определени да са самостоятелно и отделно съществуващи видове и системи на Йога и съответни практики в Йога, сами по себе си пренебрегват същността на древната традиция, заобикалят основата, не включват физическите практики и техники, стремят се и обещават на своите адепти, че е възможно да започнат направо от менталното и да постигнат направо финалните цели.

"Карма йога", "Бхакти йога", "Джнана йога" сами по себе си като представяни като самостоятелни видове или системи на Йога, прескачат и пренебрегват първите четири степени на Раджа йога в „Йога сутра“ на Патанджали и всъщност започват направо от менталното ниво, от вярата, от духовното, от пътя на себепознанието (във всеки случай, дори ако не би могло категорично да се каже по отношение на първите две степени, със сигурност концепцията и практическият им израз е, че не включват физическите практики, отнасящи се към трета и четвърта степени, като задължителна подготвителна основа; ако биха ги включвали, не биха били определяни като съответните отделни видове Йога, а биха били интерпретации или вариации на „Хата йога”, или на Раджа йога, или по-общо казано – интерпретации или вариации на системата на Патанджали с едни или други допълнения или по-скоро специфични конкретизации в съпътстващи ежедневни дейности и ритуали, или в менталното и медитативното развитие и състояния). С тези „видове” се изразява претенцията, че е възможно непосредственото навлизане по пътя с практики, чиято същност се определя в обхвата на моралното, менталното, медитативното, умозрителното и себеосъзнателното, с целта по такъв пряк път и по този начин да се постигне реализиране на собственото духовно развитие, по-високо ментално и медитативно ниво, себеосъзнаване и осъзнаване на невидимата истина за заобикалящата реалност, качествена промяна и финален преход към Абсолюта.

***

Интересен би бил въпросът доколко възприетите от адептите на „Карма йога“, „Бхакти йога“ или „Джнана йога“ жизнени, мисловни и духовни стереотипи, изразяващи тяхната практика в съответните „видове” Йога, и общо казано – съответни модели на поведение и живот, би следвало да се разграничават от чисто религиозното поведение, начина на действие и начина на живот, определен в модел, рамки и обхват на религиозно проявление, съблюдаване и активност, характерни за активно вярващите и отдадено посветените в дадена религия (и въобще за всяка и всички съществуващи религии), независимо с какви категории и понятия тяхната религиозна активност е определяна, като молитвена или като медитативна, като мистична или като самоосъзнаваща се и пр., както и в този контекст съответните стереотипи, действия и принадлежност на адептите и практикуващите „Карма йога“, „Бхакти йога“ или „Джнана йога“ да се причисляват към традицията и практиката на Йога в духа на изконните древни и първоначални принципи.

Такъв въпрос би имал смисъл, доколкото в основата на идеята, философията и практиката на Йога има място древното прозрение в мъдростта, че чрез физическите практики може да се постигне събуждане и активиране на собствения същински ментален контакт със своята физическа и телесна същност, активиране, укрепване и осъзнаване на многоаспектния контакт и връзка между своето тяло и своето съзнание (ефект и резултат, постиган и поради присъщи на човешкия организъм физиологични и психофизиологични принципи и процеси), и чрез постигането и реализирането на такъв контакт и връзка, заедно с паралелното развитие на менталния процес, заедно с поетапното овладяване на менталното и на собствените медитативни ресурси и способности – постигането на необходимите предпоставки за същинското „навлизане навътре“ и предприемането на трудния път "Навътре", за да може чрез него да се стигне до „порталите към пътищата и изходите“ за „Навън“ – за преминаване към измеренията на невидимата страна на реалността, към същинската Реалност, към божественото и абсолютното, или към всичко онова, което се крие зад тези възприети в традицията и многократно повтаряни понятия; за преминаване към измеренията на  "незримото", съществуващо извън обхвата на нашите земни обичайни човешки възможности за възприемане, установяване и достигане, изразяващо същинската Реалност, което в представите на хората и в традициите често се обяснява с абстрактни понятия, които, обаче, в повечето случаи всъщност не биват разбирани от хората и които с тяхното постоянно повтаряне в абстрактната им неяснота постепенно започват да загубват своя конкретен смисъл.

Етапите, съответстващи на трета и четвърта степени в системата на Патанджали, на физическите практики с асани и пранаяма, или други специфични техники, свързани с физическата практика, се прескачат от такъв вид "системи" или "школи" на Йога като "Карма йога", "Бхакти йога" и "Джнана йога". (Да не казваме, че се пренебрегват, тъй като според първоначалния им замисъл вероятно е било предвидено те да се практикуват в съчетание и паралелно с други „видове” или „системи” на Йога, включващи изконните физически практики, а мъдреците, които някога са измислили тези наименования като определения и характеристики на един или друг аспект и акцент в свои практики на Йога, което е довело до представата за обособяването им като възможни отделни „видове”, най-вероятно са били системно практикуващи асани, пранаяма и съпътстващи телесни процедури, режим и техники и практики, характерни за днешните ни представи за „Хата йога“, независимо от тогавашните наименования на техните секти или школи.)

Поради това прескачане или изключване в тези „видове“ Йога на практики, които днес най-много се асоциират в представите на хората с Йога, от днешна гледна точка би могло да ни изглежда проблематично тяхното асоцииране с Йога и с представата ни за Йога, и би могъл да стои въпросът в каква степен или в каква форма би следвало да се възприемат и определят като аспекти, методи, школи, системи или „видове” на Йога, въпреки, че не може да се пренебрегне, че в древността са били описани като „видове” Йога в „Багавад Гита“, а зад тях предполагаемо стои име като Вияса. Това би могло да изглежда за нас проблематично дори и да са споменавани на едни или други места в Упанишади (или без значение дали са били познавани и споменавани в онези по-древни времена), независимо от това, дали тези текстове са оцелели или дали в известните и достигнали до наши дни Упанишади такива следи са се запазили.

Освен ако не подходим към този въпрос в светлината на едно допълнително разглеждане и доизясняване на същността на понятието "Йога" в широк или в най-широк смисъл на основата на всеобхватната идея, философия и стремеж за постигане, независимо от вида на преминаваните пътища, на прилаганите средства, избираните аспекти на усилията или използваните методи на действията – за постигане на прехода с финалното преминаване, свързване и сливане във върховното единство с "отвъдното", с "незримото", с божественото.
 
Освен ако не доизясним смисъла на „Йога“ като най-обща и най-значима цел в човешкия живот за постигане и сливане с абсолютното и божественото, за преминаване на границата към „незримото“ и постигане на Реалността отвъд нея, цел, която би могла за различни хора да има различаващи се аспекти на допълнителни интерпретации, очаквания, вярвания и пожелания, към достигането на която хората да се стремят с всякакви (допустими в определени морални граници, определяни от човешката представа за „доброто“) възможни за тях модели на живот и поведение, на духовни, емоционални, умозрителни, мисловни, медитативни, религиозни, молитвени, морални усилия и практики, които са познати, възприети или определени като правилни и възможни за постигането на голямата цел, и които са заредени с вярата на хората, че чрез тях е възможно да успеят, да се извисят, просветлят и да достигнат целта.

Смисъл с разбиране на „Йога“ в най-широк план, включващо различни житейски модели на ежедневни практики и човешко поведение по време на земния живот с целта за достигане в някакъв сюблимен момент в живота на недосегаемото, на невидимото и непостижимото в обичайния ни човешки живот, на онова голямо, загадъчно, непреходно, велико и вечно извън нас и извън видимия ни и познат свят, за което вярваме, че съществува, и което възприемаме и наричаме като "божественото" – за неговото достигане и разбиране, за познаването на абсолютната всеобхватна истина и знание, за достигането и сливането ни с божественото, с Бога, с Абсолюта.
 
Тогава в понятието "Йога" би могло и би следвало да се включват и обединят различни видове земни човешки религии и религиозни практики, както и редица традиции и модели на вяра и съпътстващи действия, модели и начини на живот и на поведение. Тогава всяка религиозна вяра, практика и съблюдаване, насочени към стремежа за контакт с божественото и с Бога, биха представлявали съответен път на духовно и ментално развитие, включващ се в общото понятие Йога и представляващи Йога.
 
А физическите практики с асани, пранаяма и други техники, наследени от  древните традиции на Йога, чрез които се събуждат и активират връзките между телесното и менталното, и които стимулират пробуждането и активирането на менталните и медитативните способности и възможности, с цел овладяване на „Пътя навътре“ и през него постигане на „Пътя отвътре навън“, постигане на мокша, нирвана и финалното сливане с божественото като цел на Йога така, както бихме могли да я възприемаме от системата на Патанджали в „Йога сутра“, от представата ни за Раджа йога и за класическата философия на Йога, в светлината на изложеното по-горе остават само един от моделите, само един от пътищата сред множеството други, само един от изразите на Йога в нейното „широко разбиране“.

***

След дълги размисли, стигнах до тази логика за „широкото разбиране” за „традиционната и класическа Йога” и до склонността да приема такава теза и концепция, независимо от предишната ми ясна убеденост в „тесния смисъл“ на древната традиция и принципите в практиките, които изконно са се включвали в Йога, и независимо от дългогодишното ми лично предпочитание към „тесния смисъл” в разбирането за Йога. Стигнах до такава логика, водеща до идеята, че би могло в такъв ред на мисли и съображения да се приема „широко разбиране“ на Йога и в неговия обхват и контекст да се разбират различни „видове“ Йога, дошли от сравнително древните времена на епоса „Махабхарата“ и неговата част „Багавад Гита“, или евентуално дори от още по-древни времена. Независимо от това, че ако трябва да избирам между концепции за „широко“ и за „тясно разбиране“ на Йога, моите предпочитания определено биха били в полза на „тясното разбиране“.

Винаги съм възприемал Йога като път, по който се върви със системно овладяване на нейните специфични физически и ментални практики – асани, пранаяма, релаксация, медитация, което винаги е представлявало и изразявало възприемане от мен на Йога в контекста на „тясното разбиране”. Моето отношение към Йога, макар и преди време да не е било осмислено и определено по този ясен и категоризиран начин, винаги всъщност е било без никакво съмнение единствено в контекста и в духа на „тясното разбиране” за Йога – за същността, принципите и изконните традиционни практики на Йога с неотменен първоначален (достатъчно дълготраен и ефективен) етап на физически практики и развитие с асани, пранаяма и пр. като основа за последващо ментално развитие и постигане на качества и умения в пространствата на медитативните събития, така, както в древността ги е осмислил и формулирал Патанджали в неговата "Йога сутра", пренесъл тяхното значение и място в Йога от много по-дълбоката древност, и така както е обяснил неговите концентрирани сентенции с коментарите си Вияса.

И сега те са разбирани от мен като най-точни изразители на истинската и оригиналната същност и смисъл на традиционната и класическа Йога, на същинската система на практика на Йога, водеща ефективно по пътя към нейната цел, в съответствие с най-древната първоначална мъдрост за смисъла и философията на Йога и на начина за преминаване на пътя към незримото и божественото, на „Пътя навътре" и "Отвътре навън" към това, което бихме могли да наречем финалното, абсолютното, божественото. (Независимо от логиката на подхода с широкото разбиране на Йога.)

***

„Тясното разбиране“ се основава на идеята за необходимата роля на предпоставките за събуждане и активиране на психофизиологичната връзка (или на различните присъщи и възможни проявления и аспекти на психофизиологичната връзка) чрез хармонизиране и активиране на връзката между телесното и менталното, което се постига чрез практикуване на физически практики и въобще на практики, целящи установяването на физическия, телесен, физиологичен баланс и благосъстояние като основа и първоначална предпоставка за достигане на необходимия ментален баланс (мозъчен, умствен, психически, духовен), настройка и състояние, фокусиране на възприятията от събудените и активирани проявления на психофизиологичната връзка, активиране на менталните и медитативните способности, възприятия и възможности и така като  резултат – създаване на необходимите предпоставки и условия за постигане на големите цели на Йога – активиране и постигане на способността за навлизане по "Пътя навътре" и достигане на висшите степени в стремежа за постигане и сливане с незримото и божественото.

Има и друг аспект на овладяване на някои проявления на психофизиологична връзка, което може да се постига в резултат на традиционните физически практики на Йога (които, обаче, не са включени в редица „видове“ Йога, които позиционирам в разширения обхват според „широкото разбиране“ за Йога) – овладяване, преодоляване или недопускане на някои негативни проявления на психофизиологична връзка, водещи до нарушения и дори до увреждания във функциите на сърцето, на стомаха и на други органи – в резултат на стрес или на различни видове дисбаланс между телесното и менталното, на различни негативни развития в психофизиологичния баланс, когато в резултат на напрежение, стрес, на определени душевни и психологически състояния започва да подскача и да играе сърцето или започва да пробожда стомахът като първоначални симптоми, можещи да се развият и до по-тежки състояния. За овладяването на такива негативни проявления, както и за постигането на позитивните аспекти на психофизиологичната връзка, посочени по-горе, допринасят физическите практики съгласно древната практика на Йога, включени като неотменна част и основа в практиките в Йога още в систематизацията на древното наследство от Патанджали в неговата „Йога сутра“.)

***

Все пак, в съответствие с широкото тълкуване (според „широкото разбиране“) на Йога, което би удовлетворило съществуването, обосноваването и практиките на всички различни "видове" Йога (включително, освен всички други „видове“, на първо място и системи или школи, съдържащи в едни или в други пропорции, подредби или комбинации и елементи или степени, подобни на елементите и степените в "Йога сутра" на Патанджали, макар и с друг порядък или обозначавани с други думи и понятия и определящи се като различни или оригинални), в определен смисъл би могло да се създаде и твърде общо впечатление и да се каже, че „Йога е всичко". Според такава концепция, оформя се разбирането и се стига до извода, че всички видове религиозни търсения (и съпътстващи ги религии, ритуали, практики и начини на живот и поведение, съобразени с тях), по същество имат същите цели като целите на Йога, и всеки от различните съобразени с тях модели на поведение и живот сам за себе си би представлявал изражение на пътя на Йога, и всички те представляват своеобразно изражение на "Път на Йога" – достигане и сливане с Бога.

Всяка вяра и религия, независимо от наименованието или формата, независимо от евентуални специфични концепции на нейните свещенослужители, обосноваващи своята истинска правоверност, за разлика от другите, независимо от амбиции и противопоставяния между свещенослужители и последователи (както и абсурдни и трагични изкривявания), има всъщност една и съща цел и един и същ смисъл.

Всяка вяра е определяла морални и поведенчески норми, които са имали смисъл и значение за обществото, в което са възникнали, съобразно с различни исторически периоди и степени на социално развитие, и съобразно с местни географски и климатични условия и създали се традиции и навици. Макар и в различни форми и с различен ефект, тези норми са играли в една или в друга степен своята положителна роля за успешното и постъпателно формиране и развитие на различните сегменти на човешката цивилизация (с изключение на изкривяванията и извращенията на такива норми, които в течение на времето са се появявали и натрупвали поради намесата и въздействието на различни типични негативни аспекти в човешката същност, и поради това, че е било пропуснато в съответните исторически моменти своевременно да бъдат неутрализирани.)

Всяка вяра по един и същ начин е полезна за човешката душа, психика и здраве и дава сили в живота. Всички разногласия и противопоставяния между вери и религии са неща от друга и незначителна плоскост – извън истинския смисъл. Неслучайно науката е формулирала понятието и свое направление "психоневроендокриноимунология". А в контекста на вярата, на нейната сила и възможни положителни ефекти върху състоянието на човека, това понятие има и по-широко значение отколкото само връзката между състоянието на психиката и положителния баланс на имунната система.

В този смисъл, приемайки широкото тълкуване на Йога, независимо от реалната ефективност на един или на друг път, метод, система на мислене или практика, „Йога е всичко”, включително и всички видове религиозни търсения имат същите цели като Йога и представляват "Път на Йога".

По отношение на системата или метода, който е полезен като съпътстваща и подпомагаща практика и въздействие при преминаване на Нулевото ниво и на Първото ниво по Пътя на интегрираното съзнание, Йога на интегралното съзнание възприема и утвърждава от своя позиция „тясното разбиране“ за Йога, това, което като цяло и по принцип съответства на концепцията, философията и метода, изразени в „Йога сутра“ на Патанджали с коментарите на Вияса, с известни резерви относно актуалността в съвременната епоха в дословно същата форма на съдържанието на текстовете за първата и втората степени, но потвърждавайки тяхната значимост по принцип и по същността им.

***   ***

Такива „видове“ Йога (като споменаваните по-горе „Карма йога”, „Бхакти йога” и „Джнана йога”), в съответствие и с наименованието им, се възприемат като отделни и предполагаемо самостоятелни форми, направления, школи или системи в Йога. Те биха могли безконфликтно да са съпътстващи практикуването на Йога с физическите практики според трета и четвърта степени в „Йога сутра” на Патанджали, известни в днешно време с понятието „Хата йога”, както и на менталните практики, известни в пета, шеста и седма степени в „Йога сутра”, принципно асоциирани като „Раджа йога” (макар че с „Раджа йога” се определя и като цяло системата на Патанджали, формулирана в „Йога сутра”, включително с коментарите на Вияса), но това при тях не е определено като присъща характеристика и като задължително, така че и „Карма йога”, и „Бхакти йога”, и „Джнана йога”, както и други подобни „видове“ или „системи”, появили се след тях, включително и в сравнително съвременната епоха, се предполага да са самостоятелни и да съществуват като „видове” Йога сами за себе си, което ще рече – да се практикуват самостоятелно с идеята, разбирането и очакването, че практиките според всяка една от тях сама за себе си биха довели до духовното извисяване, менталното развитие с достигане на „просветление”, както и до самадхи, до  мокша и финалното „освобождение”, т.е. до постигане на финалните цели, характерни за Йога.

(Доколко това би могло да е реалистично, би могло да е въпрос на спор и лични гледни точки и отношение на последователите на тези „видове” Йога, като реализацията по техния път би зависела без съмнение от съответните конкретни случаи.

Такива системи от духовни предписания, духовна отдаденост и практика (според моето изначално „тясно разбиране” за Йога, преди да започна да подхождам към Йога и от гледна точка на възможното „широко разбиране” и тълкуване на Йога), би следвало да се поставят встрани от същинските пътеки и практики на Йога и по-скоро да се разглеждат като определени модели на живот, на поведение, на религиозна посветеност, на постоянство, на последователност, като степен на отдаденост в посвещаване в Индуизма и пр. Макар и тези „видове” Йога принципно също преследвайки крайните цели, характерни и за всички онези модели, форми, школи, системи и проявления на „традиционната и класическа Йога”, които включват и физическите практики (съответстващи на представите за система, определяна и възприета с понятието „Хата йога”), т.е. Йога според „тясното разбиране”, така, както се е развила и е била практикувана от дълбока древност, и така, както нейната същност е синтезирана от Патанджали.)

В този смисъл, в днешно време те се възприемат и разбират като самостоятелни и автономни „видове“ или „системи” на Йога, независимо от това как в древността, когато са възникнали като понятия, първоначално са били формулирани и са се появили в необятното пространство на практиките и идеите на Йога, и са били определени и възприемани от техните първи идейни създатели.

***

Крайните цели на практиките на Йога са принципно и цели, свързани с религиозната и философска същност в основата на различните вярвания и направления на Индуизма.

Такива като крайните цели на практиките и на Пътя на Йога са принципно и крайните цели на религиозно-философската същност на Будизма, независимо от подробности в отношение на едни или други концептуални и доктринални различия и специфики, или следващи от различия в понятия, формулировки и тяхното тълкуване и възприемане.

Такива принципно са целите на всяка религиозна посветеност и отдаденост, независимо от подробностите в различията на представите и описанията на реалността, която следва след завършването на земния човешки живот; независимо от едни или други специфики в конкретни представи за Реалността, която е отвъд хоризонтите на това, което ние тук в нашия земен свят обичайно и пряко в ежедневието си сме в състояние да виждаме, да усещаме и възприемаме; независимо от едни или други подробности и различия в понятия и доктринални тези и тяхното тълкуване и възприемане от хората от различни нации, различни географски ширини, живели в различни климатични среди и преминали през различни исторически стечения на обстоятелства.

Такива принципно са били целите на всяко религиозно потрепване на човешката душа, порив и стремеж още от зората на човешкото съществуване, и още от началните етапи на човешката цивилизация, независимо от моментния и местен религиозен контекст, и независимо от въздействащи съпътстващи обстоятелства, от шамански или жречески, свещенически или духовнически амбиции, интриги, или властови, исторически и други  фактори, чието влияние е определяло формата и подробности на израза.

И когато не присъстват елементите, произтичащи от древната традиция, познание, практика и конкретна философия на Йога, в които към постигане на целите се върви чрез физическите практики по пътя на първоначалното събуждане на връзката и постигане на същинско единение между физическото-телесното и менталното-душевното като предпоставка и начален етап за събуждане и активиране на присъщата и заложена в човешката природа позитивна психо-физическа и физиологично-психическа връзка (с едно общо понятие „психофизиологична връзка”, независимо от посоката на нейното въздействие) с последващо задълбочаване и развитие на менталните и медитативни способности, и с разкриване и достигане на Порталите за поемането на „Пътя навътре” (когато началните етапи на развитието не са на основата на достигнатите през хилядолетията човешки търсения и опити осмислени познания и създадени традиции с физическите практики с асани, пранаяма и свързани с тях техники и режими, и на поетапно постепенно усвояване на медитативните пътеки, ключове и способности),  то тогава практическите изражения на съответните духовни, религиозни, психически, емоционални, медитативно-съзерцателни и като цяло ментални проявления на човешките действия, свързани със следване на практики като определяните в „Карма Йога”, в „Бхакти Йога”, в „Джнана йога” или в други направления или „видове” на Йога от по-нови времена, в които не се включват физическите практики (както и посочените ментални проявления, свързани със следване, посветеност и практики в религии или философско-религиозни доктрини или системи като Будизма, Джайнизма, или в която и да е друга религия, независимо от подробности и специфики), би могло да се възприемат, тълкуват, определят и отнасят към начин, форма, вид, степен, проявление в практикуването на своите специфични и конкретни религиозни убеждения и вярвания, като практики, свързани с принадлежността към определено религиозно направление и негови доктрини, и тяхното следване, като свързано с тях и произтичащо от тях поведение и начин на живот. (И не толкова като Йога според нейната същност, произтичаща от една отдавнашна естествена житейска практика и емпирично възникнали прозрения, от най-древния опит и традиция, и според определени нейни принципи, които обосновават и определят нейния конкретен Път – „Пътя навътре и отвътре –навън”. Тази традиция, базирана на физическите практики като естествена и необходима предпоставка за навлизането в Пътя и като неотменим елемент  интегриращ всички аспекти на същността и смисъла, въплътени в понятието Йога, е много по-древна от времената на възникване на „видовете” „Карма Йога”, „Бхакти Йога”, „Джнана йога” и свързаните с тях понятия, представи, практики или модели на поведение.

Ако приемем целта на Йога, включително и според „широкото разбиране” на Йога, като свързване и единение с божествената същност (не само и просто като постигане на баланс и хармония, или абстрактно единение, между телесното и умственото или психическото, каквито интерпретации са повече понятни и съответстващи на прагматизма и утвърдилите се материалистични подходи и представи в днешно време, особено от страна на школи, фокусирани предимно върху физическите практики, каквито преобладават по света), тогава, според „широкото разбиране” на Йога, и самата религиозна практика в нейни различни форми и изражения, и всяка религиозна практика на искрено вярващите в пространствата на Индуизма, би била проявление и практикуване на Йога и би могло да се нарича практикуване на Йога (без въобще такива религиозни практики да са пряко свързани с практики, упражнения, дейности или усилия, отнасящи се към „Раджа йога”, или към физическите практики, възприемани като „Хата йога”; без въобще да включват и да имат нещо общо с каквито и да е специфични физически или ментални практики в обхвата и от гледна точка на системата на Патанджали, съдържанието на „Йога сутра”, изразители на същността на класическата философия на Йога, на „Раджа йога”, на „Хата йога”, или на различни школи, чиито практики, независимо от различни модификации, интерпретации, комбинации и съчетания на елементи, имат всъщност съдържание, вписващо се в понятието и разбирането за същността на практики на „Хата йога” – т.е. без да съдържат елементи, които определят разбирането ни за изконната древна традиция на практики в Йога.

Практиките в тези „видове” Йога „Карма Йога”, „Бхакти Йога”, „Джнана йога”, доколкото са свързани с отношение и принадлежност към определени модели на живот, отношение към труда и към собствените усилия, отношение към другите хора и към обществото, отношение към своята религия и към собственото лично или семейно божество, отношение към едни или други богове, и съответно постоянно ежедневно поведение (дори и в контекста и с форма на крайна религиозна отдаденост и стриктно съблюдение на своите постоянни и повтарящи се ежедневни ритуали), би могло в известен смисъл да бъдат асоциирани с първите две степени в системата на Патанджали, фокусирани върху моралния кодекс на поведение (които от своя страна изразяват правила на живот и поведение, произтичащи от нормотворчески съдържания, развити в древни Дхармасутри, от които вероятно Патанджали е приел и включил основни положения на морални норми, осмислени, формулирани и приети в резултат от вече съществуващ опит, познание и традиции в човешките отношения). Практики, представляващи усилени опити и стремеж за поддържане на постоянна настройка за себенаблюдение и осмисляне на собствената същност, и нейното място спрямо същността на Реалността, ментални усилия за осмисляне и прозиране на собствената връзка с божественото и за достигане на границата с незримото и отвъдното, би могло в известен смисъл да бъдат асоциирани с пета и шеста степени в системата на Патанджали. (Но по същия начин биха могли да бъдат асоциирани с първите две степени или с пета и шеста степени съблюдаването на морални и житейски норми съобразно каноните на определена религия или състояния на интензивни молитвени дейности на искрено или евентуално фанатично вярващи в своята религия.)

Първите две степени в системата на Патанджали включват елементи на своеобразен морален кодекс с правила за уважаване и качества за поетапно постигане от адептите в Йога като предпоставка за техния духовен и душевен интегритет, необходим, за да могат успешно да поемат и да продължат по пътя на специфичните физически и ментални практики. В моделите на поведение в Индуизма, както и в различни религии, свързани с религиозна вяра, принадлежност и отдаденост, моралните норми и отношение към тях се възприемат и утвърждават в течение на религиозните практики и като техен израз и задължение в поведението на човека, вярващ в истините на своята религия. При „видовете” Йога съблюдаването на определените за тях морални правила, отношение и поведение, и съответни ежедневни действия  се извежда на преден план и във фокуса на постоянното внимание в ежедневния живот като практики с философското разбиране, че тяхното системно интензивно искрено отдадено и посветено съблюдаване би могло да доведе до духовно извисяване, до качествена духовна промяна и до постигане на желаните финални цели – финалното и окончателно „освобождаване” и сливане с божественото.

***

Позиция с „тясното разбиране” на Йога, при която би могло да има сериозни съмнения доколко „Карма йога”, „Бхакти йога” и „Джнана йога” би трябвало да се определят като видове на Йога, и при която по същество всяко религиозно и молитвено усилие, вяра, отдаденост и посветеност би могло да се определи като изражение на Йога, което би било израз на „широкото разбиране” за Йога, освен връзката й с разбирането за същността на древните принципи на Йога, емпирично свързани с необходимите физически практики, както и с разбирането от сегашната ни гледна точка за ефекта на физическите практики за събуждане и активиране на различни аспекти на „психофизиологичната връзка”, в днешно време е съвсем ясно разбираема и в светлината на широко разпространилата се в днешния свят йога с практики от обхвата на свързваните предимно с „Хата йога” физически техники и на масово утвърдили се в съвременния свят представи за Йога, свързващи я най-вече с физически и телесни практики, насочени към постигане на здравословни ефекти и физическо и душевно благосъстояние (независимо от най-различни наименования на школи, модели, съчетания, и независимо, че към тях фиктивно не се изключват като присъщи и възможни, допълнителни практики, представяни или възприемани като медитации и пр.).

***

Според моите първоначални разбирания (впоследствие, след различни размисли, развити и модифицирани по посока на толерантно приемане и на „широкото разбиране” за Йога, вкл. и поради това, че в целия визиран обхват на понятието „традиционната и класическа Йога” не е възможно да се изключи всичко онова, което се явява според „широкото разбиране” за Йога), както и според моите лични предпочитания, към същинския смисъл и съдържание на понятието Йога, би било „по-справедливо” да се подхожда с по-тясно разбиране, включващо в една или в друга форма модели в начина на живот, съдържащи физически и ментални практики за усъвършенстване, и преминаващи през етапите на усъвършенстване, посочени от Патанджали в „Йога сутра”, включващи в днешно време при всички случаи (т.е. безусловно и задължително), поне в началните етапи на развитие и усъвършенстване, трета и четвърта степени с редовно активно практикуване на асани и пранаяма, и продължаващи през следващите степени на ментални практики и развитие. (Ако бихме приели, че при съвременните развития и дадености, за една част от хората по света и съответно евентуално практикуващи Йога, първите две степени в системата на Патанджали би могло да бъдат пропуснати, но с уговорката, че това съвсем не би се отнасяло за всички хора по света, а вероятно не би се отнасяло и за по-голямата част от представителите на човечеството.)

И не заради ширещата се съвременна представа за Йога, в повечето случаи частична и свързана на първо място с асани, пранаяма и всякакви физически практики, пози и техники, асоциирани от милиони практикуващи в света с прeдставата за постигане и осигуряване на здраве, телесно благополучие и дълголетие, а защото такива първоначални практики, преминати в определени етапи на човешкия живот, помагат за отключване на развитието „по вътрешния път” и подготвят тялото, мозъка, ума и мисълта за практики с ментален характер и за постигане на целите в по-високите степени на Йога (какъвто е стремежът и усилията за постигане на същите цели чрез ежедневни  практики на религиозна посветеност и отдаденост, всеотдаен и безкористен труд, или самовглъбяване и търсене на върховното познание и истина, в усилията за постигане на просветление и състояния от висок духовен порядък, независимо с каква форма и наименования са тези практики и с какви „видове” Йога се определят, в преследването на финалните цели). Но когато се пропуска основата на физическите практики за първична подготовка, отключване и активиране на способността за навлизане „навътре” и се започва направо на ментално равнище – с религиозна посветеност, всеотдайност и усилия за навлизане в състояния на самовглъбено търсене, постигането на навлизането по „Пътя навътре” може да се окаже не достатъчно успешно, за да може практикуващият Йога според „широкото разбиране” за Йога да се приближи ефективно към желаните ментални състояния, които реално да го изведат към просветление и приближаване към достигането на финалните цели.

***   ***      

Разглеждайки генезиса на „традиционната и класическа Йога” в светлината на „широкото разбиране” на Йога и подхождайки толерантно към различни видове Йога в духа на приемане на „широкото разбиране” за Йога, можем да отбележим, че въпросът за отношението към божествената същност и евентуалният път извън видимата реалност на човека към нея е бил основен в практиките на Йога още от древността, независимо в каква форма и с какви техники и упражнения те са се осъществявали, и независимо дали са били физически пози и практики, чрез които е било постигано определено физическо и ментално състояние и способности, или са били само базирани на религиозна традиция и практика с ментални, умозрителни, съзерцателни, и молитвени с елементи на медитативност техники и практики – те принципно винаги са били насочени към постигане на определен път на човека през заобикалящата го реалност, към осмисляне на реалността извън себе си и вътре в себе си и постигане на определени (принципно еднакви или аналогични) финални цели.

Същият въпрос е основен за всички религиозни традиции и доктрини, за религиозните вярвания и свързани с тях въпроси и надежди, на които философските представи и концепции на Упанишадите също търсят и предлагат отговори, предоставяйки така основа за развитието на различни религиозни направления и традиции, както и за развитие на различните философски системи на индийската философия.

***

В съдържанието на Упанишадите се срещат различни аспекти на представите за реалността и за божествената същност, въплътили се в един или друг израз в основите на различни религиозни традиции и направления, и в различни аспекти на обосновката на философията на Йога. И доколкото понятието „йога“ е многоаспектно и многозначно, в съдържанието на Упанишадите се явяват идейните предпоставки за обособяване впоследствие и на такива понятия, изразяващи „видове” Йога, като „Бхакти йога“, „Карма йога“ и „Джнана йога“, които всъщност сами за себе си нямат пряко отношение към систематизираните физически практики на Йога, посредством които още от дълбоката древност се е преминавал пътят към достигането на определени физически, ментални, психически и духовни състояния, качества и способности; към постигане на активиране на заложените в човешката природа и вродени връзки между физическото и телесното, от една страна, и психическото и духовното, от друга страна; към активиране на различните аспекти и възможни проявления на психофизиологичната връзка – към постигане върху тази основа на нови по-висши ментални нива и към приближаването към крайните цели на Йога с постигане на „просветление” и с достигане до вътрешните портали, водещи към преминаване извън пределите на видимата и позната ни реалност, независимо от това с какви наименования в древността са били определяни и назовавани тези състояния и етапи, станали известни в определен момент и дошли до наши дни като „самадхи”, „кайваля”, „мокша” или „нирвана”. 

Тези понятия („Бхакти йога“, „Карма йога“ и „Джнана йога“) определят специфични подходи в отношението на човека към реалността, към божествената същност, към вярата в божественото, към знанието и мъдростта и към собственото поведение и действия в тези отношения, които се асоциират със смисъла и същността на Йога и към които се създава отношение и представа като към различни „видове” Йога. В тези „видове” Йога са обособени специфични подходи и практика, при които общата характерна черта е тази, че при тях (като обособени „видове” на Йога) не са включени физическите практики и упражнения (в противен случай нямаше да са обособени „видове” Йога, а само вариации на системата на Патанджали или на практиката, станала известна като „Хата йога”), и че началото в практиката в тях всъщност е определено направо на нивото на менталното себепознание, осмисляне и осъзнаване, или, казано с други понятия – на нивото на вярата и религиозната посветеност; на безусловната отдаденост и любов към боговете или към собствения, семейния или домашния бог; на съзерцанието, на молитвената посветеност и на медитативнообразната форма на търсене и действие; на безкористния труд и отдаденост без търсене на облаги с едно ежедневно всеотдайно постоянство по един път на стремеж, очакване и усилие за свое постоянно духовно възвисяване и приближаване към „просветлението” и към заветната крайна цел. (Всъщност, същото би могло да се каже и за всеки искрено вярващ, който се стреми да постигне крайната цел, очертана като възможна от неговата религия, и без житейският му път да бъде определян изрично като практика на Йога, но чийто житейски път всъщност ние бихме могли да асоциираме с „широкото разбиране” за Йога.)

Посочените самостоятелни „видове” Йога и тяхната същност на „йога“ (а и не само те – през следващите епохи списъкът на „видовете” Йога постоянно е нараствал) в днешно време се обосновават и обясняват с лабиринт от абстрактни понятия, свързани с бога, с любовта и отдадеността към него, с осъзнаване на собствената същност, с осъзнаване на абсолютната истина и на мястото сред нея на собственото „Аз“ и т.н.

В светлината и в контекста на „широкото разбиране” за Йога, в тази среща и преливане между Йога и религиозните вярвания и практики (принадлежността към определена религиозна система и стриктното и интензивно следване на нейните канони, обичаи и правила; посветеността и силната безусловна отдаденост на определена религиозна практика и на определен начин на живот), се губи границата и разликата между практика на Йога, от една страна, и специфичната религиозна практика и посветен на своята религия начин на живот, от друга страна. Такъв е ефектът на „широкото разбиране” за Йога.

Същевременно „широкото разбиране” мотивира и предоставя възможност да се санкционира определянето на „видове” Йога, при които на техните адепти и последователи се спестява една усилена, постоянна и трудна практика с физически пози и техники. „Широкото разбиране” за Йога санкционира тяхната практика и житейски път като истинска и същинска форма, израз и активност на Йога.

То ги освобождава от императивите на тежката и многогодишна физическа практика и очакваното да произтича от нея определено физическо и телесно развитие, считано като неизбежна и необходима основа за постигане на телесно-ментално единение и хармонизиране, и за възникване на предпоставки за постигане на промяна в менталното състояние и подготовка за последващи ментални техники и състояния, както би било според „тясното разбиране” за Йога и каквато би могла да е представата, произлизаща от физическите практики на Йога още от дълбоката древност, намерила израз и отражение във философията в различните Упанишади, впоследствие изразена и формулирана от Патанджали в кратките му афоризми в осемстепенната му система в неговата „Йога сутра”, коментирани малко по-подробно от поредния (а може би от единствения някога съществувал) Вияса, и на свой ред многократно коментирани през епохите от различни следващи гуру, йога-майстори и религиозни „светци”.

През времето преминава идейната линия между концептуалното и философско съдържание на Упанишадите с осветляването в тях на философски представи за Реалността, включително и отнасящи се към същността, смисъла и целите на Йога, и философско-религиозното съдържание на „Багавадгита” като част от епоса Махабхарата, сътворена предполагаемо от мъдрец на име Вияса, в която Кришна разяснява различните „видове” Йога.

В случая, съответният мъдрец Вияса, стъпвайки на едни или други интерпретации на едни или други Упанишади, е дарил на населението едни леснодостъпни „видове” Йога, освободени от тежестта на дългогодишни и постоянни физически практики, ангажиращи времето в ежедневието (а още повече, евентуално съпроводени с аскетичен начин на живот или с въздържание от различни житейски навици), дарил е на хората философията, представата и възможността за едни по-лесно приемливи житейски и религиозни практики и начини на живот, носещи магическото и мотивиращо наименование, съдържание, заряд и сила на понятието „йога” и даващи надеждата, мотивацията в живота, очакването и вярата, че чрез тях също може да бъде постигнато духовното извисяване, „просветлението” и финалната цел с достигането и сливането с божественото и „освобождаването”.

Популяризирал е и така е дарил на хората едни нови и сравнително по-лесни за възприемане и за следване  „видове” Йога, подходящи за следване от всекиго и носещи голяма надежда в живота – като видове практики, представляващи и определящи определени начини на живот и модели на религиозно поведение, достъпни за всяка домакиня или обикновен човек, който в една или в друга степен бидейки посветен и обичащ своя бог, става практикуващ традицията „Бхакти“ и адепт на „Бхакти йога“, или който, следващ едни или други правила в ежедневния си живот, приемащ и съобразяващ се с едни или други морални норми или идеи и цели, става последовател и практикуващ „Карма йога“ или „Джнана йога“.

***   

При практикуването на Йога може да има всякакви съпътстващи и допълнителни практики и подходи, свързани с религиозната посветеност и вярвания. Контекстът, в който се позиционира със същинските си цели самата Йога, има религиозен характер и същност.

Въпросът, според „тясното разбиране” на Йога, е дали на различни, най-общо казано, религиозни практики и модели на живот и поведение, в каквито се изразяват едни или други „видове” Йога, когато се прилагат самостоятелно и без физическите практики, а не като съпътстващи практики и допълнение към практикуването на Йога с традиционните физически и ментални практики според „Раджа йога” в „Йога сутра” на Патанджали или според различните системи или схеми с физически практики, станали известни като „Хата йога” (при което фактически биха се включвали като съпровождащи практики и допълнение към техните собствени модели и вписващи се в техните философски принципи), т.е. когато „видове” Йога като „Карма йога”, „Бхакти йога”, „Джнана йога” или други подобни не се практикуват в един общ комплекс паралелно поне с физическите практики, станали известни като „Хата йога” (независимо към каква система или школа и с какви наименования на „йога” се определят едни или други групи на практикуващи), дали на тях е правилно да се определя принадлежност към Йога и да се добавя понятието „йога”.

Включвайки такива „видове” Йога в обхвата на „традиционната и класическа Йога” в контекста на „широкото разбиране” на Йога, остава съмнението от гледна точка на „тясното разбиране” на Йога, дали или доколко те съответстват на древните представи и принципи за практиката на Йога.

Практики и развития в "Джнана йога" и начини на живот според "Карма йога" и „Бхакти йога” може да са съпътстващи на практика в „Хата йога” или в „Раджа йога”, така както биха били всякакви религиозни практики или следване на морални или поведенчески системи в живота.

Самостоятелни практики в „Карма йога”, „Бхакти йога”, „Джнана йога” и др., които биха били отделни, обособени и достатъчни сами за себе си, биха започвали пътя на стремежи и усилия направо от и на ментално равнище, без да има предварително изградена чрез физически практики съответна асоциативна структура в мозъчната невронна мрежа, която да допринася за реализирането на духовни и ментални състояния, за проявления на качества и способности и като цяло – да е необходимият инструмент по пътя към успешно ментално трансформиране и поемане по „Пътя навътре”.

Постигането на „осъзнаването” и „постигането на същинската реалност” по път, започващ направо от нивото на менталното, без преди това постигане чрез съответни физически практики на събуждане и активиране на „психофизиологичната връзка”, би било същото както без никаква подготовка да се посветиш в религиозна доктрина и да очакваш да постигнеш висши състояния. Затова Патанджали започва с моралния кодекс като първа основа – първи стъпки и рамки в процеса на умствено и социално узряване и развитие, и душевно подреждане, предшестващи подготовката чрез физическите практики, които на свой ред предизвикват психофизиологичното въздействие за „менталното събуждане” с активирането на различни аспекти на „психофизиологичната връзка”. Започва се с морала и почтеността като първоначална основа на човешката същност, нататък се преминава през физическите практики, като постепенно процесите с физически и с ментален характер и въздействие в практиките през  различните етапи на развитие в трета и четвърта степени (според системата в „Йога сутра” на Патанджали) стават все повече взаимнообвързани и влияещи си, и с двупосочно едновременно въздействие.

За смисъла и целта на физическите практики

Идеята (често срещана по разни текстове и сайтове на инструктори по йога), че „Хата йога” и физическите практики са необходими като първо стъпало, за да постигне тялото съответна гъвкавост и да може практикуващият да издържа по-дълго време в неподвижна позиция на медитация, е твърде  примитивна.

Има две съществени основни цели – първата е да се събудят и активират „психофизиологичните връзки” или казано по друг начин – различните аспекти, форми, възможности и прояви на „психофизиологичната връзка” – чрез физически практики към създаване на предпоставки за отключване, активиране и развитие на определени специфични ментални състояния и способности; втората е да се постигне и осигури за по-дълго време физическото благополучие на тялото, вкл. на мозъка, което да предостави по-голям времеви хоризонт за менталната дейност, развитие и усъвършенстване, и за постигане и преминаване на началните етапи на „Пътя навътре”.
(Един от конкретните специфични примери за събуждане, развитие и овладяване на определени аспекти на „психофизиологичната връзка”е постигането на способността за генериране на допълнителна вътрешна топлина при практиките в тибетската „Туммо йога”. Подобни практики и способности са били необходими при изолацията на аскети в гори и пещери, когато ежедневието им е било свързано с предизвикателствата на негостоприемна заобикаляща среда и климатични условия.

(Разбира се, при съвременната реализация за практиките в Йога в безбройните групи, школи и организации по цял свят се е утвърдила представата за смисъл и цел на занятия, упражнения и практики, непосредствено насочени към достигането на добро здраве, добра външна физическа форма, гъвкавост, усъвършенстване на тялото и добър външен вид, енегизиране, предотвратяване на стрес и релаксиране, постигане на физическо и физиологично хармонизиране и баланс, постигане на физическо и телесно  благосъстояние и благополучие; недопускане или преодоляване на болести, най-общо казано – постигане на здрави, гъвкави и красиво изглеждащи тела, и на този основен фон – абстрактни стремежи или претенции за постигане на баланс, хармония и единение между телесното и духовното в човешката натура и т.н. Това е свързано с утвърждаването в съвременния ежедневен прагматизъм на практики, които се свеждат в повечето случаи почти изцяло до същността на формите на практикуване на Йога, станали известни като „Хата йога”, независимо от това коя група, школа или организация какви всевъзможни сложни съставни наименования си измислят и обявяват, и за какъв вид йога и оригиналност на своята школа претендират, или в какви интерпретации, схеми, комбинации и динамики на физическите практики на Хата йога, съставят своите програми. Но всички тези цели са на повърхността на нещата и не се свеждат до същинския смисъл и са се разпространили и утвърдили именно поради всеобщото разпространение на съвременния прагматизъм и поради всеобщото комерсиализиране на подобни практики и школи и тяхното възникване и съществуване изключително в резултат на бизнес интереси и стремежи за печалби, дори когато в тази сфера се осъществява целият живот на съответни гуру или инструктори, и дори тогава когато съответните инструктори имат искрен интерес и посветеност към Йога.)

***

През целия си живот извършваме определени физически действия, от които остават, натрупват се и укрепват следи в мозъка с множество асоциативни връзки, стига се до определен ментален синхрон между едни или други действия и съответния комплекс асоциативни връзки, такива действия в контекста на такъв синхрон придобиват потенциал и възможности на предпоставки за активиране на едно или друго ментално състояние, което се явява от своя страна предпоставка и основа за постигане на определени ментални качества и способности.  Практикуването на асаните и като цяло физическите практики инициират, създават и укрепват в мозъка комплекси от асоциативни връзки с потенциал за отключване, иницииране и синхронизиране с определени ментални състояния. За постигане на тази цел е необходимо определено време на практика.

Различни повтарящи се постоянно движения и позиции, които са свързани с обичайния ни ежедневен начин ни на живот, оформят по съответен начин нашите стави, сухожилия и мускули, и като цяло физическите характеристики и способности на тялото ни. За всяка позиция, която не се практикува спонтанно в ежедневието, дори и на млади години да е изглеждала в по-голяма степен естествена, повече възможна или съвсем безпроблемна за изпълнение (включително и най-различните крайности с динамичните и по същество акробатични изпълнения и номера, достойни за цирковата арена, на млади изпълнители, представящи ги като част от програмата на едни или други видове „йога” или „школи на йога” със сложни съставни наименования, или, от друга страна, изпълнения на хора с вродени отклонения, свързани с пропорциите на колаген в телата им, които в шоу-изпълнения или псевдо-йога демонстрации се огъват и свиват на кълбо във всички посоки, вмествайки се и в сравнително малки стъклени кутии, както и включително и най-невероятните разтяжки, шпагати и сгъвания на многобройни млади изпълнителки или гимнастички с етикета „йога” или „инструктори по йога”, с които в днешно време е препълнен Информационният фонд, особено през последните години, вкл. и в обхвата на всички проявления и аспекти на онова недоразумение или всъщност квази-ексхибиционистко шоу, активно разпространяващо се и наречено „Гола йога”, съвсем неправилно свързвана с някои специфични традиции или философски виждания в пътя и ежедневието на определени индийски религиозни секти), тялото ни има склонност да губи свойства и способности, т.е. да деградира.


С течение на времето, в хода на натрупване на възрастта, с живеенето на живота си, тялото има склонността да деградира и да губи способността да прави опреледели пози и движения, които са изглеждали естествени и съвсем лесни и постижими на по-млади години. За някои хора това може да са съвсем тривиални позиции или упражнения, за други може да е една или друга поза, подобни на асаните, за някои може да е съвсем обикновена и безпроблемна на млади години стойка в седеж със свити колене и опънати стъпала, за други може да е „седеж по турски” или йогистката поза „Лотос”, или пък „полу-Лотос”.

За някои хора постоянно повтарящите се в ежедневния живот и в бита позиции може да са много по-различни, отколкото за други хора, и може при тях да допринасят за запазване на определени качества и гъвкавост на стави и мускулатура, които при други хора на същата възраст отдавна вече са деградирали и са загубени. За някои хора постоянно повтарящите се в ежедневието им, в бита им или в религиозните им практики и ритуали пози и позиции може да са близки до определени асани или физически практики в Йога, както и да допринасят за запазването на способностите им да практикуват или да овладяват подобни асани.

За някои хора „седеж по турски” е естествен начин на прекарване на времето, за други хора позата „полу-Лотос” е естествена позиция, в която са прекарвали ежедневието си, включително и извършвайки една или друга дейност, за трети – позата, съответстваща на йогистката асана „Лотос” е съвсем удобна, привична и естествена позиция, достигната постепенно и естествено при установения им традиционен начин на седеж години наред от детска до зряла възраст. Такава поза, която за някои хора изглежда невъзможна или изисква усилия и години практика, за други е естествено придобита позиция, на която съответства и структурата на тялото им.

На млади години или при определени спортни занимания и хранителен режим в детска и младежка възраст, включително при тренировки с гимнастика, девойки постигат такава гъвкавост и способност за пози и външни физически изпълнения, които изглеждат почти като някакъв максимум в представяне и изпълнение на възможни йогистки пози и практики.

Въпросът е – това Йога ли е? Въпросът е – тези състояния и възможности довели ли са или водят ли към постигане на същинските цели, същинския смисъл на Йога? Въпросът е – в тези изпълнения изразява ли се същността на Йога? Въпросът е – тези изпълнения и практики представляват ли, изразяват ли съвършенство в Йога? Моят личен отговор е негативен.

Възможността и способността за всяка от тези пози ще деградира и ще се загуби, ако те не съставляват част и форма от постоянна практика в ежедневния начин на живот, а за повечето от тези изпълнения тялото с течение на времето и натрупване на възрастта по един или друг начин в определен момент ще откаже, било с травма, било със заболяване, било вследствие на психологически причини, било поради някаква от всевъзможни други причини.

Когато в младежка възраст девойки с лекота изпълняват определени разтяжки и сгъвания, особено ако тялото им е „форматирано” за тях с подходящи упражнения в млада възраст преди стави и сухожилия да са започнали по естествени причини да се стягат в юношеските години, или поради вродени или генетични дадености, евентуалната възможност тялото да не оказва особено съпротивление поставя въпроса, освен приноса за запазването за определено време на статута на възможностите на съответните стави, сухожилия и мускулатура, какъв е иначе обратният ефект върху възприятията и върху мозъчните асоциативни процеси, и доколко тези изпълнения на този първоначален житейски етап изпълняват функцията за постигане на търсената в Йога основа чрез физическите практики с асани и пранаяма във втора и трета степени, на преследваната цел на единението на физическото и телесното с менталното и духовното, и за отключване и активиране на психофизиологичната връзка – за което, освен първоначалното развитие на физическото и телесното, е необходима също и паралелно първоначално достигната база, етап или ниво в обогатяването, интегрирането и развитието на менталното и духовното само за себе си, преди да започнат да се очакват резултати чрез физическите практики от процеси на интегриране на телесното с менталното с тяхно единение и хармонизиране, и със събуждане на психофизиологичните връзки. 

***

Физическите практики в Йога включват различни телесни позиции, които се различават от естествените ежедневни пози и движения при обичайния начин на живот на повечето хора. Правилното практикуването на такива телесни позиции, които иначе в ежедневието спонтанно не се изпълняват (включително привикването на тялото с тях както с други обичайни ежедневни естествени позиции), може да допринася множество неоценими ползи за организма с различни положителни въздействия, включително в съчетанието им с предизвиквано от тях активирано локално кръвообръщение и наплив на кислород, със стимулирането, активирането, прочистването и балансирането в процесите на тъканите – за стави и гръбначен стълб, за вътрешни органи, за нервната система и пр., със здравословни ефекти, които отдавна са известни. При положение, че се практикува правилно, последователно и системно без да се допускат негативни въздействия или травми, включително и първоначално незабележими. За всяка поза или позиция, която не се прилага обичайно в живота, тялото губи способности и деградира. В зависимост от човека и начина му на живот позите, с които тялото му привиква са различни.

Асаните може да са най-различни и без брой, в различни форми и с различни степени на прилагане. Те не се ограничават с известните позиции, показвани на снимки по книги. Разбира се, има редица демонстративни и зрелищни асани (както и различни зрелищни и показни динамични изпълнения с акробатичен характер в днешно време, които всъщност излизат извън принципите, според които е полезно и здравословно да се осъществяват практики в Йога). В генезиса на Йога традицията е достигнала до редица асани със специфични форми и насочени ефекти към една или друга телесна система. Това не изключва възможността за практикуване на безброй различни позиции и пози, представляващи частични или междинни вариации, от които би имало полза, при положение, че се практикуват правилно в съответствие с основните принципи на Йога, което да носи полза, а не обратни негативни ефекти. Асаните може да са с безброй форми и варианти.

Всякакви вариации и възможните безброй форми на позиции и пози – асани (което означава неподвижни пози, задържани за определен по-малък или по-голям период от време, в съчетание с пранаяма – йогистко дишане с една или друга техника на изпълнението му) биха се включвали в обхвата на физическите практики на Йога, посочени в трета и четвърта степени на „Йога сутра” на Патанджали с коментарите на Вияса, съответстващи на древните традиции и практики на Йога, започнали от незапомнени времена, и станали известни през времената след Патанджали и Вияса и започнали да се назовават във вековете, започнали през Средновековието, с понятието „Хата йога”.

Медитация и визуализации

Когато се дават обяснения за практики на медитация в съвременни школи по Йога или в будистки или индуистки обители и храмове и се пояснява за един или друг вид визуализации като се посочват и предлагат три-четири варианта на конкретните обекти на визуализиране, такива обяснения звучат крайно елементарно за същността на практиките на същинско медитиране.

Интерпретации на някои „отблясъци” от основите, върху които се въздигат идеите за „Карма йога” или „Бхакти йога”

За стремежа към постигане на „финалното освобождаване“

В религиозното, концептуално и философско прокламиране на идеята за „финалното освобождаване“ и в стремежа и практиките за неговото постигане като финална цел на духовното и най-общо определено – на менталното развитие чрез медитативни и обобщено – чрез ментални практики, от гледна точка на възможните лични мотивации може да има в голяма степен от една страна – религиозна и философска фикция, и от друга страна – определено браминско лицемерие.

При аскети и отшелници, стремежът и надеждата за постигане на „финално освобождаване” би могло да е въпрос на тяхната вяра, на цялостния им изпълнен с лишения начин на живот и преследване на финалната им цел на основата на трансцедентна настройка към самия свой живот и към реалността. Но това едва ли в същата степен би могло да се отнася за брамините, водещи сравнително обичаен, подсигурен, спокоен и удобен начин на живот в храмове и религиозни институции.

Отруденият работник и селянин, които ежедневно водят тежък начин на живот и биха могли понякога да си мислят и мечтаят за някакъв вид божествено или мистично облекчаване на живота си и за освобождаване от своя товар, включително и за религиозното и философско „финално освобождаване“, едва ли биха имали време, сили, възможности и предпоставки във всекидневното си битие да се занимават с предписваните ментални практики, считани в Йога за път към „просветление” и самадхи, освен евентуално да се стараят да съблюдават нормите и ритуалите в своята религия с искреното чувство на религиозна посветеност и душевна отдаденост, да имат съвестно и самоотвержено отношение към труда, да се стремят да съхраняват своята душевна чистота и безкористност в живота си и към хората, доколкото това е възможно, за да могат и да оцелеят, да се отнасят с отворени сърца към труда и усилията, които полагат за другите, като се надяват, че това тяхно поведение и отношение може да е път за тяхното духовно извисяване, към мечтаното „просветление”,  самадхи, мокша, нирвана, „освобождаване от веригите на прераждането” и от тежестите на земния им живот.

Брамини и духовни лица, които биха имали време, настройка и възможности за усилена и постоянна медитативна практика и ментално усъвършенстване в стремеж към постигане на самадхи и мокша, и на съответното „финално освобождаване”, всъщност имат възможността да водят такъв начин на живот, който е сравнително благоприятен и необременен от тежък и суров ежедневен труд за оцеляване. При техните религиозни практики, ритуали и посветеност, и евентуални ментални практики, ако са практикуващи Йога, с идеята  за „финалното освобождаване“, стремежът им за постигане на сливане с Брахмана, с божествения Абсолют, с всеобхватното познание и за постигане на „финалното освобождение” от веригите на своята карма и от кръговрата на преражданията са преди всичко философски, концептуално и религиозно мотивирани и обосновани, и не толкова предизвикани, емоционално провокирани и идейно стимулирани пряко от житейски тежести или  непоносимост към битието, както би могло да е при обикновените отрудени хора, борещи се с всички сили ежедневно да оцеляват като изхранват семействата си.

При браминския и въобще най-общо казано – при свещеническия или институционално-духовнически модел на съществуване и възможности, при техния сравнително задоволен и задоволителен и не дотам затруднителен ежедневен живот, от който брамини и свещенослужители по-скоро не биха бързали да излязат, интересът им към „финалното освобождаване” би бил на друга плоскост и с други представи за времевите хоризонти в собствената съдба и битие, за разлика от евентуалния интерес или надежди на отрудените и изстрадали от живота, на изнемогващите от труд хора, особено на онези, които са в най-ниската каста, или на така наречените извънкастови „недосегаеми”.

При брамини и свещенослужители в голяма степен би зависело от искреността и степента на силата на вярата, но и в голяма степен личното им преследване на пътя към висшите духовни състояния с „просветление”, самадхи и мокша би имало вид на теоретична теза и ментална конструкция, донякъде и на фикс-идея, без да е първично и пряко обусловено, предизвикано и тласкано от непосредствена  екзистенциална причина, състояние или страдания.

За мнозина от тях възможността и реалността на преминаването на съответния духовен и философски път би представлявало само хипотетично духовно приключение или проявления на духовна игра с теоретичен интерес, би било концептуален израз на смисъла и съдържанието на тяхната приета за цял живот религиозна и философска практика, а на фона на задоволителния им начин на живот тезите и концепциите за „освобождаване от веригите на кармата” биха могли да изглеждат и като лицемерие или като своеобразна духовна и религиозна глезотия.

В голяма степен това би могло да се отнася и за странстващите от храм на храм и от ашрам на ашрам групички от едни или други ордени или секти, сами посветили се на такъв начин на живот в стремеж, по идея, към постигането на същите цели; събиращи се по многомилионните сборове („кумбхамели”), седящи по улици и площади, пътешестващи без никакви лични вещи, живеещи от подаяния по улиците или от предоставеното им по ашрами и обители, водещи сравнително уреден в безредието му начин на живот, най-вероятно харесващи си го и доброволно продължаващи по същия начин, независимо какви духовни развития постигат на различните етапи на своите странствания по пътища и градове, независимо дали въобще постигат някакви развития, дали практикуват медитация, дали постигат „просветления” или пушат наркотични цигари и правят циркаджийски демонстративни йогистки пози в очакване да им бъдат хвърлени подаяния, включително и пари. Това е една огромна вселена с всякакви форми, варианти и проявления при най-различни групи хора. В една огромна страна, която сама за себе си би могла да представлява цял един отделен свят.

За индийци с ниски социални позиции, ангажирани постоянно да работят, за да преживяват и оцеляват, достъпът до определени възможности и практики е бил ограничен. От край време хората са се борили да оцеляват, били са ангажирани с труд и проблеми, не всеки през различните времена и епохи е можел да се занимава с физически (а още повече – с ментални) практики от вида на тези, които са се осъществявали, разпространявали и развивали сред членове, ученици, мъдреци, аскети и адепти в различни групи, школи, общности и системи, включително и възприели и интегрирали понятието „Хата” и наречени през Средновековието с общото наименование „Хата йога”, създало погрешното впечатление в следващите генерации, че представлява някаква отделна конкретна обособена новосъздадена система или „вид” на Йога. Не всеки е имал време и възможности да практикува  физически практики в духа на „Хата йога”, както и да се занимава с ментални практики и медитация. Още повече това се отнася за повечето трудови хора като говорим за менталните практики, характерни за висшите степени в системата на Патанджали и асоциирани с главната същност на „Раджа йога.”

Това се отнася както за отрудените хора, така и за по-голямата част от брамини и свещенослужители, които всъщност не се занимават с физически практики на Йога. Отнася се и за мнозина от „отреклите се от светските блага” садху сред пътуващите скитащи групи от ордени и от секти. Но би било силно преувеличено да се каже, че се отнася за всички.

Сред ордени и секти несъмнено има мнозина истински и посветено практикуващи Йога и ментални техники. Не разни полуголи или голи хора покрити с прахоляци, с намазани с бои лица и със сплъстени коси любители да правят номера или показни демонстрации за задоволяване на своето Его или с някакви прагматични помисли и цели, а практикуващи искрено заради духовната и религиозна цел и с вярата за пътя. Несъмнено има такива посветени и практикуващи по пътя към просветлението и нирвана в преследване на финалната цел по ашрами и обители, храмове и центрове, или самоизолирали се в отдалечени гори, пещери или труднодостъпни планински местности. Това към което те се стремят в техните практики в Йога, на въздържание или аскетизъм, обикновените хора могат в своето обичайно ежедневие да си го мечтаят като се посвещават на моделите на поведение и съблюдаване на норми и практики, определяни като „Карма йога” и „Бхакти йога”.

„Карма“ и „прераждането“

Идеята за „Карма йога“, освен че предоставя съвсем достъпни за всекиго възможности за следване на „духовен път” към „финалното освобождение” и дава надежди на хора, които нямат възможности да се занимават с интензивни физически или ментални практики в стремеж към „просветление” и нирвана, е имала определена социална мотивация, включително от гледна точка на стремежа на брамините към запазване на своите властови позиции и влиянието върху различни слоеве на населението, включително и най-низкопоставените и онеправданите. Начинът на живот, препоръчван за последователите на „Карма йога“, на които се обещава така ментално възвисяване, „просветление” и „освобождение”, изразява и определена „политика“ за утвърждаване на система на поведение, водеща до сдържане на недоволството, до лична автоцензура на възможно недоволство, протестиране, възроптаване, непокорство и пр., и за запазване на стабилността и съществуващия социален ред и статус. Аналогичен ефект имат и идеята и същността на практиката на „Бхакти йога”, които предлагат същите надежди за постигане на възвисяване чрез преданост и интензивна посветеност на своето лично или домашно божество или бог, заслужаване на промяна и получаване на „освобождение” и блаженство, и мотивират смирение, търпение и приемане на своето социално положение и фактическото житейско битие.

Религиозната представа и вяра, мотивирана и обяснена с кармата и с безкрайната поредица от прераждания, с различните възможни резултати на  прераждането, с възможността да се постигне „освобождаване” от тази поредица или поне да се заслужи по-добро положение и житейска съдба при следващото прераждане, въобще идеята и вярата за съществуването на кармата и прераждането, са удобни за поддържането на кастовата система и на социалния порядък и спокойствие. Дали е измислена от прозорливи мъдреци, или се е появила спонтанно в представите, фантазиите, мечтите на хората, в жизнената практика и в индийската религия в древността (по-късно възприета и използвана и от „Буда“ и от будистите, независимо от това дали те отричат авторитета на ведическото наследство и съответно приемственост с ведическата традиция), тази представа и вяра представлява уникален и удобен социален инструмент. Разбира се, според вярата и традицията, изворите на тази идея и представа, или по-скоро – на това познание и мъдрост, идват от древни мъдреци – Риши, на които боговете са предали това знание. И то няма как да подлежи на каквото и да е съмнение.

Не твърдя, че някой мъдрец или древен владетел, или съобразителен управител дълбокомислено е измислил нарочно идеята за прераждането и вярата в безкрайната верига от прераждания, от които човек духовно въздигайки се чрез усилени ментални практики, или дори и чрез съблюдаване на определени морални правила и съответен начин на житейско и религиозно поведение, би могъл завинаги да „се освободи” като премине границите към незримото и се слее с божествената същност, и така да постигне „финалното освобождаване” и да остане завинаги в едно ново съществуване във вечно спокойствие и благодат, заедно със своите предци (което би имало реален смисъл за хората като разбираема и привлекателна перспектива, изразяваща абстрактните понятия като мокша, нирвана, освобождаване от веригите или сливане с Брахмана или с Абсолюта, или с всемирното знание и мъдрост), но идеята и вярата в това, независимо от нейния конкретен генезис, има определен психологически и социален ефект, полезен за поддържане на определено състояние и определен ред в общество, съставено от най-различни ясно разграничени прослойки със съответно положение, задължения, възможности и начин на живот.


2.

Няколко пътя в индийската традиция за начина на живот

Има няколкото пътя за следване в индийската традиция за обикновените хора – определени начини на живот и спазване на правила, от една страна, и път на саниаси, от друга страна. Определени начини на живот и спазване на правила съвпадат с представи за така наречените „видове” Йога „Карма йога“ и „Бхакти йога“.

В индийската религиозна традиция и вяра има няколко пътя, по които човек може да постигне финалното „освобождение”. Първият от тях е пътят на действието и правилното изпълнение на собствените ежедневни задължения, извършване на добри дела без да се мисли за възнаграждение или благодарност, съблюдаване с вяра задълженията на собствената класа и каста, почитане на боговете, подкрепа за светите хора и отшелници и изпълнение на предписаните ритуали. Възможен е и втори път – пътят на интензивната любов към личния бог, цялостното себеотдаване на него. Този път е бил надежда за получаване на божествената милост на „освобождението” за безброй индийци с ниски социални позиции, поради които не са били допускани до определени религиозни ритуали. Съществува трети път, поеман само от „саниаси” и други посветили се на боговете си люде – трудният път на духовното познание и на йогистката медитация. Чрез религиозни и духовни практики, включително чрез посвещенчески свещенодействия, самоотричане и себеотдаване, безкрайни аскетски пътувания и храмови поклонения, и чрез йогистките физически и ментални упражнения, предназначени да успокоят ума, се очаква постигане на връзка с Абсолюта, било като абстракция или като въплъщение на бога, на който посветеният се е отдал.

В този смисъл идеята за постигане на „финалното освобождение”, сливане с Абсолюта и постигане на блаженство е характерна за различни религиозни направления в Индуизма, за различни негови философски системи, и за различни модели или пътища в начина на живот на вярващите.

В такава светлина, според „тясното разбиране” на Йога, не е необходимо приписването на една или друга система, школа или начин на живот на понятието „йога”, за да изразява тя крайната цел, която в Йога се нарича „мокша”, в Будизма –  „нирвана”, а при други системи, вярвания, култове означава „освобождение на душата от телесните вериги”, освобождение от „самсара” и от безкрайните цикли на земен живот, смърт и прераждания, „сливане” с Брахмана или с Абсолюта, постигане на крайното блаженство, постигане на универсалното божествено знание.

Освен ако в понятието „йога” се вижда конкретно само едно негово древно звучене със значение на „свързване” и „сливане” (което би съответствало и на „широкото разбиране” на Йога и би удовлетворявало различните позиции за неговата обосновка и за включването на различни „системи” или „видове” посвещенчески, религиозни или себепознавателни практики, без участието в тях на физическите и на специфични йогистки медитативни практики, като „видове” или „системи” в Йога), без всичко друго, което през хилядолетия и векове от древността се е утвърдило като конкретните практики на Йога – физически и ментални, включително и установило се до днешно време в представите на повечето хора за съдържанието на понятието „йога” – най-вече с представите за съдържанието на „Хата йога” (включително и предвид това, че повечето школи и „видове”, както особено съвременните, така и тези, станали известни през последните две хилядолетия и особено от началото на второто хилядолетие докато се стигне през Средновековието до приобщаването и разпространението на понятието „Хата йога”, включително и впоследствие през предишните няколко века, претендиращи със свои специфични наименования на групи, секти, школи, или „видове” за оригиналност като  различни или отделни системи, всъщност просто имат съдържанието на една или друга част, на един или друг аспект, или на едни или други интерпретации на физическите практики на Йога (които потенциално могат да се изразяват и практикуват в безброй най-различни форми и вариации), пренесени през времето от дълбоката древност, чийто принцип и същност са придобили през Средновековието характеристика с понятието „Хата” и започнали да се възприемат като система „Хата йога” – всъщност само аспект на Йога и само част от практиките на Йога, описани от Патанджали, включени като трета и четвърта степени, само част от „Раджа йога”).

Едва ли е необходимо да се квалифицират като система в Йога определен себеотдаен и безкористен начин на живот и труд, или определено всеотдайно отношение към личното божество или към боговете и степен на интензивна вяра и посветеност, или всеотдайна отдаденост на определени религиозни практики и правила в начина на живот, или на религиозно и духовно постоянство, развитие и усъвършенстване, посветени на стремежа и надеждата за заслужаване и получаване на божествената милост, достигане до финалното „освобождаване от веригите“ на „самсара” и сливане с върховната същност, при които, обаче, не се върви по пътя на физическите и ментални упражнения, практики и начин на живот с тях, прозрени, измислени и утвърдили се от древни времена и характерни специално за Йога.

Освен ако не се вижда и приема аналогия или дори не се отъждествява продължителната непреставаща себеотдайна безкористност, всеотдайната вяра и посветеност, многократните редовни ежедневни ритуали и постоянна религиозна отдаденост като път на духовно развитие и усъвършенстване, от една страна, с физическите и ментални техники и упражнения, преследващи духовното усъвършенстване и постигане на „самадхи“ и „мокша“ в традиционните практики в Йога, дошли от древността, преминали през хилядолетия и през съдържанието на множество ведически текстове, систематизирани от Патанджали в неговата „Йога сутра” и станали известни впоследствие като практики на Йога, прилагани в системи, получили наименованията „Хата йога” и „Раджа йога”, от друга страна.

Това се отнася, например, за „Карма йога” и „Бхакти йога”, дори и тези наименования да са възникнали и да са използвани още от древността, както всъщност и за „Джнана йога” и други.

От същността на първия и на втория път за постигане на „освобождение”, в определен момент в древността са произтекли модели и практики в начина на живот, определени като системи наречени „Карма йога”, „Бхакти йога” и др., които, достигайки през хилядолетия и векове до наши дни, се нареждат в днешно време сред многото десетки (или по-точно – стотици) „системи” или „школи” със специфични наименования, към които се добавя понятието „йога“.

Винаги остава въпросът, ако подобни „системи” или школи трябва да се квалифицират и да се вписват самостоятелно и независимо в общата рамка на духа и философията на Йога, доколко присъщото и възможно при Йога конкретно развитие (съответно – заветните финални цели) би могло да бъде постигнато при тях, ако практикуващите не са преминали преди това през възприетите в традицията физически практики, известни и с определението„Хата йога”? Доколко поради това, че и при такива „системи” или школи, наричани „видове” Йога, крайната цел се определя като „освобождение” от "самсара" и съединение, сливане с Брахмана или с Абсолюта, е обосновано и оправдано техните пътища и практики също да бъдат характеризирани като Йога с нейния традиционен и комплексен израз, систематизиран от Патанджали? Доколко в начина на живот и в житейските и религиозни практики при някои от тях би имало нещо повече и биха се различавали от първите два пътя в индийската религиозна традиция, по които всеки обикновен човек, без да си мисли и без да се счита, че е практикуващ „Йога”, вярва, че може и мечтае да постигне финалното „освобождение”? Доколко техните практики би било коректно и би било оправдано да се определят като специфични системи на Йога и да се наричат с понятието "йога"? (Разбира се, както вече бе посочено, според „широкото разбиране” на Йога, с един толерантен подход, разглеждащ тази проблематика в най-широки перспективи, може да се приемат в обхвата на Йога, особено в контекста на обединяващото понятие „традиционна и класическа Йога”, чийто единствен смисъл е определяне на общата комплексна основа, върху която се издига конструкцията на „Йога на интегралното съзнание”. )

***

Понятието „йога“ е придобило през вековете някаква магическа сила, а и поради неговата популярност в днешния свят и мистериозно звучене, в някои случаи може да бъде използвано изкуствено, за придаване на допълнителна ценност и тежест, и не само за определен начин на живот или път на религиозна посветеност в търсене на крайното „освобождение”, но и при всякакви различни модели на поведение и на организиране на общности, организации и групи, или на модернизирани физически практики.

Често е виден стремеж да се почерпи сила, авторитет и прагматични дивиденти от значението на това древно понятие, от енергията в тази магическа дума.

В светлината на достигналите до наши дни и оформилите се днешни представи за Йога, макар че в редица школи, случаи и ситуации (в многобройните школи, центрове и ашрами) „Карма йога” практически се възприема и прилага като допълнителна практика, характерна за начин на живот и поведение, съпътстваща физическите практики, известни като „Хата йога”, както и, евентуално заедно с тях, и някои ментални практики (а същото би могло да се каже и по отношение на „Бхакти йога”, независимо от възможностите тя да се приема като самостоятелно приложима), при широкия обхват, разнообразие и многопосочност на всичко, което включвам в понятието „традиционна и класическа Йога”, би могло все пак в представите за Йога, създали се в днешния ни свят, дошли от цялото древно хилядолетно наследство на Йога, да има определени граници, при които в тези представи и в този обхват да се включват „системи”, школи, или направления, чиито пътища все пак преминават и през йогистки физически практики, и които имат такава основа на развитие, и поне в този аспект са близки и съответстващи на същността на системата, описана от Патанджали. А дори и техните пътища да не преминават през целия основен спектър на физически практики, известни като „Хата йога” – то поне да включват достатъчно обхватна част на практика с тях. (Но това, разбира се, би било според „тясното разбиране” за Йога.)

***

В множество случаи в по-ново време просто се е акцентирало на отделни аспекти или инструменти в практиките и философията на Йога, като са се определили и наименовали отделни „системи” и школи в Йога с претенцията за оригиналност и новост. Това се е случвало и през предишните векове, но особено прави впечатление за развитието на Йога през XX век. Това явление е в ущърб на представата за комплексна и интегрирана същност на Йога като единна философска система и практика, така както е формулирана от Патанджали и както би трябвало да произтича от общото комплексно съдържание и смисъл на религиозните и философски доктрини и наследство от Упанишадите.

По отношение на съвременните модификации с различни „видове” и наименования на школи, международни мрежи, „видове” (или дори „стилове” или „системи”) на Йога, макар по същество да представляват в повечето случаи различни вариации и аспекти на физическите практики, станали известни през последните векове с понятието „Хата йога” (независимо дали възприемана предимно с практики с асани и пранаяма, или в целия обхват (и с другите включени аспекти и практики) на „Хата йога прадипика“ като наследие, продължение и конкретизиране на „Йога сутра“), техни основатели, организатори, вдъхновители или стоящи в основата и в центъра им авторитети (религиозни, духовни или йогистки), често създават впечатление, че се опитват и стараят да ги квалифицират като някакви нови специфични оригинални разновидности или направления на Йога, което е израз на чисто човешки суетни чувства и амбиции, макар че би трябвало да се предполага, че основателите на такива направления или организации в Йога са преминали на такова метално и духовно ниво на развитие, в което би трябвало отдавна вече да са неподвластни на такъв вид амбиции и суета, или на нужда и желания за такъв вид реализация на своето име.

***

Доколкото се отнася до проявления и начин на живот, съответстващи на третия от няколкото пътя в индийската религиозна традиция и вяра, поеман само от „саниаси”, членове на ордени и секти, отказали се от светския живот, посветили се на боговете си люде, придържащи се към един или друг модел и към една или друга степен на аскетичност – пътя на отказ от светското ежедневие и от светските обвързаности, на религиозното посвещаване и търсене, път на духовното и религиозно познание, странстване и търсене,  пътя посветен на едно или друго проявление на бога – на Шива или на Вишну, на Кришна или на Рама, включително и път на духовно и ментално развитие, и на йогистка физическа практика и на медитация, с начин на живот в ашрам, в обител, в орден или в секта, с често или дори с постоянно пътуване между свети места и храмове, с преходи от обител до обител, с почивки по улици, площади и поляни, по планински хълмове или речни долини – той е поеман и следван от обреклите се на такъв начин на живот и отдалите се на такава духовна настройка и състояние пътуващи аскети, монаси, членове на ордени и секти, религиозни представители – изпълнени със самоотричане, въздържание, смирение, аскетизъм и търпение, прекарващи дните си в съзерцание и изпълненост с това, което вече знаят и в което вярват, в очакване да им се случи и да изпитат нещо ново и знаменателно, придружени с молитви и ритуали, пронизани от себеусещането на посветеността, преминаващи през дните си в осъзнатостта на търсенето, заобиколени често от обикновени хора, които им оставят своите дребни пожертвувания, изпълнени с благоговение от контакта си с такива отказали се от земните блага „свети” хора.

Макар че понякога границата между медитативните упражнения и практики, от една страна, и религиозните молитви и ритуални състояния на посветеност, от друга страна, е доста тънка, а в много случаи се възприема или нарича медитация религиозното отдаване, съзерцание и търсене, особено когато е съчетано с определен начин на живот, с аскетизъм, с прилагане на принципа на отричане от светското, на принципа на непривързаността, и с други подобни аспекти, все пак такова различие има. Има ясна разлика между примиреното и себеотдадено на своя бог съзерцание, аскетичното себеотрицание и отричане от светските желания и емоции, медитативното търпение и наблюдение, от една страна, и същинската медитация, медитацията в Йога, насочена към интензивно ментално развитие по пътя към самадхи и мокша, от друга страна.

И ако в този техен живот все пак липсват характерните физически и ментални практики на Йога, или ако те присъстват само спорадично-демонстративни за показ по площади и пред сборища (и още повече ако са придружени с навика за употреба на опиятен и наркотичен дим или подобни субстанции, което е нерядко явление и често би могло да се види по пътищата и светите места на Индия), такова проявление на третия път не би следвало да се квалифицира като път на Йога.

Същевременно, мнозина от пътуващите аскети, членове на общности, ордени, секти, реално практикуват Йога с асани и пранаяма, което би следвало да се има предвид по отношение на интегрирането на практиките на Йога в техния път и приемането на техния път и като път на Йога. Освен в случаите когато заедно с аскетичния им начин на живот, с религиозната им  посветеност, или поне с приемането и с принадлежността към модела на общност, отрекла се от обичайния за всички останали хора светски път в живота, при някои от тях (а в някои общности понякога и при мнозина) асаните им не са само показни по сборища и „кумбхамели“, докато самите те са пристрастени към пушене на наркотични цигари (много вероятно  асоциирани от мнозина от тях със състояния на търсене на божествения път и приближаване към крайната цел). Това вече се различава от същинския смисъл и съдържание на древния път на Йога.


3.

Разликата между интензивната религиозна посветеност, себеотдаване, съзерцание, търсене, религиозни и духовни практики, посветени на търсенето и постигането на финалното „освобождение”, от една страна, и йогистките физически, ментални и духовни практики с упражнения и медитация по пътя към овладяване на „самадхи” и постигане на „кайваля” и „мокша”, от друга страна, е тази, че в първия случай, спонтанно или не, усилията и менталният и духовен фокус всъщност са насочени по-скоро извън себе си – от себе си директно навън, към представата за въплъщението на бога, към една или друга представа, в ритуална и религиозна дейност или в посветеност, себеотдаване, съзерцания и търсения в стремеж към духовно усъвършенстване и извисяване, чиято посока е отвътре навън (или поне в по-голяма степен – спонтанно или не, осъзнато или не, по желание или не – с такъв израз на практическия резултат), докато при втория случай – в Йога-практиките и в йогистката /или будистката йогистка/ медитация (но не в същия смисъл и в такава степен при „будистка медитация” или ритуално-медитативни състояния с дълготрайно монотонно четене на свещени текстове или произнасяне на фрази и мантри) се прилагат определени упражнения, техники и практики, при които фокусът и медитативното движението (посоката на психическия, на духовния процес, посоката на енергията, фокусът на вниманието, концентрацията и търсенето, посоката на навлизане и медитативно потъване) принципно /като общ генерален принцип, като характеристика на началните усилия във физическите практики и като общ резултат от тях и от медитативните и ментални практики/ са насочени определено навътре, или отвън /от себе си/ навътре /навътре в себе си, в посока от повърхността и от външните към вътрешните пластове на съзнанието, на ума, на душата/, с цел опознаването на тези пластове, намиране на пътя и преминаването „навътре“ и през тези свои „вътрешни пластове“, с резултат впоследствие откриване и преминаване на пътя „отвътре“ „навън” – към „самадхи”, „кайваля”, „мокша”, „нирвана“, към Абсолюта или Брахмана, към сливане с Абсолюта, към достигането на Божествената същност и сливането с нея. Това е тънката разлика и граница, която определя различието между молитва, посветеност и отдаденост, от една страна, и практика на Йога и същинска медитация, от друга страна. Това определя и различието между Йога и различни други „системи” или начини на живот, и на религиозно и духовно развитие, усъвършенстване и постигане на крайната цел.

(Макар че в някои случаи религиозната отдаденост и молитвите, независимо от това в каква религия са, независимо от това в коя от многото религии, биха могли да имат много силен фокус, емоционална и духовна енергия, насоченост и движение навътре в себе си. Но това не винаги и не при всички хора е така, а тук говорим за принципната разлика.)

***

Отделен въпрос е в каква степен е правилно да се разграничава способността за контрол по време на практиките при висшите степени на „Раджа йога” и състоянията на концентрация и медитация, от неизбежно развиващата се и необходима способност за ментален контрол върху тялото и концентриране, фокусиране и визуализиране върху различни части и органи, който е необходим, развива се и трябва да присъства при физическите практики – при практикуването на асаните и на пранаяма, за да може практиката да е пълноценна и ефективна.

Това се отнася както за същността и реалната ефективност на „видове” Йога, насочени пряко към духовно и ментално развитие без предварително и паралелно прилагане на физически практики, така и за абстрактния характер на самото разграничаване на комплексното менталното развитие и взаимнообвърващи се ментални състояния на отделни етапи, нива или степени.

Систематизацията на Патанджали, дори и да е имала или колкото и да е имала насоченост в конкретния времеви период към определени ограничени кръгове, избрани и елитни прослойки  на тогавашното общество, все пак е трябвало да може да бъде разбрана от хора в тези кръгове и прослойки, които са имали различни нива на ума и мисленето и способности за възприемане.

За да може по-лесно същността да бъде разбрана от хората, Патанджали е разграничил практики и състояния, които имат преливаща се същност,  взаимнообвързан характер и паралелно проявяващ се ефект. В този смисъл, разделянето на съответните нива и степени на менталното развитие има условен характер, защото те представляват комплексни практики с преливащи и проявяващи се съвместно състояния, при които предишните състояния са предпоставка за преливане в следващите в единна практика на медитиране, макар и Патанджали да ги е подредил според представите за сложността на тяхното овладяване и на евентуална последователност на овладяване. Аналогични съображения има и по отношение на разделянето на физическите от менталните практики, доколкото физическите практики се осъществяват с определена ментална и медитативна настройка и асаните, както и пранаямата, се случват в процес на медитативно навлизане. По тези въпроси съм писал и на друго място в този текст, но тук отново се спирам на тази тема във връзка с такива „видове” Йога, при които се заявява за модел на развитие, водещ направо по път с характер на духовно и ментално усъвършенстване, без в него да се включват и прилагат физически практики, с идеята и обещанието, че такъв модел успешно би могъл да доведе до постигането на присъщите за Йога финални цели.

Въпреки изключителната стойност на сентенциите (афоризмите) в неговата „Йога сутра”, опита за систематизиране и подреждане, съвършенството в лаконичността не е било възможно да бъде постигнато. Затова впоследствие Вияса и други след него са добавили по-малко или повече изобилни коментари и обяснения към неговите съвсем кратки сентенции. С коментарите си Вияса и други след него са следвали, разбира се, структурата и систематизацията в оригинала на Патанджали. Би могло да се спори доколко систематизацията, подреждането и степента на изпълненост със съдържание на отделните части на текста и отделните сентенции-афоризми (включително заедно с последвали коментари и обяснения през вековете след Патанджали и Вияса), е най-доброто, най-логичното, най-понятното и най-полезното, което е можело да се направи на основата на наследството на Упанишадите. (Но е най-доброто, което още в онези древни времена е било направено.) Без усъмняване в неимоверната стойност на „Йога сутра” заедно с коментарите и обясненията на Вияса, не би било правилно тя да се идеализира като съвършен, достатъчен, основен и единствен източник, и би било правилно и полезно заедно с „Йога сутра” паралелно да се изследва богатството на предходното ведическо наследство и преди всичко на Упанишадите като оригинален източник на философията на Йога, изразена с „Йога сутра”, редом с няколкото други философски системи в индийската философия.

***

Изхождайки от това, че една от целите (и то първостепенна цел) и функция на физическите практики е да се изчисти и подготви тялото, за да се приведе то в състояние, готово за постигане на по-висшите ментални нива и степени на медитация и "самадхи", възниква въпросът с нееднозначен отговор, доколко може да се приеме, че веднъж достигнал, усвоил и преминал практики в пета и шеста степени (абстрахиране и концентриране), преминал в практиките на седма степен и вече усвоил реална медитация, йогата може и да не отделя вече време за телесни упражнения с интензивна практика в трета и четвърта степени с асани и пранаяма.

Всеки който е практикувал (и не само за практики от Йога се отнася това, но и за всякакви различни други физически дисциплини) знае от непосредствен личен опит, че дълбоко погрешна е представата, че, веднъж постигнати определени телесни качества и способности, те се запазват завинаги без тенденция към регрес и биха се запазвали непроменени дори и ако престане тяхното поддържане със съответните практики. Спреш ли да практикуваш, спреш ли да тренираш, качествата постепенно се загубват, дори и ако в ума си се самозаблуждаваш, че си ги запазил.

И ако се приеме все пак, че физическото благополучие е необходимо за осъществяване на менталните упражнения и странствания в измеренията на "самадхи", тогава именно на по-зряла възраст, когато медитацията е усвоена, асаните и пранаямата стават още по-необходими, за да противодействат, доколкото е възможно, на естествените процеси на физическата и телесната деградация с възрастта. А те настъпват дори и при йогите, колкото и да се опитват да ги забавят чрез физически практики от известните в „Хата йога” (както и чрез менталните практики от висшите степени на Йога).

Запазването възможно по-дълго време на физическото благополучие предоставя възможността за по-нататъшно ефективно развитие в менталните практики и странствания. Смисълът на асаните се усеща много повече, когато с тях се преодоляват някои ефекти на естествената физическа промяна в организма, отколкото на млади години, когато все още тялото почти не оказва съпротива и не винаги може веднага да се почувства ефектът на ежедневното им повтаряне. Смисълът на асаните се вижда в много по-голяма степен когато те се превръщат във възможен инструмент за евентуално спиране и преодоляване на тенденцията към физиологичен и телесен стрес и регрес с нарастване на възрастта, отколкото в по-млада възраст, когато все още я няма мъдростта и възприятието за неизбежния регрес, както и няма достатъчна база за сравнение за положителния ефект и развитие в резултат на практиките.

Разбира се, винаги би могла да се приеме и изтъква идеята, че напредналият в ментално отношение йога е в състояние и може да продължи да практикува асаните ментално, визуализирайки ги в полето пред вътрешния си поглед, с концентрация върху тях, от която ментална практика да е в състояние да предизвика и да постига същия физиологичен и физически телесен ефект и резултат както при обичайното им редовно и интензивно физическо изпълнение. При напреднали майстори йоги и предвид наличието на психофизиологичните връзки между съзнание, организъм и тяло, такава практика би могло да бъде упражнявана и евентуално задълбочавана, развивана и осъществявана, и такава цел би могло да се преследва и теоретично да се постига от някои майстори. Но евентуалното  постигане с такава практика на компенсиране на нуждите и ефекта от физически практики чрез ментални упражнения и състояния би могло да се оказва успешно най-много в отделни единични случаи и само за малцина наистина много напреднали майстори в Йога.

Идеята се базира на евентуалното постигане чрез менталните практики на активно постоянно  въздействие и ефект на обратна връзка на ментално ниво върху физическото тяло, която би могла да има същия ефект като физическите практики с цел физическото тяло да не се оказва в процес на регрес и деградиране, и да запазва оптималното си състояние, физиологична хармония и общ баланс.

Същевременно, ако необходимото ниво не е достигнато (а то би трябвало да е много високо), такива опити и надежди би могло да доведат до заблуда и допускане на физически регрес, със съответни негативни ефекти и върху по-нататъшното развитие в менталните практики със загуба на благоприятното за тяхното развитие благополучно физическо състояние.

Практиката в света на „традиционната и класическа Йога” показва, че на определена възраст мнозина преустановяват активните и разнообразни физически практики и/или се ограничават в някои съвсем „безобидни” за техния натрупан многогодишен опит асани, или преминават изцяло към ментални техники и медитация, както и че очевидно не успяват чрез менталните си практики и състояния да компенсират възрастовите промени и липсващия необходим ефект върху организма и тялото от преустановените или ограничени физически практики.

Но също така, би могла да се приеме и изтъква и идеята, че след като е практикувал  дългогодишно и резултатно асани, пранаяма, диети, очистителни практики и други форми на йогистки практики, характерни за „Хата йога”, достигнал е по-висшите степени с абстрахиране и концентрация и сериозно ги е усвоил и постигнал, преминал е вече към медитации, овладял е реалното медитиране и продължава своето духовно усъвършенстване във висшите пета, шеста и седма степени, дори ако вече от определен етап на своето развитие йогата е престанал да изпълнява редовни физически практики с асани и пранаяма, и се е отдал само на практикуване и усъвършенстване на медитативни състояния, докато евентуално стигне до момента за настъпване на съществен физически и телесен регрес, този йога вече ще е успял да постигне своето ментално усъвършенстване и ще е вече по пътя си към постигане на самадхи и мокша. Този въпрос все пак е спорен.

А би могла да се приеме и изтъква и идеята, в чисто религиозно-философски план, че веднъж постигнато овладяването на реална медитация и приближаването към подстъпите на състоянието "самадхи", запазването на физическото благополучие – с нашата стандартна човешка представа, с постигане и съхраняване на здраве и хармония във функциите на тялото, и с възможното неутрализиране на естествения физиологичен регрес – стават вече несъществени и ненужни, и единствената важна цел и задача остава практикуването на пълно постигане и овладяване на "самадхи" и постигане на окончателно преминаване в "мокша". (Стига да не е погрешна представата за това колко високо е постигнатото медитативно ниво и колко реално е овладяването на самадхи, и близко е постигането на мокша, защото в противен случай все пак ще е необходимо съхраняване на физическото благосъстояние, включително на самия мозък, за да може да се продължи в по-нататъшния път докато се овладее пълно самадхи и постигне преминаване към мокша. Физическите практики са необходими за осигуряване на необходимото здраве и дълголетие и благополучие на мозъка, за да може да се овладеят и усъвършенстват медитативните и ментални практики по пътя към финалната цел, който може да се окаже и дълъг.)

Приемането на тази идея би изисквало като предварително условие и приемане на идеята, че веднъж постигната определена степен на ментално развитие и овладяна реална медитативна способност, тя би се запазвала, развивала само възходящо и усъвършенствала само с продължаване на практиките на менталните медитативни упражнения и състояния, и независимо от състоянието на физическото тяло, и че менталната и медитативна способност, сама за себе си и независимо от състоянието на физическото тяло, вече не би могла да се окаже в процес на застой или на регрес. (Или, все пак, би следвало да има  поне ситуация с вече постигнато чрез физически практики в обхвата на „Хата йога” сравнително добро състояние на физическото тяло, включително на мозъка, и без значителни негативни ефекти и съществен регрес след преустановяване на физическите практики и продължаване само с менталните техники и задълбочената медитация по пътя към постигане на „самадхи” и „мокша”.)


XIII.

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ПРАКТИКИТЕ В ЙОГА
Как трябва да се практикува в Йога
(Продължение към раздел VII. на Първа част на „Бележките“ в предишната Глава X.)

1.

За някои банални представи

Тук искам да отбележа, че не съответната степен на гъвкавост и разтягане на сухожилията в тазобедрената област и на краката – на бедрата, колената и глезените, изразява същността и целта на практиката и философията на Йога. Движението по пътя на Йога, принадлежността и отдадеността към Йога, съпричастността и сливането с философията на Йога и с нейните цели, не се изразява или доказва с привидността на постигната поза „Лотос“.

Демонстрирането й и седежът в „Лотос“ е ефектно на вид отстрани, но не в това се състои Йога. Йога не е просто гимнастика, нито акробатика, нито спектакъл. Само физическото демонстриране на съвършена поза „Лотос” (а дори и на някои други пози, демонстриране на разтяжка, гъвкавост, или гимнастически умения, шпагати и пр.) като евентуален знак за собствено развитие в Йога нищо не означава. Йога не е просто статична гимнастика с максимално разтягане и огъвкавяване или артистична практика за демонстриране на красиви позиции на телата.

Същевременно, вярно е, че гъвкавостта на тези елементи на тялото би могла да е показател за дългогодишна практика в „Хата йога” и съответно за постигнато ментално състояние. Но това съвсем не е задължително и не е характерно за повечето случаи. Не е задължително да е показател за дългогодишна практика в „Хата йога”. Не е характерно за повечето случаи с практика в „Хата йога”, че е постигнато съответно ментално равнище. 

Придобиването на такава гъвкавост се получава и при практикуване в младежки години на различни видове гимнастика /макар и без яснота до какви ефекти и промени в здравето тези тренировки ще доведат след определен брой години/, или при частични тренировки с целенасочено фокусирано практикуване на шпагати или на вариации на „Лотос” /макар и често при такива разтяжки поради пренапъване и пресилване да се постига обратен ефект и трайно спиране на по-нататъшно развитие/, или при определени физиологични отклонения в пропорциите на натрупване на колаген в тялото, на границата със заболявания, водещи до прекомерна гъвкавост и разтегаемост на кожа и тъкани.

Като се остави настрана горното, освен че гъвкавостта е присъща и се постига, дори и в по-голяма степен и при художествена гимнастика и други дисциплини, или да е ефект на съответните болестни състояния, много често при практики в Йога се набляга на външното, на видимото, на ефектното, на демонстрирането на позиции с гъвкавост, макар и с идеята, че всички тези пози и практики са благоприятни за здравето, освен евентуално и за външния вид.

По отношение по-конкретно на позата „Лотос” и близки до нея – и в днешно време така нареченият седеж „по турски” с кръстосани крака, който води и до вариации на „Полулотос”,  е типична възприета поза на седене в източния свят, характерна за търговци в малки магазинчета и сергии по улиците, за седене в домовете и пр. при хора, които може въобще да не са практикували Йога и дори да не знаят, че начинът им на седене прилича на позата „Лотос”.

Но Йога не означава просто „гъвкавост”. Така наречените „конторшъности”, имат природно такава степен на гъвкавост и способност да се разтягат и „сгъват”, каквито един йога, който няма такава биологическа даденост (или отклонения), не може да постигне.

Това, което йогистките асани като степен на гъвкавост, разтягане на сухожилия и мускули, огъване и пози, дават възможност да се развива с практиката, е достатъчно за активиране на кръвообращението и за благотворен ефект върху органите, за прочистване на тъканите и на организма и постигане на благоприятна среда на организма за функциониране и разгръщане на генетично притежавания и вроден потенциал, за постепенно поетапно благотворно въздействие върху органи с различни функции и нервни пътища, канали, възли и центрове (което в някои школи в традицията на Йога определят като системата от няколко възходящи нагоре по тялото чакри, започвайки от таза и достигайки до главата и мозъка с най-висшата от тях) с постепенното последователно активизиране на тези органи и центрове, и балансиране и хармонизиране на техните функции и въздействие върху общото състояние на цялото тяло и организъм, включително и върху ума, психиката, себевъзприятието – върху общото ментално състояние (което в някои школи в традицията на йога наричат последователно активиране на чакрите и енергиите и събуждане на кундалини).

Дали и доколко при конторшънистите има благоприятен и здравословен ефект от техните практики, може да се види индивидуално при всеки един от тях след известно време с напредъка в тяхната възраст и физиологичните и биологични промени, които ще настъпят при тях. Тяхното състояние е биологично и генетично предопределено. И ако може да не се нарича болестно състояние, тъй като то може да не се изразява за конторшъниста в болестни проблеми и дискомфорт, или в някакви болестни отклонение в други функции и проявления на техния организъм, то състоянието им може да се нарича „абнормално”, като под това понятие се разбира не „ненормално”, а „субнормално”, „извън нормално”, „над-нормално”. Тяхното състояние, когато е природна даденост и не е постигнато с постепенен последователен и премерен процес на йогистки практики, освен неяснотата в какъв ефект би могло да се изрази след време, винаги носи в себе си рискове от неочаквани и непознати ефекти в поведението на организма. Сравнението с конторшънистите е за допълнително пояснение на казаното, че Йога не е гимнастика, не е акробатика, не е спектакъл.


2.

Разбира се, независимо от това, че просто способността да правиш добър „Лотос” или шпагат, или определени пози с крайни сгъвания, не са  показателни, нито са някакво автоматично доказателство за постигната определена степен на развитие в Йога, дори и ако се практикуват с отношение към тях като към гимнастика, или да се практикуват заради желание да се правят демонстрации със способности за гъвкавост и с правене на подобни пози или включването им в акробатични съчетания, и такъв вид гимнастика или артистична практика биха могли да имат положителни ефекти и резултати за здравето на практикуващите ги, при условие, обаче, че на всеки етап и във всеки момент от практиката, всички елементи са се осъществявали правилно и не са довели при практикуването им до негативни ефекти, травми, микротравми, или предпоставки за травми, които да се появят на по-късен етап.

Практиката в Йога, практиките в усвояването на всяка една асана  или отделна междинна техника или елемент, за да има положително въздействие и за да води към развитие, трябва да се осъществява  внимателно, последователно и постепенно, без напъване и внезапни претоварвания, без допускане на създаването на травми или на предпоставки за травми със съответни дълготрайни последствия, какъвто се оказва много често ефектът в много случаи в стремежа за бързо овладяване и постигане на видими резултати.

За благоприятно осъществяване на постепенно дозирана и последователна практика, въпреки известната представа (и до голяма степен – истина), че с Йога може да се започне на всяка възраст и да се постигне благотворен ефект и напредък, би било добре практиките все пак да се започнат в сравнително млада възраст и при подходяща за такива практики и начин на живот социална среда, с произтичащи от нея условия и възможности за постепенно постигане на подходяща психическа настройка, и съответно мироглед, с подходящ житейски подход и с постоянство, със спокойствие и търпение. Но ако тези качества биха могли да са характерни за определени хора на сравнително по-зряла възраст и те да дадат съответните положителни плодове в практикуването на Йога, то за младата възраст и за все още неукрепналия ум и дух, все още неоформения светоглед, характер и лични качества, те обикновено не биха били характерни, и поради това би било необходимо практиките да се осъществяват при неотклонното наблюдение и напътствия на по-възрастен учител с вече укрепнал ум и дух и достатъчно подготвен в Йога, или поне във всички аспекти, които биха били от основно значение за младия практикуващ когото трябва да напътства.

Както за младия организъм, така и за започващия практика на по-зряла възраст, от най-съществено значение е да се проявява сдържаност, търпение, постепенност, последователност, постоянство и внимание да не се допускат пренатоварвания, напъвания, пренатягане, възможности за травми или за предпоставки за травми, които да се проявят впоследствие, дори и след години. Всяка проява на прибързаност и нетърпение може да се окаже вредна и с дълготрайни последствия.

Същевременно, при започване на определена по-зряла възраст на практиката в Йога или при започване на такава възраст на нейно възстановяване, след като е имало съществено дълготрайно и дори многогодишно прекъсване с настъпилите през това време в тялото съответни негативни процеси и въздействия, свързани с натрупването на възрастта, вече в значително по-голяма степен може да се окаже необходимо за практиката въоръжаването с такива ключови качества като сдържаност, търпение, постепенност, последователност, постоянство и внимание, за да може да се поеме по посока към излизане от натрупаните от живота негативи във физическото състояние и за успешно навлизане по пътя на Йога.


3.

Как трябва да се практикува в Йога

В случаи (като споменатото в раздел VII. /2.5./  на Първа част на „Бележките” в предишната глава X.) когато има прекъсване в практиката на Йога за определен период, и тялото вече е деградирало донякъде или влязло в съвсем друг режим, но искате да възобновите практиката и да се опитате да възвърнете предишната си форма, или в случай, че смятате да се опитате да започнете с практиките в по-напреднала възраст с подобни негативни ефекти от преживяното без упражнения време, просто няколко дни се постарайте да изкарате на чай, домати и краставици с малко хляб, кисело мляко и сирене, без захар, кафе, газирани и сладки напитки или сокове, докато тялото ви олекне и се прочисти.

(За да успеете да осъществите този режим, необходимо е за няколко дни да се отдалечите и абстрахирате от ежедневни грижи, притеснения и мисли, да намерите начин за няколко дни да си осигурите отдалечаване от злободневието, спокойствие, абстрахиране и поне временно освобождаване на ума и изчистване от моментни импулси, затормозяване, притеснения, тревожни мисли и стрес, които биха ви препятствали в постигането на този режим и би могло да доведат до това, че да прекъснете и да се откажете. През тези няколко дни на хранителен режим и първите няколко последвали дни на започване на практика с посочените форми на упражнения, предшестващи същинските асани, трябва да нямате работни и социални ангажименти, умът ви да е абстрахиран от текущи грижи и да е свободен от мисли за намерения, които не са свързани с режима и после с началото на практиката, най-добре, по възможност – сами в изолирана среда.)

След това ще срещнете по-голяма лекота да възстановите редовните практики, а после всичко ще потръгне. Ако не преминете такъв няколкодневен период, по-трудно ще ви бъде с натежало и сковано тяло да навлезете в режима на редовна практика и по-бързо да достигнете до състоянието, когато усещането за дискомфорт се заменя от усещане за спокойствие и желание за продължаване на отделните асани и на практиката като цяло.

(Но преди да започнете с този недълготраен, но стриктен режим и с тази практика на начални встъпителни форми на упражнения, водещи към преминаване към постепенно усвояване на асани, ако тялото ви е вече доста деградирало и сте загубили всякакви импулси, пораждащи желание за активни физически упражнения, ако мускули и сухожилия са се стегнали, ако в един или друг аспект понякога се чувствате схванати или усещате обаждане на някоя болка в кръста, в гърба, в ставите, би било добре няколко дни да започнете с една предварителна традиционна гимнастика – обичайно разкършване на кръста, на врата, на ставите на краката и ръцете, малко тичане, малко леки силови физически упражнения, с цел едно общо активизиране на тялото и организма, и известно събуждане на връзката между менталното и физическото, както и активиране на кръвообращението в различни елементи, и известни начални импулси за възстановяване на изоставената ви физика и припомняне на усещанията от физическа активност.

Когато се поразкършите, след това започнете с режима с храната няколко дни, а после с посочените по-нататък в текста първоначални елементарни физически форми на Йога, които постепенно да ви доведат до започване на практики с традиционните асани. Колкото и първоначално да не успявате в тяхното съответно изпълнение според известните им форми, с търпение и постоянство постепенно ще навлезете в съответния ритъм и форма, и дори няма да разберете в кой момент това се е случило. Разбира се, споменатото по-горе първоначално разкършване и гимнастика би било полезно в посочените случаи при хора, прекъснали да поддържат своето физическо състояние, прекъснали от доста време физически упражнения или със съответните ефекти от заседналия живот и от увеличаване на възрастта. То няма нищо общо с постоянното практикуване на така наречените „динамични форми на Йога”, за които давам в текста своите негативни съображения.)

Усещането за дискомфорт и мисловните импулси за прекратяване на съответното моментно състояние, които ви завладяват когато правите определена поза и ви карат да се откажете и да прекъснете, постепенно се превръщат в усещане на желание за продължаване на същото статично състояние.

През това време може да се започне постепенно и по малко с обикновени седежи на постелката – застанали върху свити колене подпрени на ръцете и с обърнати напред (свити) пръсти на стъпалата – за да се раздвижат стъпалата и пръстите им както и гръбнакът, и за да започне да си припомня тялото „прегръдката” на земята и ефектът на гравитацията, или седеж на колене - седнал върху петите си с опънати пръсти на стъпалото (седеж, често практикуван в различни случаи в източните бойни изкуства), или седеж „по турски” с постепенно отпускане на мускулите на краката, на таза /на чатала/ по посока на възстановяване в перспектива към позицията „Полулотос” и „Лотос”. Съчетано с отпускане лежейки с опънато тяло на гръб. Да се почувства и осъзнае „прегръдката” на земята, „прегръдката” на повърхността отдолу. Леко повдигане на таза и задържане. Отпускане лежейки, после в седеж с опънати крака и с последвало бавно навеждане и сгъване напред с евентуално достигане с пръстите на ръцете на пръстите на краката или на глезените. Всичко много бавно и внимателно. След повдигане на таза и после след огъване напред, вниманието, фокусът на мисълта е насочен към мускулите на долната част на гърба и на кръста, и към долната половина на прешлените на гръбначния стълб с непрекъснато фокусиране и следене на усещането при постепенните бавни движения. В определена възраст има вече деформации на прешлените на гръбначния стълб, появява се тенденция за докосване от части на прешлените на различни нервни окончания, за отслабване на междупрешленните мускули, възникват наченки на промени към протрузии, тенденции за приплъзване на прешлени – моментната цел е да се предотвратят евентуални спазми и претоварване в момента или други негативни ефекти, а перспективната цел е да се възстановят междупрешленните мускули и връзки, да се активира кръвоснабдяването и да се балансират и хармонизират различните телесни елементи със създаване на предпоставки за по-нататъшно положително развитие. При сядането „по турски” се изправя без насилване гръбначнният стълб, повдига се брадичката и вътрешният поглед се насочва към полето отпред. След това брадичката се отпуска, посоката на очните ябълки се измества нагоре и вътрешният поглед се насочва навътре. Фокусът на вниманието е към общото възприятие от позицията, с обща представа за седежа и позиционирането на елементиите – глезени, прасци, колена, бедра, таз, чатал, като вниманието преминава през тях последователно, връща се обратно и след това обхваща с вътрешния поглед вида на позицията и възприятието от нея като цяло.

Независимо от това какви движения се правят и до каква форма водят, дали ще е опъване на крак, свиване в коляното, при позиция на гръб приближаване на брадичката или челото към коляното на опънатия или свит крак, огъване напред в седеж с опънати крака, повдигане на таза в позиция на гръб, или които и да е други начални елементи преди да се премине към стандартните и известни асани, същественото е всяко движение да завършва със статичен момент - с определен интервал от време статично състояние с мисъл фокусирана към основните активирани и действащи телесни елементи и наблюдаване на възприятието и на позицията с вътрешния поглед и усещане. Първоначално с нормално дишане с поемане на достатъчно кислород. Продължителността на статичното състояние се преценява според възприятието, но без да се допуска напрежение и натоварване. Когато тялото ви опознае и свикне с тези елементарни движения и позиции, насочвате повече внимание и към дишането. По време на интервалите със статични състояние се наблюдава дишането. Всеки човек може да вдиша и да издиша, включително да вдишва дълбоко или с определени начини. Но тук важното и различното е да се наблюдава с вътрешния поглед процеса на дишането, да се фокусира вниманието върху възприятието от този процес, да се наблюдава с вътрешния поглед движението на въздуха сред елементите на дихателния апарат, да се осъществи единение на вниманието, на възприятието, на вътрешния поглед с процеса на дишане и да се постигне постепенно способността за въздействие, контрол и промяна в различните възможни изражения на този процес. Ставането след практиката става внимателно с фокусиране на вниманието върху мускулите на долната част на гърба и на кръста и върху прешлените на долната половина на гръбначния стълб.

Всичко това се отнася за началните действия при възстановяване на практиката след съществено прекъсване или при започване на практиката на определена възраст, преди да се стигне от само себе си до състояния, в които се усеща готовността за продължаване с практики с по-широк обхват с известните многобройни стандартни асани.

А за по-младите начинаещи, или за донякъде напредналите, или за малко повече напредналите (различни категории „стандартни”) практикуващи се отнася всичко онова, казано малко по-горе и в Първа част на „Бележките”. При всички случаи не забравяйки и прилагайки смисъла на магическата ключова дума „търпение”. (Самото то водещо до постепенност, внимателност и постоянство.) Вълшебна за Йога е думичката „търпение”.

В мозъка има „карта” на тялото и организма. Елементите на „картата” постепенно се активират. „Вътрешното Аз” се намесва и тялото само подсказва кога и с какви движения, позиции и асани да продължи нататък.

Събуждат се и се активират различни аспекти на вродената и обичайно дремеща психофизиологична връзка. Това е смисълът в Йога да се практикуват като основа физическите форми. Това е смисълът при практиките да се създават условия за постоянно единение (и интегриране) на менталното (в най-широкия смисъл на това понятие) и физическото (телесното). И те трябва да се практикуват по начини, съответстващи на този смисъл и цел.

***

В съвременната епоха по-трудно хората от днешния динамичен свят могат да изпитват безпрекословно уважение към авторитета на появил се гуру. Икономическите обстоятелства поставят определени изисквания, за да може и школата и нейният учител да се издържат и да съществуват. Затова е важно учениците да бъдат убеждавани и убедени, че това, което правят и на което ги учат е правилно, и за тях е най-доброто. Това се изразява в тенденции на комерсиализиране и на школите и на дейността на всякакви учители и инструктори.

Някои въвеждат едни или други модификации с такава цел – да бъде внушено на учениците, че школата е по-особена, изключителна и да бъдат мотивирани да останат. Айенгар въведе в неговата система от школи различни допълнителни приспособления като опорни елементи, сгънати хавлии като възглавници, опорни въжета и ленти. В ежедневния живот, особено на определена възраст, тялото на човек се стяга и губи свойствата си когато е било по-младо. Става трудно понякога да седнеш в определен седеж, да опънеш крака, да се наведеш или сгънеш. И ето, че в школата се включват различни приспособления, за да може такива хора да започнат с определени движения и пози, които да не им създават дискомфорт и постепенно различни елементи на тялото да започнат да се приспособяват, за да преминат по-късно към по-точно прилагане на познатите пози в Йога. Това съответства на манталитета на такива хора в съвременния свят и на представата им кое би било адекватно и правилно. Защото вместо да се използват подпорки и въженца, учителят би могъл да им определи първоначални движения и статични пози, съответстващи на състоянието на тяхното тяло, с единственото използване на опората на земята под тях, с частично опъване и разтягане на едни или други елементи на тялото, започвайки от най-елементарни частични пози. (Разбира се, за учителя това би било по-трудоемко и по-времеемко, би се наложило специално внимание да отделя на всеки отделен ученик, много повече, отколкото ако му  бъдат посочени някои стандартни и лесно видими и разбираеми позиции с използване на въженца и подпорки.)

В Йога са известни множество асани и техни вариации, които биват представяни от учители, от техни ученици и включвани в книги, но това са финални форми на изпълнения в една или в друга вариация, дори когато сред тях има множество частични форми на една или друга асана. За начинаещи като посочените по-горе, изпълнението на такива асани от началото на тяхна практика в повечето случаи не е възможно и не е подходящо (освен ако не са млади хора, при които първоначално се показват и практикуват с цел първоначално усвояване отделни асани, а после те влизат в общия поток на практикуващите по определената схема на занятието със съответна програма и порядък на последователно изпълнявани асани – при по-добрия вариант, а при по-лошия – влизат в групата и започват „в крачка”  да усвояват отделните асани докато се опитват да следят действието на групата и да участват в съответната програма и последователност от изпълнявани асани).

За начинаещи като посочените по-горе – хора на определена възраст, при които тялото в определена степен е загубило свойствата на младостта, началната практика се налага да се свежда до започване на постепенно усвояване на по-елементарните асани с начално, частично изпълнение, което е далече от същинската форма. В повечето случаи това старание е свързано с полагане на усилия и създаване на усещане за дискомфорт. Полагайки усилия в стремежа да постигне позата и да е като някои други, практикуващият може да се претовари и да създаде предпоставки за негативни въздействия и за травматични ефекти на микро или макро равнище, дори и когато някои от тях ще се проявят едва след години.) Но освен всички тези стандартни, известни, показвани и публикувани в книги асани (в случай, че учителят може да отдели достатъчно време и внимание на отделните практикуващи, вместо да им предоставя модерни помощни приспособления като подпори и придържащи въжета, или в случай, че практикуващият реши сам да се погрижи за себе си /въпреки известната теза, че практиката трябва да се започва и осъществява под ръководството на опитен учител/ ), може да се изпълняват множество начални пози с различни амплитуди на разтягане, които биха били подходящи за начинаещи на възраст, чиито тела са деградирали и са се стегнали, в сравнение с положението им на млади години. Учителят – гуру, би могъл за всеки ученик да определи такива първоначални пози, в които да го оставя за определени периоди от време, докато постепенно тялото му започне да привиква, използвайки само опората на земята /на пода и постелката/, както е било в древната традиция, без да се включват разни пънчета, табуретки, сгънати хавлии, висящи въжета и ленти, както е въвел в школата си Айенгар.

Но за да бъдат убедени учениците да започнат с такава практика, те трябва да имат безпрекословна вяра в авторитета на техния инструктор, учител, гуру, а това в днешните времена е трудно постижимо (независимо от това колко добър реално би бил учителят, колко би бил опитен и мъдър и колко правилна би била такава негова методика). Някой учител в днешно време да накара ученика да стои, например, полуизправен на свити колене докато му се раздвижат мускулите и сухожилията в предните части на подбедриците и докато се отпуснат връзките около глезените, и да го накара да изпълнява още две-три подобни пози за отпускане на едни или други групи мускули, които ученикът няма да види в никоя книга – едва ли този учител би успял да задържи този свой ученик за дълго време. Но когато се включват подпори, въжета и други подобни приспособления – всичко това изглежда толкова модерно, толкова новаторско, че би могло да има убеждаващо въздействие за хора с манталитет, оформен в съвременния свят. Доколко с тези приспособления ученикът ще успява да постигне онази постепенност и плавност в усвояването на едни или други асани, която да съответства на принципите за началото на практиката, както и за нейното продължаване и развитие, е отделен въпрос. Използването на такива приспособления не би могло да е гаранция, че учениците пак няма да се пренапъват и да стигат до напрежение, болка и негативни ефекти.

Разбира се, има някои позиции или пози, които могат да бъдат постигнати само с подпорни въжета и чийто ефект не може да се постигне използвайки само опората на земята. Но за такива пози и в древността са използвали опорни въжета или клони на дървета – висене надолу с главата за опъване както на гръбначния стълб, така и на елементите на тазобедрената област, благодарение на ефекта от силата на гравитацията, което не може да се постигне с обърнатите пози при които действа натискът на тялото върху елементите на гръбначния стълб в резултат на силата на гравитацията.

________________


22.07.2021
774

12.09.2021
826

22.09.2021 г.
836

04.10.2021
848

10.10.2021
854

19.12.2021
923

14.02.2022
980