Страх
Мир и Я
С Т Р А Х
Вън тихо е.
Прозирните пердета
една неясна сянка
очертават.
Тревогата отново сви
сърцето ми.
Какво ли изведнъж
навън засвети?
Там сякаш огнени луни
се врязват,
над домове и улици
надвисват...
Аз скачам
и студена пот облазва
челото ми
до преди малко чисто.
Прозореца разтварям
и напрягам
до болка
всички свои сетива.
Безмълвие.
Наблизо кулокрана
запалил бе
две лампички в нощта.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121072002225