Страх

                Болгарский
                Мир и Я

            
                С Т Р А Х

                Вън тихо е.
                Прозирните пердета
                една неясна сянка
                очертават.
                Тревогата отново сви
                сърцето ми.
                Какво ли изведнъж
                навън засвети?
                Там сякаш огнени луни
                се врязват,
                над домове и улици
                надвисват...

                Аз скачам
                и студена пот облазва
                челото ми
                до преди малко чисто.
                Прозореца разтварям
                и напрягам
                до болка
                всички свои сетива.
                Безмълвие.
                Наблизо кулокрана
                запалил бе
                две лампички в нощта.

                Ана  Величкова


Рецензии