Екатерина Мошелова. Къде е слънцето?
Дзе сонца?
Моцныя хвалі, пяшчаныя,
І пацалункі раптоўныя,
З густам салёным. Духмянае –
Мора, у іх закаханае,
Песні спявае чароўныя.
Дзень сення выдаўся хмарны.
Вельмі самотна мурашке:
Дом адшукаць вельмі цяжка
Ў свеце такім велізарным.
І парасоны бясконца
Дахамі ззяюць стальнымі.
Мабыць, у хованкі з Сонцам
Будзем гуляць разам з імі.
Хвалі бягуць берагамі.
І цішыня, і лагода…
Хмары малюе прырода,
Кліча парой незнаёмца:
“Сонца! Дзе сонца? Дзе Сонца?”
Оригинал
Къде е слънцето?
Лежим полуголи и пясъчни.
Внезапни мокри целувки,
със соления вкус на морето,
издават дръзките влюбени...
Свободно място няма.
Една мравка, горката,
се лута насам-натам
и се пита
това ли заслужава?
А тези чадъри,
огромни поникнали гъби?
Под тях ще играем
на криеница със слънцето.
Но небесното светило го няма.
Очакваме да го видим
някъде там, над нас.
Няма го и синьото чисто небе.
Има облаци, безгрижни облаци
и грачещи до възбог гларуси.
Само вълните гъделичкат ходилата,
да ни е весело.
А слънцето, къде е слънцето?
Свидетельство о публикации №121071602719