Христо Банковский. Поверь всё от зимы...

Поверь: всё от зимы, зимы и только,
и коль грустишь, она тому причина.
Льдяные рифмы– рильские потоки,
весной гляди– мечистые стремнины.

Дней сорок на ногах болеть: любовь–
поминки; Радоница гробу!
Друзья остались: люди да стихи... И вновь
ты б деткой–  непослушным, добрым.

Остались горы верные твои,
где камни, травы, воздух– верность.
Весна-красна их воскресит и напоит–
и ты услышишь бурю первый!

Но рви из сердца память о... Смелей!
Моли Её не сниться... впрочем,
пусть видится коли угодно Ей:
садили вместе розы не разлей–
колючек вижу двоеточье.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Всичко е от зимата, повярвай, всичко е от зимата,
сам си, тъжен си– това се дължи на нея.
И потоците в Рила сега са замръзнали рими,
но скоро като бели мечове сред скалите ще изгреят.

За четиридесет дни прекара на крак болестта „любов”–
време, колкото за една Задушница!
Останаха приятелите: хора и стихове… А ти си отново готов
да бъдеш същото момче– добро и непослушно.

Останаха твоите верни планини
с верни камъни, верен въздух, вярна трева.
Пролетта като златна мълния сред тях ще прозвъни
и ти първи ще усетиш това!

Само изтръгвай спомените от сърцето… Късай!
Помоли Оная да не бъде нахална,
да не идва в твоите сънища.
Пък… щом толкова иска, нека си идва… Знаеш, че
вече е късно–
посадихме рози, но поникнаха само тръните.

Христо Банковски
Исходник https://literaturensviat.com/?p=151703