Болгарский
Мир и Я
С В Е Т Ъ Л А Д
Аз заровете напосоки хвърлям
и ловко не играя в този свят,
но вечните въпроси не загърбвам
и с тях се лутам в моя светъл ад.
А той не е на кладите утроба,
не зреят там отровни плодове.
Дървото на Познанието строго
духът ми жаден ден и нощ зове.
Опитвам ябълки горчиво-сладки
и ръся семена по своя път,
а миговете стават все по-кратки,
звездите все по-тайнствено мълчат.
Но Слънцето и в залеза си свети,
угасва в багри празнични денят
а думите, от вятъра подети,
все някое сърце ще запленят.
Ана Величкова
Светлый ад
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121071204274
Свидетельство о публикации №121071204274
Рецензии