Джордано Бруно - драматическая поема

                Болгарский
                Великие люди



                Д Ж О Р Д А Н О  Б Р У Н О

                Драматическа поема с пролог,
                три действия, епилог
                и космически апотеоз
               
                Откъс от трето действие,
                четвърта картина

                Тържествената зала на Ватикана.
                Присъстват папа Климент VIII,кардинали,епископи,
                висши духовни и светски лица, монаси от различни
                ордени, аристократи и почетни граждани на Рим.
                Залата е ярко осветена и блести от злато, пурпур
                и разкош. Вратите се отварят и стражи със
                свистящи бичове изтласкват Джордано Бруно насред
                залата - изпит и преждевременно остарял, дрипав,
                с въже на шията, но с твърд израз на лицето.               
               
                Инквизиторът
                От утре Рим започва да празнува
                хиляда и шестотната година -
                щастлив дългоочакван юбилей
                за всички католици по света.
                Ще се изнизват в радост ден след ден
                под знака на божествената милост,
                а тя е безпределна и дочува
                и воплите на грешника покаян,
                и болката на чистата душа.
                /към Джордано/
                Ти, заблудени братко, помисли,
                възможност ти се дава за спасение!

                Джордано
                / с презрение/
                Познавам милостта ви лицемерна -
                достатъчно изпитал съм я аз
                в задушните ви каменни подземия,
                където приживе погребан бях.
                За тъмните ви цели трябва жертва -
                един разкаян молещ еретик,
                изложен за посмешище и гавра
                пред настървените и зли тълпи,
                ще служи като назидание
                за всеки "недостоен" католик.
                Окаяникът няма да съм аз -
                напразни ще са вашите старания.

                Инквизиторът
                Но теб не те смири ни добротата,
                ни бащинския зов да разбереш
                заблудата си страшна и вината -
                до днес в неверни мисли се кълнеш.

                Джордано
                Аз никога не съм се доверявал
                на догмата, възвеличена в култ
                и разума на помощ призовавах -
                свободния и честен умствен труд.

                Инквизиторът
                /с насмешка/
                Безумнико, нима единствен ти
                докрай познаваш мъдростта дълбока?
                Нима светата Библия греши
                и в грешен път вървял е Аристотел? 

                Джордано
                С годините нарастват непрестанно
                научните представи за света,
                а догмите на "праведната" вяра
                не хранят вече жадната душа.
                Аз взора си не мога да затворя
                пред явните следи на Битието
                и своя интелект да затормозвам
                с канони пустословни и нелепи!

                Инквизиторът
                Но ти зовеш народите към бунт!
                Една смирена вяра само може
                да укроти зъл непокорен ум
                или дела похвални да извърши.

                Джордано
                Но тази сляпа вяра днес не спира
                замаха на жестоката ръка,
                която осквернява и убива
                пак с Божието име на уста.
                Аз виждам тук премного пищна зала,
                безсрамно ослепителен разкош,
                а нищетата е на крачка само,
                неволя и безпътица до гроб.
                На "нищите" живителния сок
                от векове изсмуквате без милост -
                потребен ви е ваш послушен Бог
                и врагове на мисълта сте вие.
                На хората аз исках да посоча
                кръжащия край тях вълнуваш свят,
                копнеж към свободата да разбудя
                и устрем към Безкрая непознат.
                Това е моят "светотатствен" грях.

                Инквизиторът
                Вселената твърдиш, че е безкрайна
                и съществуват много светове,
                а Бог създал е свят един и краен,
                по образ свой е сътворил Човек.

                Джордано
                Повтаряте, че Бог е всемогъщ,
                с неизчерпаема творяща мощ,
                но как тогава се изчерпва в кръг
                ограничен и прост? Ненужно е да споря...
                Отправим ли свободно взор в простора
                разтваря се бездънна глъбина.
                "Началото и краят" - стара фраза,
                с която хората до днес си служат.
                Светът е сложен и многообразен
                и краят на едно поражда друго.
                Твърденията мои са известни,
                макар че тъмна ви е същността
                и няма никога да разберете
                какво създава и крепи света.
                Да, аз твърдя светът, че е безкраен
                и във Всемира движат се звезди
                с въртящи се по орбити планети,
                подобни и на нашата Земя
                и сигурен съм, че на не една
                царува волята освободена
                на по-добри разумни същества.
                Аз искрено на тях им пожелавам
                да изградят такова общество,
                в което няма догми и неправда
                и не вилнее мракобесно зло!

                Инквизиторът
                /с раздразнение/
                Отстъпнико, загиваш безнадеждно!
                Едно от тези гибелни твърдения
                обрича те на вечни мъки в ада!

                Джордано
                Не ме стъписват болките телесни -
                години осем мъчен бях и страдах...
                Но с времето променя се светът.
                Това, което сам сега твърдя,
                ще го изрича малкото дете.
                В пространствата космични ще летят
                достойните човешки синове
                и с хората от другите планети
                в съюз на Разума ще встъпят те...
                Завинаги тъмата ще се пръсне!
                Към бъдещето цял съм устремен -
                духът ми там отново ще възкръсне
                за слънчева сеитба възроден!
                ..............................

                Ана  Величкова