Кан Омуртаг и его сын Енравота - поема

                Болгарский
                Родина



                КАН ОМУРТАГ И НЕГОВИЯТ СИН ЕНРАВОТА
                /поема, откъс/

                /Изолирана стая в двореца Плиска.
                Един срещу друг са се изправили кан
                Омуртаг и престонаследника Енравота/


                Кан Омуртаг /разтревожено/
                Защо от бога Тангра се отказа -
                властител вечен на Земя-Небе.
                Да властваш от небето си помазан -
                наследник мой по дух и по сърце.
                Престолът те очаква скоро, сине,
                аз ще склопя на своя ред очи.
                Ще имаш власт,богатство,стражи силни,
                отбрани люде, гиздави жени...
 
                Енравота /прекъсва го/
                Обични татко, моля, замълчи!
                Всевишният ме учи да презирам
                облагите нескромни на властта,
                разкоша, жаждата нечиста на плътта
                и жалките езически кумири.
                От всичко да се отрека ми шепне,
                за да възкръсна горе на небето.
                И още моят християнски Бог ми казва
                безмълвно да посрещам клеветите.
                Смирено щом заръките му спазя
                душата ми сред мрак не ще се скита.

                Кан Омуртаг /гневно/   
                Забрави ли какво зове ни Тангра?
                Да бъдем господари на земята,
                която в люти битки сме превзели,
                да тържествува в нея свободата,
                да бъдем в труд усърдни, в боя смели.
                А твоят Бог ни учи да търпим
                и робството, и клеветите вражи,
                без съпротива да се покорим
                на дебнещите врагове омразни.
                Послушно да живеем, да мълчим
                дори, когато тъпчат ни с копита
                и огън в домовете ни пълзи.
                Да станем роби...
                /Замисля се/
                Не зная има ли всевечна мощ
                невидимо, която управлява,
                но зная, че когато ден и нощ
                ни дебнат стръвно вражите чакали
                и може зъл кроеж да разруши
                аулите след спорен труд заспали -
                не ни е нужен Бог смирен, а друг.
                Дедите са ни завещали Тангра -
                той Бог е на свободните души
                и всеки прави храбър властелин
                на своята съдба и своя плуг...

                /Кан Омуртаг с укор поглежда сина си - бледен,
                потънал в нямо съзерцание - и излиза.../
                ..............................................

                Ана Величкова