Няма да има разсъмване... Руслина Александрова

НЯМА ДА ИМА РАЗСЪМВАНЕ... Руслина Александрова


НЯМА ДА ИМА РАЗСЪМВАНЕ.
Под клепачите дълго ще крия
миговете, събирани в шепа...
Ще е жива сълзата
зад ресниците,
сплетени в дълго очакване...
Няма да съмне.
Не искам!
Ще се пръснат парчетата
светла магия,
дето скрих от света
за безкрайното нощно пътуване...
Ще е трудно завръщане
във дълбоката бездна на светлото.
 
Гола,
пред хищни слънца
ще покрия
свенливата истина,
че ОБИЧАМ,
че още съм
ЖИВА!
-----------------------
«Пускай не настанет рассвет…» Руслина Александрова

Пускай не настанет рассвет.
Надолго под веками спрячутся
Мгновения, собраны в горсть…
И слеза оживёт на ресницах,
В ожидании долгом сплетённых…
Пусть сегодня не рассветёт.
Не хочу!
Ведь порвётся на части
Эта магия света,
Что скрывалась в скитанье ночном…
Будет трудно тогда возвратиться
В глубокую пропасть дня.

Перед хищными солнцами голая,
Я покроюсь застенчивой истиной,
Что ЛЮБЛЮ Я,
ЖИВА я ещё!