Руки мамы
Родной край
РЪЦЕТЕ НА МАМА
В памет
Милвам ръцете с браздици
от спорния труд и от времето.
Всяка браздица е сякаш посипана
с пухкав прашец от цветята
на малката дворна градина.
Ето златистия мъх на зърната
с блага надежда засети;
ето божурните шарки килимени
в зимните нощи изпети;
ето и белия пух на брашното
в късните есени мляно.
Целувам браздиците топли.
Замирам в целебния мирис
на свежи цветя,
на поляни,
на кипнало лято...
И сипе се леко в сърцето ми
меден прашец
и пух от брашното
през ситото свилено сято.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121062706031