Руки мамы

                Болгарский
                Родной край


                РЪЦЕТЕ НА МАМА
                В памет

                Милвам ръцете с браздици
                от спорния труд и от времето.
                Всяка браздица е сякаш посипана
                с пухкав прашец от цветята
                на малката дворна градина.

                Ето златистия мъх на зърната
                с блага надежда засети;
                ето божурните шарки килимени
                в зимните нощи изпети;
                ето и белия пух на брашното
                в късните есени мляно.

                Целувам браздиците топли.
                Замирам в целебния мирис
                на свежи цветя,
                на поляни,
                на кипнало лято...
                И сипе се леко в сърцето ми
                меден прашец
                и пух от брашното
                през ситото свилено сято.

                Ана  Величкова          


Рецензии